~Тара~

Леле...ми осиновете си момчето, така наистина може да спи между вас, че и да го обличате, храните - изобщо, цвете в саксия. Вие не забелязахте ли, че друго не иска? А нима не ви прави впечатление как наистина ви заигра...? Преди много години един такъв младеж ме източи много стабилно - той беше опитен в тази игра - предизвика таквоз силно състрадание в мен и приятелката, с която се разхождахме, че изпитахме внезапно силно желание да му дадем всичките си пари, да го нахраним, подслоним, да се грижим за него като за дете - а всъщност енергийно ни направи наистина на парцали, ама буквално. Не искам да описвам, ще ви настръхнат косите.. Ей така, на същата възраст като Садлайф. Хора, пазете се от такива "умиращи души"!!!

Ха, аз пък съм силно впечатлена как Sadlife умело завъртя всички и се нахрани от щедро пръсната енергия из постовете..............ТоЛкУз МнОгУ се изписа, а той просто иска вашата енергия и съжаление, не друго - не помощ, не съвети, не промяна. Само енергия, нищо повече!!!

Ще извинявате, ама вие изисквате. И тези с тази инициатива за този проект. Защото всичко е "Дайте да дадем". Ако имаше желание, щяха да го почнат, а не да се пускат инициативи, по които се ронят крокодилски сълзи и се опитва някой да се изживее като човеколюбец..... ......аз не знам отец Иван дали е пускал някаква инициатива или направо си работи човека..... .....но тук всичко се свежда до "дайте да дадем".....и до това някой да се изживее много добричък, което вече си е чист егоизъм... Прав сте. За мен подобни каузи маркират загубения вътрешен ориентир, под покривалото на гръмката родолюбива идеология. И сякаш, ако "оправим" другите, едва тогава и ние ще прокопсаме може би на всички ни се е случвало да попаднем в тази илюзия, може би.

Ах, как проектираме себе си - отново и отново. Загубени в образа си, четем с илюзия сърцата на другите. И вместо да полетим щастливо сами, показвайки им красивите криле, които са забравили, че имат и те...ние ги... ги просветляваме. И очакваме първо те да го сторят. И изискваме. Ще повярваме едва тогава, може би...? Кой ни каза, че трябва да обръщаме света? А може ли, когато самите ние сме обърнати, да го видим изправен? Кой кого обръща? Отражения на отраженията.