Stefi123

Здравейте, Снощи сънувах сън....специален, пъстър, много цветен! Днес мислех за посланието, за преживяното в него....реших да споделя, тук на вас, които намират време да разсъждават върху тези по-различни вибрации, а именно сънищата. Сънувах, че съм на нечия чужда земя, на висок хълм, стоях си сама извесена и около мен, нещо прекрасно. Наслаждавах се на гледката.Зелени поляни, прекрасни дървета, слънце. Сред тази прекрасна природа стояха красиво- дворци и крепости. Събудих се! Казах си...това е Грузия, запомни! Затворих очи и се пренесох в съня обратно. Тук отварям скоба....никога до сега не съм гледала снимки било то на картички, интернет и т.н., за да знам как изглежда самата Грузия! Дори в съзнателния ми живот, не ми е хрумвало, че мога да я посетя. Не защото я подценявам...просто така се е случвало все да посещавам други дестинации. Продължавам....озовах се в един дворец, в една огромна приемна, сред мен прекрасни хора, жените с прекрасни рокли от 16 век, мъжете джентълмени...танцуваха някои от тях може би грузински танц, а други хапваха, пийваха...Поглеждам се в огледалото и виждам себе си в пъстра красива рокля и с капела на главата , а до мен стои един непознат мъж, с който затанцувахме! За мен бе, непознат! Съня будеше възхищение от мен самата , и по-скоро от Грузия

Здравей Sadlife, Аз също ще се повторя за това, че макар и с 8 клас, пишеш много правилно, изразяваш се много добре и съвсем истински и искрено изливаш тук в своята тема болката си, която си трупал години наред. Но дори и да не беше така, по-важното е да си човек, с главно "Ч", да носиш в себе си едно добро сърце, а аз съм убедена, че твоето е именно такова, просто се улавя от написаните ти думи. Незнаеш колко много искам да ти помогна, иска ми се още утре да се събудиш с уверена усмивка на лицето и да започнеш да си подреждаш живота стъпка по стъпка, така, както тайничко в себе си мечтаеш. Приятел вглеждал ли си се в звездите ? Ако не си,..... погледни ги, потърси своята най- ярка, най- заслепяваща окото, звезда...и ще я намериш, това е твоята! Събуди вярата в себе си! Има много натрупана в душата ти болка, от това, че не си имал възможността да имаш едно нормално и стабилно семейство, израстнал си чувствителен, подтиснат от битовите проблеми и си се оставил да те смачкат. Оставил си се просто ей така, без да се бориш в обществото за себе си, без да покажеш на света, че си ТИ, с големи букви, защото е така.....без да изкараш на показ, добрите и положителни черти, които носиш в себе си. Бил си подтиснат, слаб, безпомощен, ако те обидят например, си се оставял отново да го направят..и отново и отново. Защо? Кой е по-различен от тебе? Кой е повече от тебе? Дори в една детска градина, ако има едно 5 годишно плахо детенце, което например се страхува да се пусне по пързалката,останалите дечица ще го бутнат по тази пързалка и ще го разплачат. Защо е така ? Не съм психолог, но ще дам свое мнение....Моделът на поведение е такъв в обществото, хората се стремят да бъдат лидери, искат да дружат с лидери, искат да бъдат силни.А вътре в себе си много силни мъже са изключително големи страхливци, безхарактерни и т.н.....просто тяхното позьорство заблуждава останалите. Но това е техен проблем....просто искам да те накарам да се замислиш, че малко или много всеки човек в дадени моменти е слаб, в други е силен.....бършат тайно сълзите си, НО, продължават напред. Такъв е живота, борба...но не между хората, а борба за своя живот. Когато паднеш, да се изправиш много по-силен. Ти си падал, падал...време е да станеш и да тръгнеш като един боец, който да се докаже, да се научи...най-накрая....време е. Както казват по-добре късно, от колкото никога! Дори не е късно, ти си млад, и имаш възможността да си превърнеш живота в много HAPPY Животът си е хубав, но зависи как ще си го изживееш. Трудно е, знам, от написаните думи по-нагоре, имаш много натрупана болка. Липсва ти нормалния начин на живот....но ти сам си избягал от него, време е да се завърнеш. Най-хубавото е, че си добър човек, с голямо сърце, убедена съм, че ако видиш мравчица, път ще й направиш. Носи си добрината, показвай и прави всеки ден по нещо добро, прави жестове дори и за непознати...ако щеш ...например, купи геврек и го дай на първия срещнат просяк. Когато всеки ден намираш доброто в себе си и около себе си,повярвай ми ще се чувстваш много добре . Задай си въпроса...какви интереси имаш? Плуване, тичане, фитнес, книги, разходки в планината? Отдай се поне на един твой интерес, това ще те зареди със сила и положителна енергия. Отвори се към света. Когато започнеш да се чувстваш по-значим, по-уверен, идват и следващите стъпки. Приятели, запознанства, добри отношения в обществото. Но нали се сещаш, че ако се запознаеш с някого, трябва да имаш поне няколко допирни точки с този някой, за да ви е приятно да сте заедно...например да излезнете на заведение, да отидете на кино, на изглед, на разходка,ако щеш дори и в парка на някоя пейка и т.н. Да си споделяте и радостни моменти и разбира се не толкова радостни, защото животът си е колело, никога не сме само на върха и никога не сме само долу. От теб зависят нормалните човешки взаимоотношения в твоя си свят. Отчаяние, депресии, черни мисли, изхвърли ги в кошчето за боклук..те не са ти нужни. Можеш само ТИ да си завъртиш живота на 180 градуса и да си живееш, така както си пожелаеш. Стъпка по стъпка, съм сигурна, че ще се справиш! Когато постигнеш всичко това ще си намериш и работа, лека полека защо не...и самостоятелен? Просто трябва да започнеш да живееш Желая ти искрено много успехи, приятел !!!

Здравей Орлин, Вчера случайно прочетох един цитат и го споделям с теб: "Изток, запад, юг, север - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него." – от Елиф Шафак - "Любов". В този ред на мисли, аз също твърдя, че няма нищо случайно и за всяко нещо си има причина и всичко, което се случва във вътрешния свят на всеки един от нас идва, за да ни покаже правилния път, защото човек цял живот търси този синхрон в себе си. Ако успеем да достигнем до пълно себеопознаване, да вярваме единствено и само в доброто, ако се научим на всички ценности, тогава ще сме опознали духовния си свят и можем да кажем: " Успях, живея-истински! ". Когато за първи път ми се случи странното преживяване по време на сън,си казах, че определено има някаква причина за случилото се, но каква беше тя???? Когато ми се случи и отново и отново, съпроводено с онези думи, че ще преодолея страховете си, които понякога имам, намерих отговор на въпроса. Ето, борейки се за един душевен вътрешен мир, напук на натрапчивите мисли, които понякога идват, се случва това състояние. Както казваш това е инструмент за разширяване на съзнателността. Макар че, тези състояния се случваха, когато съм почти душевно спокойна, когато съм позитивно настроена и се радвам на житейския си път...., но явно някъде дълбоко в мене се е запечатал страха, който чака подходящ момент да ме окове. Знам от личен опит, когато сме подвластни на страха, на неправилното мислене, тогава светът ни се ограничава, тогава спираме да живеем пълноценно и сме подвластни на собствената си тревожност, която ни пречи да дишаме спокойно и щастливо. Вече съм убедена,благодарение и на твоите думи, които написа, че тези състояния, които съм изпитала, идват,като един духовен учител, който да ме научи на нещо велико, а именно на – духовно развитие на същността, да ме научи на мир и спокойствие вътре в самата мен. Дано успея правилно да изиграя този коз, който дойде сам в ръката ми ))) Благодаря ти още веднъж за помощта!!! P.S. До Rwanda- Смело напред ))) Желая ти от сърце душевен мир,спокойствие, израстване на истинската, божествена и дълбока същност. И ако усетиш някоя вечер по време на сън отново това състояние, го посрещни с усмивка

Здравей Орлин, Първо искам да благодаря за бързия отговор, който ми даваш.Радвам се, че има толкова човечни и добронамерени хора като теб, които онлайн-безплатно правят консултации, помагат на хора с различни тревоги, проблеми. Доста се позамислих върху твоите думи. Доколкото разбирам, въпросното състояние, е провокирано от моя натрупана тревожност, ако щеш и невротичност и идва в съня ми с хубава мисия, за да ми помогне. Както самия казваш, това е начин за събуждане на духовността, за опознаване на себе си в дълбочина. Но мисля, че е нормално, когато дойдат без да бъдат канени в съня, човек да се изплаши. Все пак, това е преживяване, което е изключително различно от нормалните състояния и ако не си подготвен за това, идва и страха. Чудиш се какво се случва с тебе по никое време на нощта, защо е това силно сърцебиене, какви са тези вибрации, това бучене, каква е тази енергия, която чувстваш, че излиза от тялото ти? Но занапред, ако се случи отново да преживея това състояние, ще бъда спокойна и ще се опитам малко по-задълбочено да изуча случващото се без капчица страх Благодаря ти, още веднъж

Здравей Орлин, Реших да ти пиша, защото имам нужда от съвет и разбиране. Разбрах за теб от интернет, разгледаждала съм сайта ти. Чела съм твои статии, които са ми помагали, благодаря Адмирации за професионализма! ИМАМ ПРОБЛЕМ...Аз съм Стефи, на 33 години, трезво мислеща жена, със страхотно семейство, приятели, добра работа. Започвам направо, ясно, кратко и точно. Случва ми се вече четири пъти едно изключително странно състояние по време на сън. Описвам случките : -Първи път....миналата година, пролетта, спейки една нощ сладкия си сън, изведнъж усетих, силна вибрация, някаква енергия в мене, която се опитваше да излезне от мен. Представи си два магнита, как като се опитваш да ги разделиш, какво е усещането. Нещо подобно , бях убедена, че не сънувам, усещах силно сърцебиене, известна доза страх от случващото се. Аз се издигах и сякаш тръгвах в стаята, но подсъзнателно си казвах...моля те върни се и отвори очи. Връщах се, като това връщане го чувствах като силен допир, все едно нещо ме изпълваше, цялата. Отварям очи, но за съжаление, пак ги затварям..пак вибрация, пак сърцебиене, пак молба да се върна и така...на 3-4 пъти, докато успях напълно да отворя очи. Почти не мигнах тази нощ. Бях в шок от случилото се. На другия ден се опитах да потърся инфо в нета, попаднах на - астрална проекция, сънна парализа, осъзнато сънуване..подобни състояния, като моето. Четох, за много истории в нета, на хора с подобни преживявания, волни или неволни. Тогава се зачетох и за медитациите, за чакрите и т.н. Теми, които честно казано, никога не са ме влечели, по-скоро не съм се замисляла за тях Реших да споделя на близките си, останах неразбрана и леко подозрителна....аджиба..какви неща се опитвам да им разкажа и споделя )) Реших да не мисля за това и забравих. - Втори път. ...Тази година, началото на лятото. Бях забравила за случката, реших през деня да релаксирам и си казвам...сега ще се опитам да медитирам, легнах, затворих очи...за първи път реших да се опитам да се докосна до тази медитация, за която толкова хора говорят, практикуват, но не успях, постоянно мислех за разни неща, неможах да се отпусна и провал........и ето вечерта ...отново онова състояние се завърна...вибрация, някаква енергия, която излиза от мене, усещането за излизане, и сякаш изпадах в безтегловност, така пак..., сякаш излизам и се връщам на няколко пъти. Сърцебиенето е много силно. По време на случващото се ми се яви в съзнанието една реална снимка АЗ И БРАТОВЧЕТКА МИ, която е на 13 г., снимани заедно, казах си..тази снимка ще я кача във фейсбук. Между другото след месец ходейки на гости в братовчедка ми, видях, че същата снимка, беше изкарана на фото и сложена в рамка на видно място на секцията им. Стана ми странно, толкова много снимки имаме двечките...точно тази снимка ми се яви не на сън, а по време на това състояние, сякаш беше видение и точно тази снимка, самата моя братовчедка си я изкарала и сложила в рамкаJ))) Незнам дали не съм провокирала това състояние с опита ми за медитация, защото факт вечерта след една година се повтори странното преживяване. Но определено това състояние ми се случва, без въобще да правя опити през нощта, то просто се случва по време на сън. -Трети път....На следващата вечер отново. Но много по-силно. Отново усещане за силна вибрация, сърцебиене, някакъв тласък нагоре и хоп.....този път виждах светлина, много силна, много ярка и ТАМ...ми се яви образ на една жена, която с много приятен глас, изключително спокойно ми пророкува, за някакво събитие, че ще се случи ...за хубаво нещо става въпрос...и каза, да не се притеснявам, че ще си преодолея страховете ,които имам.. Ще попитате..какви страхове....ами, за съжаление и моята психика е доста натоварена и леко изхабена от ударите на съдбата и от време на време ме гонят някакви натр.мисли, страхове, но смело мога да твърдя, че почти съм се преборила с тях, а и не съм позволявала кой знае колко да господстват над мен..... не позволявам на изкривени мисли да пробуждат в мен тревожност....налудничево е и не е правилен модел на мислене. Каквото е в главата на човек това е важно!!! А за мене е важно да имаме правилни мисли, правилни действия, тревожността и страховете, натрапчивите мисли са НЕПРАВИЛНИ. Макар, че на моменти идват ей така от нищото и се изисква да се боря с тях, може да се случва рядко...2-3 пъти годишно, но се случва. Искам да съм на 100 % трезво мислещ човек, да се радвам на живота, на въздуха, на природата, на всичко, което ме заобикаля, но за съжаление стреса оказва влияние на психиката и понякога идват онези лоши мисли, които за съжаление в днешно време са често срещано явление при нас-хората. Връщам се отново към състоянието....четох както казах, всякакви форуми, всякакви истории, чудех се това моето да не е астрална проекция....но имах и подозрението дали не е някаква форма на халюцинация на мозъка ми, да не е някакво психическо отклонение. Имала съм моменти с часове съм се връщала към случките, просто затварях очи и си представях какво точно съм преживяла, как съм се контролирала, да отворя очи, за да го прекъсна и съм успявала..... -Четвърти път .Мина цяло лято и тази събота отново ми се случи, този път усетих дори някакво бучене....нещо от рода на –вуууууууу. И този път усещах, как тялото ми спи и аз се опитах, да си вдигна ръката, но не успявах, все едно бях във въздуха. Така, отново на няколко пъти...излизам, влизам...излизам, влизам....Вибрации, бучене. Помогни ми, моля те, кажи ми че не полудявам, какво ми се случва спейки....Понякога имам малко по-специални сънища, чат-пат сънувам неща, които ми се сбъдват, но ...това няма нищо общо със съня, нищо общо. На 100 % съм убедена, че случващото се, не е сън, не е! От една страна ми е любопитно, интересно, но от друга ме хваща шубе, дали ако ми се случва занапред, ще мога така да се контролирам...Малко дълго ми стана писмото, сори, но имам нужда от твоят съвет. До скоро