Привет на вси4ки :-))
за Иван - темата бе поставена от мен, защото си помислих, че сте подходящи хора за разговори, извори на опитност и знания, хора активни и стремящи се към добро :-))
за Лена - моля духовния си водач за разговори и дискусии в състояние на медитация. И не бих казала, 4е се шегува, а по-скоро цялата му нагласа е добронамерена и тънко преплепетена с чувство за хумор. Като че ли всеки път ми обръща внимание натова, 4е на живота не бива да се гледа като на някаква борба и че нещата не са толкова сложни, колкото ми изглеждат. Определено се чувствам много спокойна след това и с нов поглед към нещата.
за Латина - разкажи ми, моля те, когато намериш подходящите думи, за това как си се чувствала преди и след кръщенето си, и какво се е променило, благодаря :-))
за Венци - вероятно си умен и добър, но се изразяваш по начин, който не израрява най-то4но и разбираемо това ;-)
за Stranger - истината, според мен, не е една и окон4ателна :-) Дали сме в храм или в салон е важен стремежа към 4исто сърце и добра мисъл и дело :-)
Привет, Венци! Благодаря и на теб за коментара ти :-)) Моето вътрешно усещане ще изразя с твоите думи, 4е: "Истинският Храм е в Сърцата ни". Но понякога (както и в слу4ая с моето посещение в Божия храм, бях поканена на кръщене на детенцето на близки приятели) се озоваваме в църква и там се слу4ват разли4ни преживявания, едно от които е моето. Имаш ли идея защо ми случва все така?
Да не ставам адвокат на Иван, но го разбрах по следния на4ин - отидете в храма, за да се върнете към корените си и като знаете кой сте, ще намерите покой.