АлександърТ.А.

Повечето хора,най общо казано,имаме маалко съзнание( ежедневното,будно) и огроомно подсъзнание(Всички ,,забравени" спомени,Навици,рефлекси и др.) Молитвата винаги е насочена към интелигентността на тези двете.Първото да се смири и не си въобразява че всичко зависи от него.Второто да помага че без него сме за никъде.На практика,хапката която поднасяме към устата, трябва да бъде одобрена и от тялото.Молитвата с нейната форма-( моля ти се),е много лесен начин за смирение.За подтискане на ежедневния шум в главата.Тогава по лесно се чуват нуждите на тялото. Тя не е само (моля ти се) а най вече (благодаря).Кажи три пъти благодаря...Какви чувства се надигат ,нали.Емоционалната подготовка за правилно хранене е също важна.

Ще ме извините че следващото ще изглежда като нравоучение ,сиреч сухо,скучно.Поезията съм я загърбил напоследък и за това направо.В общуването на първо място е да не нараняваш излишно.Истина-неистина са хлъзгави понятия за да ги защитаваш със зъби и нокти .Мислите трудно се контролират.По лесно е да не им обръщам внимание.Някоя може да обърка живота ми.Когато някоя наранява мен или друг,старателно я заобикалям.На по упоритите им намирам противоположна ,достатъчно силна,за да ги направя двойка.. .А не сме телепати защото сме доста диви Защото една мисъл в живота може да ви спъне. Ако вашата наука не може във време на мъчнотия да ви помогне, тогава защо ви е тя? Разбира се, ние не можем изведнъж да разрешим всичките задачи; ако спазвате едно положение: всякога дръжте тази вътрешна връзка със светлината и не позволявайте никаква тъмнина да се вмъква в ума ви. Едно от правилата: абсолютно никаква тъмнина не допущайте! Тъмнината ще бъде отвънка. Какво другите хора мислят, то вас да ви не засяга, но онова, което вие мислите в даден случай, то е най-важното за вас. Сега мисълта е правилна само тогава, когато тази мисъл съдействува на процесите, които стават в мозъка – не спъва процесите на мозъка: мисълта е права, когато тя не спъва процесите на дишането, когато тя не спъва процесите на стомаха – на храносмилането, значи на физическото поле. Мисълта е права, когато тя не спъва човешката воля, човешките чувства; и мисълта е правилна, когато не спъва разумния живот. Сега това са дефиниции, които трябва да седат в ума ви. Има ли една спънка, тогава всеки един от вас трябва да премахне ония препятствия. Това съставлява една от задачите на живота. Затова човек се е родил. Съотношение между разумността и светлината... , МОК, 17.04.1931 г. А семейството е деликатна работа.Истината се поднася в подходяща форма .Но си мисля че разделението на полове е за да се осъзнае любовта.И стремежа ни е на там.С помощта на истината да влезем в любовта

Харесва ми идеята на К.Кастанеда за физическата реалност.Тя ,тази физическа реалност,се крепи на,, Споразумението"между всички съзнания които живеят тук,за начина по които интерпретират Реалността.Като деца сме обучавани на това,,Споразумение".После, сме поели щафетата и съзнаваме само по този начин.И така с умовете си я поддържаме жива.

Странни същества сме.Постоянно говорим за правилния начин на живот.За политиката ,спорта,здравословното хранене.Но когато дойде лекарят да ни обясни с какво и как да се храним,се усещаме че само приказки не са достатъчни.И поради причината че храненето и дишането са най важните практики за живота ни тук на земята, трябва да им обърнем съответното внимание.Молитвата е чудесен метод да настроим себе си.Да съберем вниманието и интелигентността на всички клетки и я насочим към предстоящата работа...А приятната компания е добре дошла винаги.Но мисля че не бих могъл да различа парниковия домат от градинския.Ако,докато го опитвам слушам колко ме обичат.

Ако мен ме няма.Светът няма да го има по начина ,по който аз го възприемам...Има два вида познание,които можем да назовем символно,дуалистично и вътрешно знание.По ,обичайните форми на разсъждение са приложими единствено към символното знание.Реалността за да се опознае.Се разделя най малко на две,наблюдател и обект.Тези двете са свързани, неделими...виж,,Спектър на съзнанието" от Кен Уилбър издателство Аратрон 2001 г.Там са цитирани редица квантови физици.Втория начин на познание,вътрешния е познат от векове.Всяка духовна традиция има метод за постигането му.За това духовно познание може да се каже че не е ограничено от времето и пространството.То е цялостно,за разлика от дуалистичното.Където при разделянето реалността на обект и субект ,се губи част от нея.Тъй като наблюдаващия може да опознае обекта а не себе си.И за това ----цитат,,да си послужим с нагледната метафора на Едингтън:В света на физиката наблюдаваме рентгенова снимка на познатия живот.Сянката на моя лакът се обляга върху сянката на масата,докато от сянката на писалката тече сянка на мастило...Ясното осъзнаване че физиката се занимава със света на сенките,е едно от най значимите модерни постижения."

Това е много точно.Ако живеем с любов,всичко ще бъде песен.Но любовта я разбираме всеки различно .А и не рядко действаме по някакъв ,,належащ" извън любовта начин.Задължение ни е ,да изразяваме любовта и се учим да го правим.Да покажем на детето красотата и хармонията в света.Това става като му ,,разказваме" за света,без каишка на врата.Щото свободата е основен елемент на живота...Свободни сме и да рушим телата си.И после,, млади да гледат стари"

Приел съм за истина че нищо не може да изчезне или да се появи.В ежедневния смисъл на тези думи.Всичко .Минало.Бъдеще.Съществува сега.Промените са в съзнанието...А,иначе за физическото поле на реалността .Много учени са на мнение че няма обект до като не се появи наблюдател.Виж публикациите на Божидар Палюшев за ,,Физика на торсионните полета"

Много хубави мнения има ,написани тука...На кратко,търпението е способността да насочваме енергията към осъзнаването.Действието да бъде предхождано от по-пълно разбиране

Аз чета...Болката е енергия,за много сериозна работа...,,Когато светът се срутва,можеш да го подредиш отново.Ти решаваш как"

дървото е дърво защото са ме обучили да го различавам като дърво

Ами може би, защото на фона на тези ужаси изглеждат добри и не се налага да се вглеждат в себе си. Убедих се, че от това хората най-много се страхуват. Страхуват се и не разбират че точно тези неща( страх,гняв,безпокойство,насилие),дълбоко спотаени вътре в нас,са причината да ги сочим в другите(лошите).Саморазрушителната страна на човешката природа ,е и причина за огромната популярност на изпълнените с отмъщение ,екшън драми.Изхода е да търсим дълбоко в себе си.И там да разберем защо и как.Щото е илюзия ,гордото триумфиране над поваления враг.

Някъде срещнах мисъл на Алберт Айнщайн,за физическия свят,,Реалността е просто илюзия,макар и много упорита илюзия"

Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда.

Извинявай.Не успях да го напиша както трябва в стремежа да го събера на купчинка. Да, но защо го изчерпваш до това, да не причиниш вреда на околните. Не може ли страха да е продиктуван от това, че ще има последствия за самия теб? Разбира се че последствията са винаги за мен.Но и в отношенията между хората важи закона за действието и противодействието.И за това е по важно въздействието върху околната среда .Виж публичните личности.Как публиката връща влиянието.Няма не искам не знам .Ти влияеш и отговора е пропорционален.И с природата е така.,,Раундъп'' е препарат за унищожаване на плевелите.Не мога да си спомня цифрите.Но изследване на работещите с него показва намаляване на размножителната способност .Отговора на растенията също е пропорционален.В тази посока страхът от Бога е първа причина за познанието.Интересен е въпроса:Колко живота на растения и животни,се равняват на моя живот?Знаем за дивите животни че убиват при крайна нужда .Това е техния закон и те го спазват.Ние сме се отървали от инстинктите и ние даден друг начин за ориентация.Но нарцисизма и мързела са ни вкарали в блатото на невежеството.И е трудно,много трудно да повдигнем булото с което сме се накиприли.И за това съм ,за страха(остена) Вкарващ ни, в правия път .

Винаги е по сложно отколкото изглежда.Идеята за Бог(всичко),подрежда и опростява нещата.Опростява,в смисъл улеснява живота,при добро разбиране на природните(Божествените) закони.И тук се намесват някои качества на личността,замъглявайки преценката.Е, как няма да те е страх?Сигурен ли си в посоката?Не бъркаш ли?А че последствията са винаги за моя(твоя) сметка ,няма спор.А това че не ги усещаме веднага,е че средата е мека и подава повече.Акумулирайки по голяма сила на отговор

Страхът от Бога е притеснението да не сбъркаш.Да не оцапаш наоколо.Щото, ти е до болка ясно че си носиш последствията.А често засегнати са и околните.Стремежа да не нараняваш,не те ли прави по мъдър?Виждаме силата на съвременните технологии,лесно приложими и като оръжие.И те са част от Бога.Част ,караща ни да се гърчим в параноя.

Молитвата и мотиката са неотделими.В много случаи не знаеш кое е било решаващо.Мисълта или лопатата.Но когато земята се разлюлее под краката ми?Най явното напомняне за основата на живота.Време за пренареждане на приоритетите.И ако не опитам с промяна,нищо не печеля

Непредпазлив планинар се подхлъзва и пропада в дълбока пропаст, за късмет се хваща за някакво храстче и със сетни усилия започва да вика: - Помощ, помощ, има ли някой там горе. Помощ, Господи! - Аз съм твоят Бог и сега ще ти помогна. - чува се някакъв глас отгоре. - Помогни ми, че едва издържам, а и храста се отскубва. - Вярваш ли ми? - Вярвам ти. - Пусни се от храста тогава! - Ааа, не. Помощ, помощ, има ли някой друг там горе? Това е по въпроса за молитвата.Истинските,вътрешни действия са хармонични с външните такива...Благодарен съм че преминахме това изпитание само с уплаха

Нали сме по образ и подобие на Твореца.Имаме свободата и правим избори ,как да постъпим.Признавам стремежа на всеки да прави най доброто от себе си.Но за кого е добро?И още нещо.Вечния въпрос,до колко се познавам.Кое отключва раздразнението.Или по точно познавам ли конфликта между това което съм и това което искам да бъда.,,Ефектът на сянката''Много готина тема от Дийпак Чопра.

не мислите ли че от земна ,материална позиция.Истината е просто гледна точка.

Мнението ми е насочено към редовно спортуващите,за здраве.По време на рутинно, активно физическо натоварване.След добро ,първоначално загряване и регулиране на дишането.Вниманието,безмълвно и без емоции ,наблюдава от страни.След,, достатъчна'' продължителност на концентрацията,тялото преминава в режим на ,,неумора'' Ако някои има опит?Ще ми е интересно.Може би това е нещо като медитация?

Само внушението е универсален метод.Ако нямате възможност да се изтощите физически...Докато чакате доктора може да отстраните страха ,поне.От начало наблюдавайте дишането си.Ако не сте се занимавали с йога,дишайте бавно и спокойно.Постарайте се времетраенето на вдишването и издишването да са еднакви.Като свикнете с ритъма забавете дишането постепенно.При бавно забавяне на ритъма,когато се появи лек недостиг на въздух,задръжте.Ритъма е добър ,ако можете да дишате поне 15 мин.без големи усилия...Самото дишане успокоява мозъчната възбуда.А самовнушението е добро при положение че се познавате до някъде.От това зависи подхода,формулирането чрез образ и думи,на идеята.На която трябва да се задържи вниманието.По дълго ,по добре.Но без насилване.Само думи също вършат работа.Напр.:Аз съм добре и с всяка една минута ставам все по-добре.

Живея в София.В съседен блок един от балконите е затрупан с боклуци.А и лично познавам такъв човек.Близките му,почистват,когато миризмата стигне до съседите.Тъжно е,защото в останалото си е като всички.Струва ми се че много от ровещите по контеинерите имат този проблем.Трябва мнение на доктор.Може би психолог?Предполагам че този проблем е следствие от обстановката в държавата ни.Тези възрастни хора реагират по този начин ,на загубената сигурност от социализма...Поне е добър стимул да се вгледаме в собственото си поведение.Редовно ли почистваме?

Всички търсим хубавото.Според мен, в нас ,е заложен стремежа към съвършенство.И всеки върви по някакъв духовен път.Или обстоятелствата го сръчкват,да върви.А подходящото школо ни дава ускорение и метод за промяна...Да се променя до толкоз,че да стана едно с Отец ми.Това е целта ,за сега.

Умът се обърква когато съзре единството в света.Разделението на личностно и духовно развитие е само гледна точка.