in*faith

Много е интересно всичко, което си споделила. Но би ли описала по-подробно това, ако нямаш против (може и на лично), вълнува ме темата..

Искам да ви помоля за съдействие относно един сън .. напълно си обеснявам защо съм го сънувала.. но има частичка от него, която много ме смути и непрекъснато мисля за това.. Наскоро почина много скъп за мен човек. Преди години имаше нещо между нас, по-късно той създаде семейство, комуникирахме след това, по-рядко, но винаги е значел Много за мен и е бил мъжът, който най-много съм обичала и до днес! Шокът от неочакваната му смърт (злополука) беше голям. Дни след погребението го сънувах. Беше вечер. Той беше "развълнуван", обясняваше че заминава за "новото си бъдеще", беше организирано изпращане. Атмосферата беше "тържествена", навън, имаше каравана, много украса (предимно лампички), много сладки (запознах се по-късно с идеята за дневник на сънищата и как трябва да се отбелязват всякакви детайли от съня.. а те ми направиха силно впечатление, оглеждах ги, дори вниманието ми беше насочено към определени) и почерпки.. Хората се радваха. Мислихме че заминава някъде, че се мести. В един момент от съня "осъзнах" че него го няма/ или че разбирам закъде всъщност заминава (не съм сигурна кое от двете), но другите не знаеха. Всички бяха щастливи, включително и той. Другите хапваха, аз не, смяха се, аз - не, бях тъжна.. Знаех. И той знаеше, че знам. С него не разговаряхме. Но когато засичахме погледите си, той се усмихваше. В друг момент от вечерта седяхме на дълга дървена маса навън, аз се оказах сред непознати лица, но той стоеше през място от мен с момиче, което познавах "задочно"- по име и от негови разкази. До тук нещата са ми ясни. Това, което ме смути е, че тя му каза "Тя (име) и тя (моето име) .. те пречат.Те са пречка, нали знаеш." При което се смутих и в самият сън. Последва неговият отговор, който ясно личеше като "защита" спрямо мен, отвръщайки "Не, не, не е така, тя просто много пътува.." В този момент звънна алармата и се събудих. Той не беше довършил и всъщност не ми стана ясно за какво ставаше дума. Този смут, който изпитах в съня, се прехвърли и в ежедневието ми, примесен с притеснения и тъга. От всичко, ми стана ясно, че като цяло сънят е директно послание към мен. Той е добре и е щастлив. Макар, че той обичаше много живота. Искам да кажа, че до преди това, само повърхностно бях запозната с идеята за прераждане и въобще езотерични въпроси. Прочетох "Пътят на душите" на Нютън и тази книга много ми помогна. Едва след този сън се запознах и с явлението "осъзнат сън", затова и не мога да преценя в онзи момент, дали съм осъзнала за момент, че сънувам или просто получих като знание информацията той закъде ще отпътува.. Не знам как да си обсня финала на съня, който не успях да довърша.. но не ми дава мира.