Tar2121

Искрено благодаря за помоща! Оценявам вашето внимание и помощ към напълно непознат човек. Ще започна да си представям ситуацията, от която най-много изпитвам страх, ще си представям как не получавам ерекция и как момичето ме гледа със странния си поглед. Преди работех по друг начин, като само си представях позитивното и как нямам притеснения и правя страхотен секс. Един вид привличане на позитивна енергия. Явно не проработи, въпреки, че твърдо вярвам в нея. За жалост живея в чужбина и към момента е невъзможно да посещавам лично терапевт. Много бих искал, обаче да работя с такъв и то възможно най-скоро. Съществува ли някакъв вариант за онлайн терапия, чрез скайп или подобен тип? Не искам отново да заровя този проблем в забързаното ми ежедневие. А се нуждая от помощ. Благодаря

Здравейте отново! Първо искам да благодаря на всички за изчерпателните отговори. Имам един въпрос към Орлин Баев : Съществуват ли методи, спомагащи свалянето на свръхизискванията в характера. Знам, че нестава за ден,но определено ми се струва трудно изведнъж да почна да мисля по този начин - да си позволя да се излагам и провалям, защото през целия ми живот съм мислел точно по обратния начин, избягвах да бъда аутсайдер и винаги се чуствах ужасно когато някой ми се подиграваше. Сега когато се опитвам да правя секс с някое момиче, точно от това ме е страх нейния поглед, какво тя си мисли и дали ще разкаже за това на някоя приятелка. Дали ще се разчуе и т.н. Тези мисли ме ужасяват. Момичето, с което искам да бъда е точно този тип, който Вие Господин Баев описахте. Какво се случва обаче? Всички момичета ми казват, че съм единственото момче, което толкова бавно подхожда към тях, винаги съм се чуствал несигурен, и този страх изникваше, особено когато момичето стане нетърпеливо, както това миналата седмица. Тя ме покани у тях, без дори да съм намеквал," Уау, това е мечтата на всеки мъж- жена да го подканя за секс."Аз приех въпреки, че знаех ,че няма да се получи, не исках да ме помисли за странен и подсъзнанието ми каза да, и веднага се почна със мисленето и притеснението, как ще я прегръщам, ще се целуваме и как всяка секунда ще си мисля ето не ми става, не се получава. И със наближаването към дома и страха растеше и растеше, и просто се направих на заспал, и аз незнам защо. Исках да изчакам. Да видя как ще се развият нещата, но винаги края е еднакъв. Как да си намаля свръхизискванията, като за мен това не са свръхизисквания, а нормална функция на мъжа, както и важна част от една връзка. Сега момичето от миналата седмица ме пита какво ми има, защо се държа дръпнато. Подсъзнателно си натяквам, че следващия път когато съм с нея пак ще се получи същия гаф и имам чуството, че не искам вече да съм с нея, заради това. Чуствам се като психически болен, дори и да и го обясня, си представям какъв ще и е погледа. На което и да е момиче да го обясня всички ще ме гледат като извънземен. Деанна, точно за секс не мисля. На момичетата обръщам внимание, като на личности. Държа се много добре с тях, разсмивам ги, ценя ги никога не съм бързал за секс, точно обратното се получава, както можеш да прочетеш по-горе. Да спомена най-дългата връзка, която съм имал беше 2 месеца. Третата седмица от връзката ни опитахме и не получих ерекция. Тогава пак бях на дъното от депресия, след това постоянно получавах ерекция с нея, но на места където знаех, че няма как да правим секс ( кафенета, ресторанти). На първия месец и половина отидох да спя у тях, но този страх пак беше там и пак не се получи. Разделихме се, защото " съм се бил променил ". Сигурен съм, че беше заради липсващия секс във връзката. Оттогава не търсех момичета, беше ми омръзнало само в началото да е хубаво и когато стане дума за секс, този страх пак да се появява, да ме депресирва, да ме прави по-малко мъж в очите на момичетата. Започнах да се чуствам добре сам, докато не се огледах и не видях навсякъде около мен двойки. Знам, че човек не бива да се сравнява с другите, но ако това те обкръжава, а на теб ти липсва, няма как също да не го пожелаеш.

Здравейте! Аз съм момче на 20 години. Всичко започна на 16 годишна възраст. Загубих дествеността си с много опитно момиче. В продължение на около година единствения ми сексуален контакт беше с нея. Само тя ме възбуждаше истински и с нея се отпусках в леглото. След това исках да опитам и с друга. Тогава се появи това притеснение че щом е друго момичето, няма да се справя добре. Така и стана. Оттогава насам този страх започна да се увеличава. След около продължителен период на избягване всякакви връзки си намерих приятелка. Бяхме заедно 2 седмици и когато се стигна до по-голяма интимност, този мой страх пак се появи, не получих ерекция, и се отдръпнах от нея. Подобни бяха случаите и със останалите 5-6 момичета, с които се надявах, че ще постигна успех. Дори си поръчах от интернет някакви фалшиви сексуални стимуланти, защото си помислих, че просто имам нужда от един успешен опит и тогава всичко щеше да е спокойно, както с първата ми, но те не подействаха. Всичко това се случи в период от 3 години. Ако се получеше ерекция, при опит за проникване, всичко се проваляше. Започнах все по-рядко да правя секс с първата ми, поради различни интереси (с нея свършвах много бързо, а тя търсеше нещо по-добро). От 2 години не съм правил секс с нея ( следователно никакъв). Преди 1 година заминах за чужда държава, учех езика и нямах социален живот. Април месец, спрях да гледам порно и да мастурбирам,защото изчетох безброй уебстраници за това,че порното и мастурбацията от ранна възраст е най-големия враг на ерекцията (мастурбирах и гледах порно от 13 годишна възраст). Вчера беше първия ми опит за секс след 6 месеца никаква мастурбация и порно. Проблема обаче явно е останал този страх отново се появи. Отидох с момичето в дома и, обаче бях толкова изплашен че няма да ми стане,че когато легнахме и се целувахме и се направих на заспал. На сутринта измислях всякакви оправдания че ми е зле за да не правим секс, само се целувахме и прегръщахме и през цялото време си мислех, че не ми става и се задълбавах все повече и повече. Най-странното беше,че през нощта се събуждах на моменти възбуден( явно тогава подсъзнанието ми е спяло и този страх го нямаше). Знам,че колкото повече мисля повреме на секс,толкова по зле става, но просто не мога да си избия тези мисли на страх от главата и да се насладя. Единственото което чуствам е този страх, това неудобство и бързото желание да се изпаря оттам, и да се прибера вкъщи. В момента съм адски депресиран. На 20 години съм, всичките ми приятели имат връзки, това ме кара да се запитвам, защо те успяват, а аз не. Родителите ми ме питат често, дали съм си намерил приятелка, аз се чуствам неудобно, какво да им отговоря, защото имам нужда от връзка, но стигне ли се до секс провалям всичко и сам се отдръпвам. Благодаря предварително за отговора!