Преди да изложа причините които ме карат да мисля , че синът ми се проявява като социопат бих искал да ви запозная накратко с историята на неговият живот до сега.Синът ми се проявяваше като хиперактивно дете още като много малко дете-беше неудържим .Като второ дете( първото е момиче три години по-голямо) беше и явно по-глезен тъй като живеехме при родителите на жена ми.На 2,5 годинки го дадохме в детска ясла тъй като се преместихме в Бургас и двамата с жена ми работехме. Още там явно тази хипеактивност се е отразила на отношението към него от страна на персонала , защото след известно време той започна да се напикава на сън и да се съпротивява когато го карах на яслите.Проблемите с напикаването продължиха почти до 12-13 му година и това изглежда беше доста травмиращо за него въпреки ,че не си спомням да е бил малтретиран за това.Проблемите в отношението към него продължиха и в детската градина - непрекъснато ни казваха че е палав , не слуша , че създава проблеми .Жена ми е детска учителка но не можа да се справи с проблема .От 5-6 годишен започна да краде пари от къщи , въпреки че мисля че задоволявахме нуждите на децата си. След един период на убеждаване , че това което прави е лошо не последва никакъв ефект аз започнах да реагирам по-остро и емоционално , като е имало случаи да го наказваме и даже няколко пъти го пляснах.Това с кражбите продължи години , до и сега сме имали такива случаи.А лъжата стана нещо обикновено за него, често и нагло лъжене без никаво чувство за вина и разкаяние дори в случаите когато беше разобличаван.Трудно и проблемно премина пубертета , училището и казармата.Не знам по-каква причина кой и как го е уплашил, дали и аз нямам вина с по-строгото си отношение ,но той стана много страхлив и тревожен.Още като дете няколко пъти ходихме на консултации при детски психиатър, но за жалост без никакъв ефект .На 12 г. при гостуване при баба си открадна и раздаде на децата в махалата всичките и семейни ценности ( златни и сребърни монети, бижута). Майка ми разбрала това и здраво му се накарала. Той като реакция се нагълтал с нейните хапчета за кръвно и стана голям проблем-едва го спасихме.С това кражбите и не спряха и отново след 4години открадна от къщи всичките ценности и малко скътана валута.След много опити да разберем за какво краде се убедихме ,че го прави за да задоволява прищевките си , като малък за шоколади и бонбони, като по-голям за черпене на приятели и купони .Има едно странно разбиране , че когато излезе с момиче трябва да поема винаги и изцяло разходите.Въобще има "широки пръсти" и това често е била тема в семейството, но без резултат.В колектива в който работи е конфликтен, смята че всички около него са простаци.Дори имаше инцидент, като удари свой колега без особена причина.Пие, като смята алкохола за задължителен при събиране с приятели.Трудно общува и с нас и се държи много агресивно.Живее сам в наш апартамент , но го поддържа в отвратително състояние - пълен с буклуци , остатъци от храна и мръсотия.В момента е на 33 год. - неженен.
Не е в състояние да завърже сериозно приятелство- направи наколко гафа и бива отхвърлен. Мисля дори че не е способен на истински сериозни чувства.Не споделя нищо , но мислим че няма сериозна приятелка.Моля ви дайте съвет как да общуваме с него, може ли някой да помогне с консултация и евентуална терапия.