Chaos

Здравейте на всички. Толкова отдавна не съм влизала във форума, че чак се чувствам странно. Сякаш идвам от много далеч, хахаха! Приятели, трябва ми малко помощ да разтълкувам един мой сън. Обикновено сънищата ми "интерпретират" будния живот, но този сън по никакъв начин не се връзва с действителността. И така, сънувам, че вървя по една улица, много съм изморена и постоянно си повтарям да не си влача краката, че изглежда грозно. Решавам да изхвърля всичко от джобовете си, за да не ми тежи, но започвам да вадя злато от там. Много, много злато. Искам да го махна от себе си, защото явно ми пречи да ходя, но не ми се хвърля така на улицата. На горния край на тази улица виждам един мъж, а до него има малка масичка. Решението е да оставя златото там. Когато стигам до масичката, разбирам, че мъжът е там именно за да вземе златото и да го пази. Подреждаме всичко много внимателно и мъжът оглежда всичко обстойно. Има една обеца с формата на роза и той ми я връща, защото е само една. После ми подари някаква златна плочка, инкрустирана с оранжеви и червени камъни, на които имаше изрисувани ангели. Всъщност, ангелите си бяха съвсем реални, защото си говореха един на друг. Напоследък много често сънувам ангели. Тази нощ сънувах, че съм на изпит и не съм доволна от представянето си. Двама от ангелите, които видях на златната плочка дойдоха, отвориха една огромна книга и написаха нещо като характеристика за мен. Всичко беше много положително, но аз си знаех, че не е вярно и им го казах. Единият ангел ме повика и разгледахме характеристиката заедно. После ме накара да изброя кое от написаното не е вярно. Не можах да отговоря. Много отдавна не се бях чувствала толкова объркана и се събудих заради това притеснение. (В реалния живот наистина издържах изпит, много по-успешно отколкото очаквах, но дали това е причината? )

Съня е предупреждение да не повтаряш грешки от миналото, но и показва готовността ти да приключиш със стари модели. Ей сега прочетох, че дясното представлява верния път, по който да се върви, а там е изхода от улицата- приключваш старото, започваш нещо ново. А това, защо мъжа ти се е смял, може би защото често се смеем за да прикрием проблеми или страхове.

Сиджей, стана ми интересно за тези сънища с цигани. Би ли ги написала? Или на лични?

Напоследък все ми се повтарят сънища, които ме отвеждат на Острова на Мъртвите. Даже ми е приятно там, защото започнах да виждам и хора. Разбрах, че съществата там могат да станат видими/невидими според желанието си. Изглежда обаче този остров не е крайната цел на пътуванията ми на сън. Снощи пак се оказах на този остров, бях в една библиотека. Не знам какво ме накара да си погледна ръцете, но те бяха мъжки ръце. Обстановката около мен мигновено се смени. Всъщност, от тук нататък постоянно се променяше и гледната точка, имам предвид, аз бях или наблюдател, или участник, но бях и нещо като "всезнаещ разказвач". Това беше осъзнат сън, между другото. Оказах се във Франция, в периода около Френската Революция. Бях младо момче, което вървеше с по-големия си брат и жена му из една търговска улица. Знам, че брат ми искаше да ме запише в гвардията, а аз исках да се занимавам със земеделие. Изостанах от тях и се спрях при една сергия, на която продаваха цветя. Гледах ги и се радвах, а един глас започна да говори в главата ми как земеделието би било най-евтиния поминък за мен, при положение, че имах земя, а аз трябваше да получа земя като наследство, но не бях достигнал/а възрастта, когато можех да се разпореждам с нея. Имах благородническо потекло, но бяхме обеднели. После пак се върнах при брат си. Той и жена му седнаха на една маса, нещо като ресторант с градина. Знаех ги колко са пошли. Брат ми използваше хубавичката си жена, за да съблазнява по-богати мъже, а той самия беше комарджия и пияница. И тя си беше доста похотлива, вниманието, което мъжете й оказваха, я радваше. Седнах при тях с голямо нежелание. Виждах мислите им, плановете им, и те ме отвращаваха. Поредната жертва на снаха ми се приближи и седна при нас. Исках да потъна в земята. Съня се пренесе в нещо като затвор за военопрестъпници (не знам имало ли такова нещо по това време). Вече бях мъж, на около 40 години, с дълга посивяла коса, с брада, приличах на скелет от тежкия труд и глада. Имах приятел, по-възрастен мъж, който нямаше надежда да излезе жив от там. Той ми обясняваше как се развъждат коне и крави, а аз говорех за пшеница и картофи... Вечер ни оковаваха по няколко души на една верига. Една вечер, един от затворниците нападна войника от охраната, който ни водеше, и го обезоръжи. Дойдоха и други пазачи, но те бяха много по-малко от нас. Успяхме да се освободим най-накрая. Аз толкова исках да изляза по-бързо, че скочих през един отвор в стената, който трябваше да е прозорец. Как издрънчах на земята само! Потроших се, но се добрах до главната врата. Пазачите вътре нямаха ключове за навън, само тези, които пазеха на входа. Щяха да ме убият, но аз казах, че вътре има бунт и всички пазачи са мъртви. Беше по-добре да ми дадат ключовете и да бягат, това и сториха. Отключих. Слабо си спомням какво стана междувременно, но се видях как живея някъде уединено и се занимавам със земеделие. Имах и коне, и крави... Не беше богат живот, но ми харесваше, въпреки, че беше прекалено монотонен. Така съня избледня и се събудих. Мисля, че за първи път ми се случи да се сънувам като мъж. А и погледа ми върху цялата ситуация беше много особен, като че ли знаех причината и последиците от всичко, което се случваше. Нямах желание да променям съня, въпреки че някои от сцените бяха много брутални. И това да виждам и знам мислите на другите ми се стори много стряскащо.

На мен ми направи впечатление Магът в сърцето на тази подредба. Понеже става въпрос за неговото отношение към теб, мисля, че Магът представя теб. Ти си човека, който ще направи избора дали да върне предишния огън в отношенията или пък да причини болка, вземайки болезненото решение за раздяла. Сякаш другия човек се е предал и ще приеме твоите действия, каквито и да са те, но като че ли очаква да излезе наранен от това положение между двама ви. Идват ми наум и други варианти, но може би защото не се чувствам уверерена с картите. Че има желание за решителна промяна и за край на някаква ситуация има, но съзнателния избор за посоката на тази промяна е предоставен на теб. Начинаеща съм с Таро, моля всички да ме извинят, ако тази интерпретация звучи глупаво или наивно. Много искам да се науча и приех поканата на Лора да се опитам сама да разбирам картите. Оле, цели три единици в тази подредба! Това пък какво е?

Много благодаря за отговора, съжалявам че не съм пуснала въпроса си в правилната тема. Ще знам вече. Наистина, май е време да започна с опитите да коментирам картите си, хубав съвет, благодаря и за него. Иначе за отговора, мисля, че ще е добре ако роднината ми се вгледа малко повече в себе си, досега само дробеше каши и все намираше кой да му е виновен. Дано трудностите му не са прекалено тежки и дано намери сили да се бори. Никак не се учудвам на това, че се чувства сам и ограбен. Той беше непочтен с много хора, но и другите му отвръщаха със същото. Доста приятели и роднини го изоставиха. Неприятна ситуация, общо взето. Още веднъж, благодаря много.

Здравейте на всички, Днес взаимно се харесахме с един зюбюл в магазина и си го купих. Не знам как го забелязах още с влизането си, но го отминах, все пак бях отишла да пазарувам съвсем различни неща. Е да, ама любов е това. Хванах се четири пъти да минавам покрай него, уж гледам към други стоки, а погледа ми все този зюмбюл търси. Най-накрая го взех, как да му устои човек? Чудя се обаче, дали това цвете ще има по-специални изисквания към средата, в смисъл почва, място, поливане, препарати... Не съм гледала такива растения вътре. Попитах продавачите дали растенията са третирани с хормони и други препарати, за които трябва да знам, но само свиваха рамене. И на саксията нищо не пише. Знае ли някой нещо по въпроса? Като гледам, луковицата е доста "трътлеста", изпълва саксийката, а коренчетата се подават навън. Ще изчакам да свикне с новото място и тогава ще го преместя. Наистина, много искам да се грижа добре за него.

Хехе, не свършили, разбира се. Въпросът ми е малко хм... не за пред хора, но... Преди година и нещо се скарах с мой близък роднина. Истината е, че продължавам да се безпокоя за него, въпреки че нямаме никакъв контакт. Тази сутрин попитах картите как е, и изтеглих асо жезли, Обесения и петица пентакли. Притеснено ми е... Знам, че съм в правото си да се сърдя, доста неприятности преживях заради него, но съм и загрижена. Беше много болен, когато го видях за последно, Не знам дали добре се грижи за себе си, имаше проблеми с алкохола, а и така се беше оплел в лъжи...Даже телефона му не знам, за да му се обадя.

Хаха, Сиджей, този пост беше доста добро напомняне и за мен. Хубавичко ме приземи. Факт е, че в моя случай тълкуванията ти повдигат въпроси, които аз самата не смея да си задавам. Тъкмо си мислех, че съм оставила проблема с бившата шефка зад гърба си, а ти ми казваш, че още не съм се справила с него. Ако знаеш как се ядосах като го прочетох това... А после се захилих на себе си! Голям лицемер съм, когато искам да прикрия страховете си, чак себе си успявам да залъжа. Но сънищата не лицемерят, слава Богу. След съня със спиралата и твоето тълкуване, сънищата ми се "поуспокиха". Все пак продължавам да сънувам жарава и огън, но обикновено летя над тях и само усещам топлината. Напоследък, всяка вечер се обзавеждам с една "осъзната лампа", която има един странен цвят- между виолетово и розово и сякаш е направена от хиляди диаманти. Започват някакви хора да ме гонят, за да я вземат, аз си знам, че като намеря в съня си огън ще литна над него и ще се прибера у дома. И така става, естествено, само дето дома ми се оказва някакъв остров на мъртвите, но нищо там не е мъртво. Имах едно куче, което почина преди две години и то ме посреща там заедно с други любимци, които съм имала, а лампата я оставяме като фар на едно високо място. Последната нощ срещнах и хора на острова, но те сякаш не ме забелязват. Някакъв мъж каза, че "пак е дошъл призрак на острова", но това беше цялото внимание, с което ме удостоиха. В края на съня си вземам лампата и се връщам в моя си свят. То вече свикнах с това, май.

Много се колебаех дали да напиша този сън, защото не е мой, а на една приятелка от американски сайт. И така, много рано сутринта на 6. 02. получих съобщение от нея, в което ме питаше всичко наред ли е с мен. Сънувала, че потъвам във вода, тя не можела да ми помогне, а през цялото време като фон вървяла песента "Black Waters". Навсякъде имало разруха и тъга, а тя само наблюдавала, без да може да направи каквото и да било. Беше потресена. Успокоих я, че няма как да ми се случи нещо подобно, а и съня може би символно представя някакъв нейн вътрешен процес. Само след няколко часа чух за наводнението по телевизията. Разтревожените гласове на хората, които говореха за стихията по телефона в студиото, сякаш ги чувам и сега. Все още ми е чудно как една средностатистическа американка, която само знае, че България е в Югоизточна Европа и че сравнително отскоро имаме президентски избори тук, може да сънува трагедията в една толкова далечна и почти непозната страна. Дано душите на загиналите в тази стихия намерят мир, а оцелелите да се съвземат бързо. Болно ми е, че живота на толкова хора беше опустошен от нечия немарливост. Много, много сила и вяра ще са нужни на хората от Бисер, за да продължат. И аз се присъединявам към призива да ги подкрепим с каквото можем.

До скоро нямах никакъв контакт с него, да вярно е това. Наложи се да работим заедно, излязохме два пъти, нали знаете, едно такова объркано усещане имам, точно както човек като се влюбва. Много ми се иска да изтрия миналите си глупости, че и неговите, да започне всичко на чисто,но няма как да стане. И да, искам стабилна връзка.. Като се замисля, и това за публичността е вярно. Поне в "първото издание" се стараех да държа връзката ни някак си по-покрита, имах си причини, разбира се, но това създаваше напрежение. Лора и adina, много ви благодаря за помощта. Сега поне моето отношение към ситуацията ми е по-ясно. И ми стана по-спокойно, да ви кажа. :rolleyes:

Здравейте, момичета Вие ме заинтригувахте с тези интерпретации и провокирахте любопитството ми. Снощи и аз реших да се допитам до Таро, след като разгедах колодата у дома и си "съставих мнение" за картите. Много време отлежаваха в кутийката горките. И така, трябва да взема решение дали да подновя връзката си с човек от миналото. Това, което ме изуми е, че и в трите подреждания, които се отнасяха до различни аспекти на евентуалната връзка, се появяваше Императрицата. Първия въпрос се отнасяше до това, дали има изобщо смисъл да се връщам към тази връзка. Паднаха се двойка чаши, Крал мечове и Императрицата. Второто ми питане беше за очакванията към мен, защото в миналото се раздеихме по моя инициатива, мислех, че не мога да си вдигна летвата според неговите стандарти. Отговорът беше: Императрица, шестица пентакли и тройка пентакли. Най-накрая, чисто по женски поисках да разбера чувствата му към мен, естествено. Тук посланието гласеше: шестица пентакли, десятка пентакли и Императрицата най-накрая. Започнах да чета темичките в този форум, много са практични, но до аз лично нямам опит с картите. Ще се зарадвам на малко помощ. Поздрави.

Да, права си за това, че съня се отнася за нещо, което пускам в главата си, Сиджей. В момента чета една книга, която представлява доста пошла критика на християнството. Като се върнах и прочетох в поста си " края на матрицата", ми стана ясно какво е провокирало този сън. Взех книгата и минах през страниците, които съм прочела. точно четири пъти срещнах тази фраза. Може би се е запечатала в главата ми, без да бърна внимание. Ще го пусна това произведение, поне засега, но ми е много любопитно. Много е различно всичко в тази книга, макар, че ми се вижда зла.

Някой срещал ли е себе си насън? Това ми се случи тази нощ, ужасих се и се събудих. Съня и той беше нещо като кошмар, но емоциите не бяха толкова силни. Ще го разкажа съвсем накратко. Сънувах, че скачам от една висока тераса, за да отида при едни приятели, които бяха долу. Под мен се отвори една голяма спирала на сини и бели ивици и ме погълна. После съня ми се "раздвои" . В единия сценарий аз бях на парти у един приятел, той се напи жестоко и халюцинациите му станаха реалност. Един демон, който беше персонаж в тези халюцинации, ме захвърли на една кръгла и много висока скала, а около мен имаше стена от огън. Някак си разбрах, че това е края на матрицата. В другия сценарий пък, се опитвах да достигна центъра на спиралата, но се подвеждах от едни кръгли камъни, които само обозначаваха нива или нещо такова. На един камък беше написано "Чиста Мисъл". Мислех, че това е центъра, но спиралата продължи да се върти. На някои от следващите камъни нямаше нищо написано и аз пишех по тях. Най-накрая видях един камък, на който имаше нещо като печат, някакви символи, по-точно. След това спиралата ме захвърли в една планина, и аз скочих в нещо празно, за да се събудя, но така си останах да се рея в нищото. В първия сценарий пък скочих в огъня, но не почувствах болка или ужас, срещнах себе си в празнотата, изплаших се и от това се събудих. И друг път ми се е случвало да сънувам така раздвоено, но не знам защо толкова се изплаших като срещнах себе си.

Да, наскоро започнах нова работа, което много добре ми се отрази, но все още имам резерви. Трудно ми е да забравя глупостите, които ме тровеха на предишното работно място. Ако хората, които ме гонят са страховете ми, да, по-добре е да си стоят долу в мината, а аз да си гледам нещата горе. Верно бе, чух няколко от уникалните псувни на бившата шефка в съня си. Благодаря ти, Сиджей.

Сиджей, много се радвам, че вече всичко лошо е отминало. И мен гнева ме разболява съвсем физически. Добре, че мъжа ти се е вслушал в теб и в собствената си интуиция.

Това почерненото е абсолютно вярно. Всъщност, опитвам си да налагам правия път насебе си напоследък. Страдам от предразсъдъци, някои неща ги виждам съвсем в черно и бяло, други ме разсейват... С тези неща бях решила да се занимавам, но явно не съм готова. Съня е обърнат повече навътре, към мен, но да, има я агресията и прибързаността.

Аз преживях голям екшън в нисшия астрал тази нощ. Отидох на друга планета, за да освободя роби, които работеха в мини. Планетата беше хубава, имаше още две планети, които изгряваха на хоризонта. Една от изгряващите много приличаше на земята. Аз излязох от една стъклена кабина, нещо като асансьор, но не се виждаха никакви механизми. Разходих се по повърхността, имаше и други хора, аз попитах за мините и те ме упътиха. Слязох долу с друг вид асансьор, който приличаше на дървена лодка до най-долното ниво. (?) Чуваха се ужасни викове, псувни, беше много горещо. Видях, че топлината идва от пещи, в които се пекат тухли. Мъжете там се биеха с току-що извадени тухли от пеща! Като ме видяха, озверяха и започнаха даме гонят и да ме целят с тухлите. Аз се опитвах да им изкрещя, че съм дошла да ги взема и да ги освободя, но това ги озлобяваше още повече. Казаха ми, че не искат да са свободни и че ще ме убият. Някак си успях да излетя нагоре пак, но ми беше много трудно да се вдигна. Тези ми бяха взели асансьора, добре че не се сещаха как да го използват, а аз трябваше да летя сама. Като стигнах повърхността, видях хора, които бяха в дървени асансьори като този, с който се смъкнах, но не можеха да помръднат, а и ги беше страх да дойдат с мен. Никого не спасих, пак се върнах в кабината, която ме донесе на тази планета, погледнах другите планети и си тръгнах. Сиджей, на мен ми е интересен съня на мъжа ти с петела. Първото, което ми дойде наум, когато го прочетох беше, че сега не е време съпруга ти да се захваща с нови неща, а да се опита да запази това, което има. Това е само мое впечатление, де... Петела първи оповестява настъпването на новия ден. Аз лично го приемам като символ на деня и активността, начинанията, най-общо. Все пак, всеки си има индивидуално значение на символите. Не е все едно дали е сънувал петел или врана, например.

Благодаря, Sorsi. Още ме държи настроението от този сън. Не е кой знае какво, но много силно ми е въздействал. Напоследък много се бях зареяла в сините простори и точно такъв земен сън ми липсваше.

Аз лекинко се изморих от сини сънища напоследък. В последния ми сън преди 2 дни някой ми каза, да се препаша със синьо и ще спра да ги сънувам. Наистина, спряха. Не че бяха лоши, но започнаха да ми доскучават. Само ми липсва една зебра, която ме навестяваше, пак синя и с крила на главата. А съня ми от тази вечер беше обикновен, но много хубав. Сънувах майка ми и баща ми да седят край печката, палеха я, за да ми е топло като се събудя, а аз само се правех, че спя, както като бях малка. Говореха си и се смееха точно като преди. Такъв спокоен и уютен сън, щастлив... Не ми се събуждаше.

Ще постна две мои ОИТ, за първата не съм убедена, че е точно такъв тип опитност. 1. Прибирах се към дома в една поледица (1998 г.), улицата беше стръмна, не знам защо вървях по шосето нагоре, като тротоара беше разчистен и можеше да се върви там. Жива душа нямаше наоколо, а и точно по тази улица никога не е имало голямо движение. Изведнъж отгоре се зададе една кола и аз я погледнах слисано. Нещо ме стресна, но си продължих по пътя. Движеше се бясно по надолнището и докато се усетя, хоп, завъртя се и ме повлече. Видях всичко като на забавен кадър. Протегнах ръка към колата и я отблъснах от себе си, а после не помня. Всъщност, видях как шофьора овладя колата си, слезе и се обади за линейка, но нали знаете, така отгоре. Аз нищо не можех да направя по въпроса. После се понесох в нещото, което наричат тунел, но някой ме спря и ми каза, че всичко ще ми е добре, ще ме придружи обратно... и се събудих в спешната помощ. Само натъртвания съм имала, дали заради дебелите дрехи, дали заради нещо друго, но всичко ми мина много бързо. Още се чудя обаче защо времето сякаш се забави в момента, когато колата ме блъсна и какво ме накара да я бутна и аз настрани...Много шантаво ми се вижда вместо да се опиташ да избягаш, да се сбориш с летяща към тебе кола. 2. Това беше в нощта, когато баща ми почина. Бях много изтощена и след като му направихме морфина, реших да си почина. Не знам по кое време от съня ми се случи това, но изведнъж бях в състояние да видя спящото си тяло в леглото, но сякаш през вода. То и всичко в стаята се гънеше някак си. Огледах се и видях баща ми, който ми каза, че е време да го изпратя. Как ме е яд сега, знаех какво се случва с баща ми, а не знаех какво да направя, за да се събудя и да му помогна. Както и да е, тръгнахме двамата по една много широка пътека. Имаше хора, които вървяха срещу нас, други с нас, след нас... стигнахме до една огромна библиотека. Там се разделихме с баща ми. Взехме си довиждане, той каза, че така трябвало и това беше. Не го преживях като нещо мъчително този момент обаче. Някой дойде при мен и ми каза, че съм само изпращач и трябва пак да се връщам след малко, но мога да остана и да разгледам библиотеката. Моята книга беше червена. Не знам как я намерих сред толкова много книги, но знам, че беше моята. Не можете да си представите какво е да четеш такава книга! Тя едновременно показва образи, говори, променя се, и всичко разбираш. Това е като да огледаш една ситуация от всички възможни гледни точки. После този, който ме пусна в библиотеката, ми каза, че е време да си ходя и че щял да дойде с мен. Исках още малко да поостана, но той не позволи. Прибрах се обратно, разбира се, Последното, което помня беше усмивката на придружителя си, но вече в съня. Събудих се с ясното знание, че баща ми е починал. Наистина беше така. Като казвам 'говореха' за съществата отвъд, имам предвид, че чувах това, което казват в главата си. Също и тези книги- всичко се възприема наведнъж- не е като обикновено четене. Дори елементарни неща като детски караници, са разгледани в пълнота, но в книгата са добавени и преживяванията и мислите на всички участници в ситуацията. Това е моя опит с тези неща. Иначе не съм се опитвала съзнателно да излизам от тялото си. Но определено, тези прживявания променят човек. Не знам дали ще ги забравя някога. .

Моя резултат е ДДЛЛ. Не мога да кажа дали е точен, но е ласкателен, все пак.

Аз имах много хубав сън тази сутрин. Не държа някой да го тълкува, просто така реших да го споделя. Първо да уточня, в момента съм с много жесток грип, та може високата температура дето ме спохожда да е повлияла на началото. Съня започна с пожари и експлозии, после пък потоп... Изведнъж се оказах в квартала, където живея сега, някъде зад блока ни. Един циганин заплашваше да убие жена си, защото тя горката беше родила дете от друг. Извиках полиция и стоях отстрани да видя какво ще стане. Полицаите дойдоха и го прибраха, но не знам защо ми казаха да се грижа за коня на този човек. Поогледах се да видя къде е този кон. Беше легнал между три дървета и спеше. Беше ме страх да мина покрай него, но единствената пътека към главната улица беше близо до коня. Не исках да се грижа за този кон, щях да мина покрай него, и да си продължа по пътя. Докато минавах изпитах някакво затруднение, все едно изкачвам планина. А беше съвсем малко баирче. Запъхтях се и коня се разбуди. Дойде при мен и започна да трие муцуната си в мен, сякаш от години ме познаваше. Тръгнахме заедно по улицата, аз не го бях вързала, той съвсем кротко си вървеше до мен. Когато го видях да спи ми изглеждаше болен и изтощен, но като вървяхме заедно, ми се виждаше много красиво и здраво животно. Не знам защо го прегръщах докато вървяхме. После коня започна да се изменя- в лъв, куче, теле, пак в кон. Не съм се опитвала да го тълкувам това, но се събудих с много приятно чувство. Днес направо летя.

Някои сънища помня в детайли, други забравям 20 мин след като съм се събудила. Понякога не си спомням точно съня, а някакво чувство, останало след него. В тези случаи си имам проста методика за възпроизвеждане. Сядам и почвам да пиша какво чувствам, какво мисля, даже и да е нещо лошо или срамно. Изведнъж съня изплува обратно в главата ми. Хем ми е странно това, хем ми е забавно. Приятели, а вие помните ли детските си сънища? Аз много ясно си спомням един кошмар за една трътлеста жена, облечена в нещо бяло и ме гони ли гони през гората. Тъкмо стигам до нашата къща и ще се скрия, но тя ме настига, гледам я как приближава, но съм вцепенена: нито мога да помръдна, нито да повикам някого. А тя една гневна такава, с нож в ръката... Гррррррррррр.