jul

ето един линк на едни спагети от тиквички от една млада фотографка с хоби кулинария.
не познавам девойката, но изглежда невероятно

http://iloveourdreams.wordpress.com/2012/06/09/raw-zucchini-pasta/

Изобщо си заслужава да се разходите из нейния блог, има супер попадения.

Чета , чета и мисля върху нашите мнения и се чудя как да започна .Разбирам че се оформя мнение за един баща, който тотално е обсебил сина си и не му дава да диша.Искам дебело да подчертая - винги съм искал точно обратното и никога не съм го спирал да прави това което иска . Лошото е че той иска много малко неща и не е вземал почти никакви решения .Това може би се корени във възпитанието ( не обичам тази дума ) в най ранното му детство .Сега е може би момента да кажа и няколко думи за неговата майка - какво аз мисля за нейната роля .Едно от нещата което винаги ние противопоставяло , че тя не им даваше свободата как да се обличат , какво да ядат, свободно да помагат в домакинството за да не направят някаква
беля и ред други такива неща. За нея да са добре облечени ( както тя го разбира ) ,да са добре нахранени( както тя го разбира ) , да се държат добре м/у хората ( както тя го разбира ) това бе най-важното. Приказките вечер разказвах аз , играчките подреждах заедно с тях, уроците си учиха с мене. На родителските срещи където се очакваше нещо лошо ходех аз , а на тези на които се очакваше нещо добро ходеше тя. Обикновено при дъщеря ми нямаше проблеми - там ходеше жена ми, а при сина ми почти винаги имаше проблеми - там ходех аз.И така от година на година през училище и казарма, та чак до сега.Стане в казармата - бягай, нещо на работното място , има опастност от уволнение- аз съм там , взел кредит от банка и не го изплаща , а банката си иска парите и заплашва със съд или яки момчета - аз съм там,излъгъл приятел и взел много пари без да ги върне - приятелят търси мене . И за капак опасност да влезе в затвора - аз пак съм там. Майката стои зад моят гръб кърши ръце и толкоз.Затова отдавна искам да се оттегля от ролята си на помагащ- уморих се.Споменах и за синдрома "детска учителка " мисля за него беше писал Сирил Паркинсън- моята жена е детски учител от кариерата , винаги е работила ( от 1978) с много деца ( около 30) и освен характеровите си особенности ( стремеж към налагане на мнение съчетани с страх от общуване с институции , като и невъзможност да се държи като истински любяща майка - такова е поне моето разбиране за нея )
Нека всичко тука не прозвучи много черно , но това според мене е част от истината колкото и относителна и субективна да е тя ( като всяка истина ) .

Много моля освен вече оформилото се мнение , че трябва да му дам свободата да диша ( въпреки май че на мене ми трябва тази свобода) посъветвайте ме какви конкретни стъпки бих могъл да предприема -
1. Да му предложа да напусне който сме му предоставили защото се отнася безобразно с него и да си намери квартира.
2. Да му заявя да не ме търся за помощ когато е направил неправомерно или антисоциално действие свързано спари или друго.
3.Да му заявя, че винаги ще съм зад него когато иска помощ за нещо градивно
Разбирам , че може би ще кажете, че искам сделка и по принцип родителят трябва да не поставя условия на децата си . Каквото и да стане аз знам обаче че ще го обичам - той е мой син.

Няма такива хора като "духовни" и "недуховни".
Просто има хора, които са склонни да се вглеждат в себе си и такива, които не са склонни да се вглеждат в себе си.
От тези, които се вглеждат в себе си, има такива, които се вглеждат и искат да се опознаят и да опознаят и другите, а има и такива, които не искат да опознаят другите, мислят си, че само те знаят къде е центъра на селото и как се пуска крана за топлата вода.
Така и с храната. Един ял банани и решил, че били много полезни, щото били вкусни, друг валял кайма в хлебен прах и направил кифтета.
Ние сме свободни да споделяме своята гледна точка, без желание да я натрапваме на когото и било - обратното било най-висша форма на фашизъм и насилие. Срещал съм понякога такова "духовно" насилие над личността при някои хора, но и това няма значение.
В случая с вегетарианството и храните, които консумираме - всеки е избрал какво да консумира, може би не съвсем съзнателно, но ако желае да бъде съзнателен в живота си, той трябва да знае кое на какво е продукт. Една порция пържени картофи с пържола ал англе /което се оказа българска фраза, няма такова нещо като "ал англе" на френски!? хаха/ имат своя естествен прародител - в случая - компир, свиня и слънчоглед.
Свинята дава мас и месо, но не ги дава доброволно.

Ако искате, отворете нова тема, защого е поучителна какви промени настъпват, когато хората се обединят. Същото можем да кажем и относно този безумен закон за детето! Ако хората са заедно, това практически няма как да се приложи.
Ето още една статия за Борис Танушев, превод от френски. Случаят с българина е един от хилядите (без преувеличение!!!) вече на Запад. Тъкмо ще се запознаете как работи тази система и...дали тя би имала същата сила и ефект, ако хората се обединят заедно? Примерът с Исландия е показателен какво може да постигне една такава мъничка държава с население колкото наш малък град!
http://boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/11/socialen-rabotnik-edna-riskova-profesiia-za-semeistvata.543194
Ех...а какво би станало, ако ние българите като народ бяхме реагирали на тази драма, подобно на сънародниците ни в Либия? Но се оказва, че хората дори не са чували...Така е и във Франция. Има десетки хиляди взети деца, но от 50 милиона население една огромна част не са в час, защото по медиите изкривяват информацията, внушавайки идеята, че социалните "помагат", а приемните семейства, които получават солидни финансови дивиденти, са толкова мили, грижовни и...интегриращи...Но това се наблюдава не само във Франция, а и в останалите държави от Европейския съюз, където законът за детето е в сила.
Чували сте ефекта на Стотната маймуна, нали? Мисля, че ще станем свидетели на големи промени, защото официалните медии, които скриват информацията и поднасят манипулативна такава, все повече биват изместени от интернет, а информацията се разпространява бързо...

Имаме още една лястовичка. Ако прецените, преместете текста в друга тема, но примерът за обединяване срещу монопола на финансовите босове от страна на един малък народ - исландкия - е наистина впечатляващ!

Защо Исландия я няма в новините?

Спомняте ли си още за държавата Исландия? Че тя бе първата „фалирала“ държава в Европа?

Май че не, вече никой не си спомня за „острова на гейзерите“, след „гръцката“ драма всички сме вторачили поглед в „прасетата“ на юг. А какво наистина стана с Исландия през това време?

В началото на финансовата криза през 2008 година Исландия в буквален смисъл банкрутира. Тогава причините са споменати бегло и след това най-северната от европейските държава, сякаш изчезва от медиите.

Една след друга европейските държави се оказват пред заплахата от фалити. Това заплашва съществуването на еврото, което пък ще има различни последствия за целия свят. В такава ситуация последното, което властимащите искат, е Исландия да стане пример за останалите. Ето защо:

Пет години чисто неолиберален режим правят Исландия (население 320 000 души, без никаква армия) една от най-богатите държави в света. Всички банки са приватизирани през 2003 г. за привличане на чуждестранни инвеститори е въведено онлайн банкиране. Ниските разходи позволяват относително висока доходност. Сметките, наречени IceSave, привличат много дребни английски и холандски инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличава и външният дълг на банките. През 2003 г. дългът на Исландия е 200% от брутния й вътрешен продукт, а през 2007 – 900%. Световната финансова криза от 2008 г. е смъртоносният удар. Трите главни банки – Landbanki, Kapthing и Glitnir, изплуват с коремите нагоре и са национализирани, а кроната губи 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обявява фалит.

Премиерът на социалдемократическото коалиционно правителство Гейр Харде води преговори за получаване на кредит 2,1 милиарда долара, към който скандинавските страни добавят още 2,5 милиарда. Но международните финансови кръгове притискат Исландия да вземе радикални мерки. МВФ и Евросъюзът настояват да вземат върху себе си дълга с твърдението, че това е единственият начин страната да плати на Великобритания и Ниделандия.

Протестите и безредиците продължават, правителството подава оставка и след избори през април 2009 година на власт идва лява коалиция. Тя осъжда неолибералната икономическа система, но веднага се предава пред искането Исландия да плати общо 3,5 милиарда евро. Това значи всеки исландец да плаща по 100 евро на месец 15 години за дълг на едни частни лица към други частни лица. Това е и последната сламка, която счупва гръбнака на магарето.

После се случва необикновеното. Мнението, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на финансовите монополи и че цяла страна трябва да плаща данък за оправянето на дълговете на частни лица, променя отношенията между гражданите и техните политически институти. Тогава исландските лидери заемат страната на своите избиратели. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказва да ратифицира закона, който прави гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банкери, и свиква референдум.

Естествено, международният натиск се усилва. Британия и Холандия заплашват с репресии, водещи към изолация на страната. В навечерието на референдума МВФ заплашва с отказ от всякаква своя помощ. Британското правителство заплашва да замрази спестяванията и текущите сметки на исландците. Гримсон заявява „Казаха ни, че ако не приемем международните условия, ще се превърнем в северната Куба. Но ако ги бяхме приели, щяхме да се превърнем в северното Хаити”.

На мартенския референдум през 2010 година 93% гласуват срещу изплащането на дълговете. МВФ незабавно спира кредитирането. Но революцията (за която практически не пишат мейнстрим средствата за масова информация) не се стряска. Поддържано от гневните граждани, правителството започва граждански и углавни следствия срещу лицата, отговорни за кризата. Интерпол издава международен ордер за арест на бившия президент на банката Kaupthing Сигурдур Ейнарсон, а и на други банкери, които, също участвали в краха, бягат от страната.

Исландците обаче не спират дотук: решават да приемат нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари.

За написването й народът на Исландия избира 25 от 522 възрастни граждани, нечленуващи в никаква политическа партия, които са препоръчани от минимум 30 други граждани. Този документ е дело не на шепа политици, а е написан в интернет. Учредителните заседания са провеждани онлайн и гражданите могат да пишат своите коментари и да внасят предложения, наблюдавайки лично как конституцията им придобива форма. Родената с всенародно участие конституция ще бъде утвърдена от парламента след предстоящите избори.

Днес същите решения се предлагат на други народи. На гърците им казват, че приватизацията на държавния им сектор е единственото решение. Същото заплашва италианците, испанците, португалците. Нека погледнат Исландия и отказа й да се подчини на чужди интереси, когато микроскопичната страна силно и ясно каза, че народът й е суверенен.

Затова Исландия я няма в новините.


Deena Stryker

Имаме още една лястовичка. Ако прецените, преместете текста в друга тема, но примерът за обединяване срещу монопола на финансовите босове от страна на един малък народ - исландкия - е наистина впечатляващ!

Защо Исландия я няма в новините?

Спомняте ли си още за държавата Исландия? Че тя бе първата „фалирала“ държава в Европа?

Май че не, вече никой не си спомня за „острова на гейзерите“, след „гръцката“ драма всички сме вторачили поглед в „прасетата“ на юг. А какво наистина стана с Исландия през това време?

В началото на финансовата криза през 2008 година Исландия в буквален смисъл банкрутира. Тогава причините са споменати бегло и след това най-северната от европейските държава, сякаш изчезва от медиите.

Една след друга европейските държави се оказват пред заплахата от фалити. Това заплашва съществуването на еврото, което пък ще има различни последствия за целия свят. В такава ситуация последното, което властимащите искат, е Исландия да стане пример за останалите. Ето защо:

Пет години чисто неолиберален режим правят Исландия (население 320 000 души, без никаква армия) една от най-богатите държави в света. Всички банки са приватизирани през 2003 г. за привличане на чуждестранни инвеститори е въведено онлайн банкиране. Ниските разходи позволяват относително висока доходност. Сметките, наречени IceSave, привличат много дребни английски и холандски инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличава и външният дълг на банките. През 2003 г. дългът на Исландия е 200% от брутния й вътрешен продукт, а през 2007 – 900%. Световната финансова криза от 2008 г. е смъртоносният удар. Трите главни банки – Landbanki, Kapthing и Glitnir, изплуват с коремите нагоре и са национализирани, а кроната губи 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обявява фалит.

Премиерът на социалдемократическото коалиционно правителство Гейр Харде води преговори за получаване на кредит 2,1 милиарда долара, към който скандинавските страни добавят още 2,5 милиарда. Но международните финансови кръгове притискат Исландия да вземе радикални мерки. МВФ и Евросъюзът настояват да вземат върху себе си дълга с твърдението, че това е единственият начин страната да плати на Великобритания и Ниделандия.

Протестите и безредиците продължават, правителството подава оставка и след избори през април 2009 година на власт идва лява коалиция. Тя осъжда неолибералната икономическа система, но веднага се предава пред искането Исландия да плати общо 3,5 милиарда евро. Това значи всеки исландец да плаща по 100 евро на месец 15 години за дълг на едни частни лица към други частни лица. Това е и последната сламка, която счупва гръбнака на магарето.

После се случва необикновеното. Мнението, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на финансовите монополи и че цяла страна трябва да плаща данък за оправянето на дълговете на частни лица, променя отношенията между гражданите и техните политически институти. Тогава исландските лидери заемат страната на своите избиратели. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказва да ратифицира закона, който прави гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банкери, и свиква референдум.

Естествено, международният натиск се усилва. Британия и Холандия заплашват с репресии, водещи към изолация на страната. В навечерието на референдума МВФ заплашва с отказ от всякаква своя помощ. Британското правителство заплашва да замрази спестяванията и текущите сметки на исландците. Гримсон заявява „Казаха ни, че ако не приемем международните условия, ще се превърнем в северната Куба. Но ако ги бяхме приели, щяхме да се превърнем в северното Хаити”.

На мартенския референдум през 2010 година 93% гласуват срещу изплащането на дълговете. МВФ незабавно спира кредитирането. Но революцията (за която практически не пишат мейнстрим средствата за масова информация) не се стряска. Поддържано от гневните граждани, правителството започва граждански и углавни следствия срещу лицата, отговорни за кризата. Интерпол издава международен ордер за арест на бившия президент на банката Kaupthing Сигурдур Ейнарсон, а и на други банкери, които, също участвали в краха, бягат от страната.

Исландците обаче не спират дотук: решават да приемат нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари.

За написването й народът на Исландия избира 25 от 522 възрастни граждани, нечленуващи в никаква политическа партия, които са препоръчани от минимум 30 други граждани. Този документ е дело не на шепа политици, а е написан в интернет. Учредителните заседания са провеждани онлайн и гражданите могат да пишат своите коментари и да внасят предложения, наблюдавайки лично как конституцията им придобива форма. Родената с всенародно участие конституция ще бъде утвърдена от парламента след предстоящите избори.

Днес същите решения се предлагат на други народи. На гърците им казват, че приватизацията на държавния им сектор е единственото решение. Същото заплашва италианците, испанците, португалците. Нека погледнат Исландия и отказа й да се подчини на чужди интереси, когато микроскопичната страна силно и ясно каза, че народът й е суверенен.

Затова Исландия я няма в новините.


Deena Stryker

Прекалено реален е! Не си чул значи за Борис Танушев... Чети и ще разбереш. Жалко, че в България още не се е разчуло за него. Дадоха го веднъж по новините и това е! А какво би станало, ако хората се обединят?...

http://boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/09/02/franciia-prevyrna-decata-mi-v-enichari.812436

Това, което Иво по-горе е публикувал е истина. Няма пресилване, няма засилване - само във Франция има вече 130 000 деца, взети от родителите в приюти и приемни семейства, а доказано 77 000 от тези случаи (а може би и повече?) са станали по абсолютно неправомерен начин - изградена е цяла система. Това са социалните работници, съдиите, психолозите и лекарите, особено учителите в училище, които се набъркват съвсем пряко в семейството. Социалните могат по всяко време да дойдат и ако решат, че не храниш детето си както трябва, могат да го вземат. Прочетох много истории, в интернет е пълно с родители, които вече 10 години се борят да си върнат децата. Нарича се институционализирано малтретиране, но ...какво лежи зад това? За дете се плаща по 6 000 евро, ако бъде прехвърлено в приют, а приемното семейство получава всеки месец заплата.
Сред самите французи има много, които не знаят, пради медийното затъмнение. По телевизията дават колко са щастливи децата и как са спасени в приемните семейства (забележете, тук не говорим за сираци, а деца, отнети от родителите поради доносничество или защото някой решава, че не са възпитани правомерно или не ги хранят както трябва или..или...)
Много страници в интернет са напоени със сълзите на отчаяни родители, а не липсват и потресаващите истории на деца, които вече са пораснали и са решили да разгледат в съда досието си и да научат повече за тези "лоши родители", дето ги били оставили...да, понеже социалните в институциите правят всичко възможно досегът с родителите да бъде сведен до нула.
Звучи пресилено? Но има наистина хиляди случаи във Франция, ако половината случаи се дължи на алкохолизъм или насилие в семейството, то другите? Но те не са само във Франция...налице са в много "високо развити" държави, където законът се прилага. Българите дали осъзнават цената, която плащат западняците за по-високия стандарт на живот? дали? Какво друго, ако не едно добре дресирано общество прави този стандарт? Дали е само културата? И.. зад хубавите камъни какво ли се крие, с каква цена са купени...?
Имаме поне едно предимство, че българите сме по-диви и законите трудно се прилагат у нас.

Да, съвършено точно. Има и самоувереност, и превъзходство, и какво ли не И най-вече има неразбиране на отсрещната страна, вкопчване в собствената позиция и определяне на чуждата субективно, както и личи нежелание да се погледне през очите на другия. За съжаление точно така реагирах, когато бях на двайсет и малко години.


Благодаря ти. Аз също те ценя, уважавам мненията ти, иначе щях ли да ти отговарям в темите
Напълно е възможно да не съм права. Дори със сигурност не съм 100% права. И доколко се доближавам до истината - не знам, просто споделям моите възгледи.
За съжаление ще те разочаровам относно наказанията - според мен наказанията не могат да доведат до положителен резултат. Дори и когато водят, това е привидно - в смисъл човек не прави нещо, но, забележи, от страх! Т.е не защото така му идва от вътре да прави, не защото така иска и така му харесва, а само защото се страхува (от наказнието).
А страхът по принцип е вреден.
Веднага бързам да добавя, че към текущия момент не е възможно да няма затвори, наказания и т.н., но - много е важно да се работи все повече и повече с други средства, а не с наказния, заплахи, страх ... Да работим за облагородяване на хората, на всички хора. Това започва в семейството, после продължава в образованието. Но ... наистина излизаме от темата

Слънчева



Абсолютно вярно!

И тогава, не прогнилите от гигантска корупция, под формата на лобизъм парламенти ще се подиграват с хората, а ще дойде ерата на Пряката демокрация.
Засега единствената бяла лястовица е Швейцария.

Запозната съм с проектът за новият закон за детето. Че е абсурден - спор няма. Казвам го като човек, работещ в социалната сфера. Но и като знам част от екипа, сътворил го - не съм изненадана...
Всичко е лобизъм и лобистки интереси. Работещите в МТСП, АСП, ДАЗД, различни НПО са едни и същи хора, които само сменят местоработата си- като във футбола - едни и същи лица стават треньори на различни отбори през различни пероди от време; едни и същи лица, с едни и същи разбирания, манталитет... Така е и в социалната сфера.
И със сега действащият Закон за детето може да се злоупотребява. Тук не говоря за нарушаване на закона, а за възползване от несъвършенствата и вратичките в него. И ако се акцентира върху приемните семейства, сякаш някъде встрани остава т.нар. "настаняване при близки или роднини". Обикновено в тази фраза се изпуска значението на близки, защото детето може да се настани при близки, които не са му роднини, но с които има емоционална връзка! Има такива случаи. А отделно с настаняването при роднини може също да точи хазната. Просто се учудвам как представители на някои групи в обществото не са се досетили за този начин за увеличаване на своите доходи.
Може би някой ден и да напиша наръчник как човек може да премине през многобройните вратички в законите в социалната сфера...

"Всички искате светът вън да се оправи. Светът вътре във вас трябва да се оправи..."

Синът ви е съвсем нормален човек. Малко хора биха издържали липсата на приемане и силния контрол от страна на родителите и роднините, без да изградят защитната реакция на лъжата. Моите двама най-близки приятели са непоправими лъжци към...своите родители, които в детството по всякакъв начин (мил и прикрит най-често) са налагали своето мнение.
Не случайно подчертавам налагането на Вашата воля над неговата, защото щом това очевидно продължава и досега, не би могло да породи друг резултат. Подкрепям напълно по-горните мнения - нужен му е въздух, въздух, въздух и поне малко вяра от Ваша страна в способностите му и...приемането на различията му, на него самия, без желание да го промените според вашите критерии, които може и да се окажат спорни. Защо е правил всички тези нелепи кражби, раздавайки ценни вещи на другите...как иначе да компенсира липсата на приемане? Много бих се радвала да споделите за случаи, в които сте се съгласили с негово решение и сте го подкрепили от сърце. Визирам негово решение, а не съгласието му да реализира вашето. Лъжата при децата най-често е плод на неразбиране и противопоставяне от страна на единия или двамата родители.
А относно липсата на висше образование - това ни най-малко не е белег за незрялост, неспособност и безотговорност. Фактът, че работи от толкова ранна възраст говори сам за себе си!
Нищо не споменахте за вероятно най-съществения фактор във възпитанието - неговата майка. Освен вмешателството от страна на нейния род, как бихте характеризирал през годините отношението й към Вашия син?
Поздравявам Ви за добрата воля да потърсите помощ, защото това ще помогне на Вас самия да опознаете по-добре детето си, а никога не е късно да го приемете с обич и разбиране. Ще видите какви чудеса ще последват!

Прекалено реален е! Не си чул значи за Борис Танушев... Чети и ще разбереш. Жалко, че в България още не се е разчуло за него. Дадоха го веднъж по новините и това е! А какво би станало, ако хората се обединят?...

http://boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/09/02/franciia-prevyrna-decata-mi-v-enichari.812436

Това, което Иво по-горе е публикувал е истина. Няма пресилване, няма засилване - само във Франция има вече 130 000 деца, взети от родителите в приюти и приемни семейства, а доказано 77 000 от тези случаи (а може би и повече?) са станали по абсолютно неправомерен начин - изградена е цяла система. Това са социалните работници, съдиите, психолозите и лекарите, особено учителите в училище, които се набъркват съвсем пряко в семейството. Социалните могат по всяко време да дойдат и ако решат, че не храниш детето си както трябва, могат да го вземат. Прочетох много истории, в интернет е пълно с родители, които вече 10 години се борят да си върнат децата. Нарича се институционализирано малтретиране, но ...какво лежи зад това? За дете се плаща по 6 000 евро, ако бъде прехвърлено в приют, а приемното семейство получава всеки месец заплата.
Сред самите французи има много, които не знаят, пради медийното затъмнение. По телевизията дават колко са щастливи децата и как са спасени в приемните семейства (забележете, тук не говорим за сираци, а деца, отнети от родителите поради доносничество или защото някой решава, че не са възпитани правомерно или не ги хранят както трябва или..или...)
Много страници в интернет са напоени със сълзите на отчаяни родители, а не липсват и потресаващите истории на деца, които вече са пораснали и са решили да разгледат в съда досието си и да научат повече за тези "лоши родители", дето ги били оставили...да, понеже социалните в институциите правят всичко възможно досегът с родителите да бъде сведен до нула.
Звучи пресилено? Но има наистина хиляди случаи във Франция, ако половината случаи се дължи на алкохолизъм или насилие в семейството, то другите? Но те не са само във Франция...налице са в много "високо развити" държави, където законът се прилага. Българите дали осъзнават цената, която плащат западняците за по-високия стандарт на живот? дали? Какво друго, ако не едно добре дресирано общество прави този стандарт? Дали е само културата? И.. зад хубавите камъни какво ли се крие, с каква цена са купени...?
Имаме поне едно предимство, че българите сме по-диви и законите трудно се прилагат у нас.

Да, съгласен съм, че материалът в учебниците трябва да бъде пренаписан и осъвременен.
Спомням си по математика ни учеха, че най-малкото число било нула?
А аз казах, че се съмнявам, защото нулата не го приемах за число /хихи/.
А когато ми обясниха, че нулата била число, но липса, отсъствие на каквото и да е било, реших, че числата съществуват от другата страна на нулата като отразени в огледало?
Децата се смяха, а пък учителката обърна захапката.
...
Нима е нужно да учим децата на глупости?
После се оказа, че нямало най-малко число.
По химия учихме, че азотът бил от пета валентност, за което аз повдигнах въпрос, че не виждам как това може да бъде изобразено графично...
Или пък, че натрият реагира с разредени киселини /солна, сярна киселина и прочие/.
...
Децата трябва да учат от първия учебен ден нещата така, както трябва да ги знаят за живота.
С други думи - таблица за умножение и заедно с нея - какво е логаритъм /знаете, че природата е основана на Неперовия логаритъм, наречен "натурален"/.
Това, което днес имаме като съвкупност от учебници - разфасовано знание на парче - довежда до лудост децата, а и възрастните, които искат да учат нещо.
Нещата трябва да се виждат цялостно и така да бъдат изучавани.

В България хората са като улични котки - гладни и мръсни.
А Западна Европа е като домашен котарак - тлъст и на топло.
Едните гледат на другите със завист, че имат храна, топлина, висок стандарт,
другите гледат със завист, че не са кастрирани и не са дресирани.

А може ли да напишете за положителните му качества и успехите му? За моменти, когато ви е помогнал по някакъв начин?

Здравейте,
За съжаление, всичко или почти всичко което изброихте е можело да бъде оправено още в детството.
Тогава той е срещнал неразбиране, а хиперактивността му е възприемана и третирана като нещо заплашващо другите.
Хомеопатите непрекъснато се срещаме с деца с подобно поведение и мога да Ви кажа, че проблема е решим. Сега, щом вече се е хванал за чашата с алкохола, а е и голям, може да му се помогне, само ако и той го иска.

Той няма как да стане самостоятелен изведнъж - това се случва постепенно като заедно с отговорностите се увеличават и привилегиите. Той е на 30 и няколко и вие казвате, че е незрял за възрастта си, но как да бъде зрял, когато е третиран като непослушно дете? Процесът е взаимен. Благодаря, че описахте и хубави неща. Това, което сте описал никак не звучи като социопат, даже напротив. Разбирам, че не сте доволен от положението, но поставете се на негово място - вие дори имайки за задача да опишете нещо хубаво в него, на всяко едно от тях добавихте по едно "но". Той цял живот е живял в ролята на "черната овца", не разбирам как тогава може да се очаква нещо различно от него - той се държи според вашите очаквания, чувал ли сте за "самосбъдващото се пророчество"?
Интересното е, че той се е съгласил да мине преглед... т.е. е и кооперативен? Това значи ли, че вие бихте му помогнали да ходи на психотерапевт (не психиатър)? Резултат не трябва да се очаква, особено бърз такъв, но той би могъл да се възползва от тези услуги и в една далечна перспектива това да е добре за него. Въпросът е, че ако посещава - това са конфиденциални срещи, той не може да споделя за тях, вие очевиден резултат няма да виждате - ще съумеете ли въпреки това да не го спрете от терапия и да не го подпитвате?
Също така едновременно с това вие със съпругата ви може да тръгнете на фамилни консултации при семеен терапевт. Смятам, че е необходимо предвид, че промяната няма как да е само от едната страна, тя винаги е двустранна, освен това всяка промяна в един член на семейството, се отразява и върху другите му членове. Не знам от кой град сте?

Няма как да се случи нещо, което Вие искате, за някой друг.
Както и вие няма да се промените така, както някой би искал за вас.
Това което ви е казала доцентката, вероятно е много точно.
"Социопат" "асоциален" "хиперактивен" "агресивен" - това са етикети, някой го лепва на някого, често дори без да е сигурен в това което прави, дори и специалисти.
Синът Ви - е на 33 год , е на работа, живее сам т.е. справя се с живота си, \ така както на вас не ви харесва, но той се справя\, проявява внимание и загриженост - инцидентни. Но той може би крещи "оставете ме на мира".
Тук проблемът е с вашето желание за случването на неговия живот.
Знам, родител сте - аз също, боли ви, че нещата не са се случили по начина по който ви се е искало, но това няма как да стане чрез вас в момента.
"На сила хубост не става" - казва народа.
Какво да направите- това е въпроса, но не за него, а за себе си, за да се чувствате по- добре и да смъкнете малка част от огромната неудовлетвореност.
В момента, в който оставите въздух около него, да може сам на себе си да покаже какво може и как, може би нещата ще се променят и вие ще видите друг човек отсреща. Вие знаете най- добре как. "Помагането" е най- големия враг в подобни ситуации.

В България хората се чудят: "Кога ще се оправим?"
Минималната работна заплата беше 80 лв, което си бяха много пари, но един компютър беше 1000 лв и беше непосилно за човек да си купи нов компютър.
Днес минималната работна заплата е 240-280 лв. Един хубав компютър продължава да е 1000 лв, но днес много хора могат да си го позволят.
На много хора заплатите преди 10-ина години бяха около 200 лв, а днес получават около 1000 лв. Имам доста приятели с доста високи заплати, ама те си ги изкарват парите, да са живи и здрави.
С очите си виждам процеса на "оправяне". След 10 години средните брутни заплати ще бъдат около 2000 лв.
Но и наемите ще са по-високи, и цените ще са по-високи и всичко ще е по-скъпо.
Ама то няма как човек да иска да получава 2000 лв заплата, а около него да е със цените от соца.
Да кажем, че във Франция една заплата е 2000 евро. Обаче наемът с ток и телефон са 800 евро в провинцията. Ако искате да се возите на влак, трябва да приготвите за билет 100-200 евро. Същото е и в Германия. В Англия пък, ако човек иска да живее в самостоятелно жилище в Лондон, дори от 20 кв м, трябва да приготви 1300 паунда. А за Париж квартира от 25 квадрата е 1300 евро, като в крайните квартали може за тези пари да се вземе жилище 50 квадрата. Вие в България да сте чували за квартири по 9 кв м или за 15 кв м или дори 25 кв м?
Та ще се оправим, ама кое е "оправеното"?

Да, това е грешката - няма нужда от "млечни заместители", тъй като няма нужда от мляко.
Като цяло информацията е вярна, но е прекомерно опростена - и човек може да остане с грешно впечатление.
Например - да хапва повечко ориз и макарони, понеже са сложени в група в по-долната част на пирамидата.
Или да се тъпче с фъстъчено масло, което вярно е недоразумение на цивилизацията - поради повечето неща, които то съдържа - бях гледал етикети със съдържание - това са главно фъстъци, маргарин /някъде повече, другаде по-малко, при трети не се добавя/, подсладител /отново може да липсва, но може и да не липсва/ и тн. А и фъстъчените мазнини са главно наситени - общо взето много по-добре е да хапнем няколко маслинки, отколкото да набиваме фъстъци.
Върхът на пирамидата е с мазнини - интересно ми е защо са ги ограничили толкова - по-скоро сладките неща трябва да са ограничен, но мазнините трябва да се консумират - само помислете, че клетъчната мембрана на всяка клетка е изградена от мазнини. За есенциалните мазнини няма да пиша. А също и се знае, че не се дебелее от консумирането на мазнини, дори се отслабва, понеже се "настройва" метаболизма.

Наср Хамир е един невероятно талантлив тунизийски режисьор, писател, разказвач на приказки и художник. Освен Баб`Азиз, той е известен с още два филма, които печелят награди, но и двата мога да ги предложа само с английски субтитри. Те не са толкова известни и със сигурност ги няма преведени на български. Но...не са по-малко пленителни.
Този, който сега споделям, от 1991г. независимо от френското название и диалога на класически арабски, е с превод на английски. Нарича се "Изгубеното колие на гълъба" и се разказва за млад калиграф от ал-Андалус, който се опитва да разбере любовта, търсейки изгубените фрагменти на древен ръкопис. Пленителен и автентичен.
[media=]

Наср Хамир е един невероятно талантлив тунизийски режисьор, писател, разказвач на приказки и художник. Освен Баб`Азиз, той е известен с още два филма, които печелят награди, но и двата мога да ги предложа само с английски субтитри. Те не са толкова известни и със сигурност ги няма преведени на български. Но...не са по-малко пленителни.
Този, който сега споделям, от 1991г. независимо от френското название и диалога на класически арабски, е с превод на английски. Нарича се "Изгубеното колие на гълъба" и се разказва за млад калиграф от ал-Андалус, който се опитва да разбере любовта, търсейки изгубените фрагменти на древен ръкопис. Пленителен и автентичен.
[media=]

Елф, надявам се, че се справи. Чудесно е, че са качили субтитри на разни езици заедно с филма в Ютюб. Така можем да го споделяме и с разноезични приятели.
Който иска да си има филма на компа, може ето от тук да изтегли и филма, и субтитрите на български
http://nicksonti.dat.../p/files/movies
Има два файла - този, който завършва на .avi е филма. Този който завършва на .srt, са субтитрите. Двата файла трябва да ги сейвнете в една папка. Като пуснете видеото, субтитрите тръгват също (не променяйте имената на файловете).

Субтитрите се включват допълнително най-често. На същото поле, където се включва за "play", където се регулира звука, само че отдясно до знака за цял екран, има един червен символ "СС" - там са субтитрите - кликваш и избираш езика.