Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Kane Adams

Участници
  • Общо Съдържание

    6
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Kane Adams's Achievements

  1. Недей да се страхуваш. Не слушай "приятелите" си - тяхното мнение е тяхно мнение, не е истина. Момичетата в България са странни същества, които обичат да висят по кафенетата, да клюкарят и да си гледат смартфоните докато се опитваш да ги заговориш - очакват едва ли не луната от небето да им свалиш. Имат изисквания без покритие. Мислят се за чалга певици, сякаш всичко им принадлежи и си едва ли не длъжен да им робуваш. Просто пробвай да заговориш някое девойче - ако веднага ти отвърне с тежкарене, сякаш е нещо много повече - забрави я. Никога повече не мисли за нея. Тя няма да ги донесе добро в никакъв случай. Мога да те уверя, че повечето хора изпитват "срам и притеснение" също като теб. И тях ги е страх да направят първата крачка - мислят си "ами ако не ме хареса, ами ако не се получи... ами ако ми се подиграват?" Има само един начин да разбереш. Без риск няма печалба. Без смелост няма победа. Нищо не губиш, и без това не ги познаваш - до сега си живял без тях. А можеш да спечелиш всичко, ако си допаднете. Недей да си мислиш "ами ако не ме хареса?" Мисли си "ами ако си допаднем, ако ме хареса? Ако тя е жената на живота ми?". Колкото до това, че някой си ти е казал, че ако точно сега не тръгнеш с момиче си гей - недей да го вземаш на сериозно. Какво значи това ако сега не си с момиче? Той като е с момиче какво е станало?
  2. Към автора на темата: Ще карам накратко. Казваш, че си леко мургав и обществото не те приемало... навремето обществото си е мислило, че Земята е плоска и е център на вселената А това, че родителите ти са се разделили е тежко. Според мен никой родител не трябва да причинява това на детето си... но трябва да разбереш, че в крайна сметка това си е техният живот и нямаш пряк контрол над изборите им. Колкото и да е неприятно е така, някои неща трябва да се приемат. Имах сходни проблеми с твоите: нямах приятели, нямах пари, нямах сила, провалях се във всичко, не виждах смисъл за каквото и да е, разболях се... но изведнъж нещата се влошиха многократно. От 2 години живея сам, но никога преди това самостоятелен, винаги е имало кой да ми помага, когато трябва. Е, изведнъж нямаше - родителите ми закъсаха много и нямаше кой да ми дава пари. С приялите си скъсах всякакви взаимоотношения, защото никой от тях не ми мислеше доброто - останах напълно сам. Разболях се още по-тежко. Престанах да ходя на лекции и да правя каквото и да е - стоях по цял ден вкъщи и изцеждах последните си спестявания в алкохол и цигари. Бях останал напълно сам, сериозно болен, без пукната пара и без сила, без воля за живот... Изведнъж ми просветна. Живота ми бе заложен на карта и ако аз самия не се погрижех за себе си, вече нямаше кой да го направи вместо мен. Щях да умра. Реших, че вече няма на къде. Имах някой лев, купих си една по-свестна дрешка и тръгнах да търся работа - 1 седмица обикалях и нищо. Отчаях се... вече не виждах изход... Тръгнах да си изпия последите пари, вече напълно загубил вяра и надежда. И ето изведнъж в магазина виждам един стар познат, не сме се засичали от години. Идва при мен и ми казва "здравей приятелю, нямам много време за това направо по същество: на скоро отворихме един магазин и ни трябва човек, който да го чисти и подрежда през ноща. Искаш ли да ми помогнеш? Парите не са много за сега, но се надявам да се разрастнем." ей така просто ми го каза изневиделица. Аз седя и го гледам, не мога да повярвам... естествено, че се съгласих. Още същата вечер почнах. Малко магазинче в другия край на града, главно за хранителни стоки и основни потребности. Запознах се с нови хора. Можех да се издържам сам. Купих си лекарства за болестите - по-добре се чувствам. Работата не потръгна много, но магазина стана стабилен и се утвърди в квартала. Съкратиха ме и ме препоръчаха на един техен познат, който се занимава с козметика. Сега работя като доставчик. Взех си домашен любимец - куче, немска овчарка. Върнах се в университета и ме взеха като член в студентския съвет. На скоро си купих автомобил и започнах да доставям козметика извънградско. Никога не се отчайвай. Винаги се намира решение. Излез навън - твоя живот си е в твоите ръце. Запиши се някъде... в някоя библиотека, някоя група, дори в Червения Кръст... потърси си някаква работа, каквато и да е. Забрави за "приятелите" си, които освен да те дразнят и обиждат друго не правят - това не са ти истински приятели, не ти трябват. Може да пробваш да започнеш някоя безплатна онлайн игра и от там да се запознаеш с някого, човек никога не знае... светът е малък и спасение дебне отвсякъде. И като за финал ако искаш някаква промяна просто трябва да го направиш - друг начин няма. Успехи.
  3. Благодаря за отговорите. Филма "тайната" го гледах преди 6 години. Вселената изобщо не е каталог, от който си избирам каквото си искам и хоп ей така идва докато само си мисля за него И е много удобно да се леят мъдрости отстрани. Както и да е мнението ми за това не е важно. Като се замисля е вярно, че ми липсва цел. Както и средства. От два дни си се разхождам из парка. Има едно доста приятно местенце, което минава през няколко баирчета. Надявам се да ми помогне. И без това няма какво друго да правя в момента. Искам да мога да разчитам поне на себе си, защото в момента имам чувството, че ще се строша на две ако се опитам да променя нещо. Що се отнася до близките ми... за мен значеше много когато постъпиха така. Не ми остава друго освен да ги избягвам. Не виждам какъв е смисъла да съм с хора, които при първа възможност биха ми продали главата на някой си. Просто ми трябва нова компания, които не изявяват желание за самоубийство чрез пияно шофиране. Както и да е, това е доста болезнена за мен тема върху която нямам никакво влияние. Ще се опитам да следвам съветите ви. Надявам се в крайна сметка да излезе нещо от това. Ако ли пък не - нищо ново под слънцето за мен.
  4. Извинявам се за двойният пост. Когато първо писах не бях сигурен точно как да формулирам проблема си. Сега мисля, че мога да ви дам по-конкретно обяснение. Стигнах до извода, че не мога да разчитам на хората около мен. Значи ги отписвам, ще се опитам да забравя за тях. И без това в момента не ми е до ебавките им. Що се отнася до родители ми - те си имат техните проблеми(и то не малки) и само ще им преча. Това което най-много искам да променя е да си заздравя тялото, защото ще ми даде доста възможности. В момента съм в състояние, в което не мога да върша почти никаква работа. Следователно финансите ми са изчерпани. Мисля, че точно от това идва апатията ми. Не виждам от какво друго би могло. Какво бихте ме посъветвали да направя за да укрепна малко? Изглежда ходенето на фитнес само ми вреди. Не ми се рискува отново 3 дни да лежа от болки. И ходенето по планина също няма да ми се отрази добре защото бях един път това лято и пак имаше болки и напрежение. Знам, че спа § уелнес биха помогнали в комбинация с балнолечние, но в момента това е абсурд - никакви пари нямам. Може би стречинг упражнения и малко Йога? Някаква конкретна литература можете ли да ми препоръчате? В момента разполагам само с време - имам около 2 месеца докато започне новият семестър. Имам все още някакви пари, но въобще няма да стигнат за пътуване или лечебен туризъм. Може би специфични хранителни режими и наблягане на конкретни храни? По принцип съм вегетерианец. Някои лекари са ми казвали да ям месо, защото давало сила. Мога да ям месо ако е крайно наложително, но не мисля, че ми помага. По-скоро ми се гади от него - не съм свикнал. Е, ако живота ми зависеше от това бих ял. Нищо против хората, които ядат месо - просто аз не ям. Съжалявам, че ви изгубих времето. Трябваше първо да осмисля проблема преди да го споделя. Но... ами, така стана.
  5. Това за което говорех е годините ми докато бях малък. Изглежда разбиранията ни за "детство" са различни. Бях верен на себе си. В последните 3 години само провали във всеки един аспект. Независимо какво пробвам - провал след провал. Вече не съм верен на себе си. Говоря за момента, не за онези случки, когато родителите ми са защитавали другите. Те и сега го правят но както и да е. Няма как да съм верен на себе си при положение, че всичко, което правя се проваля. А не винаги е било така. И не знам как изведнъж стана така. И отново 3245739048579348 реда пост. Извинявам се.
  6. Здравейте! Много се колебах дали да пусна тема или не, и накрая реших "защо пък не" и така, ето ме сега пиша тук. Аз съм момче на 21 години и в последните 3 страдам от почти напълно изгубена Вяра във всичко. Казвам почти, защото ако беше само напълно изчезнала, едва ли щях да пиша тук. Под Вяра имам предвид не само религиозна - не вярвам в себе си, в семейството си, в приятелите си, в образованието си, в учителите си, в почти нищо. Не мога да им се доверя за нищо, не мога да разчитам на тях за много неща, не мисля, че ако живота ми зависеше от тях ще мога да ги помоля за помощ. И следователно ще ви дам конкретни примери, които ще сложа в spoiler tags, защото поста ми е безразборно дълъг. Нека ги прочетат само хора, които наистина проявяват желание. На кратко казано: семейството ми ме предава, близките ми ме предават, аз самият се предавам, тялото ми ме предава - не мога да намеря сила да вярвам на каквото и да е, не виждам смисъла. Всички се правят на ударени, сякаш хляба от ръцете съм им взел. Сънувам кошмари, свързани с вярата. Много силни видения и образи. Мъртви светии; говорят ми дяволи, демони, конкретно Сатаната искащ от мен да убия Бог, заклани попове, разрушени църкви, мъртви дървета, родители ми убивaт по зверски начин невинни хора и деца, насилвaйки ме да ги гледам; мъртъв орел(много важна птица за мен). Винаги сънувам войни, много смърт, кръв, болка, страх, адски образи и много други ужаси. Чувствам се непосилен, демотивиран - живуркам си без цел ей така и не ми пука особено много какво ще стане. В случай, че това има значение: аз съм зодия скорпион с асцедент в скорпион и двете управляващи планети в скорпион. Знам, че астрологията понякога има отговори - не съм попадал на адектватен астролог и не мога да правя заключения. Само това знам за себе си в тази сфера и това само мога да ви кажа. Извинявам се за дългия пост. Имам нужда от съвети как да възвърна Вярата си. За мен значи много. Не изпитвам страх, бих го нарекъл чувство клонящо към апатия - просто какъв е смисъла? Ще тръгнат против мен един или друг ден и ще използват всичко, което съм им поверил за да ме свалят на земята и едва ли ще мога да бъда сдържан вечно и ще се пролее нечия кръв Ако знаех какво да правя нямаше да пиша толкова много, колкото изписах. И отново се извинявам за прекалено дългият пост.
×
×
  • Добави...