Милкана

Утре, неделя, 18.12 в Пловдив, зала "Съединение" от 17 ч. ще има лекция на тема "Мистерията на Витлеем - раждането на божествената душа в човек" вход: свободен Който има време и желание, може да иде

Вярвам, че хората могат да преработват навиците, които спъват тяхното развитие, да се променят към по-добро, да са толерантни и верни

Един наш приятел, който от известно време няма възможност да чете форума и да пише в него, ме помоли да пусна този линк в темата. http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=816638 На мен лично отказването на цигарите много ми прилича на отказването от месото. Ще сподели ли някой, който се е освободил и от двете зависимости, дали наистина имат общо и кое е било по-лесното за него.

Знаете ли, че думата търпя е значела първоначално страдам ? Когато търпим, ние в някаква степен всъщност страдаме, защото спотаяваме стремежите и желанията си, импулсите си, докато дойде по-подходящо време за тяхната изява. Търпението е изчакване, през което ни спохожда мъка: "потърпи и ще ти мине", "трай малко, не боли чак толкова", "търпение му е майката, "бъди търпелив" - примерите са много. Търпението е своеобразен катарзиз - пречистване и израстване на ума и сърцето. То е тунелче, през което минават нашите болка, гняв, прекомерна радост, за да се уталожат до степен, в която могат да бъдат обуздани и поносими. Търпението трансформира енергиите, канализира ги, облагородява ги. То помага да погледнем с прояснено съзнание на неща, които в един момент са ни обсебили. Но не бъркайте търпението с отлагането и бездействието. Търпението означава и постоянство и затова помага в постигането на мечтите. Който много бърза, до никъде не стига. Festina lente /бързай бавно/ са казали древните. Търпението е преход, а всички преходи искат някаква малка жертва.

Нали знаете кой ходещ по Земята ни не хвърля сянка... Пазете се от хора, които нямат сянка

Ще отговоря вместо Благост без да иззимвам нейното право на отговор Да си видял,seilor, двама души да са метнали една раница - за всеки по една презрамка Аз не съм, пък и много ще е трудно за ходенето. Може да има двойко, но всеки запазва индивидуалността, личното си пространство, всеки поотделно има свои грижи / хлябът в раницата може да го носи само единият, но ще го ядат двамата, нали/. Просто като му натежи, партьорът му ще му помогне в носенето. Ще си разменят товара или ще си го преразпределят. По-леко е като имаш спътник, сам трудно се върви през живота, та дори и без товар на гърба...

Вижте, в ситуацията, в която се намираме, е наистина трудно хем да си в хармония с принципите си, хем да работиш желаната работа, хем да получаваш необходимото адекватно възнаграждение. На някои се случва, /аз не съм в това число /. Когато човек работи в колектив, съвсем нормално е да се сблъска хора, които имат разбирания, твърде различни от неговите. Сменянето на работа след работа не е решение на проблема, защото той просто не е негов проблем, или по-точно - не само негов. Общуването с разни хора е част от "играта". Доколко можем или се налага да понасяме различието им обаче... Ами всеки сам решава, в зависимост от ситуацията - жертва едно в името на друго. Латина постави питане - когато имаш отговорност към деца, ще трябва да се преглъщат по-големи залци...Но не бива де е за сметка на измяна спрямо себе си. Един човек може да работи с проститутки, да речем, но той самият да не е проститутка, нито сводник. Ако му понася компанията на такива хора и той не върши престъпление спрямо другите и себе си - какво толкова. Бившиат ми приятел е режисьор. С много идеи, без връзки и без пари. Т.е. липсва му реализация. Предлагали са му да снима порно филми, но той е отказал, въпреки че финансовото му състояние никак не е розово, а и не се подобрява. Аз не бих могла да съм в каквато и да е компания с различни от моите принципи. Въпрос на личен избор и на обстоятелства. Само да съхраним себе си, да не се поддаваме на лошото влияние на хора, с които понякога сме принудени да работим. За интригите на работното място..ох, много ми е мъчно, но те съществуват в колективи, към които се стремя. От 6 год. съм хоноруван асистент в университет, контактът ми с колегите не е много тесен, но видях, че там е гъмжило от клюки, интрижки и злословения. Странно - все пак това са хора, които уж имат съвсем други претенции. Е, не всички са такива, имама чудесни колеги там. Как ми се иска да се занимавам активно с преподаване, но от друга страна ме е страх, че ще попадна в кошер... Спазването на дистанция в този случай е някакво решение. Човек трябва да е дипломат в отношенията си хората, но не лицемер. Нека се върнем на конкретния въпрос на Еси. Тя знае за неморалните дейности там, където работи. Какво да я посъветваме - да напусне, или да си затваря очите ? Ясно е, че самата тя не се чувства комфортно, затова пита. Моят съвет, Еси, е да се оглеждаш междувременно, и когато намериш по-подходящо място за себеизява, да се махнеш оттам, където си в момента.

Не съм запозната какво казва езотериката по този въпрос. Сигурно и тук ще има два лагера - за и против. За бременната е казано от нашите баби какво трябва да яде, къде да ходи или да не ходи, с какво да е обграждана, но никъде в не съм срещала забрана за секс. Орлин спомена, че има определено някакъв негативизъм при правенето на секс - похот, страст, желание. вероятно това би могло да бомбардира бебето вътре. Но негативизъм то може да получи в по-голяма степен по много по- тривиални ежедневни пътища - храна, напитки, тормоз, лоши мисли, думи... От медицинска гледна точка, от тази на съвременната официална медицина, правенето на секс по време на бременност се води от няколко основни фактора - състоянието на бременната и бебето и напредването на бременността. Трябва да се знае, че контракциите, които при нетрудна жена предизвикват просто само оргазъм, при трудната може да предизвикат преждевременно раждане. Така като се замисля, от моите раждали приятелки /само 2 засега/ и двете не са имали възможност за секс - първата имаше преждевременно разкритие, а втората нямаше мъж /в смисъл той не я видя бременна, моряк човек/. Та няма и кого да попитам. Май така като се замисля, всички бременни са правили секс, поне докато разберат, че са бременни. Оттам нататък - до когато им е позволявало състоянието.

В това отношение съм безкомпромисна. Не мога да съдя другите, които се занимават с неморални дейности, затова пък аз самата имам свободата да избирам приятелите, средата - вкл. тази, в която работя. Слава богу, досега не ми се е случвало да се забъркам в подобни каши. Имам невероятния късмет да попадам на добри места при добри хора. Които дори губят бизнеса си, защото не могат да ходят и да предлагат подкупи на лекари и социални служби. Моя приятелка преди години започна работа като секретар-продавачка-преводачка във фирма. Скоро след това ми се обади, че смята да напуска. Шефът й е демонстрирал свойско отношение, което тя възприела като сексуален намек и открито му е казала, че напуска. Е, извинил й се, не ставало дума за това, нека си остане. Не се беше повторило. Просто са си изяснили позициите. Между другото, тя беше почнала работа след конкурс-избор и понеже е светла,лъчезарна и хубавка, е била предпочетена. Добре че всичко свърши добре и още си работи там, защото аз й се обадих за тази работа

Хм, не знам, а и не съм забелязала разликата. Ззатова потърсих нещо в нета за "Големината на луната: Това е най-голямата оптическа илюзия и една от най-интересните мистерии. И най-големите специалисти в НАСА не могат да обяснят защо тези дни луната ни изглежда по-голяма в момента, когато е на хоризонта в сравнение с позицията й високо в нощното небе. Мистерията, наблюдавана от милиони души, от векове е предизвикателство за големите учени. Има две основни тези. Според първата теория, мозъкът възприема размера на даден обект в зависимост от неговото обкръжение. Италианският изследовател Марио Понцо налага две сходни линии върху изображение на жп релси. Горната изглежда по-широка, пресичайки релсите. Така при ниска луна - на хоризонта, дърветата и къщите изглеждат по-малки отколкото са в действителност, а луната - по-голяма. Затова, ако гледаме луната през навит на руло лист - без фона, илюзията изчезва. Според другата теория ние приемаме, че нещата, които са непосредствено над нас - дори и птиците, са по-близо до нас, отколкото тези на хоризонта. Затова когато луната е на хоризонта, мозъкът не може да прецени реалните размери и разстояние. Все още обаче учените не са приели нито една от двете теории като обяснение. И засега поне истинската причина за илюзията остава някъде... високо в небето. "

Не, не трябва да бъдат убивани. Хората сме по-лоши от кучетата, защото позволяваме да има бездомници-скитници - било хора или животни. Раждаме деца, а после ги подхвърляме, вземаме животинче, а после го натиряме. Но фактът отдавна е налице, въпросът е как да се справим с него. Решения има, ясно е какво може и трябва да се направи, прилагането на методите се оказва твърде трудно. И затова просто уличните кучета стават мишена за самозвани пишман-стрелци или на на нарочени палачи. Знаете, че поради неопределимо "каращисване" на породите, скитащите кучета са по-умни и интелигентни спрямо расовите си събратята. това се дължи и на начина им на живот, който ги кара сами да се справят с предизвикателствата на бездомния, отритнат четириног. Ще ви разкажа в тази връзка една истинска случка. Беше преди 7-8 години. В махалата имаше едно улично куче, казвше се Боби - голямо, красиво и благородно. Хранеха го всички, но той най-често влизаше в нашия двор и лягаше на изтривалката пред входната врата. И беше пазач - създаваше проблеми, защото сестра ми имаха стоматологичен кабинет в къщата ни, а кучето не даваше на пациентите да припарят По едно време нощувките на Боби пред вратата престанаха. Кой знае къде ли спеше... По онова време имах приятел, който беше абсолютно нежелан от роднините ми, но оставайки един ден сама, реших да поканя на гости любимото момче. В нощта преди това обаче сънувах странен сън: аз съм си в стаята, а при мен е дошла починалата ми баба, която седи безмълвно. И аз наум си казвам:"Ех, откъде се взе сега пък баба, няма да мога да поканя Х! " На другия ден момчето дойде, но...не щеш ли, Боби се беше появил отнякъде и лежеше отново пред входната врата. Приятелят ми не можа да припари, камо ли да влезе. Сънят ми се сбъдна. Ядосвах се на кучето мислено, но знаех, че така трябва да бъде. След време осъзнах, че то ме е пазело от голямото разочарование, което ми поднесе това момче...Но...нима слушаме кучетата, още повече бездомните... След време Боби изчезна. Казаха, че са го убили.

Не е никак страшен, а благ, спокоен и разсъдлив, много привързващ се /също като мен:)/. СИма си роля в тоя ми живот - да се науча да действам, да отстоявам избора си. дотук не успях, но от скоро съдбата ми дари чудесен мъж и шанс, който няма да пропусна - да порасна и да сме заедно с този мъж. Колко се молих колелото дасе върне назад , за да изправя грешките и пропуските си. Ето че стана! И с помощта и любовта на този мъж, с когото се избрахме, ще бъдем заедно. Защото се обичаме. Когато преди повече от 20 г. сестра ми ходеше с приятеля си, който в последствие й стана съпруг, нашият баща й беше забранил да излизат всяка вечер, а през вечер най-много. Голям смях !

Питам само и единствено себе си. Бог няма да ми се яви и да ми продума - отговорът Му ще дойде чрез вътрешното ми усещане. А ако питам майка ми и баща ми, особено пък него - просто надежда всяка оставете, кандидат-женихи мои - дори и Супермен няма да отговори на всички гатанки и условия . За какво, мислите съм неомъжена на 32? От прекалено съобразяване с чужди претенции, ревност и егоизъм. Така че - питайте най-вече себе си и слушайте собственото си сърце ! Възнамерявам да го направя, щом получа предложение....

Всяко нещо в нашия свят е и малко добро, и малко лошо - няма абсолютно деление. Светлосенки....

Орлине, струва ми се, че е чудесна перспективата Облачето да полегне върху Земята, да си почине, да с заслуша в нейния пулс, а после Земята да го яхне и да обиколят заедно пространствата.

religio в първоначалното си староримско звучене няма много общо със значението, с което се използва днес. Доближавало се е по значение до това, което социолозите наричат "civil religion"- термин, използван за пръв път от Русо. Religio е била система от ритуали и символи, които са представлявали основните идентификационни елементи на обществото, тогава - на Римската империя. Схващала се е като отговорност на гражданина към държавата, доказателство за лоялност и обединение. В античността пренебрегването и игнорирането на "боговете, признати от държавата" се е считало за престъпление, за което първите християни в Рим са заплатили с живота си. Religio е вътрешна символна структура, която държи обществото сплотено и отпраща към свещената й основа. Следователно в историята до сега не е съществувало общество без религия. езикова справка religio - 1.добросъвестност 2. религиозност, благочестие 3. святост 4. светиня 5. съмнение, неувереност 6. престъпление срущу съвестта , вина, грях етимология: re+ligo - "отново свързан" или "възстановена връзка"

Преди време си говорихме с моя учителка, която има свръхсетивни способности - по повод майка ми, чийто единствен порок е, че пуши много и от дълги години. Учителката ми е също пушачка. И тя ми каза, че пушенето не е така страшно, както пиенето. Малко се поучудих, дали пък не се оправдава...Но и като гледам посочените от Ради примери...може и да има нещо вярно. Във всеки случай аз никога не съм пушила и не съм искала да пуша, а не съм дори поне свръхсетивна

Да, Благост, точно така - ДВИЖЕНИЕ ! Съвсем скоро използвах точно това сравнение - по повод лични състояния... Та казах така - животът е като река, спре ли, реката ще стане блато. Аз не искам да живея в блато. Животът е река.

Извинявай, paionka , обичам да си играя с думите

Венциславе, само не разбрах защо оценките ни са толкова ниски - защото сме се отклонили от темата или защото трактовката на онази ситуация ни куца? Аз наистина не знам какво да мисля, но май по-скоро става дума за намеса на собствената психична енергия, която е заключила вратата. Момичето се е намирало в твърде неприсъща за принципите и поведението й ситуация, така че другата част от нея е задействала такива механизми на защита. Беше ми споменала, че двамата приятели, които са се опитали да попречат на развръзката са били силни енергийно и са били май влюбени в нея. Така че изглежда става дума за духове, ама въплътени в истински хора , само дето не работят на ниво съзнание и затова всичко изглежда толкова.....спиритично

Пеперудке, схемата на съня ти е класическа, образите са конкретни и само твои, но принципната му същност ми е добре позната. Но ще трябва да помисля. Най-общо сънят ти казва: не е нужно да се връщаш обратно, за да стигнеш мястото, на което си била /положението, в което си била/, има по-кратък път и ти ще го намериш.

Да, ако пораснат, наистина може да имат пълнокръвна връзка - но с някой друг. Поне в настоящия си живот. Така ги виждам тях двамата - всеки по собствения си път с раница, тежка от опитности, радости и разочарования. Пътищата, които водат Нагоре, са стръмни...

В течение съм на тяхната история. Той я ревнуваше до полуда, защото тя беше далече, побъркваше я с неприятни и неверни упреци и затова тя се е решила на онази стъпка.Разделиха се за седмица, събраха се. Но после тя замина - не при някого, просто замина далеч за известно време, сама. Затова отново се разделиха. Няма да описвам подробности от дългата им връзка, стига да кажа само това, че бяха изключително свързани и се обичаха много. И е най-тежко да отблъснеш някого от себе си, когато знаеш, че се обичате. Както и да е - животът е все още пред тях и дано срещне всеки подходяща половинка, с която да не повтарят грешките от миналите години и миналите връзки. И да чуват гласовете "отгоре", за да са щастливи.

Контактът с духчетата наистина може да е много интересен. Ето какво ще ви разкажа аз. Случило се е на една добра моя познайница. До преди няколко месеца беше студентка. И ето какво й се случило една събота вечерта. Била поканена от свой приятел на вечеря, на другия ден щяла да си заминава и вероятно никога повече нямало да се видят. Знаела добре какво предстои да се случи между двамата, защото между тях нямало сексуална връзка, а само огромна симпатия и романтика. но била решила, че дори да няма бъдеще стози човек, трябва да бъдат заедно в последната нощ. Но какво започнало да става?Един техен приятел започнал да им звъни - ту на единия, ту на другия, за да се съберат заедно и да празнуват завършването и раздялата. В същото време, малко преди гостито, се появява друго момиче, което настройва домакина срещу неговата очаквана гостенка. Нито един от двамата приятели на нашите герои не знае какво става между тях, дори не подозират. Просто са водени от...нещо....което да попречи на срещата между двамата. В крайна сметка моята приятелка отива при момчето, с което ще вечерят заедно. Само че по незнайни причини, когато яденето е готово и те тръгват към стаята, се оказва, че вратата към стаята не се отваря!!! А тя никога дори не е заяждала! Разбира се момчето разбило с удар вратата - оказало се, че езичето не е послушало бравата и останало в касата, а при удара се счупило. Още тогава тя прозряла в трите безуспешни опита да бъдат спрени някаква намеса "отгоре" - както се изрази тя. Още повече, че не било редно да прави това, защото у дома я чакал приятелят й. На другия ден получила от него съобщение: "Защо го направи?". той бил разбрал по неведом начин. И това довело до тяхната раздяла. Това бе споделено с мен, защото момичето не можеше да си отговори на въпроса - зли или добри духове са се пречкали тогава. Тя не желаеше раздялата с приятеля си, нито да има връзка с друг. Не можах да й отговоря. По принцип аз съм на мнение, че дори злото се случва за добро. Вие какво мислите по този случай?

Случвало ми се е да имам осъзнати сънища, но никога не съм ги предизвиквала. Мисля, че по време на сън една част от нас остава будна- съзнанието никога не спи, но по време на сън се събужда подсъзнанието, което както знаем, е добре подтиснато през физическото будуване. Та докато подсъзнанието започне своите притчи, наречени сънища, или астралът ни пътува и твори картини от странни събития и контакти, съзнанието гледа "филма". Та моето съзнание се оказва доста активно, без да го карам нарочно да е такова Намесва се и си прави с филма каквото си реши, този коректор-цензур. Така се е случвало да сънувам един и същи сън, но вторият път да е съзнателно променен - като две интерпретации на една и съща книга. И това е ставало в една и съща нощ, след кратко събуждане, или в различни, но близки нощи. Интересното е, че никога не съм си записала сън, в който съм знаела, че сънувам. И сега не мога да си припомня нищо конкретно. Такъв сън сякаш не ме провокира да го разгадавам - щом съм била достатъчно наясно със сюжета, че да го моделирам по желанието на съзнанието си. Предпочитам пасивната магия на "киното".