query
-
Общо Съдържание
154 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от query
-
-
Никакъв опит нямам с лечение на рак, но наскоро попаднах от една тема тук на ето тази билка. Дали е ефикасна, не знам, но поне е безопасна. http://www.blitz.bg/article/9576
Някои казват, че ако човек си повтаря "Излекуван съм от рак" медитирайки, така се самопрограмира и има шанс да си помогне. Само, че как точно да медитира- това могат други хора от форума да ви обяснят.
Успех!
-
Благодаря ви, момичета, за темата и за разсъжденията! query е дала прекрасен пример как се води това обучение, а и детето е било точно - на ум да става!
Вероучение като учебен предмет би извадило очите вместо да изпише веждите. Ще започне спор между църквите и регистрираните религиозни формирования кой да влезе в училището и законно ли е да се дава предимство на православната църква, след като тя не е държавна и не е свързана с просветата така, както е била в далечното минало. Един такъв предмет би довел до деление и противопоставяне на верски (не на духовен) принцип. Т.е. точно обратното на това, което бихме желали да постигнем.
Друг е пътят, според мен - този, който е избрала учителката от поста на query. И все пак, това също трябва да се контролира деликатно, защото няма гаранция какво точно ще повтарят на ум дечицата...
Мисля, че няма по-добър начин да се приобщят децата към духовността от приказките и притчите - така е устроен детския ум в този период. За родителите и колегите, които четат тази тема, горещо препоръчвам книгата на Боян Боев Учителя за образованието!
Че ще се дърлят за глупости религиозните общности- ще го правят. Ама си има средна линия винаги- идеята за притчите е направо супер. Ако само така им се говори, без да се посочва и споменава никоя религиозна общност- едва ли родителите са толкова неразумни, че да са против. Ако си има учебници и само по тях се преподава и нищо "в страни" от тях... освен това и родителите трябва да се интересуват от самите деца какво се говори в час. Незнам, ама тая агресия в училище не виждам как ще се бори само с математика и български /образно казано/.
-
Вие сте мечтатели. Подготвяте се за нещо, а не го знаете как изглежда то. Самонавивате се, ама не знаете дали вие ще сте там , където бихте искали. Какво би станало с вас ако се окажете не там, където мечтаете?
-
Ами как точно сте убедени, че тези промени не са дължат на най-естествения ход на живота ви? Че аз се променям всеки месец с нещо и така и остарявам де.. ама не ми е хрумвало да го отдавам на някакви специфични глобални процеси.
Човек се променя постоянно.
А дали сте забелязали хората, наоколо ви, да се претърпяват масово /по-масово от преди 2-3 години да речем/ положителни промени- да са станали по-добри, по-толерантни, по-социално ангажирани, по-спокойни и ведри, по-решителни, по-жертвоготовни и т.н. Аз не съм забелязала такова нещо.
Стигам до извода, че или аз не претърпявам точно тоя вид промяна, която се изисква за да се премине усешно този преход или вие всички бъркате нормалните промени у вас с промени, свързани с прехода.
"Енергията в самия въздух я сещам по-различна, по-спокойна, умиротворяваща." Ей това лично аз хич не го сензорирам..
Вярно е за друга тема този разговор...
-
На мен нищо не ми се случва към настоящия момент. Затова ще те попитам- на теб лично какво ти се случва и какво усещаш или какво виждаш, което да е странно и по-различно? Или е нещо, за което не се говори?
А това за личния избор не го разбрах всъщност. Между какво трябва да избират хората?
-
Съгласна.
И аз се надявам да премина.
Не се притеснявай, тези, които останат, ще живеят в съгласие, няма да е като сега всеки срещу всеки
Станимир, и аз така разбрах, който не е подготвен ще загине от катаклизъм или по друг начин, ще умре физически, и ще продължи развитието си на друга планета, а тук на земята които остават, минават на по-висока степен на развитие, тялото се преобразува, клетъчната структура се променя в кристална и се ликвидира карма и прераждане, фактически стават безсмъртни.
Ако се събудя на 01.01.2013 година все още въплътена във физическото си тяло на Земята и се огледам и видя, че всички, които познавам са живи, после като вляза в този сайт и видя, че пак няма количествено изменение на пишещите и четящите тука и ще се притесня, честно казано
Чудя се какво ще си помислите, ако това, което очаквате не се случи през декември....
-
Трябва. Ама да не е само като история на религиите или нещо от подобно.
Преди седмица се смаях с голямата щерка. Беше решила, че едния и пръст я бил заболял, защото била помогнала в нещо на майка си. А аз и казвам да се благодари на Бог, че това и е проблема, че има деца, които са на легло и им бият по много инжекции, а тях не ги боли и само искат да станат и да играят и помагат като другите деца. А тя ми казва "Ами аз го правя. Ти какво ми казваш да го правя, като аз го правя." Питам я какво точно прави и тя ми казва нещо, което аз не знаех до момента. В забавачката учителката всеки път като ги събирала в кръгче за да учат им казвала "Хайде сега всички да се благодарим на Бог за това, че сме здрави" Аз я питам, защо досега не е казвала нищо по тоя въпрос. А тя "Ами то се прави на ум бе, мамо! Не на глас. И го правя като си лягам да спя." Да я разцелуваш тая учителка, дето се е сетила да ги учи на такива неща. Аз да си призная не го правех. Предполагам, че мнозинството от родителите в нашата група също не го правят.
-
Ами ние сме тези, които сме пожелали да имаме деца, не те са пожелали да се раждат. И ако те се окажат пречка пред нашето лично щастие, какво трябва да бъде направено с тях? Някъде бях чела, че те ще спасят света. Ами нека го спасяват, ама докато се изправят на крака имат нужда да бъдат обичани поне от тези, които са ги пожелали. В живота си има константи и ние сме участвали в създаването им. Другото е бягство от всичко, включително и от себе си.
П.С. В тази тема искам да се извиня на Ники, че с мои постинги съм внесла дискомфорт в него. Прегледах си думите и наистина има основание да тълкува казано от мен по начина по-който го тълкува. Въпреки че аз в нито един момент не съм мислила, че той лично като човек е егоист например. Говорех за това, което пише, но не съм мислила, че той ще сложи знак равно между начин на разсъждаване и начин на поведение. Най-малкото не го познавам, че да имам такива наблюдения.
Извини ме, Ники, че в процеса на спор или опит за такъв съм те засегнала. Ще кажеш, че не съм го направила , ама пак приеми моите извинения.
-
Каква Гери те гони тебе?!
"Но не ти, а аз съм глупакът, дето си мисля в глупоста си, че "някой" ще го разбере, макар и от две три думи, та после си "сърбам попарата" произлязла от това... :-) Ама какво да се прави!? Карма."
Иначе благодаря за комплимента!
-
Това вече ми хареса. Почти за всичко си прав.
Къде съм казала, че не трябва на всяка цена да напусне мъжът си? Напротив! Аз говорех за децата, които са в труден период. Когато е заплашено физическото и психическото съществуване на човека, разбира се, че най-нормалното нещо е да направи нещо за подобряването му, а не да чака като агне на заколение... Животът е ценен и трябва да се стремим да го опазим. А примерът, който даде Донка е много поучителен- как човек бива направляван в живота си след като е изтърпяно някакво страдание. Тя си знае на какво я е научило това страдание. А това, което ти казваш от личен опит също е поучително- щом това, което четеш /дори до някъде/ отговаря на това, което усещаш- значи това е твоя личен път, поне за сега
Да не се правя на психолог- но твоите убеждения са пряко повлияни от детството ти. Както и моите де.Аз по принцип не го приемам това, че заради моето лично израстване трябва да пренебрегвам важните си задължения, които са ми непосредствено спуснати от горе
Но това си е до убеждение вътрешно и не може да се натрапва на всички да постъпват по един и същи начин, както ти вече отбеляза.И да вметна нещо- малко са хората, тръгнали да стават и призвани да стават Учители, което идва в подкрепа на моята теза, че изоставянето на деца от майките е от една страна слабост, но от друга страна е егоизъм. Сигурно има и трета страна, по-.. нетипична.
-
А не е ли по добре да се елиминира причината в корена?
Това безумно раждане и пренаселеност.
Хората можем да мислим само "на парче", защото не сме всезнаещи. Така че остави пренаслеността на други сили- за да я има - има причина, ние можем само да гадаем.
-
Загуби ми се постинга преди да го изпратя..
"макар често хората да бъркат Живота със съществуването"
Преди и аз така си мислех, че има разлика между живот и съществуване. Вече не мисля така.
"Помисли защо някой човек подскача като ужилен, когато в ума му се яви картината за нечие изоставяне.
Помисли дали "оставането" при някой е гаранция за щастие и дали "напускането" е гаранция за нещастие.
Дали "напуснатите" и "напускащите" израстват/се променят..."
Ами всички се променят и това си е в реда на нещата, нали за това съществуват/живеят.
Аз предпочитам здравата логика и вярвам, че всяко наше действие или бездействие има последствие. И поради това, като майка, бих разсъждавала така: "Аз съм човешко същество, което не знае кой знае колко много. По-добре да не напускам дългът си в тоя живот, който ми е спуснат свише, а ако моето съществуване около тоя ми дълг е безпредметно или вредно- за това си има кой да се погрижи. Аз право да разсъждавам "дали пък или как" нямам! Достатъчно грешки правя в съжденията си, че да се надявам, че точно за това ще съм безгрешна"
"Знаеш ли, ако Сидхарта бе с акъла на Буда, той никога не би напуснал никого и казват, че именно това сторил след просветлението - завърнал се."
Ето на- този Сидхарта, дето е изминал тоолкова дълъг път преди просветлението се /не съм запозната с неговата биография и творчество/ и той е направил грешка, въпреки че е много по-напред "в материала" от мен. Та какъв е извода? За мен е - не прави експерименти с важните неща!
"Добре е човек да разсъди защо преди това не може да помага на "другите", ами често вместо да им помага им вреди, даже без да подозира."
Ами то няма еднозначно действие .. ти най-добре трябва да го знаеш това. С едно наше действие ние хем помагаме, хем вредим. Ама пак те питам- кои сме ние, че да решим дали/кога и как да се отървем от задълженията си?! Докато всеки от нас не стане просветен /Буда, по твоята терминология/ ние все ще си грешим и това е в реда на нещата.
П.С. Ники, на теория добре ги редиш нещата, ама има нещо егоистично в нещата, които казваш.
-
Диана даде от личен опит съвет как се отстояват позиции без конфронтация със системата.
Иво, а какво би станало с атмосферата в една група в ясла/детста градина, ако детето не е истинско вегетарианче,м? Ако така се налага от родителя, а него го влече друго? Аз си го представям така- детето седи на отделна маса за "вегетарианци" за да не наднича в паничката на другите... И още- винаги в едно семейство има все някой дето е давал на детето месо тайно от родителите. И детето много добре знае какво е това. /освен в случаите на пълна изолация, ама не вярвам това да е масова практика/. Ако му е харесало- знаеш какво се получава. Ако не му е харесало- стратегията на детето на Диана. Какво сложно има и защо трябва да се бие камбаната, че нашето дете не яде нещо, щом няма сила, която да го накара някой да яде нещо, което не желае.
-
Не ми трябва да изчета толкова книги, колкото ти си изчел Ники_ по тематиката на този форум, за да ти кажа- не можеш да градиш щастието си върху нещастието на "другите", пък било и то "условностите", които ти е предоставил Бог под формата на твои деца...
П.С. И тези "сили" дето примерно ще ми потрябват, за да ги отпиша от живота си какви ще да са.. аз мисля, че те са по-скоро силата на "пълния егоизъм" /здравословен бил, казват/, силата на "живеенето без отговорност към ближния" и най-вече силата на "липсата на мярка и липсата на здрав разум".
Петнадесети път ще се редактирам.. ама много се възмутих. Преди време говореше за "Безлюбовието" и БезБожието" в една тема- та каква е любовта на тази майка, дето с един замах обръща гръб на децата си?!?! Тя да не е някаква висша форма на Любов- към целия свят и към никого конкретно. Упс чакай, не точно към никого точно.. към себе си най-вече... щото нали щастието Си търси тя.
-
А без храна и вода? Например 5 дни?
---------
Това разумно ли е???
За неподготвени хора - не.
След 2 дни устата започва да мирише на амоняк.
След още един могат да започнат халюцинации и след 3 дни има риск от психически разстройства.
Но за хора които са изчистили тялото добре това е възможно.
От много голямо значение е каква е била водата няколко дни преди започване на упражнението.
Един приятел (лекар) сподели че е наблюдавал случай от живеене без храна и вода няколко месеца.
Това след пиене на вода от известен на малко хора извор разположен на източен склон в Стара планина.
Животът ми е ценен и трябва да го живея, а не да мисля само как да гладувам целебно и т.н. Ако стане някак плавно и не насила- много добре, но да гоня рекорди...Засичал ли си колко време от денонощието прекарваш в мислене за неяденето, за водата, дето от незнам къде ще си набавиш и още куп неща, свързани с режима ти. Това, което правиш, лично аз мога да го приема само и единствено като личен експеримент в полза на човечеството- ама пиши дневник на всяко нещо, което правиш и мислиш, че да има ефект ... иначе да не стане като оная приказка за магарето на Иванчо "Тъкмо се научи да не яде и взе, че се гътна.." Сори за черния хумор. Умата!
-
Колко хора в момента могат да изкарат без храна дори 10 дни?
Аз мога 30. Да се опитаме заедно, искате ли?
Надявам се да стигна сега 45 защото е хубаво число.
А без храна и вода? Например 5 дни?
Това разумно ли е???
-
На mvm дилемата е класически случай, когато на жената толкова и е дотегнало да влачи отговорности за всяко нещо и за всички /включая и съпругът, а често мъжете са като децата.../, че е готова да тегли чертата и да почне да си дава почивка. Да ама не.. и в това му е хубавото на този момент, MVM. Ще мине време и ще видиш, че си намерила някакво решение, не толкова крайно и драстично, но ще се почувстваш по-добре определено. Желая ти радост и спокойствие!
-
Има хора, за които се сещам от време на верме /например най-малко по 1 път на месец/ и с които отдавна не съм се виждала. Просто без всякакъв повод се присещам за тях. Това означава ли, че комуникирам с тях във финните полета? Може би е така- към едните аз изпитвам вина за нещо, а от другите.. там може би те имат вина към мен
-
Всичко, което казвате си е баш така, но със сигурност не е пълната картинка. Ето още една идея ми хрумна-тежно психично болните са изцяло в тежест и на себе си и на околните. Освен, че тежат на съвестта на родители, които са ги изоставили например, те напомнят и на хората, срещнали ги случайно в живота си, че животът е крехък и трябва да сме доволни от това, което имаме, защото дъното е.. много реално. И друго- те са и истинско мерило за това на какъв етап от развитието си е едно общество в една държава по отношение на човеколюбието.
-
Sorsi, разкажи повече за тези финни полета, моля те! Интересно ми е какво е твоето схващане за тях, а не какво пише в книгите.
П.С. Кефи ме как след полунощ няма никой в сайта. Всички спят и сънуват
Така правят осъзнатите хора, а не като мен 
-
Невинаги изпълняват задачи. Понякога просто се случва така. Природата не е съвършена. Хората също не са съвършени, а те често имат вина за раждането на хора с подобни отклонения (например стрес по време на бременността, вземане на наркотици, пиянство, ранна бременост, преждевременно раждане и мн. др. възможности).
А може би тези хора нямат една конкретна душа и са изложени на всякакви вмешателства.
Защо казват, че някои психически заболявания се предават по наследство? Едва ли всички психично болни са лекарска/родителска грешка.
-
Какъв е смисълът на съществуването на т.н. луди хора? Какви задачи изпълняват душите в такива превъплъщения?
-
Не знаех, че имало и гласуване...
-
Лошото е, че е в друга страна. Ако беше в България- децата при теб и когато искат- отиват при баща си. Ще ти е тъжно, повярвай ми. На тях също. Те са в трудна възраст сега и могат да направят големи поразии. Не знам доколко нещата между вас с мъжът ти са ескалирали, но ако няма физическа и психическа агресия.... Лукс е за една майка да пренебрегне дългът си към децата. Мъжете това го могат. При жената няма лабаво. Аз и друго се сещам, защо обикновено жените мигрират към мъжете, а не обратното?! Защо той не започне живота си от нулата в друга страна, а ти ще го правиш? И друго съм разбрала за себе си- любовта между мъжът и жената е условна, а не безусловна, каквато ни се иска. Т.е. тя не е вечна- като отмине медения месец и ще избуеят бурените на тъгата по децата ти и на нови , ама тотално нови грижи.
Всички ние си правим изборите и си плащаме за тях.
Училището и вярата
в Педагогика
Добавено
И без оценки!