Jump to content
Порталът към съзнателен живот

query

Участници
  • Общо Съдържание

    154
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от query

  1. Трябва. Ама да не е само като история на религиите или нещо от подобно. Преди седмица се смаях с голямата щерка. Беше решила, че едния и пръст я бил заболял, защото била помогнала в нещо на майка си. А аз и казвам да се благодари на Бог, че това и е проблема, че има деца, които са на легло и им бият по много инжекции, а тях не ги боли и само искат да станат и да играят и помагат като другите деца. А тя ми казва "Ами аз го правя. Ти какво ми казваш да го правя, като аз го правя." Питам я какво точно прави и тя ми казва нещо, което аз не знаех до момента. В забавачката учителката всеки път като ги събирала в кръгче за да учат им казвала "Хайде сега всички да се благодарим на Бог за това, че сме здрави" Аз я питам, защо досега не е казвала нищо по тоя въпрос. А тя "Ами то се прави на ум бе, мамо! Не на глас. И го правя като си лягам да спя." Да я разцелуваш тая учителка, дето се е сетила да ги учи на такива неща. Аз да си призная не го правех. Предполагам, че мнозинството от родителите в нашата група също не го правят.
  2. Ами ние сме тези, които сме пожелали да имаме деца, не те са пожелали да се раждат. И ако те се окажат пречка пред нашето лично щастие, какво трябва да бъде направено с тях? Някъде бях чела, че те ще спасят света. Ами нека го спасяват, ама докато се изправят на крака имат нужда да бъдат обичани поне от тези, които са ги пожелали. В живота си има константи и ние сме участвали в създаването им. Другото е бягство от всичко, включително и от себе си. П.С. В тази тема искам да се извиня на Ники, че с мои постинги съм внесла дискомфорт в него. Прегледах си думите и наистина има основание да тълкува казано от мен по начина по-който го тълкува. Въпреки че аз в нито един момент не съм мислила, че той лично като човек е егоист например. Говорех за това, което пише, но не съм мислила, че той ще сложи знак равно между начин на разсъждаване и начин на поведение. Най-малкото не го познавам, че да имам такива наблюдения. Извини ме, Ники, че в процеса на спор или опит за такъв съм те засегнала. Ще кажеш, че не съм го направила , ама пак приеми моите извинения.
  3. Каква Гери те гони тебе?! "Но не ти, а аз съм глупакът, дето си мисля в глупоста си, че "някой" ще го разбере, макар и от две три думи, та после си "сърбам попарата" произлязла от това... :-) Ама какво да се прави!? Карма." Иначе благодаря за комплимента!
  4. Това вече ми хареса. Почти за всичко си прав. Къде съм казала, че не трябва на всяка цена да напусне мъжът си? Напротив! Аз говорех за децата, които са в труден период. Когато е заплашено физическото и психическото съществуване на човека, разбира се, че най-нормалното нещо е да направи нещо за подобряването му, а не да чака като агне на заколение... Животът е ценен и трябва да се стремим да го опазим. А примерът, който даде Донка е много поучителен- как човек бива направляван в живота си след като е изтърпяно някакво страдание. Тя си знае на какво я е научило това страдание. А това, което ти казваш от личен опит също е поучително- щом това, което четеш /дори до някъде/ отговаря на това, което усещаш- значи това е твоя личен път, поне за сега Да не се правя на психолог- но твоите убеждения са пряко повлияни от детството ти. Както и моите де. Аз по принцип не го приемам това, че заради моето лично израстване трябва да пренебрегвам важните си задължения, които са ми непосредствено спуснати от горе Но това си е до убеждение вътрешно и не може да се натрапва на всички да постъпват по един и същи начин, както ти вече отбеляза. И да вметна нещо- малко са хората, тръгнали да стават и призвани да стават Учители, което идва в подкрепа на моята теза, че изоставянето на деца от майките е от една страна слабост, но от друга страна е егоизъм. Сигурно има и трета страна, по-.. нетипична.
  5. Хората можем да мислим само "на парче", защото не сме всезнаещи. Така че остави пренаслеността на други сили- за да я има - има причина, ние можем само да гадаем.
  6. Загуби ми се постинга преди да го изпратя.. "макар често хората да бъркат Живота със съществуването" Преди и аз така си мислех, че има разлика между живот и съществуване. Вече не мисля така. "Помисли защо някой човек подскача като ужилен, когато в ума му се яви картината за нечие изоставяне. Помисли дали "оставането" при някой е гаранция за щастие и дали "напускането" е гаранция за нещастие. Дали "напуснатите" и "напускащите" израстват/се променят..." Ами всички се променят и това си е в реда на нещата, нали за това съществуват/живеят. Аз предпочитам здравата логика и вярвам, че всяко наше действие или бездействие има последствие. И поради това, като майка, бих разсъждавала така: "Аз съм човешко същество, което не знае кой знае колко много. По-добре да не напускам дългът си в тоя живот, който ми е спуснат свише, а ако моето съществуване около тоя ми дълг е безпредметно или вредно- за това си има кой да се погрижи. Аз право да разсъждавам "дали пък или как" нямам! Достатъчно грешки правя в съжденията си, че да се надявам, че точно за това ще съм безгрешна" "Знаеш ли, ако Сидхарта бе с акъла на Буда, той никога не би напуснал никого и казват, че именно това сторил след просветлението - завърнал се." Ето на- този Сидхарта, дето е изминал тоолкова дълъг път преди просветлението се /не съм запозната с неговата биография и творчество/ и той е направил грешка, въпреки че е много по-напред "в материала" от мен. Та какъв е извода? За мен е - не прави експерименти с важните неща! "Добре е човек да разсъди защо преди това не може да помага на "другите", ами често вместо да им помага им вреди, даже без да подозира." Ами то няма еднозначно действие .. ти най-добре трябва да го знаеш това. С едно наше действие ние хем помагаме, хем вредим. Ама пак те питам- кои сме ние, че да решим дали/кога и как да се отървем от задълженията си?! Докато всеки от нас не стане просветен /Буда, по твоята терминология/ ние все ще си грешим и това е в реда на нещата. П.С. Ники, на теория добре ги редиш нещата, ама има нещо егоистично в нещата, които казваш.
  7. Диана даде от личен опит съвет как се отстояват позиции без конфронтация със системата. Иво, а какво би станало с атмосферата в една група в ясла/детста градина, ако детето не е истинско вегетарианче,м? Ако така се налага от родителя, а него го влече друго? Аз си го представям така- детето седи на отделна маса за "вегетарианци" за да не наднича в паничката на другите... И още- винаги в едно семейство има все някой дето е давал на детето месо тайно от родителите. И детето много добре знае какво е това. /освен в случаите на пълна изолация, ама не вярвам това да е масова практика/. Ако му е харесало- знаеш какво се получава. Ако не му е харесало- стратегията на детето на Диана. Какво сложно има и защо трябва да се бие камбаната, че нашето дете не яде нещо, щом няма сила, която да го накара някой да яде нещо, което не желае.
  8. Не ми трябва да изчета толкова книги, колкото ти си изчел Ники_ по тематиката на този форум, за да ти кажа- не можеш да градиш щастието си върху нещастието на "другите", пък било и то "условностите", които ти е предоставил Бог под формата на твои деца... П.С. И тези "сили" дето примерно ще ми потрябват, за да ги отпиша от живота си какви ще да са.. аз мисля, че те са по-скоро силата на "пълния егоизъм" /здравословен бил, казват/, силата на "живеенето без отговорност към ближния" и най-вече силата на "липсата на мярка и липсата на здрав разум". Петнадесети път ще се редактирам.. ама много се възмутих. Преди време говореше за "Безлюбовието" и БезБожието" в една тема- та каква е любовта на тази майка, дето с един замах обръща гръб на децата си?!?! Тя да не е някаква висша форма на Любов- към целия свят и към никого конкретно. Упс чакай, не точно към никого точно.. към себе си най-вече... щото нали щастието Си търси тя.
  9. За неподготвени хора - не. След 2 дни устата започва да мирише на амоняк. След още един могат да започнат халюцинации и след 3 дни има риск от психически разстройства. Но за хора които са изчистили тялото добре това е възможно. От много голямо значение е каква е била водата няколко дни преди започване на упражнението. Един приятел (лекар) сподели че е наблюдавал случай от живеене без храна и вода няколко месеца. Това след пиене на вода от известен на малко хора извор разположен на източен склон в Стара планина. Животът ми е ценен и трябва да го живея, а не да мисля само как да гладувам целебно и т.н. Ако стане някак плавно и не насила- много добре, но да гоня рекорди...Засичал ли си колко време от денонощието прекарваш в мислене за неяденето, за водата, дето от незнам къде ще си набавиш и още куп неща, свързани с режима ти. Това, което правиш, лично аз мога да го приема само и единствено като личен експеримент в полза на човечеството- ама пиши дневник на всяко нещо, което правиш и мислиш, че да има ефект ... иначе да не стане като оная приказка за магарето на Иванчо "Тъкмо се научи да не яде и взе, че се гътна.." Сори за черния хумор. Умата!
  10. На mvm дилемата е класически случай, когато на жената толкова и е дотегнало да влачи отговорности за всяко нещо и за всички /включая и съпругът, а често мъжете са като децата.../, че е готова да тегли чертата и да почне да си дава почивка. Да ама не.. и в това му е хубавото на този момент, MVM. Ще мине време и ще видиш, че си намерила някакво решение, не толкова крайно и драстично, но ще се почувстваш по-добре определено. Желая ти радост и спокойствие!
  11. Има хора, за които се сещам от време на верме /например най-малко по 1 път на месец/ и с които отдавна не съм се виждала. Просто без всякакъв повод се присещам за тях. Това означава ли, че комуникирам с тях във финните полета? Може би е така- към едните аз изпитвам вина за нещо, а от другите.. там може би те имат вина към мен
  12. Всичко, което казвате си е баш така, но със сигурност не е пълната картинка. Ето още една идея ми хрумна-тежно психично болните са изцяло в тежест и на себе си и на околните. Освен, че тежат на съвестта на родители, които са ги изоставили например, те напомнят и на хората, срещнали ги случайно в живота си, че животът е крехък и трябва да сме доволни от това, което имаме, защото дъното е.. много реално. И друго- те са и истинско мерило за това на какъв етап от развитието си е едно общество в една държава по отношение на човеколюбието.
  13. Sorsi, разкажи повече за тези финни полета, моля те! Интересно ми е какво е твоето схващане за тях, а не какво пише в книгите. П.С. Кефи ме как след полунощ няма никой в сайта. Всички спят и сънуват Така правят осъзнатите хора, а не като мен
  14. А може би тези хора нямат една конкретна душа и са изложени на всякакви вмешателства. Защо казват, че някои психически заболявания се предават по наследство? Едва ли всички психично болни са лекарска/родителска грешка.
  15. Какъв е смисълът на съществуването на т.н. луди хора? Какви задачи изпълняват душите в такива превъплъщения?
  16. Лошото е, че е в друга страна. Ако беше в България- децата при теб и когато искат- отиват при баща си. Ще ти е тъжно, повярвай ми. На тях също. Те са в трудна възраст сега и могат да направят големи поразии. Не знам доколко нещата между вас с мъжът ти са ескалирали, но ако няма физическа и психическа агресия.... Лукс е за една майка да пренебрегне дългът си към децата. Мъжете това го могат. При жената няма лабаво. Аз и друго се сещам, защо обикновено жените мигрират към мъжете, а не обратното?! Защо той не започне живота си от нулата в друга страна, а ти ще го правиш? И друго съм разбрала за себе си- любовта между мъжът и жената е условна, а не безусловна, каквато ни се иска. Т.е. тя не е вечна- като отмине медения месец и ще избуеят бурените на тъгата по децата ти и на нови , ама тотално нови грижи. Всички ние си правим изборите и си плащаме за тях.
  17. Аз не съм видяла истинско дете "вегетарианец". Но съм виждала родители, които държат децата им да са вегетарианци и ги ограничават от месни продукти тотално. Резултати съм виждала- децата се крият от родителите и ядат като настървени сандвичи на чужди хора. Най-фрапантен случай скоро видях- детето се приближи до моя позната и каза "Можеш ли да ми дадеш да изям това?" Тя беше стъписана.. не го познаваше дететцето. А на мен ми се късаше сърцето и ми идеше на тая майка да и отлепя два шамара, че с нейните амбиции го прави просяк. Лекарката Ви, персонала от яслата/детстката градина знаят какво се случва и затова не са ви подкрепили. Децата страдат! Хората не са безсърдечни и не могат да го гледат това. Ако детето Ви е истински вегетарианец, по убеждение и усещане вътрешно, то никога няма да се изкуши да яде месо. Никога няма да стане проблем, че нещо не е изяло, в края на краищата никой не могат да го накарат да яде нещо, което не му е вкусно.
  18. Ще се изкажа неподготвена и ще ви помоля за извинение, за което. Но така, от друга страна, ще получа директно на моя въпрос отговори. Ходя от скоро на йога. Питах за тази очаквана промяна нашата учителка и тя подробно почна да ни обяснява. Беше интересно всъщност. Имам познати, които ходят от години на йога и ми казват, че от поне 1-2 години ги подготвят техните учители за 22-ри декември 2012г. Разказват им разни неща относно как трябва да се подходи към процеса на промяна и т.н..различните учители използват различни начини да кажат едно и също нещо. Дотук ясно. Значи цялото будиско войнство е единодушно- ще има промяна. Какво казва Християнството относно 22.12.2012 и въобще тази промяна, за която се говори? Някой знае ли какво казват в ислямския свят? За астрономите- четох разни неща. Има така да се каже някакво научно обяснение, и в общи линии... не се знае със сигурност как ще се отрази на нашата планета. За това, което говорят медиуми от цял свят също четох от тук-от там. Ама както знаете, медиуми разни.. винаги трябва да се подходи с доза съмнение на всичко, казано от тях, независимо, в какво ние вярваме по принцип. И аз искам да вярвам в промяната, ама каква ще е тя.. има ли нещо конкретно "изтекло" от някъде като предварителна информация. Какво ще е това 5-то измерение /някой говорят за 4-то, щото не броят времето за измерение/. И най-вече ми се иска да "систематизираме" кои учения/религии/източници като известни медиуми предвиждат промяна в края на 2012 и кои не предвиждат такава.
  19. Тези финансово-счетоводни сметки дали включват колко ще "спестим" от здравеопазване след като масово измрем? То е ясно, че няма да излязат И тези сметки И тази икономия и "независимост", за която ни говорят, ама нейсе..
  20. query

    Латино

    Ето на каква изпълнителка попаднах съвсем случайно. http://www.youtube.com/watch?v=OeEyj6vTeyQ
  21. Трудно ми е да ти отговоря еднозначно. Най-общо казано- търся правата на други хора /в повечето случаи тотално непознати/, но когато са пряко засегнати. Не търся правата на обществото обаче. Не защото съм чак толкова апатична /ей тази апатия.. :D/, а защото съм се убедила, че по-голямата част от българите сме по-скоро лоши хора, отколкото добри. Примери много.. в градския транспорт е най-очевадно масовото поведение. Какво ще му стане на българинът ако не седне или ако стане, за да направи място на нуждаещ се.. Когато бях бременна и съм се возила в 4 транспортни средства на ден- не повече от 10 пъти за целия период на бременност са ми направили място... Аз не съм и искала. За мен проявата на човещина от непознати към непознати е такава рядка гледка, че е имало случаи после като си спомня, да се просълзя леко от емоцията. В работата е друг случай- към мен по принцип нещата са били коректни. Но съм се намесвала, когато субективното отношение към дадена колежка/колега е минало граници някакви. Забелязала съм, че има хора, които не могат да осъзнаят, че са в центъра на някаква интрига, коята им носи негативи с шефове и други колеги, на които не им е стигнало пипето да се замислят кое е истина и кое не. В такива случаи съм взимала отношение директно и открито пред всички. Това за мен е най-правилната политика в едно затворено общество, каквото е работното място. Така интригите лъсват и се виждат позициите на хората. Винаги тази стратегия при мен е помагала. Е явяват се после и хора, дето не могат да ме дишат, ама на кого му пука?! В магазина... е.. стават грешки от лев-два.. за това не си струва да се хваща човек, освен ако не стане системно. Тогава си има към кого да се отправят оплаквания. Имах един случай преди години, пак за мен много показателен за това какви сме станали българите. На два метра от къщата ни видях няколко човека как почнаха да налагат един мъж с тояги. Беше доста тъмно, но се чуваха също така. Една жена се втурна да вика нещо, оказа се, че му е съпруга на тоя дето го бият. Аз също се развиках- тези обаче не спряха. Извадих телефона си извиках на жената, че се обаждам на полицията и тези спряха и побягнаха. Сега- този битият го гледах цяло лято как се отнасяше с работниците си, които правеха ограда на една нова кооперация. Унизително отношение. Много грозно. Явно на края не им беше платил и те са направили организацията. Както и да е. Обадих се на бърза помощ, а жена му се оказа адвокат и каза, че ще подава жалба- да си дам данни- дадох си ги. Бърза помощ така и не дойде- с жена му го вдигнахме в тяхната кола, където беше и детето им. Какво изводи си направих от това- никой не се показа от съседите, въпреки, че виковете бяха високи. Този може и да не е цвете за мирисане.. ама те откъде знаят кого бият долу в тъмното?! Може и да е техен близък или приятел.. шушумиги сме и това е. Но има и продължение- по това време играех Warcraft в нета в един международен клан. Там имам приятели от години и на един му разказвам случката. Може ли да се сетите какво ми каза той- чужденеца? "Не е трябвало да се намесваш- този си има за какво да го бият. Може да пострадаш ти и семейството ти." Та така.. Всяко нещо носи информация- като сме се огледали в българите и си мислим, че сме такива и такива.. ама то и целия свят е така..
  22. Чакай малко, ти отпраши с 300 .. На мен друга ми беше мисълта, ама сега вече може и да се засегнеш.. като гледам как реагираш ..Исках да дам пример как се променят хората, не помнят какво са правили като деца. Това може и да не се отнася за всеки, за теб също. Но редовно го забелязвам. По отношение за "незряло"- това как го приемаш за зряло "вандалщината винаги ми е действала раздразнително"? За себе си не твърдя, че съм зряла.
  23. "Бе апатия апатия, ама като се сблъскаш с манталитета ще видим колко си апатичен. Днес едно едро хулиганесто едро момче блъска вратата на училището на излизане, едно друго с него момче му каза: Не блъскай така, ще счупиш вратата. Хубаво дете..." Ти ми напомни някои мои постъпки като ученичка.. Преди години все имаше по някоя баба от входовете, дето и се занимаваше да прави градинка. На мен обаче не ми беше в полезрението какво стъпквам като решавам да мина напряко. Имало е обидни думи след мен, изречени от тях. Но на тях съм отговаряла като хулиганка и съм се възмущавала, как могат да говорят така възрастни хора. Но е имало и само забележка с поглед. Какво да му отговори на този поглед "голямата ми уста"?! Подминавам и почвам да се замислям и изпитвам срам. Следващия път, като стигна до този вход и заобикалям градинката. А сега аз правя градинка и хич не се ядосвам, когато някой гамен ми е стъпкал цветята или някоя майка с дете мине и почне да му казва "можеш да си откъснеш" , а знам, че няма изобилие от цъфнали цветя точно в този момент. Аз точно нямам право да се сърдя или ядосвам. "А като става дума за нация... национализмът е последното убежище на негодника. Вижте ги по стадионите колко са националисти. Това манталитет ли е? Национален? Не. Това е примитивизъм, хулиганщина. Няма националност, вирее там, където има тълпа, масовост." И аз така мислех, но миналата година тези привърженици на футболни отбори ми събраха очите. Вярно, че го направиха пак както те си знаят, но те ни отсрамиха в Катуница. Да да, знам, че беше по най-грубия възможен начин, но тогава почувствах, че българите не сме толкова "умрял" в кожата си народ. Явно има моменти, в които интелигенцията, църквата на една нация, когато са в дълбок транс и колапс, тогава на помощ могат да дойдат само тези тези примати .
×
×
  • Добави...