foxy

Здравейте г-н Баев, Родителите на моя съпруг са се разделили, когато той е бил 4 годишен, след което никой от тях не е встъпил във втори брак. Не мога да кажа дали поведението на майката се е отличавало с висок морал или е било подобно на това на мед. сестрата в примера на д-р Първанов... Що се касае до възпитанието-съпругът ми твърди, че е възпитаван доста строго, но какво се разбира под "строго", нямам никаква представа. Питате за характера на свекърва ми-Сам разбирате, че мнението ми ще бъде твърде субективно, тъй като аз все пак съм нейна снаха, не нейна приятелка. Ще се опитам да я опиша от моя гледна точка въпреки, че оценката ми може да е едностранчива и доста неточна. Според мен поведението на свекърва ми се характризира с няколко основни неща, които много бързо се набиват на очи: Тя е 70 годишна жена, с висока интелигентност, пътувала доста по света. След развода на моя съпруг, се е преместила да живее при него, за да му помага с домакинството и т.н. В момента живее половината време при нас.Според съпруга ми, майка му все още много му помагала... Бих описала свекърва си като жена, която ревнува сина си, силно недобронамерена към бившата си снаха, доста резервирана и към мен самата. Това, което бързо прави впечатление, е ниската й степен на социализация-неумението й да общува с хора извън нейната среда(син, роднини, близки приятели), негостоприемна-примерно, ако някой дойде на гости, не се сеща и чаша вода да му предложи. Когато говори с мен, никога не ме гледа в очите. Ако усети, че синът й не й обръща нужното внимание, започва да театралничи-сърди се за най-дребни неща, демонстрира колко е тъжна и обидена...Понякога се питам дали тя си дава реална сметка за вързастта си и, че нейната единствена роля е да бъде майка на детето си, не да се държи като негова съпруга. Затова беше и въпросът ми до колко майката е причина за неуспешните връзки на сина си? Нейното поведение е много повече обсебващо, според мен, отколкото грижовно, но може и да греша, тъй като аз все още нямам деца и ми е трудно да се поставя на нейно място. Мисля, че съпругът ми не би се подложил на психотерапия, тъй като на него "донжуановското поведение" не му пречи, даже напротив-кара го да се чувства повече мъж, както беше отбелязал д-р Първанов. Аз също нямам никакво желание и време да инвестирам в пренареждане на ценностната система на мъжа си. Освен това загубих доверието и респекта си към този човек-неща, които не мисля, че могат да се върнат с времето. Докато взема решение как да продължа живота си, бих Ви помолила да ми дадете препоръки/насоки как аз да реагирам, как да се държа с него и майка му, така че нещата, които те правят да не ме нервират и дразнят? В края на краищата аз не искам да променям съпруга си, искам да запазя доброто си настроение и най-вече психиката си. Наясно съм , че няма как тази случка да не ми се отрази, но бих искала нанесените щети да са минимални!

Д-р Първанов, Вашият отговор ме накара да погледна нещата от друг ъгъл и да си дам още по-голяма сметка колко важни са първите години от живота на едно дете...Очевидно това, че бащата е имал доста връзки с различни жени, силно е повлияло формирането на представата за мъжко поведение у настоящия ми съпруг. За жалост в средата, в която е израстнал той-тази на майка си и нейните родители, не се е намерил авторитет, който да послужи за пример и да бъде алтернатива на поведението на бащата. Вариантите, които сте посочил като евентуално мое поведение, също са много интересни. На вариант 1 не бих се спряла, защото не мисля, че обичам съпруга си до толкова, че да заема поза на доброволно самоунижение до края на живота ми. Остава да избера между варианти 2 и 3. Засега мога да кажа, че нямам желание, нито време и най-вече илюзии, че ще променя съпруга си. В живота има далеч по-интересни неща, на които да се посветя, вместо да се занимавам с пренареждане на ценностната система на човек, който се чувства МЪЖ само като "сваля" и спи с абсолютно произволни жени. Липсата дори на елементарна селективност в избора му на секс-партньорки, направо ме потриса, а все пак става дума за високо образован мъж с прилична визия и добра кариера. Дано поне в дебелеите учебници по Психология има логично обяснение за подобно поведение, защото аз определено не успях да намеря такова. Убедена съм, че мъжът ми ще опита да бъде доста по-дискретен относно бъдещеите си авантюри. Също така вероятно ще положи усилия да ме убеди, че е скъсал с порочното си минало. Това, което ме притеснява вече не е двойствения му начин живот, а това, че ставам раздразнителна, когато той започне да ми обяснява колко ме обича и колко държи на семейните ценности, а аз съм била тази, която искала да разруши всичко.Питам се как ли трябва да се реагира "правилно" в такива моменти? Понякога се чудя-този човек наистина ли не си дава сметка, че с поведение като неговото няма как да има здраво семейство, или смята че е голям късметлия и за него има резервирано трасе "между капките"? Дали ще си намеря любовник или ще се разведа, остава да реша като поодминат малко емоциите.Края на света няма да дойде- ще впиша преживяването в графа "лош опит", а съпруга ми в актива си ще има "още един провален брак"- може не само броя на жените, а и този на браковете да го карат да се чувства повече мъж, знам ли... :-)

Запознах се с настоящия си съпруг през лятото на 2009-та. Тогава той се беше току-що развел с първата си съпруга, с която са имали брак близо 9 години. Той ми обясни, че изневери на бившата му жена са причина за развода им, които не можел да приеме, понеже искал моногамна връзка. След година и половина се оженихме, въпреки че нямахме възможност да се опознаем добре, понеже живеехме на голямо разстояние един от друг. Съпругът ми винаги в твърдял, че ми е верен и много ме обича. Малко, след като се премстих да живея при него, разбрах, че той е поддържал паралелно още няколко връзки, заедно с нашата. Беше регистриран в поне 15 сайта за запознанства и продължаваше да пише на десетки жени, опитвайки се да ги вкара в леглото си. Омайваше "жертвите" с всевъзможни комплименти, като не пропускаше да обясни, че е "директор, в голяма международна компания"/това наистина е така/. Когато разбрах за истинската същност на моя съпруг, бях потресена и много разочарована от избора си. Опитах се да говоря с него, но той отричаше абсолютно всичко. Обвини ме в параноя. Започна да твърди, че не му осигурявам небходимите за него , цитирам, "уют и спокойствие", които толкова се надявал, че ще получи. Без той да знае, се регистрирах с фалшив профил в някои от сайтовете, в които и той имаше регистрация. Там той ми пишеше, че много ме харесва и, ако се видим и се получи "химията между нас", щял да ме вземе за жена! Обичаше да се хвали, че покрай него винаги е купон, че всичките му бивши гаджета са били много доволни от секса с него, че има много приятели, а в работата е доста успял. На най-добрия си приятел пък се хвалеше, че има много жени, които му се натискат и всички си дават телефонните номера, като каже, че бил директор! Преди няколко месеца казах на съпруга си, че е разкрит и знам за изневерите му и сайтовете за секс/запознанства. Сега той твърди, че ми е изеверявал само преди да сключим брак, след това само пишел в сайтовете за запознанства, като така се освобождавал от напрежението и компенсирал липсата на "уют и спокойствие", които аз не съм му давала в къщи. Разбрах, че моя съпруг е имал регистрация в сайтове за запознанства с цел намиране на секс партньор още през 2005-та година, 4 години преди развода с бившата му жена. Не мога да кажа със сигурност дали е изневерявал физически на жена си или не. Питането ми е възможно ли е съпруга ми да има някакъв психичен проблем или причина за безразборните му сексуални връзки, комуникирането с абсолютно произволни жени(21-44 годиишни, без оглед на религия, образование, националност) се дължат на много ниско самочувстие, резултат от предишния му брак ?И още нещо- съпруга ми е дете на разведени родители и е израстнал при майка си. Майката има доста силно, почти обсебващо влияние над сина си въпреки, че той минава 40-те. Питам се до колко е възможно майката да е причина за неуспешните връзки на сина си ?