Милкана

За кибритчетата Това не е магия.Направено е за сплашване от някого, който и представа си няма от тези неща

Много често мисля за нея. От първия път, когато в тоя живот се сблъсках със смъртта на близък. Едно дете на 7 г. си представя смъртта като Живот. Така си я представях аз, далеч от религиозни внушения и обяснения, които за онова време бяха недопустими. Плашеха ме твърденията, че смъртта е нищо, празнота, абсолютно нищо. Не го приемах и не им вярвах. Имах своя идея за живота. А, чакайте идея за смъртта, а написах идея за живота ! Ами да... Била, казват, грозна, зловеща, черна, страшна, без лице, забулена, с коса в ръка. Човек се страхува от това, за което не знае нищо, което му е неизвестно и затова плашещо. Как да приемеш за приятел някого, който не си показва лицето /същността/? косата у смъртта ми напомня на сърпа, с който са жънели жито. Умира, за да се роди. това е принципът на движение.Смъртта е само временно състояние на Живота.

Чудя се защо хората проявяват лошотия - дали защото очакват да им се отвърне с добро, или защото искат да предизвикат лошотията и у другите? По-вероятно ми се струва второто. Крясъкът предизвиква гняв, ударът-насилие, обидата-обиждане, омразата-ненавист, ревността-болка и т.н. Негативната енергия най-лесно резонира пак в негативна, повдигайки адреналина и подхранвайки някои нива. Ако предположим обаче, че е по-верен първият вариант - ако го разгледаме като "повик за предизвикване на добро" - също има смисъл. Оказва се, че независимо от скритите или открити подбуди на вършещия лошо, ако му отговорим с добро, все е правилно. Доброто е универсално. Злото е еднопосочно.

Скоро след като намерих салфетката със странната пепел в нея, попитах един сензитив дали найстина е било магия. Тя ми отговори, че лошо съм направила, че съм пипала с голи ръце и добре, че съм я изхвърлила в тоалетната. И било важно да не мисля за това нещо като за магия, за да не си направя автомагия или за да не я допусна да действа.. Така и не ми уточни. Това беше и причината да не отговарям dim3r - има един такъв механизъм за предизвикване, от който древните сазнаели как да се предпазват. Имената на страшните животни са били табу, наричали са ги описателно, защото знаели, че изрекат ли името, ще повикат хищника. Та и съветът на ясновиждащата жена ми прилича на това - не назовавай нещото "магия" и има вероятност да не го насочиш към себе си. По-важното от всичко е, че си намерил иглата с вдянатия конец и си я извадил, dim3r! Пък някой път, ако ти се удаде възможност, предложи възглавницата но този, който ти я подари - да спи на нея, или да си я подложи на гърба, да видиш как ще реагира ))

Нека и аз разкажа как намерих магия. Беше преди 7-8 години. Една сутрин погледнах през прозореца и видях на перваза смачкана розова салфетка, от ония, евтините и твърди едновремешни салфетки. Взех я и я разтворих, но знаех, че тя няма какво да прави там и явно не е боклук, а има друга цел. Разтворих я, а вътре - пепел. Добре завита в салфетка пепел. Не, не беше от цигара. Смачках я пак и инстинктивно я изхвърлих в тоялетната, като пуснах водата. Прозорецът ми е на околи 3 - 3,50 метра от двора и нощем всеки би намерил начин да постави нещо. Във всеки случай, ако намерите нещо, което ви прилича на магия, не го пипайте с голи ръце. И след това - в течаща вода, по течението й, не срещу него. Знаех от кого мога да очаквам подобно посегателство. Тя срещу собствената си дъщеря беше правила магии, та срещу мен ли... Да, една от първите ми братовчедки преди беше разправяла, как намерила във възглавницата си магия. Сложена от майка й, за да я раздели от момчето, с което се обичат...

Искам да споделя, че когато един от колегите форумци публикува обявата си, аз се отзовах. Анализът дойде много бързо. Кратък, но изключително точен. Снимах ръката си на...скенера, оная машинка дето е psc. Снимките се получават удивително подробни и сполучливи

И аз съм убедена, че е магия, но не исках да те плаша...Но като видях какво са писали другите, се включвам и аз. Доколкото съм чувала, за магии често пъти се използват остри или метални предмети /катинари, ножици, игли /, много често оплетени конци /в случая конецът е промушен през игленото ухо /! /, косми, треви... Странно е да ти подарят възглавница, но това го правят обикновено много близки хора, затова е добре възглавницата да се провери, най-често магията се поставя във нея. Аз дори и да си купя възглавница, пак я разпарям - все ми е висока ))), така че няма опасност да отане скрито, ако нещото е било скрито. По-вероятно е да получите декоративна възглавничка, на която не спите, но това не значи, че не е заредена с веществена магия. Ако се разминете само с главоболие, както на Орлиновата приятелка, това е най-малкият проблем....Атаките може изобщо да не излязат като неразположени, кошмари или болка, и затова остават неразкрити. А си действат подмолно и понякога необратимо - всичко зависи от вложения отрицателен заряд-пожелание и от съпротивителните сили на приемника /обекта/. Интересно как така след цели 10 години тази жена се е сетила да търси във възглавницата или случайно е попаднала на съдържанието? Между другото, независимо от какво е направена възглавницата ви, хубаво е да се сменя, или поне да се изтърбушва и да се напича на слънце. 10 години на една и съща възглавница си е проява на немарливост.

Соулмейт, не можеш да се примириш с факта, че животэт е пълен с неизвестни - за деня, за седмицата, за месеца и годината. Не искаш да си изненадана, сварена неподготвена, и затова се стремиш да уловиш и най-малкия симптом на предстоящото събитие. Плаши те негативното, което може да ти се стовари на главата и си мислиш, че ако го очакваш, няма да е толкова зле, поне ще си подготвена. Всичко това си го мисли твоето скрито Аз, водено от чувство за самосъхранение. Явно си доста зависима от асоциациите, които поражда случващото се наоколо ти. Абстрахирай се от отбщопритото мнение, че еди-какво си означава еди-що си. Решаващо за теб е не какво мислят дргите по въпроса, а какво мислиш ти. Вместо да се огорчаваш от изпречилата ти се боклучийска кола, усмихни се - може би шофьорът й сбъдва детската си мечта да кара боклучийска кола .Ей в тоя дух - засмей се на неприятния лош знак, почеши се по ръката или носа. А, и нещо друго се сетих - ами можеш да "изкупиш" идващото неприятно като направиш някаква малка "жертва" - купи кифла и я дай на някое циганче, или само ведър жест, усмивка могат да бъдат достатъчни. Идва това, за което се настройваме. Защо да го улесняваме, ако не го искаме

От Долната Земя към Горната... В не така далечното минало на родителите ни на първа пролет се е правило следното: нали помните приказката за бабината питка, която се търкулнала по света? Е, та на първа пролет се омесвали малки питчици, които децата търкулвали по вече зелените полянки и сред игри и закачки ги изяждали сладко-сладко.

Лати, спокойно, не само ти си така. И аз не понасям монодиетите. Ако трябва да потретя едно след друго едно и също ядене, колкото и да съм гладна, няма да го хапна, получавам отвращение дори да ми е най-любимото и най-вкусното. Привърженик съм на т.нар от мен артистичен подход към храната - не разбирайте само естетически и вкусно, но най-вече творчеството, индивидуалността в приготовлението - съобразено с нуждите, настроението, желанието, с това, което ти идва отвътре, без да се робува на определено правило. И мога да кажа, че се чувствам отлично. Е, някой път ще пробвам и по-радикално отношение, пък да видим как ще се отразя на нещастното яденце

Пътища истински - много и разни - по вода , по въздух и земя... Добре че ги има - така не рискуваме да се задушим в блъсканицата Не бих казала, че който не стои редом с мен е против мен или в разрез със Световната Истина. Стига да следва моралните и духовни принципи на доброто, има шанс да стигне докъдето... пожелае или да позволи на Желаното да влезе в него, да го намери. А гностичното отношение е предимство, все пак, то е ясно. Дано си помагане в раз-/о-/при-/за-/познаването.

Включих се с песен, тиха и нежна, след което не се молих с молитви, а извиквах образи - как прегръщам Земята и милвам зелените меки хълмове, как по оста на екватора и по всички меридиани са хванати за ръце хора, облечени в бяло. Думи не ми идваха, идваха ми картини.

Ще допълня нещо - пак от личен опит, не ми се сърдете, но обечам да си служа с такива примери Забелязала съм, че в мен са се влюбвали много повече чужденци, отколкото българи. Пак чужденец ми е казвал, че олицетворявам /в положителен план/ представата за източноевропейката /разбирай - славянката/. Всичко това означава само едно - Западът е отворен към нас, има нужда от нас и силно го привличаме. Защото получава нещо, което отдавна му е било отнето. Може би затова става така, че хиляди българи се пръснаха по света - сливат се с другите, разнасят искрици...

Кошмарите са известни още и като "нощен мор" - мачка те, тъпче те, мори те. Най-честият начин за измъкване е като се събудиш - това става, защото напрежението е твърде силно и се задейства едно "реле", което те изтегля извън тази реалност. Когато нещо ми се случва насън не така, както искам, дори да е кошмарно изживяване, ако не се събудя, аз режисирам съня си - става така, че сякаш като с магическа пръчка преобразувам обстоятелствата и образите. Невъзможното става възможно веднага и кошмарът се превръща в обикновен сън. Това е направляване на сънните образи според желанията - става неконтролируемо, но се предизвиква от чувството за самосъхранение, от собствените защитни механизми и от неведомите сили, които притежаваме.

Дали трябва или не - всеки сам решава за себе си. Това, че принципно не ни е дадено да го знаем, е добро, защото се избягва фатализма и очакването нещото да се случи. Колко еднообразно и скучно щеше да ни е, ако бяхме предсказуеми, ако всеки знаеше бъдещето си. Тогав нямаше да има смисъл животът ни. Щяхме да вървим в руслото, да следваме събитията, а не да ги предизвикваме. Освен това на мен ми се струва, че бъдещето не е едноизмерно и точно затова не може да го знаем. Бъдещето е това, което следва "АКО..., тогава". Вероятно има някакво най-общо предопределение, предпоставка, която ни е заложена с въплътяването. Оттам нататък нашата свободна воля избира пътищата - налучква ги, отклонява се, връща се, проправя нови пътища, или се загубва в гората. Ако знаехме какво ни очаква, щяхме да сме лишени от свободата на изява, на реализация, въобще - лишени от възможност за развитие. В това е и нашият уникален шанс да сме хора.Другте същества знаят прекалено много и това им пречи. Докато ние държим юздите на собствения си живот. Казва - каквото е писано, това става, както и да се опиташ да го избегнеш.Може би. Но ако някой непрекъснато ти казва какво те очаква, рискуваш да следваш не собствения си избор , а внушението на някой - ясновидец или псевдоясновидец. При мен например е ставало така, че съм питала, и ми е казвано.Но въпреки това съм се противопоставяла на предсказаниетео. Отказвала съм да повярвам в него. Никога не се поддавам напълно на това кой какво видял или прозрял за мен. Дори не се доверявам на собствените си пророчески възможности /изразени най-вече в сън/. Аз си представя мживота като времепространство между две точки - А и Б. А е началото /раждане/ Б - краят /смърт/. Свързани са с гъвкав конец - дали ще извървиш пътя на зиг-заг или праволинейно - твоя си работа. Но началната и крайната точка са константи.Другото е Избор. Право на избор. Бъдете благодарни за това. А ако някой ви предскаже нещо или поискате да ви "гледат" - възползвайте се - имате нужда от подкрепа, от помощ, от вдъхване на малко вяра или нахъсване. Но не вярвайте твърде, за да не превърнете "предсказаното" в програма, която би било добре да избегнете. Мисля, че много по-важно е не да получаваме предсказания, а да ни се отвори сърцето и ума за по-правилните решения, които да вземаме. Това, което мислиш, искаш или правиш в момента, създава твоето бъдеще.

Най-вълнуващото ми житейско преживяване до момента е свързано точно с представата за България. Позволявам си да ви споделя този факт, тъй като той може да е основа за разсъждения, тълкувания и обяснения на зададения от Любо въпрос. А по-натам по темата няма да ви говоря с разказ, а с мисли. Ще започна с това, че всички, които прекрачим границите на нашата страна, се оказваме в ролята на посланици на нейната култура, нрави, поведение, манталитет, морал, традиции, вярвания, постижения. Не знам защо, но аз винаги съм живяла с мисълта, че ролята ми е да бъда такъв посланик, неофициален, непосредствен - сякаш ми е движеща сила през целия живот. Докато в един момент имах най-пълната възможност да разгърна това желание, да го осъществя. През 2004 г. бях на в чужбина на 3 месечно обучение. Имаше студенти от цял свят и всяка националност получи възможност да представи страната си. От мъничка България бях аз сама, единствена, и поради това - родината ми -пренебрегната. По мое настояване уж се уреди дата за презентацията, но в последна сметка се обадиха, че Турция ни измества...Хм...Но в още по-последния момент, ден преди събитието,отново ми звъннаха и ме помолиха да представя страната си, защото турците не могли да се подготвят. И стана така, че на 8. декември /явно неслучайно "съвпадение" / аз предложих най-импровизираната и непосредствена презентация, с която запалих интереса и симпатиите на познатите и най-вече непознати колеги. Организацията беше светкавична и благодарение на приятелите ми от Сърбия, Украина, Италия, както и на още една българка, с която се намерихме също в последния момент /?!!/, се получи нещо невероятно. И как иначе, като мини-спектакълът завърши с български ръченици и хора, изпълнени от акордеона на друг балканец - сърбин, и изиграни от хората там. Ако някога да разполагам с повече техника и повече помощници, дори да изпипам до последно всеки детайл, пак няма да се получи по-вълнуващо. Ето, това е наша способност, българска - ние сме спонтанни и искрени, защото, казват, носим душа, чиято дълбочина е скрита в очите ни и ако й дадем криле, правим така, че дъгата да се появи, дори и да няма дъжд. И още нещо - срещнах мъж, който разказа, че обиколил морета и океани, красиви и примамливи земи, видял култури и познал разни жени, но се върнал тук, в мъничката си България, и тогава намерил жената, с която поискал да има дом и семейство.

Таня, чудесно е и истинно това, на което си се позовала. А приказката...тя изникна самичка. Седнах и написах това, което видях, докато си говорехме с моя любим.

В една далечна Земя от незапомнени времена мъдреците спорели за истините в живота. Размишлявали върху житейските криволичещи пътеки и капаните, скрити под краката им. Вслушвали се в шума на листата, в звуците на животните, гледали, търсели, хвърляли се от една крайност в друга, тълкували знаците и се борели с живота живеейки. Един ден, както спорели отново за необходимостта от плътката наслада, от ползата й и от вредата й, решили да попитат Царицата. Тя знаела всички отговори на всички въпроси, но отговаряла само тогава, когато позволявала да й се зададе Въпросът. Попитали я, защото знаели, че този път ще получат отговор. - Царице, кому е нужна възбудата на чреслата ни, защо така ни омайва и погубва душите ни, защо не престава ,щом направим децата, нима е излишък, загубен на вятъра? Попилян стремеж, погубен порив? А тя само се усмихнала и започнала песента си: - Ето ви Извор. От него блика вода - чиста, неосквернена, силна и животворна. Водата е буйна като игриво дете, но тя потича и се успокоява, люляна от ритъма на земята. Дали ще стане на блато или ще потече като река, вие решавате, вие определяте, вие искате. Този Извор е във всеки от вас. Ако сте слаби и безволеви, ако се отдадете на спокойната сласт на нейните обятия ще потънете в кал и тиня и колкото повече ритате, толкова по-лесно ще потъвате. Блатото на вашите страсти ще ви погълне. Дайте посока на водата от Извора, не я спирайте, не я задържайте за себе си, не се валяйте в измамната й топлина - нека има брегове, нека има мостове, овладейте я и направете така, че да стигне до своето Море... Не можете да запушите извор, няма такава тапа, която може да спре бликащата Същност. Пуснете я, но не я изпускайте! Знайте къде отива и как отива. Поспрете на някое мостче, хвърлете камъче и ще видите, че то няма да спре потока, няма водата да прелее бреговете си - само ще се разсмее за миг и ще продължи по пътя, който трябва да следва. Да, знам, трудно се копаят канали, трудно се укрепват брегове, по-лесно е да се оставите на течението, което обаче не течение, а водовъртеж. Изборът е ваш. Не отричайте, не отхвърляйте, а работете. Защото когато Реката се влее в Морето, обзорът ще ви разкрие смисъла да сте хора.

Как да се справим с ревността ? Що рев донася тя.... Ако ревнуваш:1. Преди да изречеш дума, подтикната от ревност - поеми си въздух и погледни нагоре - сигурен ли си, че има смисъл изричането й 2. Напиши писмо или съобщение на мобилния, но не го изпращай. 3. Мисли за обичта, която даваш. 4. Ревността издава твоята слабост и несигурност във възможностите ти - какъв по-лесен начин да внушиш на другия, че наистина си неспособен и несигурен. 5. Постави се на мястото на ревнувания - няма да ти е приятно, нали, особено ако си невинен. Ако си ревнуван:1. Не давай поводи за ревност, внимавай какво казваш и как го казваш. 2. Не се опитвай да доказваш, така само засилваш съмнението. 3. Приеми ревността от веселата й страна, пошегувай се с нея. 4. Не се ядоствай и не прокарвай негативна емоция като отговор на ревността. 5. Обгради ревнуващия те с много внимание и грижа, той има нужда от помощ. От която и страна да сте, бъдете честни, открити и постоянни в отношенията си , колкото и да боли. Не наранявайте себе си, но най-вече пазете и уважавайте другия. Тези мислички ми дойдоха днес, ще се радвам да удължим списъка с вашите съвети.

Венци, кой какво го е казал и кому е прошепнато в Делхи (?), нещо не схванахме май към кого е насочен отговорът ти

Е, значи кой както го разбира - собствената гледна точка, отговорът все ще е верен

По повод на недоразумението между Таня и Латина Мисля си, че точно затова поместването на откъси от книги не е много уместно, защото не се добива цялостна представа за възгледите, мнението на автора на книгата /и за възгледите и най-вече личното мнение на цитиращия /. Затова ми се струва по-подходящо да се даде линк към книгата и да се посочат частите, главите, които имат отношение по проблема. Евентуално може да се преразкаже, да се предаде със свои думи.Така постингите не стават прекалено дълги, а и изразяването на собствено становище е смисълът на дискусиите между нас, учактниците в този форум. Ей, сега да не ми се разсърдите/обидите/засегнете - само съвет.

Да, в идеалния случай лекува невроза, лекува лошо настроение, лекувва всичко и носи успокоение. Но ако не е споделена, т.е. приета, подхранвана и излъчвана от другата страна, има опаснст неврозата да се задълбочи. Което, впрочем, доста често става в нашия свят на човешки чувства. Колкото и да сме настроени на вълна отдаване на Любов, ние сме хора, които очакваме адекватна реакция към нас и то най-вече от този, към когото са насочени най-много Лъчи. Взаимната обмяна на такава енергия води до Сила.

Thymus е латинска дума, която идва от гръцката thymos - "дъх; аромат" Връзката с "душата" и тимуса съществува и в наименованието на едно малко дъхаво лилаво цветче, от което правим чай - Thymus e латинското му родовото название - иначе познато като мащерка /в бълг. диалекти "бабина душица", в славянските езици "майчина душица"......... Вероятно жлезата е наречена така заради местоположението си - там, където се е смятало, че се помещава душата... А връзката с женския образ /интуиция, сантименти, 6-то чувство.../ е повече от ясна в такъв случай

Много ми е интересно кой следва помощно-насочващия режим на хране, описан по-горе от Севдалина. Аз бих издържала 10 и повече дни на жито, но такова последващо захранване - изключено . 1-ва причина /общовалидна/ ще трябва да си нагласим алармите на GSM-ите и да се подготвяме още от предния за ден, съгласно списъка, което, съгласете се, за работещите хора става невероятно и направо невъзможно. 2. /частна/ - не обичам попарени зеленчуци Все пак е добре да го има - за някой може да е подходящият начин за "аклиматизация"