Здравей Калина! Нямаш си и на идея колко добре те разбирам! Моята дъщеря е на 13г исъщо е пробвала марихуана и амфеатмини. Проверих я и за други наркотици - засега всичко е ОК, ама въпроса е докога? Със зор ходи на у-ще - общо взето, когато и“ е кеф. В момента е 7-ми клас и се търкаля по наклонената плоскост към дъното, а аз съм безсилна да помогна. Вече не съм сигурна дали съм на този свят! Беше много лесно за комуникация дете до 5-ти клас, и после изведнъж всичко се срути. И до ден днешен е много инициативна, намира решения и се справя със ситуации, които биха затруднили и по-зрели хора, ама това е само, ако пожелае. Разбирам, че поведението и“ е вид бунт, разбирам, че е насочено към нас родителите, обаче ми се губи причината. Никога не е била ограничавана в каквото и да било. Според възможностите си сме се опитвали да задаволяваме желанията и“. Интересите и“ сега се заключават в рисуването, компютрите и английския - всичко останало въобще, ама въобще не я интересува. Никакви наказания не са в състояние да променят нещата. Учителите и в частност директора на у-щето, в което все още учи, се интересуват само то това да съм се разписала на поредното и“ наложено наказание, и да съм представила бележка, ако има повече отсъствия. Опитах се да им обясня, че по този начин не помагаме на детето, поисках да ми разговяраме със психолог, ама явно това не ги вълнува. Нямам финансова възможност, за да ходим на платен психолог. С всеки изминат ден имам чувството, че навлизаме все по-дълбоко в "зоната на здрача". Вече ми се струва невъзможно да се измъкне от ямата, в която е попаднала. Може би трябва да спомена, че е много красиво и обичано от съучениците се дете и определено всяка нейна постъпка има доста почитатели. Няма никакво уважение и респект от когото и да било и всичко обяснява с "живота си е мой и никой не може да ми определя какво да правя и какво не". Засега "краде" само цигарите ми, ама в близко бъдеще съм сигурна, че са наред и парите вкъщи. Имаме и "изчезнало" злато, за което естествено тя нищо не знае. Сестра и“ е на 20г. - учи в Манчестър и с нея никога не съм имала такива проблеми. При забележки от моя страна обичайно обяснението на малката е "нали си имаш една перфектна дъщеря, ето аз съм другата". Обвинявам себе си, защото винаги съм била убедена, че няма лоши деца, а само неуспешни родители и определено аз съм от тях. Винаги съм намирала решения и изходи от ситуациите, които ми е поднасял живота, но този път определено съм "шах - мат". От все сърце ти желая нещата да се развият блогаполучно при вас. Писах ти просто, за да знаеш, че не сама!