Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ралица Христова

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1048 посещения на профила

Ралица Христова's Achievements

  1. Благодаря докторе за бързия отговор.Искам да попитам след като моето състояние според вас е ОКР,защо при мене не се наблюдават така характерните за ОКР движения потискащи тревожността?Аз не подлагам на съмнение вашата компетентност,но съм толкова уплашена,че все си мисля че завинаги ще остана така.А относно бременността ми като се срещна със специалист дали ще има възможност за по слаби медикаменти?Аз пия чай от жълт кантарион,но не мисля че ме успокоява,а снощи прибягнах до мента,глог и валериан.И защо при мене това ми състояние е на приливи и отливи-държи ме примерно 4-5 дни и после 2-3 съм спокойна и натрапливите мисли ги няма?И дали моето ОКР не е придружено и с предродилна депресия?
  2. Добър ден.Пише Ви едно ужасено момиче,неразбиращо какво се случва с него.Ще се опитам да бъда максимално кратка и изчерпателна. Всичко при мене започна преди около 4 години ето как:Появиха ми се бодежи в сърдечната област които не изчезваха дни наред и започна едно притеснение да не би да ми има нещо на сърцето,следователно веднага потърсих лекар,кардиограма ми беше направена и всичко излезе съвсем нормално.Поуспокоих се следователно,но кошмара тепърва започваше.Една вечер тъкмо заспивайки получих задух,от който се уплаших изтичах в банята да се наплискам с вода,а цялото ми тяло трепереше.Последва ходене до бърза помощ,от там отново ми направиха кардиограма и тя без отклонения и ме пратиха отново у дома с диагноза нервна криза.Започна се един кръговрат всяка вечер горе долу по едно и също време на първата криза започвах да треперя.Започнах да ровя в интернет за симптоми,който ме отвеждаха до една диагноза ПР.Почнах да взимам мента,глог и валериан по три таблетки на ден.От него ми падаше кръвното не можех да ставам от леглото от там внушение за анемия.Пълни кръвни изследвания,отново нормални.И тогава накрая реших че трябва да потърся психиатър.Изписа ми Ксетанор и го приемах около 8 месеца през които се чувствах добре.Спрях го по схема без проблем.До тук добре,да ама не.През всичкото това време станах студентка и заминах да живея в друг град.След края на 1 курс започнах работа и всичко беше добре.Преди една година се запознах с човека с който съм и в момента,а моите кризи се върнаха малко преди да го срещна и то бяха слаби изразяващи се в едно неспокойство което пиейки един валериан изчезваше или може би залисана от работата го забравях.Въпреки това всяка болка или симптом пак ме плашеше но вече не толкова силно и някак се справях.И дойде деня в който забременях(желано детенце),а преди това постоянно си повтарях,че като забременея ще се оправя напълно,защото ще мисля само за детето си, но уви не стана така.Първите 3 месеца всичко нормално като при всяка бременност.Но дойде лятото и се почна.Виене на свят,чувство на прилошаване и че всеки момент ще припадна,сърцебиене и треперене на крайниците.При излизане на улицата и от многото хора и коли получавах замаяност.Накарах доктора ми да ми пусне кръвни изследвания,но си бяха напълно в норма.И разбрах,че в крайна сметка отново всичко е на психична основа.Беше ме страх да излизам по улиците за да не припадна,но и това отмина.Но всеки път когато ми станеше зле изпадах като в депресия не исках да излизам за по няколко дни и после ми минаваше.От както вече е хладно обаче и не ми прилошава,започнаха едни натрапчиви мисли който и преди съм имала но минаваха и не ме напрягаха.А сега от скоро време ме преследват почти през целия ден и ме плашат ужасно много.Първата е,че ще полудея напълно,а втората и най-страшна е,че ще изгубя контрол и ще се нараня.Почвам да мисля,че няма да се оправя никога и накрая ще ми писне и ще се самоубия.И когато тези мисли не изчезнат от съзнанието ми вътре в мене нахлува едно безпокойство,напрежение и тялото ми започва да трепери.А лошото е,че не мога да ги разкарам и всяка вечер получавам криза от 4 дни насам.Денем не искам да излизам защото мисля постоянно за тези неща.Ако се наложи да ходя някъде го правя насила.Всичко свързано с бъдещето ме ужасява и нищо не ме радва.В края на седми месец от бременността си съм,и обмислям да отида на психиатър в най-близко време.Но все ме е страх,че няма да се оправя и никога вече няма да съм същия човек.Моля Ви за мнение според Вас има ли шанс за мене?
×
×
  • Добави...