Здравейте.
Пиша отново в темата, защото осъзнах, че след първоначалното споделяне в този форум не съм усвоил и развил у себе си нещата, за които ме съветвахте (и аз съм съгласен с тях), а просто съм се зарадвал на факта, че мога да споделя проблемите си и някой да ме "изслуша". Тоест съм се залъгал, че съм се справил.
Наистина съм съгласен с вас за себепознанието и вярата в собствените възможности, но така и не мога да го постигна. Все си оставам комплексарски настроен.
Аз наистина не мога да стана добър в нещо. Влагам много усилия и време, раздавам се много, но никога не постигам много. Ставам средно добър, но никога наистина добър. Имам усещането, че сам си поставям някаква граница, сам се ограничавам, сам си казвам "ти не можеш". Понякога пораженческата ми нагласа е толкова силна, че съм убеден, че ще се проваля в нещо, още преди да съм го започнал. Накратко - искам от себе си много, но нищо не постигам.
Смятам, че в работата си бих бил един добър и стриктен подчинен, който спазва всички срокове, но нищо повече. Не си се представям като човека-идея; като шефа; като този, който се справя с трудните задачи; като този, който се изкачва нагоре в кариерата си. При мисълта, че ще стана един посредствен работник, ми става лошо. Не искам да се връщам от работа и да казвам "Е*аси и тъпия ден, мразя я тази работа.". Когато майка ми споделя "не постигнах нищо в тоя живот", си се представям след 30 години да казвам същото. А не искам да е така...
Комплексарщината ми е толкова голяма, че започвам да правя впечатление и на хората около себе си. Често казвам пред другите "аз съм грозен", "много съм тъп", "некадърен съм" и т.н. Това изглежда като самоирония, но аз по-скоро го възприемам като крайна примиреност със собствените си отрицателни качества.
Притеснението преди важно за мен събитие, срамежливостта, неувереността, завистта, злорадството - всичко това аз дължа на комплексите, свързани с външния си вид и с това, че нищо не съм постигнал и няма да постигна.
Аз я подкарах на самоанализ, но не знам дали нещата, които мисля за себе си, са наистина верни, или просто едни повърхностни обяснения.
А вие какво мислите за всичко, което изписах?
Поздрави и лек ден.