Орлин Баев

Сама виждаш, че такова детско възприятие и поведение вече не ти носи каквито и да е печалби. Пораствай - с кеф, смях и сигурността, че от теб се иска просто да се довериш на процеса. Големият помагащ не е друг и другаде, а е собственият ти дух, сега, в теб.

Това е пътят. Да, умът е хитър и ще казва какво ли не. Терапевтът донякъде е добре да резонира със склонността му към търсене и анализиране, но в здрави граници, колкото да се проследят някои патерни, характерови заложби и посока на работа, не повече. Когато това се свърши в терапията като цяло и във всяка сесия за малко, е добре терапевтът да поведе в посока справяне. Често той "реже" безкрайните преживяния, когато надхвърлят здравата и водеща към терапевтичен резултат граница и отново насочва към справянето. Постепенно човекът сам се научава да разграничава къде свършва полезното и подчинено на духа му мислене и къде започва предъвкващата натрапливост. Анализът в терапията на ОКР има съвсем ограничено място. Да, добре е терапевтът да е вещ в анализата и в здрав вид да насочи към някои отговори на въпроса ЗАЩО - смислово наситен въпрос е и без него е скучно. Но с мярка, със здрави граници. Основната част от терапията на ОКР се провежда по следната пътечка: подходяща когнитивна интерпретация --> парадоксално намерение --> хипнотерапия и самохипноза (като домашна работа - със сесиите на психотерапевта) --> майндфулнес/ медитативно базирана психотерапия. Да, прави се и работа през тялото, психотеатър, дишане, поведенчески експерименти - но, основно работещата част е тази, която подчертах в болд. Постепенно най-главен и водещ остава базираният на медитация подход. Това е, което работи. Пиша го не само насочено към конкретното питане, но и към колегите, които знам, че ще прочетат това. Колегите, които искат да помагат ефективно и да бъдат част от решението, вместо от поддържането и задълбочаването на проблема (което е масов факт в терапията на окр). Успехи в по-малко аналитичната и по-фокусираната в справяне работа!

Вицове много хора не помнят - аз съм такъв. Не е болка за умиране. Забелязал съм, че се помни по-лесно, когато въобще дори няма стремеж да се помни, а материалът е интересен, грабва. Грабване, при което четеното се преобразува като във вътрешен филм - с ярки образи, звуци, аромат, допир, вкус, чувство, емоция, наситено усещане. Една честа психична предпоставка за трудно учене, е твърде големият стремеж на всяка цена да бъде запомнено ученото. Едно голямо ТРЯБВА, потискащо страха, че ако не се свръхнапрегна, се провалям. И т.н. Когато това трябва изчезне, а важността от ученето намалее, то се превръща в игра, в забавление. Тогава помненето е лесно и чудесно. В София Анастасия, една чудесна дама, организира силни тренинги за бързо четене и запаметяване - мнемоника, образно учене и т.н. Ако ти е важно, намери я (Зеном) и потренирай в групите и. Тревожността е фактор, "смучещ" от капацитета на мозъчната кора за запаметяване. Как се чувстваш в живота си, какво преживяваш? От колко време наблюдаваш това, за което пишеш?

С ОКР се работи съвсем простичко. Много изчистено, ясно - поведенчески, хипнотично, медитативно - простичко, но много постъпателно и упорито, смело и настойчиво. Започнат ли се прекалени анализи, предложения за заместване и отклоняване на вниманието - всичко се превръща в част от натрапливостта. Ако терапевтът е добър, още в първата сесия е видял характера и личната история. Оттам нататък, посоката на работа, която винаги е свързана с една добра характерова хармонизация, е ясна и се следва. Простичко и именно затова ефективно!

В добра посока си - с мислите вече се справяш по подходящия начин. За лекото нереално усещане - от тревожноста е и нищо особено не е. Когато станеш още малко по-смела, също отшумява.

Пресмятането наум също може да стане натрапливост само по себе си, а отклоняването на вниманието съдържа елемент на потискане, което обуславя резултатността му само при слаби стимули. По-скоро практикувай майндфул отношението на спокойна непривързаност, за което всъщност говориш в първата част на постинга си. Успехи вече имаш - продължавай!

Това дишане сам го прави съвсем за малко - изтръпването при него е безобиден и търсен ефект, но все пак, за по-дълго само под супервизията на терапевт се прави. За подскачането - дължи се на автоматизираната невротична реакция, тласкаща към напрегнат контрол. Това, че става, е добре - когато се случи, осъзнай и се отпусни със спокойно доверие и благодарност в изплувалия страх - тогава той се стапя.

Точно така - майндфул подходът е това, което истински работи при окр. Има подготвителен път на когнитивна, поведенческа и хипнотична работа, но същината е именно това осъзнаване, че мислите са 1) лъжовни в повърхностния си вид, 2) добри в основата си, 3) просто едни нормални, идващи по естествен еволюционен механизъм мисли. Тогава се развива една медитативна непривързаност, неприлепнало, безпристрастно отношение към тях като към наблюдател. Независимо какви са - образни, вербални, като въпроси и т.н. Когато се научиш да ги осъзнаваш като просто едни нищо и никакви мисли, които в основата си са добри, но се проявяват огледално защитно, тогава можеш да не им отговаряш, доверявайки се на доброто им намерение в основата им, но задоволявайки го вече не чрез страхов контрол, а чрез развиване на смелост. Смелост, образуваща се при прегръщането, приемането на страха, когато не отговаряш на мислите, а се отпускаш смирено в приемането на страха си. Така той се преобразува в автентична смелост! Забележка: мнението ми е реплика на горното на д-р Първанов относно пътеката за справяне с окр. Не е свързано с по-горните питания.

Честито, щом си се справил, нямаш нужда от мненията ни. Успехи!

Супер - вече виждаш ясно, че не е смъртта, а е животът. Да превърнеш "искам. но не ми стиска да живея силно", в "искам да живея и живея смело!". Виждаш си и страховете: нараняване, унижение, изоставено необичане (кувьозът). Страхове, от които досега си се пазела с недоверието си в хората. Сега, виждайки ги, можеш да знаеш, че не е до никаква смърт, а е до преодоляване на тези страхове и силно живеене! С помощта на терапевтката ти това ще се случи. Има напред - назад, но ще се случва все повече. Успехи!

Мдам, Диди добре описа хистеричните механизми, подлежащи връхчето на хипохондричнo натрапливия страх. Външно заявката е страх от смъртта, но всъщност отдолу е от живота. Хистеричното искам да живея, но не ми стиска и затова измествам напрежението от този конфликт, оттичам го в една външна хипохондрична заявка, явяваща се само "бушон", отклоняване както на собственото, така и на всеки друг внимание. Кои други? Които "се вържат", включително и терапевтите... Хистеричен театър, поддържащ печалбите си чрез едно упорито изхвърляне на вниманието, подобно на шамандура, на повърхността на съзнанието, в замазващата и отклоняваща го от реалния конфликт (а именно, искам да живея, но не ми стиска) фиксация в смъртта. Ето за това от моя статия.В случая за авторката на темата се отнася хистеричната хипохондрия, описана в края на статията.

Именно. Отговорите идват, когато си разрешиш да нямаш отговори от позицията на ума. Изборът да живееш винаги е от сърце и душа, нежели от его обусловен ум. Хубаво е да почетем тази или онази философия и автор, без да отдаваме кой знае какво значение на това четене обаче. Защото е водено от страха от незнаене и неконтролиране, слабост и липса... Отговорите идват през смисъла, протичащ през притихналия ум, превърнал се в съсъд за мъдрото сърце! Когато се осмелиш да не знаеш, започваш истински да знаеш.

Абсолютно - приемане на собствената пълна обикновеност. Тогава гордият перфекционизъм, както и усещането за собствена свръхважност през "знам и мога" се стапят. Тогава, приемайки се за тотално обикновена, ставаш тотално необиновена. Казвам същото като в писанията си от по-горе, но с други думи. А за техники за тревожността - писали сме много. Вършени механично обаче, се ползват като ксанакс... Когато се правят на фона на осъзнаването целта и посоката на ставащото, вече е различно.

Насоки - прочети моля мненията ми от по-горе. Не писах много, но казах доста - свържи малко когнитивни точки. За тревожността - не се умира от нея. Имаш нужда от психотерапия, да. В нея дори си учена сама да си причиняваш паника, като се научиш да плаваш заедно с нея, да я харесаш истински. Така работиш със свалянето на ригидната маска, автопотискането изплува и напрежението се разрежда. С такава директна работа и с други терапевтични методи се учиш, както вече писах в горните постинги, да махаш тапата си, спирачката си от ригидност и автоагресия, да се заявяваш все по-творчески, автентично в живота си. Така стигаме и до базисната хистеричност, която вече ти върши работа социално адекватно! Искаш патерици? Звучи ми като "на си ти бисерите, дай си ми мънистата." Имам статии, в които давам и принципи и патерици. Патериците обаче не работят, ако не са ползвани на фона на цяостно характерово себепознание и виждане на какво има да ме учи животът чрез тов аблаго състояние. Та така... Психотерапевт и работа по себе си!

Хубаво, че си ги отсвирила - здравият егоизъм си върви с приемане загубата на невротичния контрол. Това имаш да работиш на характерово ниво - да сваляш летвата, да уважаваш и проявяваш Себе си повече. Защото сега перфекционизмът проявява едно социално обособено его, което уж казва, че не му пука, но всъщност доста му пука, ако не от другите, то от другите в собственото аз идеално... Самата паника и тревожност те учи на горното. Когато осъзнаеш това, новият навик да бъдеш и проявяваш Себе си, става факт.

Книгата - надрасни тревожността стабилно, па тогава я издавай! На нива си. Не мисля, че си ригиден характер. Това ти е маска, с малко автоагресия отдолу. Един външен спиращ те слой, комбинацията каторжник от анализата, с който сама "затапваш" живота си. Даваш газ и спирачка едновременно - съответно натрупаното напрежение експлоадира или се процежда фоново. Като характерово ядро си ми доста орално хистерична - една дълбока нужда от развитие, изява, растеж, видимост, реализация на талантите, сцена (в широкия смисъл)... Нужда, затисната от ригидното трябва и мазохистичното вписване. Нужда, отчаяно процеждаща се през татуировки, тревожни атаки... Има директна работа по тревожността - тя ще ти помогне. Но по-важна е цялостната характерова. А тя се състои в премахването на ригидно мазохистичната "тапа" и позволяване на напора от творческа изява да се прояви интензивно. Сега си в криза на смисъла. Изкарваш пари, гледаш сина си, но знаеш каква сивота е, когато не живееш през Себе си. Искаш, но не ти стиска да бъдеш Себе си...

Точно така - не е до смъртта. До страха от живота е. От загуба на контрола, безпомкощността, слабостта, безлюбието, нараняването... Да, добре е да се почете по-широка литература, но всъщност не е до смъртта, до живота е!

За храните може да ти напише подробно Георги Балджиев - той също пише тук и е освен психолог-психотерапевт и диетолог. Това, че се будиш с повишена тревожност, както и трудностите със заспиването, говорят че имаш подсъзнателно поддържани страхове, които е добре да осъзнаеш и да работиш по тях - това се случва с психотерапевт. А релаксацията, самохипнозата с помощта на аудио сесии, спортът остават. Виждай се с добър колега и поработи върху страховете си!

Хубав текст, Еделвайс. Само че в тази тема става дума единствено за силно желание за живот, прикрито под еволюционно обусловения изказ на подсъзнанието. Живее ѝ се на момичето, та две не вижда!

Парадоксално намерение (Франкъл и Скинър), предписване на симптома (краткосрочни подходи, ериксонова терапия), емоционална десензитизация и имплозия (когнитивно поведенческа психотерапия), премахване механизма на изтласкване и преработка на интроектите (психоанализа) - само някои от наименованията не само на метода, но и на принципа зад метода, от различни школи. Без това премахване на изтласкването, вършим само замазваща, капсулираща и всъщност хронифицираща работа. Това е проекция на автоагресивна част от собствената ниска себеоценка, свързана с етническия и автобиографичен произход и заложености - и нищо повече. Общувам с водещи световни терапевти и мога да кажа, че добрите в България по нищо не отстъпват и дори надхвърлят техните годности по обхват на дейността си, широките си познания, терапевтичните си умения. Ти сам казваш, че всъщност страхът тук не е от тревожните атаки, а от излагането. Терапевтът ти звучи като талантлив такъв и работата със социалната тревожност може да се върши по много начини, а част от нея е резонирането с разбиранията на клиента, което той прави с теб. Така че, генерализираните сравнения са излишни. Успехи!

Нужно е да се научиш да бъдеш спокоен, стабилен. Не чрез потискане на страховете, а чрез намаляването им, като на тяхното място живее самообладание. Започни да се учиш на релаксация. Когато външният стрес/ стимули ти въздейства, осъзнай и промени реакцията - спокойно отпуснато, катозаливаш породените страхове с молитва, вяра в Бога, смелост, дълбоко и с обич коремно дишане... Слушай нлп/ хипноза сесиите ми и малко по малко пренеси това спокохствие и мир в новата си, релаксирано смела реакция!

Страхът от смъртта е основен, зад повечето други. По-голям от него е само страхът от болката. Огромният рой хора с тревожни състояния го имат - не си никакво изключение. Да станеш Човек - имам предвид да живееш смело, смислено, силно, творчески.

Благодаря за добрите думи! В Бургас познавам две сърцати терапевтки - ще ги пиша на л.с. Да, доверие в терапевта, много предизвикване, парадоксалност, объркване, хвърляне в страха умишлено и променяне на рекацията, молитва и хипнотерапия, подходящо четене... Всичко се променя, а като цяло, за добро го преживяваш, за да пораснеш като Човек - именно, за да станеш с голямо Ч Човек! Така че, учи се - всичко вече е наред, когато знаеш. Смела си, просто е нужно да вложиш това страхово гориво в огъня си. Така че, разгаряй го!

Да, да, всички ти го казваме - тези социално тревожни 'атаки" носят послания и дарове. Няма как да ги извлечеш, ограничавайки се от тях - така можеш да ги поддържаш и мъкнеш като товар. Когато осъзнаеш, че искат да те научат на социална смелост, генерализирана автентичност, сърдечна харизма между хората, тогава започваш именно да ги търсиш и да се стремиш към тях умишлено, като към любим/а. Тогава те ти дават тези дарове. Нужно е да ги ухажваш, да ги галиш с отношението си на любящо приемане, да ги искаш страстно. Тялото си има хормоналните и невромедиаторни механизми за преобразуване, а душата ти знае как. От теб като социална личност се иска само да се довериш на вече случващия се процес, водещ те към един по-социално смел и релаксиран Максим.

Да, предпочитам да работя на чисто. Това, което казвам е, че когато се спрат хапчетата (по схема и т.н.), тогава. При това, когато има подходящо разбиране и много висока мотивация. Какво разбиране? Не за лекуване, а за учене от ставащото. Защото се лекува болната жертва, обвиняваща през една външна локализация на контрола нещо външно, а се учи осъзнаващият синхроничната неслучайност. Тогава високата мотивация е нужна. Без първото условие обаче дори влошава нещата. Когато се фокусираш не в ефект и лечение, а в процеса на осъзнаване и характерово учене, тогава нещата се променят. Защо е добре да се направи всичко по силите психотерапевтично, като се разчита на собствените, с помощта на психотерапевта, сили?! Защото тогава имаме достъп до тревожността, с която именно се работи - не се потиска химически и ментално, а се декапсулира, ползваме я, плаваме заедно с нея, обичаме я, виждаме ясно програмите, заложени в нея и се стремим да ги преработим всячески. Когато човекът е на хапчета (н аниво невроза), както съм писал много пъти, всичко това е замазано. Уж постигаме нещо ,но когато се махне химията и всичко си идва с лихвата... Много рядко, наистина много рядко, макар и неефективно, е допустимо да се провеждат успоредно психотерапия и медикаментозно третиране - но това са изключения и те се виждат след известно време направено максимално, при пълно взаимно влагане в процес на психотерапия. Това, че колегите превръщат изключенията в правило, служейки на фармацевтичния бизнес, е част от неефективността на масата такива колеги. Успехи!