jul

http://filmotizgreva.wordpress.com/

http://filmotizgreva.wordpress.com/

Istorik, Платон май не е писал такива неща. Казал е, че справедливост означава всеки да се занимава/работи с това, в което е най-добър и да получава съответстващите му обстоятелства. .... а не жабата да вдига крак да я подковават


П.С. Всичко е справедливо, всеки заслужава живота, който сам си е избрал в двоичния избора "да съм щастлив или не". Всеки си го е избрал. Формата няма значение. Има значение двоичният факт. Получаваш, каквото си поискал. Това мисля, че е справедливо.......в полето на човешката глупост наречено справедливост

Ще споделя една хубава случка: вчера на пазара с няколко торби в ръце си изсипах портмонето-имах 3-4 лв. на стотинки. Наведох се и засъбирах, мрънкайки... Изведнъж до мен се наведе едно момиченце на около 12-13г. Събра ми стотинките, помогна ми да си наглася торбите... Благодарих учудено, а то отиде с подскоци до баба си, която го чакаше и каза: "Моето малко, добро дело за деня..."

Диана, благодаря за примера с жената в блока. Преди години, когато се нанесохме в нашия блок и аз излязох така, да правя градинка, от нищото... Всички деца излязоха, помагаха, та и възрастни се включиха... Стана прекрасно. Сега сякаш хората не искат или се срамуват да проявят нещо добро, да не ги сметнат за глупави... /И аз съм го правила./
Има, има и от "глупавите" и добре, че са, та що-годе се поддържа приятен вид около блока...
А може да бъде толкова прекрасно... ако нямаме предразсъдаци...

Ами пак виждам, че се разсъждава твърде абстрактно - ами това общество сме самите ние; каквото си го направим, такова ще е.
Освен това има два начина на поведение.
Единият е - мрън, мрън, мрън, хората са много лоши, безотговорни, и т.н.
Другият е - почвам и правя нещо хубаво, независимо какво мислят и правят другите. Съвсем скоро една клиентка ми изуми и вдъхнови - всички знаете онези грамадни панелни блокове, многоетажни и многовходни, в които съседите тук-там се познават, съвсем бегло, една част от хората си изхвърлят отпадъците през терасите, други цапат и рушат стълбище и общи части и т.н., а пред блока - боклуци, незаконно поставени гаражи, от всякакъв вид и размер, коли, паркирани както им падне, вкл. такива дето стоят от години и по принцип са за скраб, а бе знаете, да не изброявам. Та тази жена е направила от един такъв блок и околоблоковото пространство една приказка - със собствен труд и собствени средства (слава Богу имала е средства, че без тях не може) - чисто, красиво, озеленено, няма ги грозните гаражи, направени са зад блока, едни такива полуподземни, широк, чист, разчертан паркинг отпред, колите спрени като по конец, дори напоследък си е позволила скъпи, луксозни растения в зелените площи, красиви поставки от ковано желязо и сандъчета с каскадни мушката на стълбищните прозорци ... Няма една хартийка или др. отпадък никъде, всичко в контейнерите, самите контейнери затворени ... Нови люлки и пързалки в детския кът до блока ... А бе все едно не съм в България, не съм в Ямбол, не съм в краен квартал, с огромните блокове. Попитах я - ами съседите, помагат ли? Не, никой нищо не пипва. А изчезват ли някои от тези красоти, крадат ли се? Същият отговор - не, никой нищо не пипва. И продължи - и аз се притеснявах как ще приемат другите това, което правя, но учудващо не посягат на нищо, а постепенно, но всички взеха да внимават, да си изхвърлят боклука, да не цапат, да не пречат с колите. Не помагат и не се включват пряко в подобряването на средата, но поне пазят и се съобразяват с направеното.
Ето така стават подобренията в обществото. Аз тази жена нито веднъж не съм я чула да мрънка и недоволства, че хората са лоши и т.н.

Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева".Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него:"Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам -минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му:"За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса."Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги?" Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин?" "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава,недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?" - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа."Гостът изтръпва. Накрая целува ръка на Учителя и си тръгва бързешком, без да се обръща назад. След време той ни разказваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни я показваше, като потвърждение на разказа си.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Jul, благодаря за линка. Разтърсващи кадри. Нищо, че не са в перфектно качество. Гледах лицата на хората, изпращащи своя Учител... нашия Учител. Представям си какво им е било. Повече от 40 години те са разчитали на неговата помощ. Питали са го и за най-дребните неща. Някои са изпълнявали това което им е казвал, други – не. Но всички са като разбити... Като осиротели.

Смятам, че тези филми, правени около 40- те години на миналия век, са много ценни и благодаря на хората, които ги съхраняват.

Филм като този ни приближава до преживелищността на физическото присъствие на великия дух Беинса Дуно в тяло. Хубавото е, че връзката и общението с духа му не зависи от носителя, от "скафандъра" на духа - ползваното за временно обитаване тяло! Благодаря за запазването на този и други подобни филми!

http://filmotizgreva.wordpress.com/

http://filmotizgreva.wordpress.com/

http://filmotizgreva.wordpress.com/

Благодаря на автора на проекта. Очевидно филмът не случайно е попаднал точно при него - той има знанията и уменията да подготви такъв вид архивни материали за съхранение - и засега е добре наистина той да се погрижи за техническата част.


Поздравления!

От текста разбирам, че авторът на проекта има намерение да го реализира самостоятелно, както вероятно е и най-добре за архивния материал. Колкото до братството - това сме всички ние - не би следвало да се крием зад някакви органи и имена на "отговорни хора", от които да търсим сметка какво са направили и какво не. Мисля, че по-добрият вариант е всеки, който усеща вътре в себе си съпричастност към идеята да направи лично това, което сам може да направи. Както ни е дал пример авторът на проекта.

http://filmotizgreva.wordpress.com/

http://filmotizgreva.wordpress.com/

http://filmotizgreva.wordpress.com/

Вижте тук пример с обединението на два народа в името на Мира и Любовта - толкова е истинско, трогателно......(всички вероятно знаете за военните заплахи между Иран и Израел след атентата в Бургас).



и отговора.......

Вижте тук пример с обединението на два народа в името на Мира и Любовта - толкова е истинско, трогателно......(всички вероятно знаете за военните заплахи между Иран и Израел след атентата в Бургас).



и отговора.......

http://filmotizgreva.wordpress.com/

http://filmotizgreva.wordpress.com/

Знаете ли историята за двата филма от Изгрева, споменати от автора на темата? Научих я и ви я споделям...
Първият е заснет през последните дни на декември 1944 година при полагането на физическото тяло на Петър Дънов на Мястото на Учителя, а другият е сниман на 22 март 1945...



....Филмите от Изгрева са на две ролки от по 120 метра. Това са черно-бели позитивни филми, предназначени за прожекция. Те са иззети от служители на Държавна сигурност от жилището на човека, който ги е съхранявал, заедно с много други вещи. През годините филмите са пожалени от съдбата по абсолютен начин – голяма част от филмите в куфарчето са унищожени, докато тези от Изгрева са в идеално здраве днес.
Куфарчето беше върнато от същия този служител, който преди години извършил обиска – нещо в него се обърнало – започнал да сънува Учителя и по думи на този, който е съхранявал филма в годините преди да му бъде иззет – се обърнал към Учението.
И в този момент този човек решил да върне куфарчето с документалните филми – на една Паневритмия се разпознали след толкова години и си разменили едно куфарче....

Знаете ли историята за двата филма от Изгрева, споменати от автора на темата? Научих я и ви я споделям...
Първият е заснет през последните дни на декември 1944 година при полагането на физическото тяло на Петър Дънов на Мястото на Учителя, а другият е сниман на 22 март 1945...



....Филмите от Изгрева са на две ролки от по 120 метра. Това са черно-бели позитивни филми, предназначени за прожекция. Те са иззети от служители на Държавна сигурност от жилището на човека, който ги е съхранявал, заедно с много други вещи. През годините филмите са пожалени от съдбата по абсолютен начин – голяма част от филмите в куфарчето са унищожени, докато тези от Изгрева са в идеално здраве днес.
Куфарчето беше върнато от същия този служител, който преди години извършил обиска – нещо в него се обърнало – започнал да сънува Учителя и по думи на този, който е съхранявал филма в годините преди да му бъде иззет – се обърнал към Учението.
И в този момент този човек решил да върне куфарчето с документалните филми – на една Паневритмия се разпознали след толкова години и си разменили едно куфарче....

Да...и нима това не са едни от най-самотните и нещастни хора?.......
Надутото его пречи за създаването на сърдечни взаимоотношения, където съществува естествено приемане, изслушване и балансирано приемане/отдаване.
Опитвали ли сте да се пошегувате с тях? Не се заблуждавайте от усмивката и привидната "веселост". Хората с подобна мания са сред най-обидчивите и бързо ще смачкат ентусиазма ви, защото те обикновено приемат лично думи, които може и да не са отправени към тях.
Изобщо, липсата на чувство за хумор какво още разкрива?

Знаете ли историята за двата филма от Изгрева, споменати от автора на темата? Научих я и ви я споделям...
Първият е заснет през последните дни на декември 1944 година при полагането на физическото тяло на Петър Дънов на Мястото на Учителя, а другият е сниман на 22 март 1945...



....Филмите от Изгрева са на две ролки от по 120 метра. Това са черно-бели позитивни филми, предназначени за прожекция. Те са иззети от служители на Държавна сигурност от жилището на човека, който ги е съхранявал, заедно с много други вещи. През годините филмите са пожалени от съдбата по абсолютен начин – голяма част от филмите в куфарчето са унищожени, докато тези от Изгрева са в идеално здраве днес.
Куфарчето беше върнато от същия този служител, който преди години извършил обиска – нещо в него се обърнало – започнал да сънува Учителя и по думи на този, който е съхранявал филма в годините преди да му бъде иззет – се обърнал към Учението.
И в този момент този човек решил да върне куфарчето с документалните филми – на една Паневритмия се разпознали след толкова години и си разменили едно куфарче....

Знаете ли историята за двата филма от Изгрева, споменати от автора на темата? Научих я и ви я споделям...
Първият е заснет през последните дни на декември 1944 година при полагането на физическото тяло на Петър Дънов на Мястото на Учителя, а другият е сниман на 22 март 1945...



....Филмите от Изгрева са на две ролки от по 120 метра. Това са черно-бели позитивни филми, предназначени за прожекция. Те са иззети от служители на Държавна сигурност от жилището на човека, който ги е съхранявал, заедно с много други вещи. През годините филмите са пожалени от съдбата по абсолютен начин – голяма част от филмите в куфарчето са унищожени, докато тези от Изгрева са в идеално здраве днес.
Куфарчето беше върнато от същия този служител, който преди години извършил обиска – нещо в него се обърнало – започнал да сънува Учителя и по думи на този, който е съхранявал филма в годините преди да му бъде иззет – се обърнал към Учението.
И в този момент този човек решил да върне куфарчето с документалните филми – на една Паневритмия се разпознали след толкова години и си разменили едно куфарче....

Аз си предлагам услугите безплатно за такъв род панорамки: http://vorfax-am-am.blogspot.com/2011/06/xd.html
С влачене на мишката може да се предвижвате, а с колелцето на мишката се зуумва. Мога да поставя и готови бутончета за такъв контрол.
Това, което е нужно са снимки със застъпване по хоризонталата, до пълен оборот.