Милкана

Днес е зимното равноденствие. Защо е било така почитано и какви енергии носи?

Днес е зимното равноденствие. Защо е било така почитано и какви енергии носи?

Правото на животните е да живеят, да ги има и да ни правят по-добри. А хората вместо да бъдат приятели с животните, ги малтретират, стрелят, убиват, постигайки от това извратено удоволствие. Кой може да каже с абсолютна достоверност, че животните нямат съзнание? Днес ми се обади собственичката на едно мое коте и сподели следния случай. Пробвали безуспешно да му дадат хапче за обезпаразитяване. Затова отишли при ветеринар, но всеки път, щом ветеринарят пристъпвал с хапчето в ръка, котьо се просвал на масата и се правел на умрял! И персоналът, и собствениците загубили ума и дума. Котето предявява своето право да приема лекарството. Противопаразитните хапчета са си отрова и животните не ги искат.

Нямаше ме доста време, но нещо ме върна тук, във форума. Може би защото периодът е тройно критичен за мен започнаха да се появяват едни сънища, кой от кой по-силни. Е, някой е като кошмар, от който се събудих с облекчение, че е просто само сън. За съжаление обаче сънят се сбъдна, не дословно, но като действащи главни лица, емоция. Но не този сън е обект на разказът ми днес, защото не искам да се връщам към неприятното, още повече, че се случи и наяве. Ще споделя два изключително приятни съня, които съвсем наскоро ми се явиха.
Жилетката от Ванга

Сънувам , че съм в някаква стая – пред мен виждам нова жилетка, която е оплетена от Ванга.
Чудех се как така, толкова време е минало от заминаването й, а тази жилетка е останала
невзета от никого. Жилетката е дълга, като роба, много фино плетиво, лицева плетка, бежова
на цвят като предницата е кафява, виждах тук-там как някоя кафява бримка е в повече и
нарушава геометрията, но казвам си, че това е така, защото Ванга е била незряща и че дори при
липсата на зрение е удивително как е направила този модел. На всичкото отгоре на масичка
имаше лист с цветни миниатюри, рисувани от самата Ванга! Като че имаше неин портрет или
на някаква жена, имаше сребристи или златисти бои, подобно на варака за иконите, а и самите рисунки бяха иконоподобни. Това ме
удиви още повече – как е рисувала с такава прецизност такива миниатюри. Облякох жилетката.
После се озовах в някаква църква – гледах се отстрани, но всъщност бях същевременно и
героинята във филма – монахиня, облечена с широка роба и с жилетката. Държах в ръцете си
книга за непорочното зачатие, която бях намерила в библиотеката, търсейки отговор как така
съм бременна, след като известно време не съм имала контакт с мъж. Но бях бременна и то в
напреднала вече бременност, прикрита от широката одежда.

Сънят сънувах след пътуване до Белгия, началото на този декември.

Милкана и каменните тамплиери

Аз съм пред една висока терасирана стена, пролет е, има парк някъде горе, стоя пред стената и тогава двама огромни каменни рицари ме хващат с ледените си каменни ръце и ме повдигат, за да изкача отвесната стена и да стигна двореца и градината. СТранно, но като стъпват, тежките им стъпки не разтрисат земята. А камъкът е като жив, сякаш доспехите са от камък, а вътре, под каменния щит имат лица, живи лица от плът. Появяват се още много такива рицари горе в градината и всички ме гледат с удивително еднакви широко отворени и странно сини очи - очите им са еднакви, но има един чифт очи, които после разпознавам отново и които ме привличат по странен начин. Оказва се, че аз, както и разни други хора, сме всъщност на екскурзия във времето назад и това е нещо съвсем нормално - отиваш в някой замък, но точно в определената епоха. Оказва се, че тези рицари са всъщност мъже, хора, но модифицирани така, че да живеят в каменни доспехи, адамовите им ябълки липсват, липсва и мъжествеността им,безсмърти са, но въпреки това не са били изцяло лишени от половата си идентификация. Виждам ги голи, без каменните доспехи, един от тях се жени, до него е булката му, разпознавам го като един от многото чифтове сини очи, не си признава че съм го виждала в другия му облик. Виждам и онези очи, които така силно ме привличат и чувствам някаква неземна сладост от погледа. След малко се озовавам в реалния свят, разбирам, че за ида отново в другото времево измерение, нещо , което съм направила съвършено случайно, трябва да изпълня ритуал от ядене на дюля и слушане на определена музика. Аз съм в католическа катедрала, уредничката ми казва да намеря прохода чрез музиката, която се пази много строго, за да мина отново в другото измерение. Усещането е като във фентъзи, като в онзи "детски " филм за Нарния.
Така и не си спомних успях ли или не да се прехвърля, но дори еднократното ми пребиваване там ме беше заредило с такъв оптимизъм и добро настроение, че онези сини очи светеха през целия ми ден. Казах си - ето , има кой да ми подаде ръце, кой да ме измъкне нагоре, не ме оставят да съм сама в трудната ситуация, помагат ми, грижат се за мен, ще ме качат на нова основа, където да продължа работата си, ще ме повдигнат - те, рицарите от храма или които и да са те, но бяха добри и с невероятни сини очи.

Така сънят ме успокои, но после дойде друг удар, още по-нараняващ, а аз чакам онези ръце, които видях.
Този сън сънувах още по-скоро, няколко дне след този с жилетката от Ванга и като че ли това е най-светлото и радостно събитие, което ми се случи през последния месец, за жалост беше просто един сън, или мечта...

Не, не са свързани с котките. Свързани са със сътресения в здравето, работното място и вкъщи - сякаш всички са се наговорили да ми се стоварят в един и същ момент - вървя в студена, трънлива и безлистна зимна гора, не виждам пътя. Но нека след малко да разкажа другия сън, много красив, силен и магичен и който ми донесе страшно много надежда, може би за да имам сили да приема струпващите се един след друг удари и да знам, че има някой или някои, които са с мен и ми помагат.

Как ви се струва - защо стана днес в определен час и при определено събитие земетресението в София? Какво иде да ни рече? Не мислите ли, че това е гласът на Земята, на която живеем и този глас отправи своето предупреждениел Не ви ли се струва неадекватно, казано иначе - подигравателно, Дворецът, създаден с мисълта на посветените в светлината, да посрещне и събере хора с други мисли и желания, вървящи напреки човешката харвмония и разбирателство?

Поличба ли бе това земетресение, съвпадение ли, случайност ли ?

СЛУЧАЙНОСТ - етимология: корен -луч-, представка "с" - също като съюза "С" е със значение "събиране на едно място, обединяване, съединяване, концентриране".
Няма да изпадам в подробности, макар че това за корена на думата ще ви е интересно...Вкратце - случаят или случайността е възлов момент. Случайност означава съвпадение.

Няма случайни неща.

Предлагам темата да е мястото, в което да споделяме примери от живота, засвидетелствани "случайни" събития, срещи. Разпознавате ли посланието на "случайността", какво ви е донесла, защо понякога нещата се случват както трябва, помага ли, насочва ли...

Аз имам лични примери много, но ще е хубаво да чуя вас - Знаещите, Питащите, Търсещите. Нека си поговорим.

Е, на ход сте

Ваша лингвистка: Милкана

От мноооого време ни съм влизала, ни писала в портала, но очаквам с нетърпение екскурзията-среща.

От мноооого време ни съм влизала, ни писала в портала, но очаквам с нетърпение екскурзията-среща.

От мноооого време ни съм влизала, ни писала в портала, но очаквам с нетърпение екскурзията-среща.

Проблемът за неразбирателството между преподавател и ученик е в това, че за да бъде един човек учител не е достатъчно да има педагогическо образование - много от учителите не са родени за учители, не им се отдава, не умеят да общуват. А точно те са тези, които трябва да установят диалог, да водят, да показват. Най-добрият индикатор за тези достойнства на учителя са децата, дори и тези на по 18 години.

Проблемът за неразбирателството между преподавател и ученик е в това, че за да бъде един човек учител не е достатъчно да има педагогическо образование - много от учителите не са родени за учители, не им се отдава, не умеят да общуват. А точно те са тези, които трябва да установят диалог, да водят, да показват. Най-добрият индикатор за тези достойнства на учителя са децата, дори и тези на по 18 години.

Едва ли някой ще оспори необходимостта от хигиена на физическо и енергийно ниво. Но първото, за което се сетих като прочетох новата тема, предизвика усмивката ми - имахме съсед, съпруг на сестра на баба ми, беше много възрастен и къде нашега обичаше да казва "Хигиената е половин здраве, без хигиена - цяло" Той имаше навика да рови в кофите, тъй като беше със старчески изменения и склероза. Беше изключително здрав и никога не се оплака от инфекция, зараза или болест. Живя поне до 90 г. и сигурно щеше да живее и още, ако не беше пил някакъв селскостопански препарат за пръскане вместо вино... Тозе човек беше абсолютен парадокс.

Котката - любимото животно. Имам ги две вкъщи - с огромни опашки и пухкави кожухчета. Преди година по някакво синхронично наслагване на събитията, събдата ни поднесе чуден дар. Първата родословна сибирска котка с документи за произход в България пропътува над 1000 км по въздух. Решила малката при нас да дойде и това е. Обичаме си и двете котета еднакво, но трябва да ви кажа, че потеклото си личи - в поведението, в характера, в обноските - да, тя има обноски!, в стънката, в погледа. Как да не направи човек всичко, което се полага на такава принцеса! Като напр. да й потърси принц - през девет планини в десета / в буквалния смисъл /.

И тъй като говорим за история, а тя се гради от събития, случили се преди, ще ми се да споделя, че миналото за мен има тяга, сравнима с гравитацията. Толкова много ме вълнува, защото е забулено с пръст, камъни, с мъглата на отминалото време, затрупано с измислени и преиначени слова, отразено в кривите огледала на на неискрени летописци, а то е там, истинско, случило се е и е непроменимо, въпреки опитите да бъде преоблечено. Забравено е, а трябва да се спомни и помни. Бъдещето...е примамливо с неизвестността си, но в линейното време то не е станало и предполага различен ход и случване. �”окато статичността на миналото и завета, който то носи, са смисъл на осъзнаването ни като хора, като българи.

Богатството е състояние, при което си докоснат от бога, в единение с него, БОГат е този, който носи бог в себе си. А това означава, че богат е този, който раздава, с каквото е дарен - обич, красота, радост, знение, здраве или просто пари. Който не дава, е беден,т.е. горък, нещастен, беда е това и никому не го желая.