Орлин Баев
-
Общо Съдържание
6027 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
263
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Орлин Баев
-
-
Позитивното мислене принципно разболява, а при окр, директно захранва обсесиите и компулсиите, мощно. Префокусирането - донякъде, но е слабичко. Аз не го ползвам. при по-силно окр, самите опити за префокусиране стават част от механизма на изтласкване, на неразбиращо нежелаене на плашещите мисли. Уж подобен, но всъщност много различен, е медитативният подход - там обаче няма силово отхвърляне, а непривързано и спокойно пропускане, като отношението към мислите е разбиращо добрата им основа, приемащо. За да работи обаче медитативният подход, има поредица от поведенчески прийоми, които подготвят. Без тях, уж медитативно приемаме, а всъщност отново се борим и презахранваме ставащото... Та, има си тънкости. Не ги изсипваме тук масово, защото ползването им е много деликатно, а са ефективни предимно през силното лично присъствие на терапевта и взаимното доверие. В статиите си съм казал доста за някои общи жалони по пътя в справянето с окр.
-
преди 4 часа, Hristoooo9 каза:
се поставям в положението на хората ,коитогледам и си представям как съм на тяхно място и как с моята психика няма да се справя
Способност е за вчувстване - показва, че имаш живо сърце, че си добър човек. Но и че проектираш неувереността си. Върху смелостта си именно имаш да работиш. С общи насоки в този форум няма да стане - потърси брилянтен в работата си психотерапевт, който е силен в работата с окр и тревожни състояния!
преди 4 часа, Hristoooo9 каза:всички ми изглеждат нереални като извънземни
При тревожност един от симптомите, е дереализацията. Сам по себе си е безобиден и дори полезен. Показва, че имаш да се учиш на загуба на контрола, да оставаш систематично в страха си и го преобразуваш. Сега го преживяваш, но с неискането му, изтласкваш го, което о препоражда. А дереализацията те учи да се довериш на тази загуба на контрола и умишлено "скачайки" в страха, да се учиш на това смирено доверяване, което го преобразува в смелост, любов, сигурност, самоувереност и смисъл.
В останалата си част от поста повтаряш едно и също.
С малко ти казах доста!
-
-
Хипнотерапията при натрапливости може да е част от терапията или не. Ефикасна е, колкото и когнитивната терапия. Централно променящи нещата са поведенческата и базираната на медитация терапии.
"...дали не мисля като психопат...?" - виж тази ми статия.
-
преди 3 часа, holyvalentine каза:
Бог не е ли отново несъвършен и невеж, след като е тръгнал да се учи от грешките на едни несъвършени и невежи същества?
...и това е. И съвършено веж е и несъвършено невеж в същото време е. Как теб те кара да се чувстваш, ако е несъвършен и невеж?
-
Да, не е до това...
-
Когато е насила, е плачевен. Поведенческият подход работи, когато добавим сърце. Сам виждаш - когато харесваш това, което правиш, издържаш много повече. Така че, прави това, което обичаш и обичай това, което правиш.
Две неща:
1) продължаваща и упорита практика по споменатите по-горе точки, с акцент върху медитацията в дадена школа. Упорито и пак и пак, с обич към самия процес. Може за теб да е християнски, будистки, даоски, неутрален, но - с обич. Събуди любовта си към медитацията. Четенето за нея помага за такава любяща мотивация. В йога любящият подход се нарича бхакти. В будизма метта, бодхичита. Цялото християнство и молитвата в частност, вярата в Бога (Дао, Дхарма, безпределът), са такъв любящ подход, върху който стъпва и умозрителната, джнана медитация/ исихия/ безмълвие в християнството (съзерцателното освобождаване от мислите, при прозиране на същностната природа). Споменавам термини и т.н., поради обосновката ми, че имаш нужда от дадена школа, която да те води постепенно. Защо школа - освен, че средата мотивира отвън навътре, дава един отвъд-механичното вкус, създава представа за една по-цялостна смислена и разумна реалност. От такава позиция, се оказва, че ХАДВ се явява учебен процес - твоят си такъв, който е нужно да следваш. Отвъд всякакво мрънкане, отвъд отчаяние, оплаквания - твоята си пътека. Виждането ти се променя от болестно, в благодарно учебно, ползващо и трансформиращо ставащото - само това е работещият подход твърдя го!
2) Според мен, не е нужно да мълчиш за особеността си - тя така или иначе, се вижда. Би могъл да я споделиш с шефа и колегите си. Те знаят, че си умен, способен и се справяш, но вместо да си мислят, че си супер нервак, биха знаели, че имаш реална нужда от по-често ставане, ходене, известни паузи понякога. При практиката на любяща медитация и отпадането на съпротивата срещу ставащото, самото то се превръща в приемана част от медитацията, такава каквато е, в твоя случай с тези особености.
...............
Кетонната диета - аз самият донякъде я спазвам, нефанатично обаче. Има ефект върху килограмите, тонусът е по-добър. Не бях чувал, че влияе и на концентрацията - при мен няма разлика, но при теб явно има. Все пак, не бъди прекалено стриктен.
-
преди 41 минути, donthatem3 каза:
Интересното е че съм разглеждал емоциите околко блокажа с работата , и също многократно се засичам в момента когато ще ставам от бюрото за да се загубя в безсмислена дейност. За жалост дори и след като засека чувството и го усетя в пълната му сила, не мога да се изконтролирам.. дори и да остана на бюрото съм в накаква мозъчна мъгла която като че ли ми пречи да обработя каквато и да информация.
Осъзнаваш - това е добре.Четеш, опитваш. Прекрасно. Чудиш се накъде и какво... Истината е, че няма магическо и лесно решение. Това, от което имаш нужда, е постоянство, последователност, упоритост, редовност в усилията. В кои усилия? Четенето, добре. Спортът - кросфитът сам по себе си твърде прилича на хиперактивността ти - постоянно сменящи се упражнения. По-скоро продължително и монотонно натоварване, като бягането или плуването. Стани тичащ или плуващ маратонец - малко по малко, разбира се. Фокусирането и съзерцанието прекрасно се съчетават с тичането.
Това, което наистина стига в дълбочина в мозъка ти и има силата да промени действието му, е медитацията. Ползвам термина общо за фокусирането (майндфулнес) и съзерцанието (други негови имена изброих по-горе). В София има добри школи. Постепенно продължителността на практиката ще се увеличи, качеството също. Въздействието е не само психично, а и неврално. Обаче - иска се редовно постоянство. За да се получи, е нужна мотивацията, която дадена школа би ти давала. Защото сам не след дълго ще се откажеш, знаеш го. Школа, която е простичка, но ефективна - примерно Випасана, популирана от Гоенка. Прочети за нея. Същото е като майндфулнес на Кабат Зин (от поведенческата майндфул терапия), но стига по-далеч, без да навлиза в традиционните източни практики прекалено. Тоест, това преценявам, че е подходящо за състоянието ти. Когато бавно и плавно навлезеш в редовна практика, самият мозък "пренавива намотките" си. Действа нормализиращо и на съня.
-
Леле, това са мноооого тренировки, при това с мноооого търпение. Котките не търпят обучение насила, така че - мноооого търпение. Браво на момичетата и котаците!
-
Еми, 16 години си е добро време... За закриване, или за продължаване... В сегашното пасивно мъждукане, практически е закрит форумът. Пишем пет души... A именно форумът прави този портал истински, на фона на темите за Учителя и лекциите му, естествено. Но, без форума остава само една визитка, насочваща към добри думи, безспорно, но само визитка...
-
-
Съзнаваш тази хиперактивност и дефицит на вниманието - някакъв старт е. Какво до сега си прочел като насоки за справяне, какво си правил за справяне?
Има добри, не толкова и още по-добри вести... Успявал си да се справяш ведно с дефицита си. В съото време настоящите ти ангажименти те товарят в повече, започнал си да отлагаш, поради сблъсъка между естеството на ангажиментите ти, пораждащи прекомерен дисонанс в теб, а оттам и свързването на работния процес с неудоволствие. Сам виждаш, че ако не се промени ситуацията, е въпрос на време случващото се да 'изгърми" - неизпълнявани задължеия и т.н. Външно решение е да изпълняваш работа, която ти позволява известен по-голям "луфт", толериращ състоянието ти. В хиперактивността и дефицита на внимание има и предимства, когато решенията е нужно да са много бързи, в постоянно променяща се среда, което е трудно за повечето хора, но при ХАДВ, резонира с вътрешния процес. Обаче, избрал си програмиране - работа, изоскваща интензивна концентрация. От една страна, това те товари, от друга, е развиващо и предизвикващо те. Сигурен съм, че с много упоритост, сега бягащото ти във вътрешно "отнасяне" внимание, може да бъде силно овладяно, а "газта" на хиперактивостта, прихваната в посока подхранване на това новоусвоявано внимание. Как?
- Изискващ фокусирани усилия, уморяващ и сравнително монотонен спорт - продължително тичане, плуване. Шахматът като добавка не е за изхвърляне. Спортът освен това изморява и регулира хиперактивността.
- Практика на йога дишания - развива се фокус, еднонасоченост, повторяемост на усилието и пак и пак, моноидеизъм, смирено търпение.
- Четене - книгите изискват интензивна концентрация, в която мозъкът преработва графемите в образна, звукова, обонятелна, сензорна, вкусова и идейна информация. Четене на интересни за теб книги, при силно минимизиране на тв, комп, нет, телефон, социални мрежи и т.н. стимули. Последните сами по себе си са главна причина за съвременната масовост на ХАДВ, освен че правят мозъка мега ленив...
- Тренинги за мнемонично запаметяване, интелектулни тренинги - в София Анастасия от "Зеном" води такива.
- Редовна работа с водени нлп сесии.
- Фокус в мантра - християнска, будистка, хинду и т.н. - каквато ти резонира.
- Майндфулнес, фокус в процеса - в дишането, ходенето, в момента правеното, при пропускане на мисловния разсейващ, грабващ работната памет настрани процес и отново връщане в съсредоточаването.
- Съзерцание (випашяна, дхияна, дзогчен, махамудра, исихия, безмълвие...) - най-добре в школа, водеща те постепенно.
Когато си отдаден, ще намериш баланса между така усвояваните и променящи невропластичността на мозъка ти умения и професионалната реализация. Бидейки упорит, продвижението е неминуемо!
-
Не знаех...
-
Уау - Тина Търнър пее мантрата на мира. Красиво!
-
Рекламите - в сайта остана активна най-вече психотерапевтични насоки онлайн. Съответно, няколкото пишещи, плюс админите, пращаме колкото можем за хостинга и т.н. Тук няма грам комерсиалност, печалби и т.н. А рекламите - дълго време ги нямаше, после се появи дебат дали с тях да се подсигуряват средства за плащането на сайта. Сега ги има - не са най-доброто решение, съгласен.
Захвърлянето - да. Едва ли обаче сегашният спам е свързан с бивш потребител - по-скоро има технически пропуски, има възползване, това е. А какви отвъд техническите пропуски - по-горе пиша мои предположения.
-
-
Понастоящем форумът е обект на спам - някой с добри технически познания хаква и автоматизирано поства рекламни теми и мнения. Няма кой да погледне в техническата поддръжка на по-базисно ниво и спре процеса - вече доста време си тече, а пълна неангажираност. Последните дни съм изтрил стотици спам мнения и теми - поне там, до където имам достъп. Едно по едно, ръчно - нямам нито техническите познания, нито достъпа за по-мащабна намеса. А честно казано, не ми е и работата да разбирам от компове и кодове - не е моето нещо - непредизвикващо и скучно ми е ...
Запитах се - какво символично и синхронично изразява този спам симптом в общата картина на динамиката на този сайт?! Досега в такъв мащаб не се е случвал. Или е, но са били парирани такива опити от адекватна техническа намеса, от присъстващи емоционално, ментално и поведенчески админи, вършещи започнатото от самите тях. Сайтът е на 16 години - не е малко. Аз участвам активно от 14 - не е малко... Такова наводняване със спам е нямало, не е било допускано. Та, какво става?
Симптомът в една невроза (или заболяване) изкривено изразява липси, нужди, дефицити, слаби и нуждаещи се от внимание звена в тази система. Ето го този масиран спам - стотици теми и мнения, автоматично генерирани от човек с технически умения и настъпателна липса на скрупули. Символично какво ни казва това? Аз виждам две неща:
- Липса на централизирано админ присъствие, което както технически, така и като енергия, да задвижва процесите около заряда си - мотивационен, виртуално социален, грижовно поддръжнически, структурирано развитиен и т.н. Пасивност, оттегляне, неналичие на такава емоционална вплетеност в процеса на сайта от админен център.
- Липса на потребителска активност, случваща се поради проективните идентификации, идващи от горния фактор (извън социални мрежи и т.н. извинения).
......
Симптомът ни показва неща: активен е, насища, смело поставя присъствието си, не се съобразява с ответните реакции, но ги предизвиква безжалостно и се заявява. Да, симптом е, не му се радваме твърде - но, можем да видим посланията му. Липсва активност, защото дълго време бе кастрирана проявата ѝ, под презумпции за чистота, явяващи се псевдодуховен байпас, превърнал сайта в изключително пасивен. Пасивност, енергийно тръгваща от оттеглянето на създателите му и динамиката в самите тях, пренасяна през отношението им във форума. Просто проследявам - не влагам емоция. Нямам претенции за правота или изчерпателност.
-
преди 20 часа, Desy_V каза:
Научиха ме на търпение, постоянно търпение към всеки и всичко. Преди тях бях капризна, неуверена, нетърпелива. Сега - о, всяка изнервяща ситуация, всеки момент или човек, нищо не може да ме разколебае. Достигнах ново на търпение и приемане, е, може и още, но със сегашното си търпение, живея по-леко, по-спокойно, по-добре.
Научиха ме, че нищо не зависи от мен. НИЩО. Аз съм една малка прашинка за Вселената, колкото обича дървото в двора ми, толкова и мен.
Научиха ме, че собствената ми създадена от мен самата значимост, е смешна. Сега...сега се смея на пиедестала, на който съм стояла толкова години.
Научих /тук все още мога да постигна успехи/ на приемане на самата мен, на уникалността ми и на отказа към другите, когато трябва да отстоя себе си. Все още трудно и директно не мога да кажа не, не мога да откажа....но, не мисля че така ще остане...
Всичко тези уроци ги взех за времето на поне 4 семестъра, хахахаха... Вече може да се каже, че съм студентка 3-ти курс в училището на ПА....
Уча, по-уверена съм, не се плаша, снишавам се, отпускам се и вярвам!
Еее, как да не се преклони човек пред този сенсей (обучител) - паническите атаки. Външно непреклонен, изискващ, но вътрешно изключително благ и любящ! Поклон, сенсей п.а.!
В 21.03.2019 г. at 17:14, Desy_V каза:през цялото време бях на ръба да се отдам на страстта на страха, но ми беше банално вече, един балансиран и нов център в мен ме държеше спокойна и лека, вярвах че каквото и да се случва с мен, е правилно. Въпреки бягащите въпроси – това ли беше, свършвам ли, така ли ще умра, инфаркт ли е, може би инсулт, припадам, аз ли съм??? …аз бях един верен и държащ ме в кондиция център на търпение и спокойствие. Вярвах! Вярвах в правилното решение за мен от Вселената!
Благодаря за тези преживелищни прозрения, които споделяш с нас!
-
преди 20 часа, Desy_V каза:
Медитирам почти всяка сутрин за по 10-15
Да, важно е да е по сърце, по вътрешен устрем. С лекота, в молитва, преминаваща в медитация. 10 минути - само тялото, за да потъне в оттегляне на сетивата/ хипотаксия, му е нужно минимум 15-20 мин. Тоест, поне 30 мин., а два пъти на ден още по-добре. Предпочитана школа за вътрешна практика вплита собствения процес в огъня на вече разгорения такъв.
преди 20 часа, Desy_V каза:със някакъв спорт, тичане, бързо ходене
Добре е, много добре. А още по-добре, когато е доста интензивен такъв, в който истински се минава границата на умората, а състоянието при това прекрачване е толкова аналогично катофизиологичен стрес с паниката, че несъзнаваното пактически не прави разликата, дезензитизира преживяваното, а оттам и характеровите уроци по смирена вътрешна пълнота и самостойно доверие се учат с лекота.
преди 21 часа, Desy_V каза:често достигам до едно блажено състояние, което когато се взривя от емоциите си, ме носи според мен отново, една спокойна и центрирана среда, която е толкова постоянно, че ... И това правя, не изисква нищо, не ми струва нищо, просто ме кара да се чувствам добре в кожата си, да съм аз, да съм спокойна, когато имам безпокойство и да вярвам!
Да, това е посоката. Блаженството е повече от приятното и повече от удоволствието. Любов е, включва и трудното и приятното поравно.
преди 24 минути, Desy_V каза:Нямах онази въпиеща нужда да контролирам и да настъпвам Живота да ми случи нещо. Сега съм сама. И смятам, че преди да заобичам и приема друг човек, трябва да го направя напълно към себе си.
Напълно... Хора сме... Но да, това е посоката. Докато не осъзнаваме липсите си, ги виждаме в другите и изискваме от партньора да ги налива в празнотата, но изтича като през продънена каца и насищане няма. Живеейки в пълнотата отвътре си, виждаме партньора си реално, нито идеализирано влюбени, а всъщност бягащи от липсите си, нито в следващия и по-продължителен етап обезценено принизен, когато приписваме страховете и липсите си.
преди 28 минути, Desy_V каза:Да вярно е, че са благословия. Казвам го в първо лице!
На какво доучват?
-
Току-що, fantaforest каза:
Даже говорих с вас по телефона и вие ми казате, че бягам от нещо.
Казал съм ти, че духовността не е бягство, а когато няма стабилна връзка с реалността, ползването ѝ като бягство не е добра идея. Има здрава духовност - заземена, вписана в ежедневието, проявявана в най-малките неща като стабилност, обич, смисъл, доверие в себе си, следване на приземени житейски цели с вдъхновение.
Работата е добра идея. Умереният спорт също. Много важно е психозата ти да бъде наблюдавана от вещ психиатър, който да регулира персонализирано медикаментозния ти прием. Психотерапевтът може да ти помага да поддържаш връзката с обективната реалност, да следваш здрав смисъл и се учиш от състоянието си.
-
Как са нещата в партньорството?
-
Сега виждам тази тема. На български не. На руски има тонове, директно онлайн. koob.ru
-
Дължат се на страха ти от излагане и отхвърляне, който задейства автономната ти, симпатикова невна система. В главата, защото несъзнавано се стягаш, което повдига нагоре известно телссно (не на кръвта) налягане. Тоест, безобидни са тези телесни усещания. Радвам се, че си по-добре откъм натрапливостите!
Относно страха от отхвърляне, лекува се с много комуникация, през приемане на себе си и развиване на самоувереност.
................................
П.п.: Отделих време да събера заедно всичките ти доста на брой теми. Моля, за в бъдеще ако пишеш, прави го в тази! Благодаря!
-
Разчитай на терапевта си. Ако има нужда, поддържай връзка с него!
Моля помогнете ми..
в Психотерапeвтични насоки онлайн
Добавено
Ставаш прозрачен - смирено, любящо приемане. Докато има борба, пренасочване, префокусиране, разсейване, за малко работи и после пак се връщат натрапливостите. Защото са поведения и отношения, наситени с отхвърлящо нежелание, изтласкване на мислите. За малко работи., но...