Здравейте!
Много се колебах дали да пусна тема или не, и накрая реших "защо пък не" и така, ето ме сега пиша тук.
Аз съм момче на 21 години и в последните 3 страдам от почти напълно изгубена Вяра във всичко. Казвам почти, защото ако беше само напълно изчезнала, едва ли щях да пиша тук. Под Вяра имам предвид не само религиозна - не вярвам в себе си, в семейството си, в приятелите си, в образованието си, в учителите си, в почти нищо. Не мога да им се доверя за нищо, не мога да разчитам на тях за много неща, не мисля, че ако живота ми зависеше от тях ще мога да ги помоля за помощ. И следователно ще ви дам конкретни примери, които ще сложа в spoiler tags, защото поста ми е безразборно дълъг. Нека ги прочетат само хора, които наистина проявяват желание.
На кратко казано: семейството ми ме предава, близките ми ме предават, аз самият се предавам, тялото ми ме предава - не мога да намеря сила да вярвам на каквото и да е, не виждам смисъла. Всички се правят на ударени, сякаш хляба от ръцете съм им взел. Сънувам кошмари, свързани с вярата. Много силни видения и образи. Мъртви светии; говорят ми дяволи, демони, конкретно Сатаната искащ от мен да убия Бог, заклани попове, разрушени църкви, мъртви дървета, родители ми убивaт по зверски начин невинни хора и деца, насилвaйки ме да ги гледам; мъртъв орел(много важна птица за мен). Винаги сънувам войни, много смърт, кръв, болка, страх, адски образи и много други ужаси.
Чувствам се непосилен, демотивиран - живуркам си без цел ей така и не ми пука особено много какво ще стане.
В случай, че това има значение: аз съм зодия скорпион с асцедент в скорпион и двете управляващи планети в скорпион. Знам, че астрологията понякога има отговори - не съм попадал на адектватен астролог и не мога да правя заключения. Само това знам за себе си в тази сфера и това само мога да ви кажа.
Извинявам се за дългия пост. Имам нужда от съвети как да възвърна Вярата си. За мен значи много. Не изпитвам страх, бих го нарекъл чувство клонящо към апатия - просто какъв е смисъла? Ще тръгнат против мен един или друг ден и ще използват всичко, което съм им поверил за да ме свалят на земята и едва ли ще мога да бъда сдържан вечно и ще се пролее нечия кръв
Ако знаех какво да правя нямаше да пиша толкова много, колкото изписах. И отново се извинявам за прекалено дългият пост.