Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Калисто

Участници
  • Общо Съдържание

    34
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Калисто last won the day on Февруари 3 2018

Калисто had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Пловдив

Последни Посещения

2240 посещения на профила

Калисто's Achievements

  1. С това съм съгласна напълно :) Възможно е да има една неумелост, когато иска някой да завърже разговор, но ще си призная много вероятно аз не бих направила по-уместен опит за заговаряне... всъщност ще си стоя пасивно, въпреки че проявам интерес спрямо нечия личност. Сигурно има част от мен, която е разярена, че другите имат смелостта да направят крачка напред, дори и тя да бъде единствена и да получим отказ. Мненията, които прочетох до тук ме накараха да се замисля, да погледна от друг ъгъл. Благодаря, че споделихте нещата от височината на вашата камбанария :) Alexeo благодаря, че спомена за small talk, смятам да попречета, за да се обогатя... да изпробвам нещо ново
  2. Велина Василева, съгласна съм с теб, че мълчанието е добър "отговор" и ми е нужно да отработя тази реакция. Kipenzov, може да си дал подробен отговор, но ми беше интересно :) Съгласна съм, че вниманието ни свързва енергийно, с другите, както и страха или, която и да е емоция, обаче аз смятам че насочвайки, внимание към мен дори и в обикновен разговор, в който се коментират факти от моя живот, този/тези някои се закачват за мен дори и аз да не ги отразявам Донке, радвам се, че сподели лични преживявания. Примерът ти със житния режим е хубав, защото показва, че човек, когато е в унисон с интуицията си отказва достъп до конкретна информация. На мен лично ми е неприятно да ме обсъждат, този и онзи, защото всеки си има път индивидуален. Ще дам пример: Някой си решил, че не ме виждал отдавна и почва да пита в чужбина ли беше, на болница ли, или си седиш у вас Отговарям аз, че сме се разминавали и приключвам. След доста време, прибирайки се към нас, чувам следното: ти знаеш ли, че споменава името ми, ами тази жена хич не излиза със седмици от тях, при което от другата страна малко здрав разум :) ами ти да не я следиш 24/7.... при което, подалия "стръвта" каза оо тя е много саможива, може и да си има някакви психични отклонения Този, дето ме окраси бе същия, който ме подпитва, кога му падна ... еее как да не му тегля една на него и на други такива. Никой не е по 24 часа с мен да знае какво, как и защо. Може и да не съм дорасла да подминавам такива мухабети, ама за мен това е негативна енергия насочена спрямо мен. Аз затова пуснах темата, за да чуя различни мнения, преживявания. Защото, имам и още примери, както и вие, искам всеки да си знае мястото, когато му го посоча :) в нашите взаимоотношения.
  3. Здравейте, съфорумци Няколко дена съм се заровила в четене и размишления за личните граници и информацията, която споделяме с другите. Затова създадох тази тема: искам да чуя мнения, преживявания...затова как определяте личните си граници, как ги усещате(емоции, чувства), как ги отбранявате. Каква е вашата реакция/ последващи действия/, когато някой съсед, колега, роднина /който не чувате по 5+ години/, започва да задава въпроси от сорта на: откъде си, какво образование имаш, работиш ли и какво, колко получаваш, ако не работиш защо/при всяка среща питане започна ли работа/ къде ходиш, какво правиш с кой си делиш времето..... и списъкът може да бъде удължен още Ще споделя моето си виждане: До преди около 2-години, с всеки, който ме спре и попита всичко си казвах и да имах неприятни емоции и преживявания. Обаче, когато преди доста години, започнах да се развивам, да отстранявам криви убеждения стигнах и до областта наречена лични граници, изледвайки, я открих пропуски, които са ми осигурили не позитивни мисли и чувства...Едно от нещата да имам поведение тип "казвам всичко, което ме питат" е, че вярвах, ако не отговориш на всички въпроси хорски, ти си нелюбезен, невъзпитан....това са ми го повтаряли до откат вкъщи Смятате ли, че когато запазваш мълчание си нелюбезен, груб? Хората, които обикновено ме обстрелват с въпроси, са такива, които нямат някакво влияние и участие в моя живот, но срещам ежедневно или периодично, които казват, че питат "ей, така" аз на това му викам празно любопитство. Аз споделям определена информация /факти/ по интуиция /усет/, с някого мога да си кажа на 100%, но на друг съм много по-скромна в приказките или пълно мълчание. Бях чела, че чрез информацията, която споделяме с другите, те могат да създадат енергийни връзки без наше знание и участие. Вярвате ли в това твърдение? Имала съм моменти в които като се сетя за някого и започна да си мисля, че не съм го виждала и т.н толкова ми прималява, че чак усещам че се унасям на дрямка..Грубо ли ви се струва да кажеш на някого без коментар или да подминеш въпроса му с мълчание? Как поставяте такива хора на мястото им и как им показвате, че единствено ще се поздравявате?
  4. Стара тема, но с голямо и непреходно значение та... сега и по нея.. От какво имате нужда в една интимна връзка? Приемане, подкрепа, уважение Как си представяте най-подходящия за вас партньор? Моля, опишете го! С Позитивна нагласа към живота, добронамерен, прощаващ, тактичен, себеуважаващ. Кои са критериите, по които избирате и се влюбвате в някого? Аз не избирам в кой да се влюбя, ако можех сигурно рай щеше да бъде Като цяло, избирам, някой, с който и едно пазуруване в магазина ще е спокойно, няма да ме припира. И както бяха писали доста преди мен, човек, с който мога да си позволя да бъда себе си, да проявявам слабостите си, да се обичам. Хич не ми трябва някой, който затъмнява слънцето ми ( Учителя, имаше едни слова за затъмняването на слънцето ). Какво сте готови да дадете в една връзка и какво очаквате да получите в нея? Каквото имам ще дам Приемане с годините осъзнах, че някои неща, действия няма да ги харесвам, но няма да ми пречат да обичам, човека до мен, както и неща, които няма да приема и такъв човек, няма място до мен. Подкрепа ще дам, защото по личния си път всички имаме нужда, от рамо до нас. Очаквам от една връзка това, което и аз ще дам да ме приемат, подкрепят, уважват. Защото някъде до 25 годишна възраст, приемах за единствено условие, човекът насреща да ме обича и нищо повече, но с времето си натресох на неприятни истории...аз приемах, да ми се изисква че тук малко трябва да стегна тялото, там да стегна, походката да ми била еди каква си, косата..... та държането даже и на цигарата Това са дребнотиии, но искам зачитане на моята индивидуалност като поведение, избори, мисли, чувства... уморих се да се самоотричам, за да се вместя в нечийй житейски темплейт. Имам си странностти като например, че имам огромно желание да си купувам икони (спрях, защото нямам място, но бих отделила и отделна стая за тях ) та човекът до мен не трябва да ми каза, че не съм нормална...... за да ги върша тези неща, както и колко време ще отделя да седя в някоя църква. Аз не държа и той да е по същия начин странен.... Миналите разочарования – как се справяте с тях и влияят ли на бъдещите ви търсения в любовта? О аз мноооогооо трудно ги преживях....след тях с години не исках и да знам да допусна който и да е... не давах шанс. Повлияха много отрицателно на любовните ми трепети, аз замръзнах в болката си.. Но от почти 10 години, избрах печеливш подход (според мен де ) срещнах се със себе си, заобичах се, опитвам се да живея според вътрешния си подтик и някак си естествено, все по рядко се увличам по празни души, търсещи само едно тяло. Като край на споделянето мога да кажа, че красотата на човека е енергийна и привличането е на база енергийно съвпадение. Любящата нагласа, намира любящо отношение. Един човек е подходящ в определен период за нас и толкова... енергиите постоянно се обменят. Знам че моментът с търсеното на нов човек не е особено приятен, но това е животът. Всеки ме е научил на нещо
  5. Знаеш, ли Александър.Т.А на мен много ми липсва в турските сериали особено (не че и в другите филми го няма) онова осмисляне на собствения си живот, чрез нечия житейска случка, някаква преживелица, някак си в турския сериал, няма място за човека като личност, в което си има лично пространство, в което да помълчи със себе си, да потърси отговори в тишината. А не постоянно някой да се вайка, какво е станало и да не го оставят намира. Окупацията на личния живот от един човек било майка или баща ми идва в повече. Как аджеба се разгръща потенциала на личността, ако все някой ти диктува отговорите, изборите....
  6. Не на турските сериали (радвам се че вече някъде мога да споделя(напиша) мнението си за тях). Смятам, че съдържат много отрицателна енергия, ако включиш емоциите си, развълнуваш се... изхабил си ценна енергия. Не харесвам сюжетите, еднообразни са. А харесва Б, но Б харесва В, включват се родителите и цялата сюрия роднини... То в живота ги има тия моменти,но... защо не почерпят малко творческо вдъхновение от Истанбулската конвенция да включат смяна на пола и всичко, което е упоменато. Предпочитам филмите вдъхновяващи за промяна ( аз от години не гледам сериали, телевизия, харесвам комедийни филми например заглеждам се в руския Кухня, Хотел... наистина ме развличат, испанския Новите съседи и неговите прозиводни, той май най-добре отразява промяната на житейските ни роли, минаха няколко сезона артистите са почти същите... имат други роли във всеки от филмите). Турски сериал мога да гледам по принуда ( вкъщи сме на тясно и където е телевизора аз спя)...или ако преминавам през някое простарнство озвучено с думите како, рожбо, миличка и боже....Ей с тия сериали на доста хора им се разбозват мозъците.....Смятам, че хората, които гледат такива сериали, имат липса на емоции, преживявания... такива са хора, които са пенсионирани, затворени в себе си, или просто изпитват определена емоция, която някоя турска героиня, изпитва. Може да се сетите за ваши познати, роднини, как коментират някоя ситуация от турски сериал, в такива моменти ги прекъсвам с думите без коментар в ефир.....
  7. Намирам това изказване за доста интересно... ще го пробвам за себе си. Може ли да се смята за минус (сериозен), ако не познаваш отблизо семейства, които да ти харесват т.е отношенията им да са открити, искрени, топли, пълни с доверие. Аз не познавам такива семейства. В началото съм (не съвсем де) на сближаването със себе си , и затова изказаната по-горе идея ме предизвика да се замисля. Искам да видя възможно най-много, а защо не и всички модели на моето семейство, които някак си ми пречат да съм щастлива по собствен начин. Успявам вече да хвана някои неща, но усещам, че изпускам още нещо важно... За това обичам да чета в този форум, да изказвам мнение, защото това е помощ и за мен, а знае ли се за някой друг
  8. Misha64 Да. Аз съм го чувала най - вече по време на моите студентски години. Колегите я казваха за някоя доцентка, колежка с изявено поведение .... смисълът, който според мен те влагаха чисто на физическо ниво е жена за развлечение, само удоволствие. Това е другата страна на монетата. Или п***а за жена, мога да приема, че е жена, която не уважава женствеността си и от нея прави не храм (който се посещава от малцина ), а в хан, който влиза и излиза, който и да е, както и да е...
  9. Misha 64 интересна дискусия предизвикваш. Смятам, че когато някой се оценява през очите, думите, действията ит.н на някой друг е нормално да се чувстваш като не на място, пришит. Та това, което аз влагам в думата п***а (за модераторите с любов :), е жена, мъж няма значение, която грубо казано се оставя да я прекарат колко и както си искат и когато искат. Това включва да правиш, да говориш неща които не са в твоя ползва в сегашен или бъдещ момент, но оставяш другите да ти е**ват живота. Не заставаш с цялото си достойнство, самоуважение с твоето лично не срещу чужди претенции. Така някой друг е получил удоволствието да направиш нещо според неговия кеф, а в теб е останал спомен за едно механично действие. П.П Призовавам още хора, да споделят мнението си. Важно е да оценяваме пътя, който сме изминали дори и да нямаме искания резултат, а да не позволяваме на хора, които не са вървели, а си ги носили, за да получат търсения резултат, да ни равняват със земята. Никой не може да пише 0 на твоите действия, ако ти не му позволиш.
  10. Донке, благодаря за изчерпателния отговор. Сега ми е по - ясно. Не знаех и че след положителни емоции е нужно да се заземим. Под духовни практики имах предвид медитация, молитви, различни техники за изчистване на негативни връзки между хората, мечтаеш, визуализираш (последните 2 изброени, не ги числя към духовните практики, ама айде да не задълбаваме). Сигурно има какво още да се добави в изброеното, но аз знам толкова. Полезни ще са ми нещата, които сподели. А има ли начин, който да показва, че наистина си заземен. Например направил се нещо заземяващо, но още мислиш за събитието с еди какъв си поляритет на емоцията + -. Спомена за астрологията да те питам трудно ли би усвоил заземяването човек зодия риби, асцедент стрелец, северен възел в телец . Чела съм от любопитство, кое какво означава, но някак си не успях да ги интегрирам в живота си, а иначе винаги обичам да препрочитам годишните хороскопи на зодиите. АлександърТ.А. теоретически знам че заземяването ни връща, прави тук и сега в действителността.
  11. Донке може ли да ми кажеш какво означава "заземяване", това никога не съм го разбирала практически. Кога сме заземени и кога не? Знам че е важно при разни духовни практики... но си ми е практически мъгла
  12. Диляна Колева какво означава " има точно определени чувства, като всяко от тях има точно и ясно съдържание." има ли някакво определение за това (като за хора, които не са терапевти), как може да разпознаем съдържанието на чувствата си? Изказванията Ви в темата са доста интересни, аз лично не бях си задавала въпроса "Какво чувствам към себе си"? Знаех, че понякога в някои ситуации, взимайки дадени решения, не съм настроена приятелски към себе си. Знам за важността да обичаме и приемаме напълно себе си, но не винаги ми се получава, радвам се поне че не се отказвам да опитвам.
  13. Споделяне е, когато разкажеш свой опит, вследствие, че някой е поискал това, търсене на съвет и помощ, когато се затрудняваш сам да намериш решение или не харесваш своето решение, оплакване, когато някой прави само това, чувства се добре, не иска подобрение, не поема отговорност. Случва ми се да ги бъркам, но гледам да съм точна, защото от оплаквачи, аман :)))) За мен оплаквачаите, виждат всичко и всички в черно, песимисти харесва им страданието, някак си са привлечени от драматизма в своя и чужд живот. Аз вече на няколко пъти поисках съвет и споделих във форума, помогна ми се няма да се оплаквам :)))
  14. Да възможно е да не ни пука за хорското мнение, когато се обичаме и приемаме такива каквито сме. Имала съм такива щастливи моменти в моя живот (макар и рядкост все още ) неописуемо, като усещане и свобода. Да бъдеш себе си и както казваше една жена, който трябва ще те оцени. Та по повод примера с боядисването на косата, ще допълня, че ако аз обичам и уважавам този човек, може да мисля че по-добре изглежда боядисан, но чувството на обич в моето сърце не се променя
×
×
  • Добави...