Знаете ли..?Смятах,че това което ще ви кажа сега,не е от голямо значение,НО...сега съм сигурна,че всичко започна именно от цялото това напрежение...Истината е,че има неща които много ме тормозят в моето семейство..С мъжа ми не се караме за нищо освен за майка ми..Аз съм едно дете.Моите родители са разведени и майка ми живее с човек откакто аз съм на 3 г.Проблема е,че и двамата нямат сигурни доходи.Майка ми е приемен родител,чичо ми-както го наричам,е майстор(ремонти на бани,къщи,асансьори),но не към фирма,а чрез познати.Живеехме на квартира в с.Бистрица(до София),но след неразбирателство с хазяите,те се преместиха в квартирата на баба ми,и така живеят заедно...Допълнително изкарват прехраната си като продават играчки по събори.Но това разбира се зимата няма как да се случва.Закупиха място преди 4 години в с.Чепинци и така „чичо ” ми започна да строи къща.Строи,строи,но Сам!Беше равна поляна,а стигна до изливане на плоча...(тоест предстои покрива).И сега по същество...това което мен ме тормози е,че когато чичо ми има нужда от помощ,ме пита дали мъжът ми може да помогне.Сега е най-престния случай-днес-Трябва да се налят последните колони с бетон за да започне покрива.При което мъжът ми ,ми казва-О ,не,не ми се ходи...как цял ден няма да седя там и т.н.За всичките тези 4 години в които той строи,винаги когато са попитали за помощ ,е трябвало да му се моля и унижавам за да се случи.А в случаите в които не се е отзовавал,е трябвало да измислям какво да кажа на нашите за да се измъкна от ситуацията(да лъжа,че точно този ден е на работа е най-честата ми лъжа).Пропуснах да кажа,че чичо ми е на 67 години .Винаги на празници,също не му се ходи в нас!На Коледа и на рожденните им дни,аз отивам с децата при тях,а Ицо-мъжът ми,е Уж на работа,ако наистина не е.Ето това е д.р.Първанов,историята накратко.Тези ситуации са безброй...Няма да ми стигне седмица,да ви разкажа всичко...С мъжът ми,винаги има спор,когато майка ми или чичо ми искат помощ.И аз разбира се ,се озовавам между чука и наковялната.Започвам вече и да мисля,какво би се случило,когато майка ми остане сама!?Та тогава тя ще разчита изцяло на мен!!!А да живеем заедно-И дума не може да става!!!Ето от всичко това умножено по 10000,след един пореден спор,мъжът ми ,той ми каза -„Ти луда ли си?”и аз започнах натрапливо да ви задавам едни и същи въпроси за полудяване.Бихте ли ме посъветвал какво да правя в тези ситуации?Не мога да спра да мисля и какво ще се случи с майка ми,когато дойде ден и остане сама?Както и всичките пъри в които,те ме питат-Ицо може ли да помогне...и аз трябва 2 часа да му се моля, едва ли не, ако е на кеф за да го направи-ЕВЕНТУАЛНО.Както вече знаете инаме и две дечица на 7 и 5 ,които максималкно трябва да щадя от подобни спорове.
Благодаря!