Iasion

Мен ме интересува дали е свързано с педагогика Свързано е с икономика. А това за визуализацията и думите... не мисля че ми е толкова бърз мозъка, звучи ми маалко затормозяващо. Предпочитам да не мисля много-много, някак ми се струва че това е същността на нещата. А и опитът ми показва, че като имаш много идеи, разни съвети и неща за вършене, накрая се разкъсваш в хиляди посоки и не свършваш нищо. Концентрирам се изцяло в петте точки на Орлин - просто и ясно, точно като за мен. Айде стига съм писал, че само от говорене полза няма.

Тук сме свикнали да ни благодарят за полезни съвети и планове. Разбирам. Благодарностите не са равнозначни на това да направиш нещо. Но аз и затова благодаря, защото ми трябва някакъв фокус, изходна точка за действие, а не да разтягаме локуми в десетки страници и взаимно да си губим времето. От друга страна... Може и да сте прав за мотивацията, кой знае? Все пак животът освен училище за света около нас ни учи тепърва да опознаваме и самите себе си. Аз все пак от своя страна ще бъда скептичен към вашата прогноза. Но да речем, че сте прав. Как тогава да накараш животът да ти се изпикае в лицето, за да набереш нужната енергия сега?

Уау, благодаря много Орлине! Както и на теб, Историк! Да отговоря на Историк - във Великобритания съм, смея да твърдя, че английският ми е много добър, но на писмено ниво. Всъщност на всякакво ниво, без говорене - просто не мога да се отпусна, когато е в неформална обстановка. Понякога имам чувството, че ми трябва съвсем малко за да отприщя целия си потенциал и знания за езика. И пак да благодаря на Орлин - сякаш си ми прочел изцяло положението, и изобщо точно това ми трябва - план, по който да действам. Мисля засега единствено да пропусна точка 1, но ще си я имам предвид, ако нямам съществен напредък в рамките на няколко месеца. Иначе специално точка 3 съм си я мислил, бях си отбелязал едни групи по Toastmasters, но както и с други идеи - нищо не направих по въпроса и те си останаха висящи. По точка 2 се оказва, че има доста добри възможности при мен, а за 4 и 5 - още повече, вече съм се ориентирал общо-взето и за тях. Така че - действам, и с Божията помощ ще създавам по-добри навици, самочувствие и светоглед. Още веднъж благодаря за полезния план!

Твърдо съм решен да променя живота си и една от първите стъпки е да попитам специалистите тук, г-н Баев и г-н Първанов, за насоки. Предполагам, че си имате достатъчно служебни ангажименти, затова ще разбера, ако не успеете да ми отговорите. По тази причина ще гледам и да съм по-кратък. От миналия септември съм в чужбина, уча тук, но социалният ми живот е на нула – по цял ден или чета/ходя на занятия, или си пилея времето в безсмислени занимания вкъщи. Не мога да свикна с езика, който се оказва, че не владея толкова добре, колкото си мислех. А затвореността и забиването в общежитието не помагат. В университета не се усеща толкова (там минавам някак незабелязано между капките), но иначе е трудно да направя смислен разговор дори от 2-3 изречения. Камо ли пък да инициирам такъв. И така още повече се затварям. Това ме връща на основния въпрос. Проблемите не са от днес. В България имах приятели – не много, но достатъчно, но винаги нещо ми е липсвало и куцало в общуването, винаги съм бил малко по-затворен. Мислех си, че като дойда в чужбина ще се стегна, ще започна на чисто и всичко ще е супер, но явно дълбоко съм се заблуждавал. Вместо зашеметяващ успех, сега съм на програма „Оцеляване“ с целта просто да изкарвам някакси. С ученето няма проблем, но изпускам важните неща, липсва ми пълнота и истинско щастие, а това не може да продължава така. И въпреки успехите с ученето имам чувството, че за нищо не ме бива, че съм повърхностен, непоследователен в интересите си и че не довършвам почти нищо започнато. А искам да действам, да съм активен, да правя нещо, да намеря някакъв смисъл, просто нещо, за което за се закача. Трудно ми е да обрисувам точно какво ме мъчи, затова по-конкретно – основният проблем се състои в това, че сякаш нямам никакви социални умения, все едно падам от небето. Липсва ми истински приятелски контакт. А откакто съм тук си давам сметка, че май не знам изобщо как действат правилата на социализацията. Друго, което сега докато пиша като че ли осъзнавам, е че в несигурността си прекалено се откъсвам от околния свят и така си отрязвам всякакви шансове за развитие. Така, от друга страна знам, че всичко се постига с действие. Но ми трябва някаква насока и начало. Как да започна? Извинявам се ако питането ми е малко абстрактно, но чак сега си давам сметка, че е трудно да се погледнеш отстрани и да обрисуваш точно ситуацията си. Ще пиша отново ако се наложи, или ако се сетя да добавя нещо.