ester

Да. Прав си. Напълно е възможно, ако минаваме вечер покрай реката и то в момент, когато по алеята минават нетрезви националисти, да ни хвърлят в реката, за да поплуваме на лунна светлина... е, може би не от първия път, но ако го правим редовно, със сигурност луната ще прояви любопитство към нашите плувчески възможности.
Но дали това е била Волята Божия?
Ние що не спим?

Оооо Божия воля - абе хора, нямате си работа - казвам ви го като реалист човек. А всеки може да го набият - отидете някъде, където има война, колкото и да сте в бяло облечени, или дори да си напишете на челото "свят човек съм" пак ще ви бият, ми може и да ви изнасилят, ако сте жена - нека гледаме реално и стига с тая "Божия воля".

Днес ще окажа натиск аз и дъщеря ми да не дишаме цигарен дим вкъщи.
Нека да съм лоша...

През 2005 година френското кино роди една комедия по темата с изневерите в която обобщено са представени всички отговори на въпросите "Защо" касаещи нашето време и тази тема
Филмът е със заглавие "Единият остава другият не " Ето кратък анонс към него тук

:)

Хората наистина са различни, но като цяло повечето мъже разбират верността по своему. За тях сексът е като яденето - нормална човешка нужда. Търсят нови впечатления, изучават света и хората... Чувстват се свободни в това си право, защото един е животът и искат да го използват максимално, да му отдадат нужното почитание. Един мъж може да изневерява на поразия, но в неговото сърце да има едно специално място, свещено, определено само за една жена. И същият този мъж, който далеч не е светец, да каже: "Светът е за двама" и да вярва съвсем искрено в това. В повечето случаи човекът, който изневерява в семейството, не желае да се развежда, за него жена му, децата и домът му са свещено място. Другите са нещо второстепенно.
Казвам това не защото ми харесва като жена, нито защото го намирам за правилно. Казвам го, защото е истина за част от хората. Личното ми мнение е, че любовта, добрите отношения трябва да се запазят при всички обстоятелства, дори когато някой реши да си тръгне. Не бива да се загрозяват отношенията с упреци, обиди, собственическо чувство, съдене и т.н. Не бива да се губи доброто в една връзка.
Един човек може да обича много хора, по различен начин. Ако ти виждаш, че в неговото сърце има място за теб, че ти си важна за него, че иска да те има в живота си, какво те интересуват другите? Ако виждаш, че сърцето му е изстинало, че му е досадно, че едва те изтърпява, какво толкова има да се двоумиш?
Често решенията, които не можем да вземем, всъщност не са наши решения. Ако има любов в двамата, добре, ако няма - тръгваш си - пак добре, защото имаш шанс да я откриеш другаде. Няма щастие там, където няма любов. А изневярата не може да убие любовта... Понякога изневярата идва, когато си е отишла любовта, но не винаги е така.
Любовта стои и пита:"Обичаш ли ме въпреки всичко, обичаш ли ме толкова силно, че да преодолееш болката си?"
Има толкова семейства, които са се запазили и дори са укрепнали след изневяра.
Това от един моногамен човек, който не е изневерявал, но е прощавал и не е съжалявал за това.



Модераторска бележка: Мнения 114, 115, 116 са преместени от тук

„Прошката е ароматът, който изпуска теменужката, когато я стъпчиш”- Марк Твен.

Естествено че съществуват,поддържането форумите поне от никои хора от екипа е по собствени съображения което си личи от написано от вас Донка,ако критиката е недоволство тогава имате право

Който иска по - прецизна модерация, да плаща.
На харизан кон, зъбите не се гледат.

Когато трябваше да се регистрирам имаше въпрос защо искам да участвам в поратала.Имаше една подобна тема,първо си помислих има и други .Знаех че има но никой неговори за проблеми ей така и така реших да пиша.После видях колко въпроси си задават хората,над колко неща се замислят

Да темите са интересни .Пламаче съгласна съм с теб,имам предвид това че всеки е свободен да каже това което мисли .Аз искам да кажа нещо друго ,тук има правила които ограничават ,има йерархия където критиката е недопустима.Относно правилата имаше мнения които са наи-малко обидни.Кои трябва да спазва правилата за кого са ,би трябвало за всички.Смятам че идеите доста се разминават с учението на Петър Дънов

Когато трябваше да се регистрирам имаше въпрос защо искам да участвам в поратала.Имаше една подобна тема,първо си помислих има и други .Знаех че има но никой неговори за проблеми ей така и така реших да пиша.После видях колко въпроси си задават хората,над колко неща се замислят

Когато трябваше да се регистрирам имаше въпрос защо искам да участвам в поратала.Имаше една подобна тема,първо си помислих има и други .Знаех че има но никой неговори за проблеми ей така и така реших да пиша.После видях колко въпроси си задават хората,над колко неща се замислят

Повечето обаче я подкрепят ,това че един,двама я съдят ,голяма работа ,немогат да ме впечатлят затова мисля ,че не е провал .Всеки си изказва мнението ,имат си своя гледна точка и мироглед ,която не е задължително вярна .Има достатъчно съвети ,и търсещият съвет може да си избере някой или няколко ,които биха били полезни .

В теб се е промъкнал неканен гост, чието име е раздвоение. То те мъчи и гризе, то пече съвестта ти. И аз съм имал пристъпи на раздвоение, не като в твоя случай, но подобни тежки дилеми и знам, че е ужасно. Достойнството срещу хитрия и безкруполен оператор - любовта. Първо се чувстваш употребена и измамена, а в следващия момент си готова да дадеш прошка, защото все още таиш топли чувства към него. Положението е деликатно и само принципиалността и острата непреклонност ще бъдат добродетелите, които ще те измъкнат от трудното положение, в което се намираш. Виждаш, че съветници не липсваха, дори и ясновидец се промъкна измежду желаещите да помогнат. Почувствах се длъжен да споделя своя съвет, това и направих в предните два поста. Съвети и препоръки мога да ти давам до безкрай, но това няма да помогне, защото в крайна сметка ще се подчиниш на вътрешния си глас. За финал ще ти пожелая да си щастлива, каквото и да предприемеш! Аз мога само да се надявам да хванеш верния път, дано, дано! Бъди силна!

Естер,в момента ти си много наранена . Нашите думи за приемане и прошка, сигурно ще ти звучат кощунствено дори. Дай си време . На себе и на вашата връзка или брак. Дай време ,в което се опитай да не живееш с обидата и всички онези чувства, които в момента не ти оставят свободна валенция за никаква друга мисъл . Не казвам че е лесно. Даже напротив . Знам че в момента за тебе е най-трудно да спреш да мислиш за случилото се. Но само ако успееш да укротиш в себе си страстите, можеш да намериш верния път. Пожелавам ти да поемеш по пътя, който ще те отведе до прошката. А дали ще продължиш с този човек или не ,това е друга тема в момента . И решение по нея ще вземете вие двамата. Всичко зависи от много неща, които наистина само вие си знаете .С най-добри чувства и благопожелания ,

Разбира се, че не е лесно да се премине през обидата.
Коментарите са типично форумски, от искренна загриженост до пълна небрежност. Интернет, какво да се прави.
Когато човек е наранен по някакъв начин, често силната емоционалност го тласка първо да сподели просто някъде, където хората няма да са лично ангажирани. Но когато хората не са лично обвързани с участниците в една история са способни да я разтеглят и "обезобразят" за сметка на представили я е, разбира се.

ester, надявам се да имаш добра избирателна пропускливост при четене.

15 години е доста дълъг период на съжителство и ако е бил придружен от доверие и сговор една подобна случка може да разтърси из основи емоционалността. Може би е добре да си дадеш време, първо да успееш по спокойно да погледнеш на нещата и след това да поговорите. Защо? Кога? Как? и Какво следва?
Моят( изцяло форумски съвет ) е да решиш първо за себе си, искаш ли да продължиш с този човек? Ако отговорът е - Да. Ровенето в това какво е било става не просто излишно, а даже непрепоръчително.
Често причините за подобни постъпки са много "делнични" и лесно се стига до разбирането и преодоляването им, особено ако има желание от двете страни.
Относно пътуването, това е фактор, който ще тормози теб, а не него. Помисли добре как ще преработиш в себе си ситуацията и какво точно ще поставиш като приоритети в бъдещето. Те определено ще са различни от досегашните.
Неразрешими проблеми няма, има преработване на ситуации. Приеми тази ситуация като задача с няколко неизвестни, която трябва да решиш. Вярвам, че решението ще е в полза и на двамата.

Едно мнение от мъж, което може да бъде повратна точка в разбирането между половете:



Не обичам да обобщавам, но отношението към секса е едно при повечето жени и съвсем друго при повечето мъже.

Естер, за да разбереш., дали прошката е възможна за теб, трябва първо да разговаряте и всеки да се опита да види гледната точка на другия. И понеже в такива разговори напрежението ескалира, бих ти препоръчала да го направите в присъствието на някой неутрален трети - най-добре професионален психотерапевт, който да поддържа спокойствието на разговора ви.
Когато ти разбереш,
защо той постъпва така
и той разбере,
защо ти реагираш така,

ще си проправите път нататък.

И аз преди да пиша се замислих за това....и го направих не за да давам акъл, а да споделя мнението си.
Нямам 15 годишна връзка, но и 12 години брак не е малко, а...

Незнам дори как да го разкажа.Разбрах че ми изневерил преди време, но е подържал дълго време вразка по телефона,като приятели.През цялото време докато е с мен .Непредполагах че е способен на това.Всичко вървеше добре преди това да се случи.След това нещата се промениха,вече незнам кой е този с който живея.За мен е непознат, немога да му вярвам.Чуствах го близък и мислех че това е човека с който искам да бъда.Мислех че и за него е така.Как може да се продалжи възможно ли е ?Извинете ме но незнам какво да правя.