Ивайла

Подкрепям това мнение. Ако тук визираме истински лечители, то освен че казват истината, че преценяват кой е готов, то това са и хора, които обръщат пациента към неговия извор на сила, т.е. помощта и лечението да се пробудят вътре в самия човек, а не да дойдат пасивно отвън и да формират зависимост в него. Не, не визираме истинските лечители(истински лечител е относително понятие)....визираме съществуващите. Тези истинските честните които описвате те са в сферата на книгите, фанатазиите. Съществуващите, реалните замирише ли им на пари не отказват и не връщат! Сигурно и тук в тази тема има лечители. Връщате ли?!

.

Според мен един истински лечител никога не се наема да лекува всеки, който е потърсил помощта му, нито има определена такса. Ако пациентът прецени, може да даде пари, изразявайки благодарността си към човека, който му е помогнал. Точно така... един истински лечител никога не трябва да се наема да лекува всеки който е отишъл да му даде парите си, каквата е реалната практика. Примамливо е, но...........и след това лечителя да се оправдава че онзи не бил вярвал достатъчно ако не може да му помогне. Да това трябва да е схемата. Алтернативния лечител е добре да има паралелно занимание носещо му доходи, от което да може да живее иначе мисленете му се разваля.

Във всяко едно лечение решаваща роля има пациента. Само пълното доверие към терапевта или терапевтите и желанието за излекуване могат да доведат до успешно лечение. Дори най-малкото съмнение е пречка за лечебния процес. А каква е ролята на лечителя?! Каква е неговата отговорност.....все пак взима пари а те не се намират на улицата, ако не всички лечители то 99%. Не трябва ли да уведоми клиента си че лечение е възмовно само ако той е силно вярващ, и след това ако клиента приеме това условие да си даде пари Всеки съвестен лечител казва истината на своите пациенти и никога не дава празни обещания. Ако пациента приеме назначеното лечение, означава, че има доверие на този, който го лекува. Друг е въпроса дали всички лечители постъпват по този начин... Не, не постъпват така, това е само в сферата на пожеланията! Празните обещания са основен елемент в 95% от случаите.

Във всяко едно лечение решаваща роля има пациента. Само пълното доверие към терапевта или терапевтите и желанието за излекуване могат да доведат до успешно лечение. Дори най-малкото съмнение е пречка за лечебния процес. А каква е ролята на лечителя?! Каква е неговата отговорност.....все пак взима пари а те не се намират на улицата, ако не всички лечители то 99%. Не трябва ли да уведоми клиента си че лечение е възмовно само ако той е силно вярващ, и след това ако клиента приеме това условие да си даде парите.

цитат:"...а от наша страна е важно как ние ще реагираме, как ще се справим, какво ще научим, колко ще се смирим, как ще преживеем нещастието - ще го преодолеем или ще се отчаем/депресираме, като до края на живота си станем тежест за нашите близки и приятели..................................................................................................а какво научаваме сблъсквайки се с трудности и нещастия в живота си и преодоляваме ли ги или оставаме в уж неприятната, но фактически по-лесна роля на жертва. " Ами тези които не могат да го преодолеят страданието – инвалиди, слепи, церебрална, парализа и др. . и са тежест за близките си означава ли че не са се справили? Те във фактическата по лесна роля на жертва ли са!? Иначе би трябвало да си права горепосочения цитат не трябва да се тълкува буквално. Просто няма логика! Ако трябваше да се разбира буквално, то по голямата част от потребителите тук трябваше да са още млади и зелени неопитни души! А в този форум за 2/3 дни не срещнах неопитна душа, всичките са напреднали?!

Може и да не е подходяща темата, но ако има проблем да се премести в подходяща. "Великото сега" - Петър Дънов: " Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания. Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: " Ето нещо ново, което ние не познаваме. Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят". И на вас казвам: единственото нещо, което можете да научите на земята това са страданията. За тях сте дошли тук. Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим какво предствавляват страданията. Сега – като познаваш от части страданията, казваш: "Не искам повече да дохождам на земята!" От тебе зависи. Страданието не се налага на сила. То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита.............................................................................................................................................................................................................Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и ще ти кажат: "Назад! Ние имаме от тези неща повече, отколкото трябва. Нека остане това на земята. Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания". Апостол Павел казва: "Ще се похваля със страданията си"." Как тълкувате това? Кой всъщност се преражда? Напредналите или не чак толкова напредналите души. Всъщност кой е напреднал този на който живота му тече сравнително гладко без сериозни сътресения или този с много големите страдания?

Духовните модни тенденции напоследък е да се искат луди пари за услуги свързани с духовни работи.