rumenk

Благодаря на всички , които приехте присърце моята молба за помощ.Малко ми е трудно да коментирам всичко казано в последните мнения и препоръки (ще ми трябва доста време да ги осмисля) , но въпреки това на прима виста бих споделил следното: 1.Не съм искал да плюя човека до мене с който сме заедно почти 40 год. Изказах моето виждане за нещата без участието на жена си( тя добре знае какво мисля) , като предварително коментирах с нея намерението си да потърся помощ в този форум ,но тя не пожела да го направим ЗАЕДНО. Бих искал да подчертая , че нееднократно съм я молил да потърсим помощта на психолог - консултант по семейни взаимоотношения виждайки , че нещата м/у нас не са добре , но тя винаги ми е отказвала считайки това за празна работа. 2.С радост бих приел ролята на обичащият и защитаващ родител ( това е мое отколешно желание , още от раждането на децата ни), но изключително много се страхувам , че жена ми би приела ролята на изискващият и строг родител. Бих казал , че на нея и беше много по-удобно аз да съм "жандарма" " в къщи.Ще се опитам да я убедя да променим нещата , запознавайки я подробно с изказаните от вас мнения и становища , като естествено това ще настоявам да стане с помощта на психолог. 3.Историята за момчето сходна с тази на моят син е много интригуваща за мен и наистина в нея виждам много близки моменти.Аз също съм мислил , че една наистина завладяваща и истинска любов би предизвикала положителен обрат в живота на сина ми , стига жената до него да е разбрала проблема и има сериозните чувства, качества и сила да го накара да направи необходимите стъпки в живота си. Има обаче нещо, което ме тревожи и коментирах попреди- досега той е имал някакви жени в живота си , но те винаги са го изоставяли бързо , като съм имал случаи някои от тях да ми заявяват- твоят син не е в състояние да обича( казвам това защото ние сме го предразполагали да контактува с момичетата спокойно в къщи и сме имали добри взаимоотношения с тях). Има и друго което бих желал да коментирате ако е възможно- неговите връзки почти винаги са били с по-големи от него момичета или жени ( разведени със или без деца ).Казвам за тези, които знаем . Но по принцип той е заявявал , че по-малките момичета му се струват незрели и неинтересни за него. Питам се защо ли? 4.И последно като първа стъпка мисля да спра да приказвам на темата с него , защото съм забелязал, че той наистина има форма на защита и слуша твърде избирателно .Като втора стъпка спирам да плащам борчове и да се намесвам в спасяване при гафове.Да видим какво ще покаже водовъртежа. Винаги съм отворен да приема всяко мнение и становище по вълнуващият ме проблем.Оставам с искрена благодарност към всички вас и си позволявам по нататък да споделя развитието на нещата.

Чета , чета и мисля върху нашите мнения и се чудя как да започна .Разбирам че се оформя мнение за един баща, който тотално е обсебил сина си и не му дава да диша.Искам дебело да подчертая - винги съм искал точно обратното и никога не съм го спирал да прави това което иска . Лошото е че той иска много малко неща и не е вземал почти никакви решения .Това може би се корени във възпитанието ( не обичам тази дума ) в най ранното му детство .Сега е може би момента да кажа и няколко думи за неговата майка - какво аз мисля за нейната роля .Едно от нещата което винаги ние противопоставяло , че тя не им даваше свободата как да се обличат , какво да ядат, свободно да помагат в домакинството за да не направят някаква беля и ред други такива неща. За нея да са добре облечени ( както тя го разбира ) ,да са добре нахранени( както тя го разбира ) , да се държат добре м/у хората ( както тя го разбира ) това бе най-важното. Приказките вечер разказвах аз , играчките подреждах заедно с тях, уроците си учиха с мене. На родителските срещи където се очакваше нещо лошо ходех аз , а на тези на които се очакваше нещо добро ходеше тя. Обикновено при дъщеря ми нямаше проблеми - там ходеше жена ми, а при сина ми почти винаги имаше проблеми - там ходех аз.И така от година на година през училище и казарма, та чак до сега.Стане в казармата - бягай, нещо на работното място , има опастност от уволнение- аз съм там , взел кредит от банка и не го изплаща , а банката си иска парите и заплашва със съд или яки момчета - аз съм там,излъгъл приятел и взел много пари без да ги върне - приятелят търси мене . И за капак опасност да влезе в затвора - аз пак съм там. Майката стои зад моят гръб кърши ръце и толкоз.Затова отдавна искам да се оттегля от ролята си на помагащ- уморих се.Споменах и за синдрома "детска учителка " мисля за него беше писал Сирил Паркинсън- моята жена е детски учител от кариерата , винаги е работила ( от 1978) с много деца ( около 30) и освен характеровите си особенности ( стремеж към налагане на мнение съчетани с страх от общуване с институции , като и невъзможност да се държи като истински любяща майка - такова е поне моето разбиране за нея ) Нека всичко тука не прозвучи много черно , но това според мене е част от истината колкото и относителна и субективна да е тя ( като всяка истина ) . Много моля освен вече оформилото се мнение , че трябва да му дам свободата да диша ( въпреки май че на мене ми трябва тази свобода) посъветвайте ме какви конкретни стъпки бих могъл да предприема - 1. Да му предложа да напусне който сме му предоставили защото се отнася безобразно с него и да си намери квартира. 2. Да му заявя да не ме търся за помощ когато е направил неправомерно или антисоциално действие свързано спари или друго. 3.Да му заявя, че винаги ще съм зад него когато иска помощ за нещо градивно Разбирам , че може би ще кажете, че искам сделка и по принцип родителят трябва да не поставя условия на децата си . Каквото и да стане аз знам обаче че ще го обичам - той е мой син.

Относно последното мнение - може ли според вас да покажа на сина си вашият коментар . Да , аз отдавна искам да изляза от ролята на помагащият .Или просто да кажа- аз съм до тук, , излизай от жилището което съм ти предоставил защото се отнасяш безотговорно към него и въобще оправяй се с живота си както намериш за добре , само повече не ме занимавай със себе си,аз ще бъда насреща само когато за преценя дали искам да го направя.А за въздуха около него - искам да диша с пълни гърди, но май нещо не му стига силата . Ако беше само да мене отдавна да го бях оставил да диша сам.

Виждам че много добре напипвате проблема - да ,той е не двустранен, той е по-скоро многостранен. Може би най-сериозният проблем съм донякъде аз поемам всичко поради това , че моята жена по смисъла на своята професия и възпитание избягва да се натоварва с проблемите на сина ми , а и също като него не е от хората които могат открито да говорят за това което мислят и ги тревожи ( също като костелив орех.)За мене е голям проблем да комуникирам на елементарно ниво като Здравей как си , а да не говорим за нещо повече.Винаги когато се е налагало някой от родителите да е на родителска среща на сина ни или да поеме проблемите около негови неприятни простъпки съм бил аз- моята жена съзнателно или не, никога не се е ангажирала.Не знам това въпрос на неможене ли е , манипулация или страх - не знам Във всеки случай това страшно ми е тежало, но като родител съм се опитвал да правя възможното.Многократно съм искал да се оттегля от тази си роля , но в един момент отново ме въвличат в нови и нови ситуации и аз като отговорен човек тръгвам да ги решавам. Четох някъде из сайтовете , проблеми подобни на тези със сина ми възникват при строг баща и безотговорна или неангажирана майка.Може би при нас ситуацията е такава.Тя като детска учителка има едни начини на възпитание , но в къщи със собствените деца е друго. За мене това е някакъв синдром на детската учителка - не знам да ли има такъв.За да изясня и част от генетиката на нещата бих добавил и следното- аз самият имам имам проблеми със психиката не от днес. Поставена ми е диагноза БАР, но се лекувам регулярно и мисля че към момента успявам.В моето семейство може би баща ми беше проблемен - алкохолик и доста асоциален.Живея в гр.Бургас и съм на 59 год.

Благодаря, че сте обърнали внимание на моя въпрос! Относно въпроса дали има положителни качества и имали успехи бих отговорил така: 1. Ако можем да смятаме за успех това че работи от както е излязал от казармата , да това е успех.Той доста умен и се опитва да се самообразова , въпреки че има по-добрият шанс да го направи в учебно заведение.Няколко пъти прави опит да започне да учи в техникум или университет и до там - няма воля и организираност. 2.Много ми помагал когато е трябвало да вършим някаква работа -строителство , ремонти и др.-това е успех. 3.Проявява чувство на състрадателност - няколко пъти съм лежал в болница и той винаги е бил внимателен с мене. 4.Уважава е и обича роднините. Но бих искал да искажа и какво поражда чувството , на съмнение за искреност в действията му- обикновено с едно , две добри дела ( да ги наречем така условно) следва една порция безумни издънки , серия лъжи и груби действия , че забравяш за всичко останало. На времето една от бабите му все казваше - "Не му обръщай внимание , той ще се оправи " и така до сега , правим компромиси и чакаме. По второто мнение - да, сигурно не сме били подготвени да го разберем , бяхме почти деца , въпреки че това не е оправдание за незрялост. За това още в ранните години се обърнах към детски прихиатър, но както казах без резултат. Вероятно тогава през 80-те години на въпроса за хипертактивността на децата не е обръщано сериозно внимание.Аз чувствах че ние необходима близостта на един естествен регулатор като възрастните близки - дядовци и баби , но при нас това бе невъзможно. И сега най-важното- да , разбирам че вече като голям човек само той може да вземе решение дали да потърси помощ и да има волята да участва в процеса на терапията.Бих искал да споделя , че преди 5 години по мое настояване и негово съгласие му беше направено изследване и дадена консултация в клиниката " Св. Наум" . Доцентката, която се бе ангажирала с неговия случай заяви следното- " Ти си здрав от психическа гледна точка , но си безкрайно безотговорен и не искаш да вземеш живота в ръцете си" .Той и сега е заявявал - " Без вас съм умрял". Ето това ме плаши. Винаги съм го спасявал след гафовете му и може би това е моята грешка . В същото време когато настоявам за по-голямата му самостоятелност ( да напусне апартамента и да излезе под наем , да си плаща всички сметки по обслужването му и др) жена ми и цялата рода се нахвълят върху мене .Не знам кой и какво ще го накара да потърси помощ и дали иска въобще нещо да се промени .Съзнавам добре , че какъв ще бъде той засяга най-вече него.Затова промяната която би го направила по-добър човек , по-консенсусен и спокоен не искам за себе си , а за него!!

Преди да изложа причините които ме карат да мисля , че синът ми се проявява като социопат бих искал да ви запозная накратко с историята на неговият живот до сега.Синът ми се проявяваше като хиперактивно дете още като много малко дете-беше неудържим .Като второ дете( първото е момиче три години по-голямо) беше и явно по-глезен тъй като живеехме при родителите на жена ми.На 2,5 годинки го дадохме в детска ясла тъй като се преместихме в Бургас и двамата с жена ми работехме. Още там явно тази хипеактивност се е отразила на отношението към него от страна на персонала , защото след известно време той започна да се напикава на сън и да се съпротивява когато го карах на яслите.Проблемите с напикаването продължиха почти до 12-13 му година и това изглежда беше доста травмиращо за него въпреки ,че не си спомням да е бил малтретиран за това.Проблемите в отношението към него продължиха и в детската градина - непрекъснато ни казваха че е палав , не слуша , че създава проблеми .Жена ми е детска учителка но не можа да се справи с проблема .От 5-6 годишен започна да краде пари от къщи , въпреки че мисля че задоволявахме нуждите на децата си. След един период на убеждаване , че това което прави е лошо не последва никакъв ефект аз започнах да реагирам по-остро и емоционално , като е имало случаи да го наказваме и даже няколко пъти го пляснах.Това с кражбите продължи години , до и сега сме имали такива случаи.А лъжата стана нещо обикновено за него, често и нагло лъжене без никаво чувство за вина и разкаяние дори в случаите когато беше разобличаван.Трудно и проблемно премина пубертета , училището и казармата.Не знам по-каква причина кой и как го е уплашил, дали и аз нямам вина с по-строгото си отношение ,но той стана много страхлив и тревожен.Още като дете няколко пъти ходихме на консултации при детски психиатър, но за жалост без никакъв ефект .На 12 г. при гостуване при баба си открадна и раздаде на децата в махалата всичките и семейни ценности ( златни и сребърни монети, бижута). Майка ми разбрала това и здраво му се накарала. Той като реакция се нагълтал с нейните хапчета за кръвно и стана голям проблем-едва го спасихме.С това кражбите и не спряха и отново след 4години открадна от къщи всичките ценности и малко скътана валута.След много опити да разберем за какво краде се убедихме ,че го прави за да задоволява прищевките си , като малък за шоколади и бонбони, като по-голям за черпене на приятели и купони .Има едно странно разбиране , че когато излезе с момиче трябва да поема винаги и изцяло разходите.Въобще има "широки пръсти" и това често е била тема в семейството, но без резултат.В колектива в който работи е конфликтен, смята че всички около него са простаци.Дори имаше инцидент, като удари свой колега без особена причина.Пие, като смята алкохола за задължителен при събиране с приятели.Трудно общува и с нас и се държи много агресивно.Живее сам в наш апартамент , но го поддържа в отвратително състояние - пълен с буклуци , остатъци от храна и мръсотия.В момента е на 33 год. - неженен. Не е в състояние да завърже сериозно приятелство- направи наколко гафа и бива отхвърлен. Мисля дори че не е способен на истински сериозни чувства.Не споделя нищо , но мислим че няма сериозна приятелка.Моля ви дайте съвет как да общуваме с него, може ли някой да помогне с консултация и евентуална терапия.