АлександърТ.А.

...И тъй, има общи положения в живота, нарушенията на които в един случай биват неморални, а в друг случай – морални. Например не е морално детето да бърка в кутиите със сладко без волята на майката или на бащата. Ако то пита майка си и получи разрешение да бърка, това не е престъпление. Обаче за големия син или за голямата дъщеря е морално, когато сами отворят кутиите със сладко и ядат. Престъплението на детето се състои в това, че то не е питало майка си, да яде, или да не яде сладко. Подобно нещо се случва и в общества, където има установени правила и закони, както и в училищата. За пример, казано е, че учениците трябва да бъдат сериозни в клас, да не се смеят. Обаче един от учениците се смее за нещо. Веднага учителят го пита: „Драгане, защо се смееш?“ – „Защо пък да не се смея?“ Какво престъпление е направил, че се е засмял? Престъплението е само там, че ученикът се е засмял в клас, където гамата е съвсем друга. Когато учениците се смеят в клас, гамата на мисълта се изменя и учителят губи връзка в работата си. В гамата на смеха има вибрации, различни от тия на мисълта, вследствие на което ученикът може да се смее само след свършване работата на учителя. Само по себе си в смеха няма нищо лошо, но между смеха и сериозната мисъл няма съответствие. Обикновено смехът идва след голяма скръб, като реакция на скръбта. След всяка сериозна мисъл идва посредствена мисъл. Това нещо се забелязва и между религиозните хора. При голямото усилие от тяхна страна, непрекъснато да поддържат религиозно настроение в себе си, настъпват обратни реакции.
Казвам: имайте предвид следното правило. Между всички мисли, чувства и действия в човека всякога трябва да има хармонично, преходно състояние. Човек не трябва да бъде краен. Наистина, това зависи от неговото развитие, но всеки ден той трябва да придобива нещо, колкото малко и да е; този малък придатък спомага за неговото разширение, за устройството на мозъка му. Нервният човек, за пример, и духовен да стане, пак е нервен; подозрителният човек, и духовен да стане, пак е подозрителен. Подозрителният човек цял да облечеш в морални положения, пак подозрителен ще остане. Подозрението изпъква по единствената причина, че вълк във вълк всякога се съмнява. Когато един вълк се върне от обиколка, друг вълк му казва: „Ти си ходил в някоя кошара“. Вторият се съмнява в първия, че е ходил в някоя кошара, откъдето е задигнал някоя мазна овца. Обаче има неща, в които ние никога не можем да се съмняваме. За пример, никога една овца не може да се съмнява в друга, че тя е яла месо. Защо не може да се съмнява? – Защото според устройството на овцата невъзможно е тя да яде месо. В заключение ние казваме: хора, които са от рода на овците, никога не се съмняват; хора, които са от рода на вълците, всякога се съмняват. Казвате за някого: „Този човек има вълчи характер“. Това подразбира, че този човек е свързан със съответни сили в природата. За тази цел такъв човек трябва да бъде постоянно нащрек, да търси устойчиви сили, с които да се свързва.
Следователно вълк във вълк се съмнява, че е ял месо. Овца в овца никога не се съмнява, че е яла месо. Обаче вълк във вълк може да се съмнява, че е ял корени. Защо? – Защото вълкът, след като не намери месо, и корени яде. Значи вълкът подозира и в лошото, и в доброто. И затова на хора, които имат вълчи характер, и лошо да им направиш, и добро да им направиш, все подозират. Забележи ли човек в себе си такива прояви, той трябва усилено да работи върху тях. Това са занимания, задачи, които човешкият дух трябва да разреши. Често на духовните хора се дава задача да видоизменят едно свое вълче състояние, да го преработят, да го превърнат в по-възвишено. В това отношение духовните хора трябва да бъдат алхимици, да превръщат неблагородните прояви на естеството си в благородни. Задачата на алхимика е да превърне желязото в злато. Задачата на духовния човек е да превърне някои свои низходящи сили във възходящи. Например той трябва да видоизмени своето невежество, своята лошавина. Лошият човек е богаташ, който трябва да работи над себе си.
Питам: вие, които от толкова години работите над себе си, как превръщате силите на гнева? Ти се заканваш някому, показваш ту левия, ту десния си юмрук. Левият юмрук показва, че сърцето ти трябва да взима участие във всяка работа; десният юмрук показва, че и умът ти трябва да взима участие. Мърдаш ли главата си, това показва, че и тя трябва да взима участие. Мърдаш ли краката си, това показва, че и те трябва да взимат участие.
Ще ви дам един пример, да видите докъде може да отиде човешкото подозрение. Един мъж, който бил много ревнив, всяка вечер, преди лягане, взимал една верига и за единия край връзвал десния крак на жена си, а за другия край завързвал своя ляв крак. След това заключвал добре двата края на веригата и лягал да спи. Сутрин, като ставал, той поглеждал дали веригата е заключена. Винаги намирал веригата заключена, но пак се съмнявал и казвал на жена си: „Ти си ходила някъде тази вечер“. Твърдението му, че тя е ходила някъде, е вярно, но как е ходила? Всеки човек в съня си ходи тук-там, движи се, среща се с хора, разговаря се. Обаче физически, с тялото си тя никъде не е ходила и затова му казвала: „Къде мога да отида? Нали ти сам ме заключваш и отключваш? Къде мога да ходя с тази верига?“ Казвам: страшно нещо е човешкото подозрение!
Човек трябва да се освободи от подозрението, от съмнението. Те съществуват и между учениците на окултната школа. Обаче в подозрението, в съмнението няма никаква философия. Благородство се изисква от човека! Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години. Ако и днес вървите по пътищата на тази стара наука, ще имате същите резултати. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата. Когато човек се съмнява в другите хора, той започва да се съмнява и в себе си, в своята сила, в своята вяра, в своята любов. Какво остава в човека, като отрече своята сила, своята вяра, своята любов и своето благородство? Къде е истинската наука? Съмнението в човека представлява натрупване от чужди мисли, които смущават неговото сърце и неговия ум. Човек никога не трябва да се съмнява в своята вяра, в своята любов, нито в силата на своя ум и на своето сърце. Това са известни величини, с които той трябва да работи. Ти можеш да изпиташ своята вяра, своята любов, както и силата на своя ум, като ги проявиш. Веднъж си ги изпитал, има ли защо да се съмняваш? Проверявате ли се, изпитвате ли се, по този начин у вас ще се зароди красивият живот. Красивият живот в човека е в сила да се справи със съмнението.
Примерът, който ви дадох за ревнивия мъж, добре характеризира съмнението в човека. Той сам завързва крака на жена си с верига, а на сутринта я пита: „Къде ходи тази нощ?“ В същото положение се намирате и вие. Ставате сутрин, речете да се помолите, изведнъж идва съмнението при вас, казва: „Какво си се изправил като кукла? Бог с тебе ли ще се занимава?“ И вие казвате: „Няма да се моля!“ Взимате някаква книга да четете, изведнъж съмнението идва и ви казва: „Мислиш ли, че по този начин ще разрешиш важните въпроси на живота?“ Вие захвърляте книгата настрана, казвате: „Какво съм се зачел? Нищо не мога да направя“. Започвате да пеете, съмнението пак идва: „Какво си се разпял? Младите нека пеят!“ Каквото и да започвате, съмнението всякога идва след вас. Какво трябва да направите тогава? Ако слушате съмнението, трябва да сгърнете ръце, да седнете на едно място и да чакате всичко да се разреши наготово. Съмнението е мъжът, който ви връзва с верига и казва: „Никъде няма да ходиш!“ Няма по-страшно нещо за душата, която е излязла от Бога, от това да бъде свързана с веригите на съмнението! Герой е само този човек, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях. Този човек има характер.
Днес много мъже връзват жените си с такива вериги; и много жени връзват мъжете си със същите вериги. Такива вериги има и в Русия, и в Англия, и във Франция, и в Америка, и в България, само че още не са изнесени вън, да ги видят всички хора. Такива вериги има и в духовно отношение. Време е вече всички хора да скъсат тия вериги на съмнението и да кажат: „Ние можем и без вериги на краката!“ Жената трябва да каже на мъжа си: „Ако ми вярваш, добре; ако не ми вярваш, сбогом!“ И мъжът трябва да каже същото на жена си. Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението. Не, съмнението напуснете! Жена напуска мъжа си, а съмнението не напуска; мъж напуска жена си, а съмнението не напуска, приятел напуска приятеля си, а съмнението не напуска. Съмнението напуснете, не мислете повече за него. Има нещо идейно в човека, което никога не допуска съмнението в себе си. Кое е това идейно състояние? Аз ще ви представя картинно това идейно състояние. Допуснете, че вие живеете в свят, подобен на този на земята, но необикновено красив. Където се обърнете, навред плодни дървета с по един, два, три, четири, най-много до 12 плода на дърво. При това вие можете да си късате от всички плодове. В този красив свят няма никакви животни: нито млекопитаещи, нито птици, нито риби. Водата в моретата е тиха и спокойна; въздухът е чист и прозрачен; слънцето грее ярко, то е в зенита си. Представете си, че вие живеете сам в този свят. Как ще се чувствате? Ще кажете: „Страшно е тук, голяма самотия съществува, не мога да живея в този свят“. В кой свят искате да ви постави Бог? На земята сте недоволни, плачете и скърбите. В идейния свят не можете да живеете сам. За да живеете в идейния свят, вие трябва да научите езика на растенията и с тях да се разговаряте. Те ще ви покажат Божествения начин, по който трябва да живеете. Казано е в Писанието: „Праведният ще бъде като дърво, насадено в Божествената градина“. Влезете ли в идейния свят, вие ще бъдете като дърво или като някое малко цветенце. Сега хората си представляват рая нещо подобно на този свят. Мислите ли, че като отидете не онзи свят, ще бъдете същите, каквито сте били тук? Там няма да остане помен от вашата външна форма. Как ще се познавате тогава? Има един начин, по който хората се познават. Да познаваш един човек и той да те познава, непременно трябва да имате вяра един в друг. Нямате ли вяра помежду си, вие не се познавате.
Съвременните хора не си вярват. Похвалиш някого, кажеш му, че е добър, той не хваща вяра в думите ти, казва: „Не говориш от сърце“. Кажеш му: „Ти си малко сприхав човек“. – „Защо ме нападаш?“ И като хвалиш човека, и като го кориш, той е все недоволен. Кажете ми една дума в българския език, която да не предизвиква съмнение в човека. Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете. Съмнението трябва да се замести с нещо друго. Този е пътят, по който може да се освободите от него. То представлява трън в човека, който може или да се изкорени и вместо него да се постави друго растение, или пък може да се присади. Питам тогава: „Ако човек живее в идейния свят, в кого ще се съмнява?“ Всичко, каквото пожелае, той ще има на разположение: богатство, книги, музика, изкуство, но ще бъде абсолютно сам. Ако искаш музика, ще бутнеш един ключ и ще слушаш най-хубавата музика в света. Искаш да четеш, ще бутнеш втори ключ и пред тебе ще се наредят най-хубавите и мъдри книги в света. Искаш да изучаваш небето – ще бутнеш трети ключ и ще видиш пред себе си най-усъвършенствувани инструменти, с които ще наблюдаваш небето. Каквото душата ти пожелае, ще имаш, като в 1001 нощ. Ти ще четеш, ще учиш, ще се наслаждаваш в този свят, ще размишляваш, но навсякъде и във всичко ще бъдеш сам. Бихте ли желали да отидете в този свят? Не бихте желали. Щом е така, трябва да признаете, че светът, в който сега живеете, е много красив. В този случай идейният живот подразбира само един човек. Когато двама души се явят, идея не може да съществува. Идеята е само една, затова, именно, в идейния свят може да живее само един човек. Където има двама души, там идея няма, но има разногласие. Когато се явиха двама души в света, и дисхармонията произлезе...
Веригите на съмнението
...Ще говоря върху противоречието в живота или противоречието в живота на ученика. Изобщо всички ученици страдат от страх и съмнение – те заедно вървят. Задали ли сте си въпроса: „защо се боим“, от какво произтича страхът? За пример, давам ви известна тема да пишете или известен урок и след това във вас има страх, че този урок не може да го научите. От какво произтича този страх? И тъй, страхът е едно негативно качество на нисшия ум, на нисшия манас. Ако човек нищо не притежава, може ли да се плаши? Може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате съзнание, но нямате никаква форма, която да владеете. Само се съзнавате като човек, мислите, но нямате абсолютно никаква форма. Може ли да се роди страхът във вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие това, което иска. Когато в съзнанието се яви, че може да изгуби това, което има, се заражда страхът. За пример, човек го е страх да не би да изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели това, което иска, се заражда съмнението. Сега психологически, защо именно трябва да се зароди съмнението в душата му? Щом се зароди страхът, волята ви е слаба: страхът всякога показва слаба воля. То е в природата на живота. Страхът показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда страхът. Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа, вие се съмнявате. Виждате, че вашият ум не е в състояние да извърши работата. Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда, следователно, съмнението трябва да ви даде подтик не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си. И ако вашият ум е слаб, ще употребите синия цвят, ще възприемате сините вибрации на светлината, ще гледате да изтеглите сините вибрации на светлината, и тъй ще се усили вашата интелигентност. Този цвят, който имате сега – зеленият цвят, той е чисто материалистически. Ако искате да станете материалисти, гледайте само зелено, а ако мислите за зелено, тъй мислете все за къщи, за ниви, за пари; и за туй хората обичат зелено – той е любимият цвят на хората. В този цвят е потопена цялата еволюция, и затуй той е преобладаващият цвят в сегашната еволюция, материалистическият цвят. Страхът се дължи на отсъствие на сила. Ако имате чрезмерен страх, употребявайте портокаловия цвят да балансирате силите, той е един лек. Ако много се страхувате вечерно време, денем гледайте от слънцето да асимилирате чисто портокаловите лъчи, и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне само на благоразумие. Напр. вие мислите, че не сте страхливи, седите в къщи, имате вяра, разсъждавате, философствувате, но дойде ли да се разтърси къщата от землетресение, няма мислене, ще се намерите на улицата. След като излезете, ще почнете да мислите как сте излезли, значи, нямате присъствие на духа, не контролирате ума си с волята. За пример, когато се опарим, не мислим. Било е време, когато страхът, туй чувство за предпазване, е било на место. Но сега страхът е анормален. Превърнат е в едно болезнено чувство. Предпазливостта е на место. Внимателността, предпазливостта, благоразумието, все имат този елемент на осторожност. Говоря алегорически. Да знаеш, че живееш в един свят, дето има противоположни сили, в разрез с еволюцията, която следваме, с пътя, който следваме. Сега, когато страхът е взел надмощие в мозъка, тогава почнали да се явяват тези конвулсии, тия движения на ръцете, криво ходене, главата не се държи естествено, очите са непостоянни; тогава ще знаете, че туй чувство е взело връх. Ще гледате да го регулирате с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека. Напр., ако се е случило на някой човек, някоя малка пакост, той я преувеличава. Ще я преувеличи най-малко десетина пъти. Ако е претърпял някое страдание, той няма да го опише естествено, а ще го увеличи десет пъти най-малко.
Сега съмнението и то има свойство да преувеличава погрешките, които човек има. Запример, от един малък повод вие може да извадите такова голямо заключение, което никак не съществува. Да допуснем, че сте чели някой автор. Той има съмнение. Някои автори се съмняват в бъдещия живот, в Бога. Не е развит ума. И да е учен, има силен интелект, но слаб ум. Защото под „ум“ ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира нисшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия и нисшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Следователно, има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум: и двамата правят погрешки. Има философи, които знаят да философствуват отлично, имат отлични системи, но за природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях. Те не знаят охлювът как се движи, как пълзи. Един учен англичанин – проповедник, такъв философ, който разправя за философски работи, веднъж привел един пример в една своя реч, че овцете пиели вода само когато са болни. Човек, на когото висшият разум е /толкова/ развит, а интелектът е толкова слаб, че той мисли, че овцете пият вода само когато са болни, но именно, когато са болни овцете не пият вода.
Сега вие, учениците на окултната школа, и вие само доказвате като тоя проповедник, че няма Господ, че овцете пият вода само когато са болни. Точно обратното. Може този човек да е слаб, защото от чисто окултно гледище Бог е една същина извън всички наши доказателства. Той не се доказва. И тогава ние можем да определим от тяхно гледище: Бог е същество извън пространството, извън времето и извън съзнанието, извън интелигентността на хората, той е извън живота на хората. Той е извън времето и пространството, но съдържа времето и пространството; извън интелигентността, но съдържа интелигентността; извън съзнанието, но съдържа съзнанието; извън живота, но произвежда живота. Е, как ще го определим? Значи, Бог не се намира в сегашното време и пространство, там Бог не е, и тогава от тяхно гледище може ли да докажем това, което е безгранично, как ще го докажем, то не може да се докаже. И следователно, всяко нещо, което не може да се докаже на физическото поле, произвежда съмнение. А в същност ще знаете, че само нещата, които не се доказват, те са реални. Всички ония неща, които се доказват, това са спънки на реалността. Сега, като казвам не се доказва... Можем да мислим за тях, да разсъждаваме върху тях, да ги разгледаме, но не да ги доказваме във време и пространство. И тъй, когато съмнението проникне във вашите души, да знаете че вие сте по-близо до реалността....
...И тъй, каквито мъчнотии и да ви дойдат, каквито мъчнотии и да ви се случат, тия мъчнотии в живота са строго математически определени и те са неизбежни, необходими са за живота, вие не може да ги избегнете по никой начин. Ако ги избегнете в една форма, ще дойдат в друга, трета, четвърта и ако ги избегнете във всичките тия форми, най-лошите форми ще дойдат в края. И в туй отношение законът е верен. Туй, от което човек най-много го е страх, иде му на главата, и туй, което най-много иска, и то идва, и двете идват. От гледището на окултната школа на Бялото Братство, съмнението и страхът, това са негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение.
Сега в тази школа вие ще научите истинските методи за работа. Да допуснем, че вие отивате при един учител да ви учи. Да допуснем, че той копае на лозето; вие сте ученик, студент, свършил висше образование, отивате при него, той копае и вие го запитвате, но не вземате мотиката да работите. Питам: вие ученици може ли да станете? Ако искате, ще вземете мотиката и ще почнете да работите. Тогава ще питате и разговорът ще се подведе естествено. А у вас се заражда желание той да напусне работата си, да си почива, да дойде при вас. Но той никога няма да направи това. Сега съвременните хора, които се съмняват в Бога, искат Той да си спре работата и да ги пита: какво е вашето нещастие? Но именно там е погрешката. Господ от своята работа не може да спре нищо. Той ще работи, той може да увеличи времето и пространството. В Бога е това, че Той може да увеличи времето, може и да го намали. Когато бесят някого времето се съкратява. Нали бързо текат дните? Някой има да дава; времето много кратко му се вижда нали? Тогава желае времето да се продължи. Тъй, че ние при сегашните условия на живота нямаме критерий да знаем коя е истинската мярка на времето...
...„Да обичаш“ подразбира Любовта, първият принцип в Бога. „Да те обичат“ подразбира втория принцип, който работи. Той е Божествената Мъдрост. Искаш да бъдеш обичан, единият процес е потребен; а другият, след като обичаш дълго време, може да се определи. За пример, след като обичаш ден, два, три, месец или година, след туй в тебе ще настане едно пасивно състояние, ще кажеш: „сега мен да обичат“, и за туй ще се зароди желание във вас – вие да бъдете обичани. Ще се сменят процесите. В тази смяна колелото на живота се е вече изменило. В човешките тела е станала една промяна. Телата са изменили своята роль. За пример, ако всичката човешка деятелност е била съсредоточена в астралното тяло, ще имате един резултат. Ако, след като сте работили дълго време, е станало едно отлагане в астралното тяло, тогава вие пренасяте своята деятелност в менталното тяло, в умственото поле и ще имате добър резултат. Няма да работите по същия начин, както сте работили в астралния свят; пък, ако и в менталното поле няма условия, тогава ще слезете на физическото поле. Когато службата на физическия свят престава, минава в менталното поле; когато там има отливане, минава в астралния свят и пак се повръща назад. Има едно постоянно обръщане в целокупността на живота на човека. Тъй щото не може да седите на същата точка, не може постоянно да обичате. Ще настане най-малко една индиферентност. Не може постоянно да мислите. Тогава ще прочетете някоя книга, ще чакате някой автор да внесе някоя мисъл, вие чуждата мисъл ще вземете – тогава вас ви обичат. Щом четете един автор, той ви обича, щом вие пишете някоя книга и пред друг я четете, вие го обичате. Същият закон навсякъде действува. Значи аз ви обясних нали? Противоречие няма. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат, защото душата, която очаква да я обичат, тя създава импулс на другата душа, която я обича. Това са два полюса на живота. Сега, който обича произтича от субективния свят /на живота/, а обичаният създава обективния свят на живота. Затуй, който обича, иска да види своя образ в онова, което люби, тъй е. Щом се оглеждате в едно огледало, вие се харесвате. Огледалото е пасивно; вие обичате огледалото, понеже вашият образ се отбелязва, вие може да го носите, и жалко ако се счупи. Щом загубите огледалото, не може да имате ясна представа какъв е този образ. Мислите за себе си, но не схващате лицето; туй огледало ви представя по-добре, почвате да се учудвате на това огледало. Следователно, онзи, когото вие обичате, всякога дава израз на вашата обич. Затова вие го обичате. Ако туй огледало е малко замърсено, вие казвате: „Не струва да го обичам, защото не дава една ясна представа“. Или най-малко онзи, когото обичате да ви даде едно вдъхновение, един подтик, както съвременните списатели обичат. Когото обичаш, той ще ти даде вдъхновение. Сега запример, казва се в Писанието: „Да възлюбиш Господа със сърцето си“, т.е. подразбира тази идея – да отразите Божественото в себе си. Казва Писанието: „Да се весели Господ в твоите дела“, туй Божественото, като го види Господ в твоята душа, може да знае, че ти си работил върху него. И следователно, когато Бог надникне в душата ви и забележи, че вие сте използували Любовта Му, Той като се развесели, и вие се зарадвате. Щом се радвате, значи Бог се весели. Щом вие загубите радостта, Господ е недоволен от вас. Вие не мислете, че Любовта, която проявявате, е ваша, не. Човек сега е само проводник на Божествената Любов и на Божествената интелигентност. И, ако всички тия списатели, които сега пишат, казват, че тя е от техните умове, някой път те се усещат тъй бедни, като най-глупавите, ако е тяхна, те всякога трябва да раждат, но те раждат, когато някой донесе, после пъшкат. Ако дойде някой да напълни кошницата с череши, те раздават, изпразват, пъшкат. Любовта при сегашните условия е интелигентност от невидимия свят; ние сме само носители на тая интелигентност. Туй никога не подразбира, че човек е автомат. Във вас трябва да има съзнание, че вие сте носители; да достигне душата до съзнанието, че е получила нещо от Божествения свят...
Страхът и съмнението

Новият метод -УС
РЕЗЮМЕ

Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята. Задачата на човека е да се усъвършенства. Това не се постига в един живот. Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.
Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение. Да дойдем до служенето с любов. Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места. Какви са тези места, не е нужно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо. Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността. Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност. Това научи Той на земята между хората. Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипаха по Негов адрес.

Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят. Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас. – Кой ще ни причини страдания? – На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това? – Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза. Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома. Двамата се влюбват в нея и започват да се карат. Доброто приятелство между тях създаде злото.

Любовта не търпи никаква външна близост. Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила. Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание. Кой музикант е близо до капелмайстора? – Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива. Добрият музикант се ползва и отдалеч.
На какво се дължи невежеството? – На разсеяността. Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността. – Кога човек е неразположен? – Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова. Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава. Той няма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши. За да излезе от това положение, човек трябва да намери истинските си приятели, които са готови да го следват навсякъде в този и в онзи свят. Те взимат участие и в радостите, и в скърбите му.
И тъй, докато е на земята, човек губи и печели. – Кога губи? – Когато влага капитала си в житейското море, т. е. в света. Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очите ви. Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е. в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена. Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните. Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни. В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя.
Какво се иска от човека? – Да учи, да придобива знания. Бог се радва на онези, които постоянно учат. Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка. И децата не са всякога добри актьори. Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки. Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата. Даром ще дадеш само това, което си получил даром, или което си придобил без труд.

Човек се нуждае от истинско, положително знание. – Защо му е нужно това знание? – Защото само то може да се прилага в живота. Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува. Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор. Знае той, но на теория. Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа. Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползват.

И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо. Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание. Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си. Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки. Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае. Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете. Като се заинтересува от тях, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.
„И ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери“, казва Господ Вседържител. (–18 ст.) – Значи, ако прилагате новия метод на любовта, ако учите и изпълнявате Божията воля, Бог ще ви бъде Отец, а вие – Негови синове и дъщери.
– Божият Дух носи всичките блага на живота.
24. Утринно Слово от Учителя, държано на 15 март, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгрев

Главното постижение на Юнг не е обозначаването на сянката като такава , нито теорията му за архетипите. Основния му принос е утвърждаването на идеята че , човешките същества споделят един аз . ,,Кой съм аз " зависи от ,,Кои сме ние"- единствено ние можем да сътворим свой ,,аз" .Фройд предизвиква огромно вълнение , когато заявява че азът има скрито измерение , изпълнено с импулси и желания за които не си даваме сметка. Юнг , наи изтъкнатия му ученик, осъзнава че учителя му малко бърка .Несъзнаваното не се отнася до ,,мен" , а до ,,нас" . Несъзнаваните импулси и желания идват от историята на човечеството . Според Юнг всеки от нас е свързан с ,,колективното несъзнавано". Представата че вие и аз сме създали свои отделно , изолирани азове е илюзия. Всъщност ние черпим от огромния резервоар на човешките желания, стремежи и митове .Именно в това споделено несъзнавано живее сянката .
Едни хора са социални, други -асоциални но никой не може да излезе от колективния ,,аз" . ,,Ние" винаги ни напомня , че никой не е изолиран от останалите .Азът който вие и аз споделяме е от основно значение за оцеляването ни. Помислете върху начините ,по които се опирате на колективния -,,аз" . Ето примери: Когато се нуждаете от подкрепата на семейството и приятелите.
Когато ставате член на някоя партия
Когато се включвате като доброволец в благотворителна кампания или социална деиност
Когато вземате решение да се биете за страната си или да я защитавате по друг начин
Когато се идентифицирате със своята националност
Когато мислите в духа на ,, ние , срещу тях "
Когато случилото се някъде бедствие окаже лично въздействие върху вас
Когато сме завладени от колективен страх.
Илюзия е да си мислите че можете да не участвате в това ,,ние" , въпреки че всички се опитваме .Обществото е забило невидимите си куки във всеки от нас , и изтисква полагаемото се.Във време на война ви се разрешава да бъдете пацифист , но това ви праща на първата линия . Не ви измъква автоматично от колективната сянка , където войната се ражда от яростта, предразсъдъците ,, натрупаната обида , недоволството и тъмния уязвим аспект на национализма .Може би дискредитирания термин ,,расова памет" е приложим , въпреки че ни кара да се чувстваме неловко . В същото време милиони хора нямат проблем да правят изказвания от рода на :типично мъжка реакция ; жени шофьори . Афиширайки лоялност , ние сме във мрежата на колективното несъзнавано .Изборът да участваме или не , се превръща в централен момент . И ние ежедневно решаваме възникващите въпроси : Какви са моите социални задължения?
Какъв е моят патриотичен дълг ?
В кои случаи съм длъжен да се съобразявам с обществото и в кои не съм ?
Доколко съм свързан с другите ?
Какво дължа на хората в неравностойно положение?
Мога ли да променя света?
На тези въпроси съзнателния ум не може да даде цялостен отговор или пък най верния . Под повърхността , в света на несъзнаваното ,съществуват импулси ,предразсъдъци , неудовлетворени желания ,страхове и спомени , които са част от всеки човек , защото ,,ние" формира нашата идентичност в същата степен , както и ,,аз" .
Несъзнаваното има цел и тя е да ни държи несъзнателни .Намираме се в състояние на дуалност . Сянката ни е обгърнала в мъгла от илюзии. Нашият раздвоен аз е първата и най вредна илюзия .Както всичко в живота, създаването на сянката е процес . Никой не се опитва съзнателно да укрепва сянката , въпреки това го правим постоянно .Тя получава сила когато : Пазим тайни от себе си и от другите .потайния живот дава на сянката материал , върху който да гради . Форми на потайност са отричането; умишлената измама ;страхът да се разкрием такива кавито сме ; съобразяване с условията в дисфункционално семейство.
Храним чувство за вина и срам.Всички грешим , никой не е съвършен . Но ако чувстваме срам заради грешките си , сянката добива все повече власт
Осъждаме себе си и другите,. Ако не можете да намерите начин да се освободите от вината и срама , най лесния изход е да решите , че вие или другите ги заслужавате.Осъждането е вината , сложила морална маска ,за да прикрие болката .
Изпитвате нужда да обвините някого. Когато решите , че вътрешната ви болка е морален въпрос, без проблеми ще обвините някого , когото чувствате по слаб от себе си по някакъв начин
Пренебрегвате собствените си слабости, като същевременно критикувате околните . Това е процесът на проекция , който мнозина не виждат или не разбират напълно .Но винаги когато се опитате да обясните дадена ситуация с намесата на Бога или дявола , вие проектирате . Същото се отнася и до идентифицирането на ,,тях", лошите , който причиняват всички проблеми . Ако вярвате че проблема е в тях сте проектирали собствения си страх , вместо да поемете отговорност за него
Отделяте се от другите.Ако започнете да чувствате , че светът е разделен на ,,тях" и ,,нас" , естествено ще определите вашата страна като добрата и ще я изберете Това отделяне усилва страха и подозрението , върху които сянката вирее много добре
Мъчите се да държите злото на разстояние . Хората са убедени че злото се спотайва на всякъде . Истината е че , създателите на илюзията са заблудени от собственото си творение . Нещата са се подредили така че сянката е получила огромна сила.

по написаното от Дийпак Чопра ,,Колективната сянка"

Приятно ми е да наблюдавам децата в парка или кварталните градинки. Как играят и какви отношения изграждат помежду си. Толкова добре проличават основите на характара на малкия човек. Моите наблюдения не са строго научни, а просто споделям какво ми е правило впечатление от срещите ми с децата. Като майка и човек с малки познания в областта на детската психология.

От най-ранната си възраст до 3 годинки са още непринудени, учат се и попиват всичко от околния свят. Необременени от нуждата да се харесат и да преиграват. Едва след това до 5-7 годинки според реакциите, възпитанието и дали получава достатъчно внимание и обич детето се научава да манипулира и изисква внимание или да е уверено и да се чувства добре в семейството си, в обществото и света. Колко добре е ако можем да спестим на децата си ролите на малки маймунки със заучени номерца, които очакват бонбонче и аплодисменти. Детето трябва да бъде приучено и напътствано да изявява най-доброто от себе си, но заради това, че се чувства добре и е удовлетворено от проявите си. Да приучим малкия човек в любов към природата и красивото, да стимулираме творческите му възможности, заложби е нещо, което ще бъде от полза през целият му живот. И най-вече да се стараем да не залагаме капани в подсъзнанието на децата ни. Страхове, зависимости, мании...

Често се забелязва вменяване на чувство за вина, но според мен това е абсурдно и манипулативно. До това прибягват родители, които не искат или не могат да намерят друг език за общуване с децата си. Но деца, които придобиват зависимост към "етикетите" и класификациите на по-късен етап имат множество други проблеми.

Вместо да се манипулира детето със заплахи и награди, може да се замени с разумен анализ на собственото му поведение, с напътствие от майката, /а по-късно от различните хора, които се грижат за възпитанието и обучението му/ само да осъзнава своите "грешки" и да поправя, изменя поведението си, да опознава света и себе си през опита. Децата ни до 3-5 годишна възраст обичат да чуват думичката "Не." Защото родителя, майката е тази, която формира още в началото рамките на позволеност и да разрешава малките грешки с цел осъзнаване на правилно/неправилно, добро/лошо. Да формира ценностна система в детето. Например, когато оцветява картинки може волно или неволно да излиза от очертанията, да добавя щрихи, но това не е повод за мъмрене или да го потиснем с оценката, че е грозно и неправилно. Не, можем просто да попитаме детето защо оцветява така, харесва ли му, смята ли, че е правилно. Т. е. то само да стига до верните решения и да поема отговорност за мненията, действията, разбиранията си... Възхищавала съм се на деца с нестандартно, но добронамерено мислене...

Днес често родителите са обременени от обществени и фамилни нагласи и очаквания за децата си. Често виждам желанието на родителите и фамилията да оприличат малкото човече на някого. На баба, на дядо... Разбира се, че децата ни приличат на нас. Генетично носят нашите физически или характерни черти. Някои положителни, други, недотам. Та детето ни се учи от нас. По подражание, първо на най-близките си. Но дали е необходимо допълнително да го обременяваме с нашите си виждания, черти и възприятия. Та малкото същство е дошло да живее своя, собствен живот, да проявява и доразвива, заложбите си /някои наследствени разбира се/. А от някои да се отърве или превърне в добродетели... Да преоткрие света и да приема живота си с отговорност, като непрекъсната възможност за нови творчески изяви и разрешаване на задачи, които го развиват...

Според мен детето, бъдещият голям човек се нуждае единствено от любяща, хармонична среда, спокойна, търпелива и разбираща майка, в която усеща сигурност и получава свободата да опознава света разумно... Майка, която е готова да отговаря на безбройни - "защо?" и да постъпва понякога строго, но и справедливо. А, когато е нужно да обича, целува и прощава малките пакости... Да бъде приятел и съветник, утешител... Връзките на децата с майките са най-определящи и основополагащи за бъдещото развитие на психиката. Разбира се, ролята и отговорностите на бащата не са за подценяване. Защото семейната хармония, грижата за израстването и възпитанието на малкия човек са обща отговорност.

След 3-тата годинка, малкият човек започва да търси одобрение, има желание да се хареса. Да се прояви, център на внимание е и ние следим с възторг проявите му. В това няма нищо лошо. Но нека не е на всяка цена. Нека не създаваме зависим от похвали и остарели, чужди разбирания млад човек. Нека му позволим да бъде себе си, макар и понякога да е различен от масата. Но и да разговаряме, много, да насочваме търпеливо и ненатрапчиво в правилната посока, за да формираме доброта, но и устойчив, уверен в собствените си възможности характер. Да се вдъхва увереност в малкия човек, в неговите способности и значимостта му. Та дори и да не отговаря понякога на родителските ни амбиции и очаквания.

Увереният, центриран в своите собствени възможности и добродетели млад човек, тийнейджър е много по-трудно податлив на улицата и някои нейни недоброжелателни влияния и примамки. Важно е да възпитаме разумен, мислещ и добър човек. Добър спрямо заложените му духовни ценности.
Само тогава той няма да се поколебае да каже твърдо - Не! на дилъра и разни други съществуващи изкушения... Защото в неговото подсъзнание ще е заложено вече, че успех, забогатяване и реализация не се постигат на всяка цена. Защото ще е научен да анализира и проверява, ще умее да отстъпва, да пада и да се изправя отново. С любов и знание за своята собствена значимост, както и с уважение в значимостта на другите.

Акордиране на човешката душа - том 3
ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА
Книги със спомени за Учителя
КОГАТО ВСЕКИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО СИ
Един брат от провинцията посети Учителя и пожела Той да му каже някои методи, по които да работи върху себе си.
Проучете за девет месеца Светото евангелие от Йоана. През първия месец всеки ден прочитайте по една глава и отбелязвайте кои стихове са ви направили голямо впечатление. После, след като привършите последната, двадесет и първа глава, през останалите дни на първия месец и до края на третия месец всеки ден размишлявайте върху прочетеното – върху една глава или върху част от нея, специално подбрана за размишление. През второто и третото тримесечие направете същото. При проучването на това Евангелие ставайте в 4 ч. сутринта и размишлявайте. За размишление употребете от половин до един час. При размишлението освободете мисълта си, като че сте поставен в някое обширно място, а не да се чувствате като човек, когото притесняват да си изплати дълга, или като човек, който мисли, че има да взема от някого. Не, свободен ще бъдете. Темпераментът ви е активен, но вашата активност е придружена със сътресения. Такава нервност хората наричат „нервен човек“. Въдворете най-първо хармония във Вас самия. Само по закона на хармонията можете да влезете в съгласие с Божественото и да възприемате мислите, които идат от Божествения свят. В противен случай атмосферата бива размътена и тогава не може да се възприема.
Очаквайте резултати, но не непременно велики, защото в Природата всякога великото започва с нещо микроскопическо и ако имаме една малка придобивка, тя ще се увеличи. При четенето на Йоановото евангелие мислете и върху седемте добродетели. Разпределете ги така: първите два месеца ще размишлявате върху Любовта, вторите два месеца – върху Мъдростта, третите два месеца – върху Истината, Правдата и Добродетелта, а последните три месеца ще бъдат предназначени за размишление върху кротостта и въздържанието. Печалбата си ще намерите в кротостта и въздържанието. Усилването на Любовта си ще констатирате при кротостта и въздържанието. Кроткият човек е силен и издръжлив. Само силният може да бъде кротък, слабият – никога. Кротостта винаги е свързана със силата. Сила, която няма кротост, няма база, върху която да се опре, и е непостоянна. Въздържанието е разумното в човека. Човек, който се въздържа, разсъждава разумно – не бърза, но и не забавя, извършва нещата така, както са в Природата. Да ограничаваш злото в себе си и да поощряваш доброто в себе си – това е въздържание. При въздържанието човек е пасивен към злото и активен към доброто. Човек, който може да бъде активен към злото, у него няма въздържание. В кротостта си човек трябва да бъде активен; някои не разбират тази постановка и са пасивни при кротостта.
Прочетете и томчето „Силите на Живата Природа“. Намерете духовния смисъл на казаното в книгата, направете превод – там има много съпоставяния, които ще ви помогнат.
Постът правете в последния петък преди новолуние и така всеки месец по веднъж. Хубаво е да се прави постът, когато се разсипва Месечината, в нейната последна четвъртина. При първия месец постът ще трае 24 часа, във втория месец – 36 часа, а в третия месец – 40 часа, докато през четвъртия месец сам ще си определите дълготраенето на поста. През второто и третото четиримесечие постът да се направи по същия ред.
Дръжте и следното правило: каквото и да ви се случи, казвайте си, че е за добро. Каквито и други разсъждения да дойдат, оставете ги настрана. Ние не сме единствените фактори в света. Това, което един не може да направи, друг ще го направи след него. Светът ще се оправи, когато всеки заеме мястото си. Така както едно паве, като излезе извън мястото си, ще спъва хората, но щом го поставят на определеното му място, отново ще върши службата си.
Като вървите по тази духовна пътека, ще ви дадат съдействие отгоре, ще имате едно ръководство. Човек, като се качи на един параход, не трябва да мисли дали параходът ще пристигне в пристанището. Нека се занимава със своята работа, а да остави капитана да управлява. Може да разгледа машините, но да остави механика да работи с тях. По някой път ние се безпокоим какво ще стане с целия свят.
Всяка вечер можеш да си даваш отчет за това, което си правил през деня. Човешкият живот зависи от сутринта – ако започне добре, то през целия ден всичко ще бъде добре.
След изкарването на този курс вие ще имате една придобивка, едно прояснение на съзнанието си. Да, с прояснено съзнание ще можете да използвате придобивките, които ще дойдат. Защото, ако недовиждате работите, няма какво да ви ползват. Както докато не прочетем една книга, тя нищо не може да ни ползва.
Източните методи са били подходящи за друга епоха. Европейците трябва да намерят нови начини. Старото не може да се приложи. Сега има една безпътица и трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи, а те са несъвместими. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл. Някой казва: „Какво бяхме едно време!“ Старото не трябва да се възвърне – нито празните, нито пълните бъчви ще оправят човека, но при изворите има благословение и те ще оправят света. Дръжте извора постоянно в ума си. Дойде ли противоречие, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре. Веднъж в една държава, където хората били много религиозни, настъпила суша, налегнали ги бедствия и страдания. Свещениците добре пеели, добре вършили службата си, но нищо не се променило, докато не слязъл един човек от планината. Той се помолил и дошъл дъжд, след това, пак чрез молитва, премахнал епидемията. Поповете казали: „Този човек дъжд докара, цери, но в църква не влиза.“ Вие ревниво пазите миналото, а това, което сега ви дава Бог, отхвърляте. Тогава какво почитание може да имате към Бога!
Вие, като влезете в този път, ще срещнете съпротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко от сто поколения, и ще ви дават ум. Те имат разни начини да ви спрат – чрез насилие и чрез меки наставления. Ще ви кажат да не се пресилвате, че има доста време занапред. Един млад момък отишъл на църква, а дяволът му се изпречил напред и казал: „Сега си млад, като остарееш, ще имаш повече опитност, тогава ела.“ Младият момък го послушал и тръгнал на стари години на църква, но тогава дяволът пак го посрещнал и му казал: „Това едно време на млади години трябваше да правиш, а сега на стари години си почивай.“
Източната философия казва: „Убий всяко желание!“ Това не е добър превод, истинският превод на тези думи е: „Тури всяко желание на мястото му.“ Няма какво да се бориш със своите желания, важното е да се издигнеш над тях и те сами по себе си ще се урегулират. Напредналите души интуитивно схващат нещата. Бъдете спокойни, имайте вдъхновение и вътрешно ръководство. Кладенец с игла не се копае. При медитация първо се спирайте на горната част на главата. Трябва да се укрепят моралните чувства у човека, които са поставени под лъчите на Божественото слънце и растат.
Човек е здрав, когато от дясната му страна има студени електрически течения, а от лявата страна – топли магнетични течения. При здрав човек от дясната му страна има приятна хладина, а от лявата му страна – приятна топлина. В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека. Като мислите за Бога, се развива хилядолистникът. Когато мислите за Бога, трябва да знаете къде да ви е съсредоточена мисълта и къде да я чувствате.
Сега Астралният свят се преустройва. В миналото всичкото зло е било там и той е бил бойно поле, а Земята е била тил на злото. Сега Астралният свят се очиства, Земята става бойно поле, а долу, под Земята, става тил.