Искъм да споделя, че преди когато не бях депресиран, никога не съм си мислил за самоубиство, а сега когато разбереш, че си в тежко положение виждаш живота по друг начин, старая се да помагам на всеки, да бъда по добър човек, да опозная себе си! И пак въпреки, че пия антидепресанти, положението не се орпавя, а това чуство за вина ме убива бавно. Чудя се, кога ще дойде този ден, когато ще съм се оправил... А натрапчивите мисли, също са много гадни, знам трябва да ги оставя, да не се притеснявам, защото се засилват повече, но не мога, немога да си простя и на себе си, явно това ми е проблема. Или прекалено съм чуствителен... А и като художник бих казал, че ние сме по различни, а не луди просто, съм забелязал че хората като не разбират, някого го наричат луд... Надявам се на съвети... Преди мечтата, ми беше да съм художник, склуптор, преоспял, сега мечтата ми е да, се излекувам, Бог да ми прости за грешките.