petarstankov

Себелюбието е хубаво, когато виждаш себе си в другия. Различаваме се по тези, които не сме - маските . По Истинското си Себе си приличаме не ами сме едно. едните си мислят "аз" съм от другите "аз" съм от а всъщност Аз съм -това е Пликли от "Лило и Стич"

Не ти трябва мъдрост на теб. Трябва ти Любов. Къде е Любовта питаш - и пак така правиш - значи не ме слушаш изобщо какво ти говоря. В такива моменти ми идва да си взема китарата и да си ходя. Обаче аз отивам на купон със пошлостта на моите връстници, които са много стари, обаче като се засмеят и си спомнят, че първо си на 1 година, после си на 1+1, после си на 1+1+1 и т.н. Т.е. имам и аз да се срещам с меркантилността и лицемерието обаче си ги обичам - а като ги обичаш и хоп като магия - те се превръщат в прекрасни сладури и кой е бил крив - аз ли или те? Никой не крив - криви са възрастните - На купони възрастни не се допускат.

Всички книги и послания на хора, които са вдъхновени от тези книги са от миналото. Работиш над тях докато не се отвориш за новото което сега се пише, докато не повярваш, че това е правилното а всичко останало е грешно, старо. Просто докато не приемат новото, хората се мъчат - защо се мъчат? - ето защо - просто седят и се мъчат - в тая книга това пише в другата друго. А правиш ли това което ти се казва сега? Сега ти се казва да се радваш, да се забавляваш - много е трудно да го приемеш, защото ти се казват и други работи, но кой ги казва тях? Казва ги старото, грешното. Родени сме блажени - това е.

http://www.viavita.net/detza.htm Децата пишат писма до Бог училищни бисери Бам-Бам или бият ли ви децата ви Бисерчета

http://www.az-deteto.com/index.php?page=biseri Детски бисери

Alexander is my son. He is extraordinary and amazing kid, (as many fathers are convinced for their kids – I guess they’re all right). In the same time, of course, he is a kid like everyone else – likes to play a lot, to listen to stories, to go to theatre, to listen to music and everything else a kid likes to do He likes to explain things and discuss, no matter he is still very young (He is born in 2000) Let me tell you what he explained to me a few days ago We have just left his grandmother’s and grandfather’s place and told them “Have a nice day”. He was sitting at the back sit of the car, I was driving and he said: Do you know what “Have a nice day” means? “Have a nice day” is when the light comes, and the darkness is gone. When the Sun rises. But when will the light come? Sometimes, you do not know. That is why you could say “Have a nice day” to yourself, also I was deeply impressed by the depth in his words. It was not the first time, when he told things with deep meaning (and within my ability to grasp, it is probable, that I just could not understand him in other cases Do you have similar experiences with your kids, or the kids of friends and relatives? Please, share if you want taken from: http://www.prodigyzone.com/phpBB2/viewtopi...p?p=19559#19559 Some more sacred words to be learned by heart: Children's Thoughts on Love This is how genius and spiritual and happy your real Self is kid humor

Вярвам в обединението на всички истински здрави души в името на тържеството на Живота.

Какво искаме, когато си пускаме музика? Искаме развлечение, вдъхновение, лечение. В зависимост от това каква потребност имаме, такава музика харесваме. В зависимост от отношението ни към музиката, можем да получим духа, който тя носи или да не го получим. Духът се съдържа в самата мелодия, думите са допълнение на настроението на мелодията. Христос казва "който приеме това дете в мое име, Мен приема". Това не значи само да приемеш сираче и да го възпиташ в християнските ценности. Това значи - на когото отношението му към Детския Дух е положително, такова е и отношението към Светия Дух, а оттам и към истинското му Аз. Във дед метала например е духа на силата на разрушението. А в романтичните балади е романтичния дух. Светия дух къде е? В песните със силна Любов, която граничи с плач. А Детския Дух къде е? В песните на Учителя, които са радостни и в ... песните на "смехуранчетата"! вдъхновено от лило и стич - дед метъл трябва да слушат хора, които се занимават с груба строителна дейност например разбиване на подова настилка

Today I watched on TV some kids answer the question what is a mean person. Very interesting - most of them answered : a mean person is a person who is... good. Not knowing what to say, they imagined a person and immediately saw GOOD in him. They see good in everithing because they themselves are good - their hearts are pure and no unpleasant feeling can enter there. Anything that we call dirty, mean, bad stays for our hearts - we pollute ourselves, but the kid leaves this outside. I wanted to find in google.com other such interviews from children in order to read more reasonable answers but the fact is nobody in the whole world is listening to reason - everybody is teaching the children what is the proper answer - I found a buddhist woman explaining to children how we should find good in everybody - the same happens when I go in some religious community - they start to explain to me what is good.

При мене се беше прикомандировала една котка, без да я викам. Една такава, червеникава. И тя, най-първо, ме гледаше дивашки с подозрение. Гледам, че я е страх от мене. След като започнах да се отнасям много добре с нея, започнах да ѝ давам сиренце, баница, най-хубавото, каквото имах, и тъй внимателно ѝ давам, като на някой мой приятел, тя почна да върви след мене като адютант. Аз тръгна, и тя тръгне пред мене. Аз се върна, и тя се върне. Слизам по стълбите, и тя слиза. Върна се, и тя се връща. Аз вляза в стаята, и тя се качи и ме чака горе пред вратата. Никакъв юлар не слагам на котката. Тя знае, че имам сладки работи и като върви подир и пред мене, все има предвид какво ще ѝ дам. Като вляза в стаята си, тази котка има две думи, две котешки думи, които аз научих от нея, много съдържателни. Тя ми казва по котешки: „Учителю благи, прояви сега своята велика благост, която имаш към мене.“ Как ще я проявя? Едно парче хляб с хубаво сиренце, първокачествено. След като изяде нещо, казва друга една дума: „Учителю благи, откакто съм дошъл при тебе, доста се просветих.“ Ще кажете: „Може ли да се просвети котката?“ Просвещава се. Казваме: „Просветнало му нещо.“ Просветнало му, но като намери други котки, дави ги всичките. Голям скандалджия беше. Някой път съм горе в стаята си и чувам, на керемидите се вдига шум. Сега вече не прави скандали. Един ден слизам и виждам, приготвил се да се хвърли на Мурджо (нашето куче). Казвам му: „Тук е място на мир. Чакай, Мурджо, да го не бутнеш. Той е един от учениците.“ И Мурджо седи мирно. След време, гледам, минава един друг котарак и ученикът като го натиснал, и започнал да кряска. Мурджо, като се затича, хвана котарака и казва: „Какво право имаш ти да натискаш?“ Щом го пусна, и онзи котарак избяга. Върна се назад, и онзи го търси. Мурджо казва: „Да благодариш на мене. Аз ти дадох един добър урок. Да знаеш още веднъж как се дави един ученик.“ http://www.beinsaduno.info/books/1943-02-2...3-05-30-05.html

Казал е Великият Учител на човечеството: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. The Great Teacher of humanity has said: "Unless you become like the little children, you won't enter in the Kingdom of God" and this means to accept the new, which comes in life in such a way as little children accept everything new. Everybody knows, that when the little children come in a home, they bring joy to the parents and all the people around and that is why they are loved by everyone. They bring the new life, the new impulse, they bring purity and innocent love, still not polluted by lie, suspicion, violence and other processes. Children bring the Spirit of humility and peace(reconciliation). http://www.beinsaduno.info/books/live-natu...98/new-age.html

Цигарите изгарят ци. Христос не е пушел. Но когато нещо събира хората, то е добро. Само че е хубаво това нещо да е самия живот - самите ни усмивки (и сълзи), истинското ни Аз. ...но смеха но смеха но смеха щастлив обичат и задруж и задруж и задружните игри

Wake up early to greet the sun and you become a little son of the sun.

This Spirit works all over the planet. It works through many children of the Light. These children have the real health and they heal everything around them.

Смирението е свързано с щастието, радостта, нали? Когато нещо ти е криво колкото и да се насилваш да си смирен -вътрешно си така. Като си мученик, още не си ученик, а като си весел, де факто си Всемирен Учител. Засягат ли се двама влюбени от някой ядосан? А когато си влюбен, виждаш навсякъде възлюбения/ата, разликата между Бог и обикновен влюбен е, че Той е привързан не към "да имам", а към "да бъда".

Соред мен бензинчето се е разсърдило и си е отишло. А може самата количка да е искала да се позанимаваш малко с нея. Или пък дръвчето е искало някой да го полее.

Любов винаги има. Въпроса е дали Й обръщаш внимание. Когато обръщаш внимание на мислите, а не на Любовта, тогава на челото ти се появяват бръчици и почваш да мислиш как да изкараш "себе си" прав, а "другия" крив. А ако обърнеш внимание на Любовта, тогава си споняш, че сте "една плът". "Което Бог е свързал, човек да не разделя" - кой е човек, кой е Бог? Човек е който мисли, а Бог е който гледа и се радва - Той е смехуранче! - това е човек -това е бог

lilo & stich е в събота - това е

Въпросите са излишни. Въпросите не носят нищо. Ето родихме се с прекрасни условия за изпълнение на Божията воля, т.е. за забавление от сутрин до вечер и на сън. Кога дойдоха въпросите? Когато станахме недоволни и ни се отне радостта. Има ли въпроси, когато живееш в Рая? Има ли въпроси, когато си презадоволен от сутрин до вечер - когато безпричинната Божия Радост те облива непрестанно ти летиш. Когато напуснеш Небесното царство и слезнеш на "земята" става неприятно и когато нещо е неприятно е естествено да има въпроси - Защо съм тук сега, пък това защо е така, а не иначе и т.н. Ами преди не ти пречеха тези неща а те пак си бяха такива, само че ти изглеждаха съвършени и всичко ти беше наред от сутрин до вечер и на сън.

Умът е такова нещо, което измисля хиляди недостатъци - в себе си, в другия, в целия свят. Затова като станеш сутрин по изгрев е хубаво да не мислиш, а да усетиш реалността - Истината, че Бог е Любов и те обича и те е съдал да се радваш ти, заедно с всички, които сте едно. Ако задържиш тази радост до вечерта, значи си изпълнил волята Божия. Ако не, значи нещо си се размислил още от сутринта.

Сънуваме непрекъснато, защото истинската реалност диктува на ума какво да мисли, а не ума да знае кое е реално. Когато деня ни е спокоен, здравословен, вдъхновен, радостен, пълен с интелигентност, тогава и сънищата ще са такива - леки, приятни, небесни, свежи. Тълкуването на сънищата за направляване на живота ни е старозаветна наука.

Аз виждам и институти за възпитание по време на бременността, но не на бебето от майката, а на майката от бебето. Китайци практикуват медитация на вътрешно дишане, която ги връща към състояние като на бебето в утробата, а резултата е изчистване на каналите на чи, т.е. здраве. Тъй че има много и най-различни институти, но както казваш Идеалното -ето го- е едно.

Сравнението на завръщането към невинността и вечното блаженство с училище е хубава само ако ни насочва горкия бълнуващ ум към ранните ученически години, когато купона беше пълен. Дори кратък спомен за това време, веднага ни прави Академици без да искаме. Просто фигурата на един Небесен Академик се различава тотално от фигурата на земния академик, а най-много прилича на първолак в бял костюм

Земното семейство е едно отражение на Небесното семейство на Любовта. На земята небето се проектира във формата на Радостта, която е извор. Когато Светия Дух е приет от семейството посредством музиката, светлината, водата, Любовта, красотата и тяхното въплъщение - бебето, тогава всички умствени спекулации, които носи старата култура и нейните представители отиват на заден план и съвсем се спаружват и изчезват. Любовта е такова чудо, че разгражда всички спекулации на ума и ражда блаженство и свобода и Където Истината грее Плода цъВти и зрее Яве Ива Шела Шалу

Учителя ни казва Идеалното, което идва. Защото така сме направени, че докато не ни е всичко идеално нямаме мир. Това дали е правилно нещо или не се отнася към Стария Завет. В Любовта може ли да има правила? Може ли за Бог да има правила? Трябва да се обичаме - от това ще се роди бебе, а бебето не може да има проблеми, понеже то е чисто. То се забавлява. Мисли от типа - горкичкото то, как да му помегнем, как да го възпитаме, че да му е добре са от старите, слабите, глупавите. Лошо ли е да си глупав? Не, но е по приятно да си вечно интелигентен като... бебе.