sleepyhead

Е, преувеличила е малко, но просто е искала да ти каже,че оплакванията  ти не са нещо странно и необикновено, а дори са ....банални.
Това ,,банални,, го каза една моя кликентка, на която обесних подробно, на какво се дължат оплакванията и . Тогава  тя ми каза ,, язък, аз мислих,че съм уникална с моите оплаквания, а то излезе,че съм банална,,.

Здрвей !
Напиши в търсачката думата ,,стрес,, и прочети няколко статии за него.Ще видиш, че всичките смптоми, които си написала се описват в това понятие. Въпроса е,че поради незнание, ти ги тълкуваш, като страшни, опасни и признак на някакво заболяване, а това не е така.
Среса не е заболяване. 
Препоръчвам ти тази книга, уверн съм,че ако правиш нещата, които са описани в нея, ще заживееш много по-спокойно.
www.book.store.bg/p356985/stresyt-priatel-ili-vrag.html

Когато прочетох темата си отново..разбрах колко детински съм звучала и колко уплашена съм била в онзи период (как може да се промени човек за толкова кратко време). Почти година по-късно (вече спряла антидепресантите) като цяло се чувствам по-добре...не, че натрапливостите са изчезнали напълно (менят се и се сливат). Вече на 17 години, в началото на 12 клас..осъзнавам проблема си и се опитвам да се боря всячески с мислите си, въпреки, че понякога започва да ми се струва безсмислено и се отдавам на тревогата и сълзите, гледам с надежда към бъдещето, когато ще навърша пълнолетие и ще замина, за да уча в големия град - в който се надям да има специалист като вас, който да ми помогне за трайното разрешаване на проблема. Може и да не съм го преодоляла напълно, но се радвам, че съзнавам това, което се случва с мен и знам как да си помогна, а не съм 16-годишното уплашено до смърт момиче, което отчаяно ви молеше за помощ...и все пак ви благодаря, че ме тласнахте в правилната посока. И за хората с подобен проблем имам само едно изречение, с което да си помагат в тревожните и отчайващи моменти - "Има ли вяра..има начин!"