Милкана

Ами, Телемах, вярно е, пък ако ми разглезаш и рождената карта, ще видиш откъде идва всичко Малко прекалявам с романтиката, обаче в никакъв случай не си падам по сметанените розови торти )) и съм доста рационална и земна на практика. Аз дори се саимоиронизирам в горния си постинг. Голямо момиче съм и знам, че не сватбата /бракосъчетанието/ прави брака. Но радостите в живота е добре да бъдат споделени, да има поводи за празнуване. Със или без брак свободата може да си я има - зависи от двамата. Ние брак нямаме, дори не живеем заедно, но сме обвързани така, че дори и раздялата не може да ни раздели. Въпрос на избор. И на любов. И още нещо да добавя - предвид на гореизложеното от мен: преди няколко месеца разбрах, че подсъзнанието ми е диктувало до правя всичко възможно само и само да избегна сватбата /брака/. Не ви ли се струва странно? Така искам да се сватба, а бягам....Всъщност, и този "парадокс" си има обяснение

Браво, Благост, точно това имах предвид - вмъкнах цитата между другото, така, намигвайки, да видим кой ще го усети и как !!! И между редовете може да се чете

Не, не може. Та аз на тях трите се уповавам.

Вгледай се в цитата, Телемах. Знаенето е свързано със /само/съзнанието - със знание

Никога не бих лъгала, ако нямаше причина, ако не бях провокирана да излъжа, за да отстоявам своите решения и избор. Лъжем, за да запазим спокойствието, да не предизвикаме бурни реакции на неодобрение и всякакви неприятни последици. Но ако в момента лъжата помага, за вбъдеще пречи, същата тази лъжа, не друга.

Доверието може да бъде съсипано от лъжата. Един човек, който сам лъже, не би имал доверие у другите, защото ще очаква лъжа и от тях. Ако доверие съществува, стигасамо едно лъжа, и то е разрушено. Може ли обаче да бъде върнато и как ?

По принцип бракът е инициация. Ритуал, сходен на ритуалите, свързани със съзряването. Сватбата е вид смърт, игра на смърт, преминаване в друго положение и състояние. Определено има много по-дълбок смисъл от това да си просто в дълга рокля В днешно време една от основните причини за брак е, че "виждате ли, по-трудно ще му бъде да ме напусне, а ако реши, ще му взема всичко" - ако някой се жени по тази причини, дълбоко се заблуждава, че връзката ще е по-стабилна. А зад препоръката да не се женим до 28 год. възраст се крият 4 цикъла от по 7 год. /......../ и това, че много хора имат кармична забрана за брак докъм тази възраст. От много малка съм направо луда на тема сватба, в смисъл, че не минаваше сватба без мен и все още е така. Като момиченце обожавах облечената в бяла дълга рокля булка и все рисувах принцеси. И сега страшно обичам да ходя на сватби. Чувствам се невероятно, макар че напоследък и...много тъжно... Ще бъда в стихията си, ако имам агенция за щастливи обреди Ама разбира се, непоправима романтичка съм, дори на шега казвам, че бих станала булка дори без младоженец, просто заради роклята, воала, церемониите, гостите. Човекът, когото обичам, никак не симпатизира на брака и неговите условности, смята го за манипулация и фалш. Все пак е готов да го понесе, след като е поживял малко с партньорката си, да види, че могат да живеят заедно, а после да отпразнуват своето единение.

Ако някой може без партньор, хубаво, най-вероятно е в този си облик при нас, за да ни води. Аз обаче не мога, нещо повече, ако ми липсва, зациклям на едно място и нищо не върви. Което съвсем не значи, че на всяка цена трябва да се сдобия с партньор Раждаме се като човеци, за да живеем като човеци, а не като богове, духове или ангели. И ставаме носители на присъщите човешки желания - някои лоши, други добри /най-общо/. Не мисля, че партньорството спрада към групата на лошите желания.

Габси, няма нищо особено в тълкуването на съня ти. Защото знаеш отговора - той е във въпроса, който си задаваш "Ми ако наистина ме хване?". Страхът те е хванал и затова се е превърнал в натраплив сън. Не е лесно да живееш, криейки...А сънят се повтаря, за да ти напомня, че си в ситуация, от която трябва да излезеш - баща ти рано или късно ще разбере, ще те "хване". Събуждаш се и си отдъхваш, че е било просто сън, но това може да се случи наистина и ще е безкрайно неприятно, представям си...

Хей, пеперудке, не си мисли , че някой Тук ще те мисли за психарка. Да споделя човек сънищата си, значи да разкрива нещо много съкровено, за което дори няма представа, но ние го правим доброволно и го споделяме в това Пространство, за да ни бъде помогнато да /се/ разберем или да помогнем другиму. Нищо чудно твоят повтарящ се кошмар да има връзка с минал живот, като не е задължително да е бил твой, а на много близък човек.

Аз не бълнувам, но мой родственик много бълнува, говори, пее насън, прави движения - просто явно астралното му тяла не може да се отлепи както трябва от физическото му тяло и май затова го задвижва. Споделя, че обикновено все го гонят, заплашват и той се кара, опитва се да се защити или да защити друг /при което или рита масата, или пада на земята ))) - в действителност, не насън/. Дъщерите му нямат проблем, но при внучката му има бълнуване- тя е е една страшно чувствителна Риба, която много сънува и помни какво е сънувала. Та си мисля, че бълнуването може би е наследствено явление, а нали знаете, че има фактори, които се проявяват през поколение.

Борхес беше казал в едно свое мото към "Безсмъртният": "Само животните са безсмъртни, защото не знаят нищо за смъртта". Казват, че душата, еволюирайки, може да се прероди от животно в човек, но не и обратното. И аз съм чела, че съзнанието при животните е колективно, но от примерите, които имам, някак си това твърдение не се връзва. Че то всяко отделно зверче си има собствен характер, поведение, предпочитания, инстинкт за самосъхранение и възпроизвеждане. Аз възприемам отделното животно като индивид. Когато умря моят Джоджо, много търсех из нета за това, дали имат душа и дали се прераждат. 2-3 пъти го сънувах как ми говори, с думи, досущ като мъдър човек. Съновидението може просто да е било желана форма на моето собствено подсъзнание, не знам. Но факт е, че година след него намерих животинче, което външно прилича на него. После се оказа, че и като характер си приличат. Само дето не може да мяка, има едно такова тънко гласче, а е вече голям котарак. Не споменах как умря Джоджо - идваше към мен, когато на улицата го пресрещна куче. Когато го взех, котарачо отваряше уста, но не можеше и звук да издаде. И затова все си мисля, че...да де, сещате се какво

Това за проявлението на Лунните възли спрямо мен се оказва съвсем точно, а и за друг мой много близък човек - и на двама ни Южният е в Рак ,а Северният в Козирог. Само че аз не съм ги отработила все още, а той отдавна се е отскубнал от оковите и се движи по направленията на очакваното. Ами как иначе, като моят стелиум е в 4.дом, а неговият в 12. А аз с тоз Рак асц... Та въпросът ми е следният: какво става при съвпад на Сев. възел с Лилит , дом VI., Козирог? Лилит е в секстил със Селена / хм, погаждат се /, а Селена в тригон с Южния възел, който пък е в съвпад със Сатурн. Като са ме задърпали назад, не ми дават стъпка да направя.

Всъщност, принципното различие между Католическата и Православната църква е в трактовката на един елемент от формулировката на Никейския символ на Вярата - по-специално за излизането на Светия Дух от Отца и Сина /в православния вариант/ или само от Отца /в католическия/. Не давам мнение, само информация.

По-горните "сценарии" написах с цел да провокирам мнения и обсъждане, та дори и смях, ако щете. Много добре знам, че пържолата може да се замени с друго, но ритуалът, чувствата и атмосферата на романтиката напр. да си останат все така хубави или още по-хубави. Сестра ми не яде месо от доста време (с изкл. на риба), но тъй като съпругът й не признава манджа без мръвка , понякога като готви с месо, тя яде само картофите, ориза, зеленчука. Е, не е пълна вегетарианка, даже май изобщо не е в този случай. Не съм чула да имат проблеми със съпруга й. При това са заедно над 20 години. А колкото до мен, вече писах, в семейството, в което живея, просто на този етап, ми е невъзможно да премина в друг режим на хранене и на живот въобще, макар че често се замислям. Навикът е страшно нещо, много лесно се живее с него, но пречи да се върви напред.

Прав си, Ради, така е. А колкото до мен, аз по принцип си намирам оправдания, за да не предприема нещо - смяна начина на хранене и куп други неща...

Привет на Ради и на другите тук, сигурно се справяте, дума да няма, просто аз така понякога си задавам риторични въпроси . А за втори път поставих въпроса за взаимоотношенията с невегетарианци, като имам предвид най-близкото обкръжение. Ако съм сама, почти нямам проблем да не ям месо. Но по принцип си живея вкъщи / IV.дом отвсякъде.../ и ям това, което е сготвено /ако го обичам, естествено :)/. Не че бъка от месо, но се случва. Ха-ха, при това баща ми е бил преди години лекар-диетолог традиционалист...Просто е изключено да ми се готви специално за мен и така изкушенията си остават, а аз не им устоявам. Ако пък реша да ям каквото сметна за добре, просто ще ги побъркам и ще забочнат безкрайни разправии и притеснения. А ако напр. вегетарианка живее с невегетарианец, какво става: Сценарии за Любовта и Стомаха 1. вар. - той също става вегетарианец // тя пак са връща към месото /евент./ 2.вар. - романтична вечеря на свещи - за мен картофите, за теб пържолата. Айде на сладкарница, казва той, а тя му брои залците и го гледа мило. Докато на 30-я ден вдигат ръце и се разделят, поради непримирими различия от вкусов характер, които им вгорчават /буквално/ дните 3. вар. - всеки си готви и яде каквото си иска, но остават заедно, защото любовта им не минава през стомаха, а през по-горна чакра Това последното ми е много странно и идеалистично, за да остане вярно за по-дълго време. Или просто може би вегетарианците търсят себеподобни, за да си бъдат в съзвучие и пред тях не стоят подобни проблеми. Та затова питам, Пришелецът по-горе ми беше отговорил за майка си. Ако ви се дават примери, кажете как стоят нещата, ако ли не, няма да ви мъча, продължаваме по следващата тема. И освен това тайничко, даже явно ви се възхищавам и ви поздравявам !

Извинявайте за постинга ми, но той е спонтанна реакция на по-горното за бирата. Уважавам свободния избор на всеки да яде каквото смята за добре, още повече, ако не вреди по този начин на други същества и на себе си. Само ми е много странно за животинските съставки в привидно вегетариански напитки и храни, просто се чудя какво ядете и пиете и изобщо как се справяте. Не че сте извънземни, ама почти ..... А и не граничи ли с параноята и фанатизма това обследване на съдържанията ? Отнема толкова време и нерви...Как съжителствате с другите, доколко пречи вегетарианството или помага на взаимоотношенията ви?

В един друг славянски език, чешкия, коренът "вещ" се е запазил в дума като věštit - гадая. Май някога гаданието и знанието са били много близки... Думата за вещица в чешки е много симпатична čarodějnice и означава вещица, магьосница, вълшебница, абе просто чародейница.

Благодаря Ви, Костадине, за милите думи и напътствията. Малко е глупаво и безсмислено да се пита само за един отделен аспект, знам. Междувременно разбрах, че Хироните ни съвпадат, просто защото попадат в онези 7 години, в които Хирон е в афелий, а намирайки се между Юпитер и Сатурн и в двете карти би трябвало да играе ролята на Купидон. Наясно съм общо взето с наталите и на двамата. Точно затова исках да си поговоря с някой много по-вещ от мен в астрологията, да обсъдим някои мои предположения и виждания. Само че това се оказа малко трудно, защото досега никой не ме е посъветвал с кого да се свържа. Освен това не съм във Варна или София, а в Пловдив...

gudybo, първото, което ми мина през ума, като ти прочетох първия постинг беше, дали си кръстен/-а. Защото знам например, че некръстените не /могат да/ палят свещи в църква.

Ей, разбира се, че не е честно да товарим само един човек, но има други, които могат да отговорят на зададен въпрос. Естествено, че всички дадености са взаимосвързани, но за да се стигне до общия образ, трябва да светнат отделните лампички на полиелея, да се нареди пъзела или да се избродира гоблена. Ако нещо ти е в мъгла, друг може да е на позиция, от която вижда ясно, или пък да носи очила . А ако не вижда или няма време да види, здраве да е, не можем се сърди. Просто си обсъждаме и си помагаме.

Имам въпрос - как може да се тълкува синастрически съвпад на Хироните във Венериния VII дом , а по знак в Марсовия Овен - и двата точно на 19 гр. и 10 мин. ?

За червения цвят и Лилия_пз, червеното изобщо не е лош цвят и щом много ти харесва, обграждай се с него -това значи, че ти имаш нужда от енергията на този цвят, той ти хармонира и допълва. Това е темпераментен, Марсов цвят, цвят-движение и много погрешно напр. е избран със значение СПРИ при светофарите. Но ако домът ти бъде преобладаващо червен и ти си подложена непрекъснато и отвсякъде под атаката на този цвят, това може да доведе до пренасищане с него в самата теб и да те извежда от равновесие, да речем. При това ти едва ли ще живееш сама в този дом, така че не е много разумно да подлагаш и другите на "червена агресия" . А и май не е твърде естетично всичко да е в червено. Важна е хармонията в цветовете, подбора им и съчетаването. Но ако действително искаш, направи си твоята стая в червено и пробвай как ще се чувстваш ти в момента, и след 3 месеца, наблюдявяй и гостите. И тогва ще имаш своя отговор на своя въпрос.

Билки се берат на отиване, ако ги береш на връщане - не са лековити. /или поне силата им отслабва/ Да се откъсват внимателно, да не се режат. Сушат се цели, и при възможност да се съхраняват цели, ако няма да се наронят на по-големи късове. Хубаво е освен за отвари, да се ползват и изсушени като букети - вратига, лавандула, бял равнец. Не бива обаче да престояват дълго, на следващата година да се сменят.