Jump to content
Порталът към съзнателен живот

monika.georgieva.ranova

Участници
  • Общо Съдържание

    9
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

monika.georgieva.ranova's Achievements

  1. Знаете ли..?Смятах,че това което ще ви кажа сега,не е от голямо значение,НО...сега съм сигурна,че всичко започна именно от цялото това напрежение...Истината е,че има неща които много ме тормозят в моето семейство..С мъжа ми не се караме за нищо освен за майка ми..Аз съм едно дете.Моите родители са разведени и майка ми живее с човек откакто аз съм на 3 г.Проблема е,че и двамата нямат сигурни доходи.Майка ми е приемен родител,чичо ми-както го наричам,е майстор(ремонти на бани,къщи,асансьори),но не към фирма,а чрез познати.Живеехме на квартира в с.Бистрица(до София),но след неразбирателство с хазяите,те се преместиха в квартирата на баба ми,и така живеят заедно...Допълнително изкарват прехраната си като продават играчки по събори.Но това разбира се зимата няма как да се случва.Закупиха място преди 4 години в с.Чепинци и така „чичо ” ми започна да строи къща.Строи,строи,но Сам!Беше равна поляна,а стигна до изливане на плоча...(тоест предстои покрива).И сега по същество...това което мен ме тормози е,че когато чичо ми има нужда от помощ,ме пита дали мъжът ми може да помогне.Сега е най-престния случай-днес-Трябва да се налят последните колони с бетон за да започне покрива.При което мъжът ми ,ми казва-О ,не,не ми се ходи...как цял ден няма да седя там и т.н.За всичките тези 4 години в които той строи,винаги когато са попитали за помощ ,е трябвало да му се моля и унижавам за да се случи.А в случаите в които не се е отзовавал,е трябвало да измислям какво да кажа на нашите за да се измъкна от ситуацията(да лъжа,че точно този ден е на работа е най-честата ми лъжа).Пропуснах да кажа,че чичо ми е на 67 години .Винаги на празници,също не му се ходи в нас!На Коледа и на рожденните им дни,аз отивам с децата при тях,а Ицо-мъжът ми,е Уж на работа,ако наистина не е.Ето това е д.р.Първанов,историята накратко.Тези ситуации са безброй...Няма да ми стигне седмица,да ви разкажа всичко...С мъжът ми,винаги има спор,когато майка ми или чичо ми искат помощ.И аз разбира се ,се озовавам между чука и наковялната.Започвам вече и да мисля,какво би се случило,когато майка ми остане сама!?Та тогава тя ще разчита изцяло на мен!!!А да живеем заедно-И дума не може да става!!!Ето от всичко това умножено по 10000,след един пореден спор,мъжът ми ,той ми каза -„Ти луда ли си?”и аз започнах натрапливо да ви задавам едни и същи въпроси за полудяване.Бихте ли ме посъветвал какво да правя в тези ситуации?Не мога да спра да мисля и какво ще се случи с майка ми,когато дойде ден и остане сама?Както и всичките пъри в които,те ме питат-Ицо може ли да помогне...и аз трябва 2 часа да му се моля, едва ли не, ако е на кеф за да го направи-ЕВЕНТУАЛНО.Както вече знаете инаме и две дечица на 7 и 5 ,които максималкно трябва да щадя от подобни спорове. Благодаря!
  2. Здравейте г-н Първанов и г-н Баев.Може би си спомняте за мен(силно се надявам )-жената с две дечица,която след здравословен проблем,започна Натрапливо да се страхува от Полудяване...Много ви моля,за последен път да отговорите на следните въпроси(вярвам,че това освен на мен,ще помогне и на други питащи се същите въпроси). 1.Човек,над 25г.без фамилна обремененост,възможно ли е да развие психично заболяване(шизофрения,психоза,Бар) 2.От силен стрес,възможно ли е да развие същите ? 3.При прием на наркотици(не приемам такива,но моя приятелка от детството го прави,която е в психиатрия в момента...може би и от този факт са провокирани въпросите ми)възможно ли е да се раболее от горе изброените? Благодаря Ви, предварително! Радвам се,че Ви има!
  3. Да,г-н Баев!Изчетох всичките ви статии и може би те ми помогнаха да преодолея натрапливите мисли!При всеки един свободен момент се опитвам да се натоварвам физически(не мога да кажа,че спортувам).Нямам тази възможност.Както казах имам две деца които отглеждаме с мъжа ми сами.Не разчитаме на никой.Тичам с тях,качвам стълбите пеша,сутрин правя физически упражнения...до колкото времето ми позволява,се старая.За медитациите не знаех,започвам ги и тях. Учищ ли се да се познаваш ,да свързваш когнитивни и емоционални "точки", да виждаш "под завесата" на думата тревожност, учиш ли се, променяш ли визията си за ставащото от аз горкана, в благодарно обучаваща се, именно поради преживяваното, знаейки, че те води към смисъл, дълбоко мъдър опит и истинска сърцатост?! ДА,знам,че това е един голям урок който не търси самосъжаление,а смирение и доверие
  4. Благодаря за отговора г-н Баев.Бих искала още нещо да ви попитам.Тъй като ,както казах натрапчиви мисли вече нямам,а само вътрешно напрежение,какъв би бил начинът за справяне тогава?Нямам мисли които да Не анализирам!?Само това чувство...
  5. Вече не ми отговаряте...добре ще попитам така:Възможно ли е от тези натрапливи мисли,да развия депресия а тя от своя страна да доведе до нещо по сериозно?Наистина за последно...

  6. Добре....четох за прегръщането на страха,за това че трябва да се преобразува в смелост и да се изправим очи в очи със страха.При мен първо се започна с натрапливи мисли-отминаха,после страх от психически болест(тоест,че положението в което съм,може да прерастне в по-сериозно),но всичко изчетено до момента,ме поуспокои,че такова прерастване няма.Сега това от което може би най-много се притеснявам е Да Не Остана така цял живот.Да чувствам това постоянно вътрешно напрежение,стягане в сърцето и парене в главата.Как да преобразувам Този страх в Смелост...ИЗПИТВАЙКИ ТЕЗИ неща,какво трябва да направя? Благодаря,че ми отговаряте
  7. И все пак ако може да ми дадете насоки за справяне със ситуацията Сам,ще съм благодарна
  8. Благодаря за отговорите от сърце.Интересното е,че се бях успокоила за около 2 месеца и изведнъж се случи всичко това!?Искам само да попитам още нещо :)От два дни усещам едно непрекъснато напрежение в мен(ужасно е)и на моменти-поглеждайки например в нещо се стряскам.Чувството е все едно някой хвърля пиратка и ти се плашиш.Четох много за справянето с тази тревожност и бих искала да ви попитам за още идеи за излизането от този проблем.Това което до момента знам е:приемане на ситуацията,без анализиране,техника за съсредоточаване върху дишането и по възможност да почнеш да правиш нещо.Ако може да споделите още начини за справяне които да прилагам ще се радвам много.Благодаря.
  9. Здравейте,реших да открия нова тема,за да разбера повече какво се случва с мен и така да бъде полезна и на други които имат подобни притеснения.Ще се опитам да обясня накратко.В началото на годината ,имах здравословен проблем,който много,ама наистина много ме изплаши.Касаеше се за евентуална диагноза рак.След 2 месеца изследвания и ходене по лекари се оказа,че не е това-Слава Богу!Но въпреки това не успях веднага да се успокоя.Получих усещане за буца в гърлото , която не отшумяваше и се почна отново ходене по лекари.През цялото това време,отоново си мислих,че може би е рак.Пушач съм и си втълпих,че е рак на гърлото!След известен период от време,може би около 2 месеца,се поиспокоих и буцата изчезна.....и се почна Адът..на връх Великденските празници по време на работа ми прилоша!И изведнъж ме връхлетя:„Ами ако полудявам,ако всичко сама си причиняеам?”Цяла седмица нямах никаква енергия,бях замаяна и с всекидневно главоболие...това чувство постепенно отшумя,но страха от полудяване остана! Пропуснах да уточня,че съм на 31години с две прекрасни дечица,които желая повече от всичко да отгледам пълноценно.Това което сега изпитвам е(сега ще ви дам пример).:Водя децата на градина,посреща ни госпожата...и изведнъж в съзнанието ми връхлита сюжет в който аз започвам да крещя и да се държа неадекватно.Няма смисъл да уточнявам как се чувствам в този момент!Ужасно!!!!Или друг пример:Както си седим с децата на площадката,аз си представям,че загубвам връзка с реалноста и те остават сами.В моментите в които минават подобни картини през съзнанието ми,ми призлвява и все едно губя реалност.Чувствам се замяна и все едно наистина ще загубя разсъдък.През цялото останоло време,се притеснявам за това дали в даден момент,наистина няма да полудея,да развия шизофрения или психоза.Искам да знам ...възможно ли е това да се случи.Преминала ли съм възраста за развиване на шизофрения?Ако неглижирам мислите и не ги анализирам те ще отшумят ли?Това ли е начинът???Благодаря предварително.Дано споделяйки тук,бъдс полезна и на други като мен
×
×
  • Добави...