Хари

Здравейте! Макар и с много голямо закъснение искам да благодаря на Диана за мнението, което е написала по моя въпрос! Не ми се случва често някой да ме похвали за нещо – както казва Диди „Моята роля е изцяло подкрепяща…”. Та възприемам написаното от Диана и като поощрение – за старанието, за реалната самооценка. Благодаря й и за ценните съвети, които ми дава – именно затова описах моите проблеми в този форум. Между другото, в този т.нар. „портал” се пише изключително грамотно и интелигентно, което може би потвърждава теорията, че от психологически проблеми страдат повече интелигентните хора, жалко :-( Но пък форумът е затова – да си помагаме взаимно. Ето и сега жената ми е сърдита (и спи, разбира се), защото се сдърпах с големия син, а след това й направих забележка, че само иска да спи – и ето ти проблем. Просто не мога да издържа на изкушението да споделя следното нейно изказване днес, когато се опитах да разведря нещата: „Човек, който ми прави забележка, че спя, е мой враг!”.

Didi_ts, много ти благодаря за отговора! Не съм спрял да следя темата, но от задължения нямам време да напиша отговор, с който да благодаря. Е, сега го правя - жената спи пред телевизора и виж кое време е. Трябва да се лиша от сън, за да направя нещо за себе си. Както обичат да казват някои: "Това е положението.". Оправяй се!

Здравейте, Няма с кого да споделям и на кого да кажа какво наистина мисля. Нямам приятели, а и да имам не мога да споделя с тях това, което пиша тук. Двамата с жена ми сме на по 47 години. Женени сме от 24 години. Имаме двама сина - на 21 и на 12 години. Големият ми син е роден с мозъчно увреждане - ДЦП. Не е самостоятелен и е на инвалидна количка. Животът ни е посветен на грижите за него. През ден си тръгвам от работа в 13ч., за да се върна в къщи и да го гледам. Животът ми се състои в работа и грижи за децата. Липсва ми свободно време, което да посветя на грижа за себе си, за фитнес, за здраве, за почивка, за забавление. А когато нямам възможност да се погрижа за себе си, ставам раздразнителен. Никога не правим нищо сами със съпругата ми - винаги сме с децата. Нямаме личен съвместен живот. Жена ми се смята за най-красивата на света. Напоследък често казва, че понеже е красива трябва да й се прощават всички грешки. Или пък "Като се гледам, толкова съм красива, че ми се иска сама със себе си да правя секс." Това й усещане се подсилва от мненията на хората, които й казват, че е много хубава, добра, че се справя с всичко, че е много добре облечена и т.н. Всичко това е абсолютна истина, но мисля, че й замайва главата. В нея се наблюдава двойнствено поведение. При общуването с колеги в работата и хора извън семейството е много любезна и мила. В къщи е друго - тя нарежда и заповядва какво да се прави и не се колебае да вика и да употребява обидни думи, когато някой й се противопостави. Тя, която иска от малкия син да чете всеки ден по 1 час, не е прочела нито една книга за последните 10 години. Най-често караниците тръгват от дреболии и някоя забележка, която аз съм й отправил. Тя не приема забележки - веднага ме обвинява, че съм или пил алкохол, или съм вече стар и че се карам с нея, за да не правя секс?! Не обичам скандалите и това ме измъчва. Как да направя така, че да не ги предизвиквам? Жена ми все по-често напоследък ми казва "Кажи ми, че съм красива! Нали съм млада? Ти не ми обръщаш внимание!" А кога да й обърна от работа и домашни задължения? По отношение на секса сме добре. В последно време жена ми иска секс много често - всеки ден, дори и да е изморена от работа. Преди 2 години не беше така - работата я отклоняваше от секса и искаше само да спи (за да бъде красива). Имам проблем с алкохола - пия почти всеки ден, преди всичко на вечеря. Не пия по много и не се напивам, но все пак не трябва да се пие. А не мога да се откажа... Много съм чувствителен към нередностите, неспазването на правилата и несъобразяването с другите хора. Забелязвам всякакви нередности, които другите хора не забелязват. И понеже не мога да променя нещата, се тормозя.