Няма околен свят, който ни създава, формира или влияе-околният свят е подобен на огледало, в което винаги виждаме само себе си, но също и особено-своята сянка, за която иначе сме слепи.
Който живее в този свят, но не разбира, че всичко, което преживява, е самият той, се заплита в измама и илюзия.
Всичко онова, което не искаме да бъдем, което не искаме да откриваме у себе си, което не искаме да преживеем, което не искаме да допуснем в своята идентификация, образува нашата сянка.
Нашата сянка ни навява страх.Нищо чудно, тъй като сянката се състои от всички елементи на действителността, които сме изтласкали възможно най-далече от себе си, с които най-малко живеем или които изобщо не желаем да открием у себе си.Ние преживяваме сянката си винаги като нещо външно-съзрем ли я в нас и при нас, тя ще престане да бъде сянка.
Който не се страхува смело да проникне в най-тъмните дебри на душата си накрая става истински носител на Светлина.
Полярността е главен проблем на нашето съществуване.Когато човек казва "аз" той вече се разграничава от всичко онова, което възприема като не-аз, т.е. като ти, и с тази стъпка става пленник на полярността.Неговото аз го обвързва със света на противоположностите, който не се дели само на аз и ти, но и на вътре и вън, на мъж и жена, на добро и зло, на правилно и неправилно и т.н.Но кое е правилно? Кое е погрешно? Кое е добро? Кое е зло? Всяка оценка е субективна и зависи от гледната точка и зрителния ъгъл на наблюдателя.
Този дуализъм на непримирими противоречия между правилно и неправилно, добро и зло, не ни извежда от полярността, а само ни кара още повече да затъваме в нея.И все пак не може да се попречи на хората да искат само единия полюс и да се борят с другия.Но в тази Вселена, борейки се с който и да било полюс, човек се бори с Космоса-защото всяка част съдържа цялото.
Ако целта е единството, което обхваща противоположностите, тогава е невъзможно човек да постигне цялост, докато все още изключва нещо от съзнанието си или се разграничава от нещо.
Човешкото его винаги желае да притежава нещо, което е извън него, и му е крайно неприятно да научи, че трябва само да угасне, за да се слее с всичко.В единството няма познание, само битие.В единството секва всеки копнеж, всяко желание и стремление-защото повече няма нищо външно, за което може да се мечтае.