PRETTY WOMAN

Благодаря на didi_ts и на dfl за отговорите. Към dfl: колко време бяхте заедно и на колко сте години? Ако сте млади това ще мине,но при мен е твърде късно за големи надежди и това е най-ужасната мисъл: пропиляла съм си 8 год за нещо което се изпари за 1 миг....Оттук нататък на кого да имам доверие,кого да допусна до себе си.....абсуд! Оставам си сама и край, нещото което най-ме плаши е да остарея сама- макар че имам още време дотогава все пак- но натам вървят нещата...Не останаха свестни хора,ни мъже ни жени,за жалост....

Здравей,историята ти ме развълнува. Аз съм разведена жена с 10 годишен син ,като последните 8 години живях с мъж ,който срещнах по интернет без втори брак,но това беше най- огромната любов ,която не съм смятала че ще се случи на мен. Но....той приключи връзката.Най-неочаквано,заяви че иска да се разделим,без обяснения.Вярно че се беше отчуждил през последните 6 месеца,не искаше да прекарва времето си с мен,губеше се по цял ден в неделите.....не говореше с мен по никакви теми освен вечерята.Но мислех че е период,че ще мине,ще ме потърси като се разделим....НИЩО! Минаха 2 месеца.Направих няколко опита да го търся- как съм можела да го безпокоя като сме приключили...Спрях да го търся.Пак НИЩО.Все едно не съм съществувала за него никога...Боли ме,не спирам да го обичам...Все се надявам и аз като теб,че ще се оправим...ама май няма.И аз толкова искам семейство,дадох всичко от себе си..Детето ми порасна с него,не с баща си.И...край!Просто ей така. Явно си живее живота и не се и сеща за мен а аз се обливам в сълзи всяка нощ.Историята ти е като моята.Няма причина да те зареже-поне не очевидна.Аз подозирам бившия ми в нова връзка още като сме били заедно.Вероятно при теб е същото. Понеже постът ти е от преди няколко месеца,моля те напиши как са се развили нещата при теб.Може пък това да помогне на мен-при мен раната е по прясна! Поздрави!