Здравей Иво,
За първи път си позволявам да изразявам мнение в Портала и то точно по въпроса за чистотата.
Въпреки, че в дебелите книги на духовни теми е писано, че външния заобикалящ ни свят е отражение на вътрешния мир, аз мисля, че в случая няма много общо.
И е добре да няма. Човек душевно чист може да премине през какви ли не неразбории и безредие, и да продължи да се носи скъпоценния камък ДУШЕВНА ЧИСТОТА. Въпроса е друг: Кой какво разбира под “дущевна чистота” и има ли тя почва в наши дни? И още: Ако си решен да бъдеш верен на себе си, дали няма да влезеш в конфликт с настоящата действителност на лъжи, лицемерие, задкулисни игри, надпревара и т.н. А ако това се случи, какво става със закона на хармонията между ум, сърце и воля?
На мен лично доста ми тежи да съм идеалист, но друга не мога да бъда, а и няма за кога да се мъча да се променям.
Диана
