sleepyhead Добавено Ноември 30, 2013 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2013 Здравейте, трябва ми спешна помощ! Аз съм момиче на 16 години и от почти 2 седмици нещо страшно и непознато за мен се случва. Всичко започна с това, което мисля че е "паник атака"... пулса ми се повиши, започнах да изпитвам силна тревога и страх, малко се отделих от реалността (не знам как да го обясня) и след като това приключи тревогата остана. На следващия ден отидох на психиатър, който ми изписа антидепресанти и след няколко дни на не изчезваща тревога... тя изчезна, но имах 3 безсънни нощи, чувствам се подтисната през повечето време, има периоди през деня в които един път се чувствам нормално (сякаш никакво чувство не изпитвам) и съм обнадеждена, че ще се оправя скоро, всичко ще е наред.... а после някакви натрапливи мисли за самоубийство ми минават през главата, трудно ги гоня и много ме е страх от тях, защото аз се страхувам от смъртта и да направя нещо такова за мен е немислимо и ме мъчи и чувствам душевен дискомфорт. Моля ви помогнете ми, много се страхувам и не ми се иска да всичко това да има някакъв фатален край! Ще се оправя ли? ..много се надявам на това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 30, 2013 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2013 Здравей, няма нищо страшно. На 16 години е нормално да се появи такъв период, вероятно не предполагаш колко много от твоите връстници преживяват подобен тревожен период. Добре е било първо да отидеш на психолог - психотерапевт и след това на психиатър и да гълташ хапчета. Но и сега не е късно. Имаш нужда, да промениш малко дневния си режим, да поговориш за това което те тревожи и да се изясни от къде идва тревогата, за да можеш да бъдеш насочена към конкретни действия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Ноември 30, 2013 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2013 Много благодаря за успокоението!! Имам само още 2 въпроса..1. леко се замайвам и се откъсвам малко от реалността, това нормално ли е? 2. Казаха ми че е възможно да е от щитовидната жлеза, възможно ли е? Още един път, благодаря!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 30, 2013 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2013 За дереализацията - нормално усещане за тревожно състояние. Ако има съмнения за щитовидната жлеза е добре да се направят изследвания и ще стане ясно. Правят го доста хора в подобно състояние. Но пак ти казвам, помисли за смяна на дневния режим, повече разходки, спорт, въздух, контакти, Когато почувстваш, че ти е зле или усещаш тревога, не се затваряй и не лягай, а напротив, започни да правиш нещо, което да ангажира вниманието ти. Дори една обиколка на блока на бърз ход, което да те накара да дишаш ще е от голяма полза. Може би си се пренатоварила психически, малко повече стрес в училище или у дома, или някаква случка, която те е разстроила, без да го осъзнаваш е повишило тревожността, която при теб вероятно е по - завишена. Първо е добре да спреш да се страхуваш, защото това ще ти изиграе лоша шега и мозъка ти ще повярва, че в това има нещо страшно и ще го преживяваш като страшно. След това да активизираш тялото си. Да приемаш по - спокойно ежедневието и да правиш повече от нещата, които харесваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Ноември 30, 2013 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2013 (edited) Да може би е така, защото имам и леки главоболия и умствено напрежение в момента, апетита ми отслабна, а също и аз ..всичко това ме притеснява, защото по принцип съм издържлива и не се поддавам на стрес . Много силно се надявам да се върна към нормалното си ежедневие и "чувства" скоро, защото не бих искала да прекарам така празниците, искам просто да се радвам на живота и да не изпадам в такива ситуации от сега и за напред. Ще послушам съвета за спорта....и ще ходя на фитнес и повечко разходки с кучето. Редактирано Ноември 30, 2013 от sleepyhead Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Ноември 30, 2013 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2013 (edited) а също така аз съм си страхлива и си внушавам някакви глупости в момента .... все едно, че ще забравя да дишам, натрапчивата мисъл за самоубийство не ме оставя, а това нещо никога не бих го направила и лесно се стряскам, пулса е по-висок, постоянно наблягам на различни симпоми и си внушавам глупости, в един момент съм така в друг иначе... Още някакъв съвет? Това състояние ли е или болест? Възможно ли е да е хипохондрия ..моля да ми отговорите. Редактирано Ноември 30, 2013 от sleepyhead Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 30, 2013 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2013 Състояние е, не е болест и не е хипохондрия, а обикновен страх. И както ти казваш, тъй като си по - страхлива го засилваш с мисълта си и той се превръща в тревожност. Сам по себе си е нереален. Прегледай във форума има много теми за тревожните състояния и паническите атаки. След като прочетеш част от тях, ще разбереш, че повишения ти пулс е нормална физиологична реакция на тялото към чувството за страх. Така се случва и когато си в реална заплашителна ситуация. Това е естествена защитна реакция на организма, който се приготвя да победи заплахата. И тъй като в случая заплаха няма, а всичко е плод на твоята страхлива мисъл, ти се чувстваш зле физически. Тялото не може да изразходва физиологичния ресурс за борба, който предизвиква физически дискомфорт. Затова вместо да стоиш и да мислиш, защо те е страх или защо ти е лошо и т.н. Просто иди и направи една тренировка, за да помогнеш на тялото да се освободи от напрежението. Има и доста други техники пуснати в темите - за дишането, за разсейването , промяната на мисълта и т.н. Ако ти е възможно направи една среща с психолог, за да ти обясни по - точно и конкретно за това състояние. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Декември 1, 2013 Автор Доклад Share Добавено Декември 1, 2013 Да, благодаря! Но тези суицидни мисли много ме притесняват. Ще изчезнат ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Декември 1, 2013 Автор Доклад Share Добавено Декември 1, 2013 Нямам възможност да отида на психотерапевт понеже съм от малък град и няма как да си го позволя. От първия път в който самоубийствената мисъл се появи се стреснах ужасно много и се разплаках и ми е останала като натрапчива мисъл. Дали ще се освободя от нея? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 1, 2013 Доклад Share Добавено Декември 1, 2013 Разбира се, че ще се освободиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Декември 1, 2013 Автор Доклад Share Добавено Декември 1, 2013 Нямам думи да ви опиша колко много ми помогнахте! Благодаря ви! Понеже съм в пубертета и не ми се е случвало, много се стресирах от цялата тази ситуация и се извинявам ако съм била малко досадна с моите проблеми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Декември 2, 2013 Автор Доклад Share Добавено Декември 2, 2013 не се маха .. и продължава да не се маха тази мисъл и много ме безпокои.. Знам, че много мрънкам, но тук ми е утехата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 2, 2013 Доклад Share Добавено Декември 2, 2013 (edited) Нали не си представи, че ще се освободиш от натрапливата мисъл за няколко часа, само защото си прочела, че ще стане? Има техники и малко знания, които трябва да усвоиш, затова започни да четеш темите за натрапливите мисли и тревожните разстройства , там са техниките и ще прочетеш, как хора, които са писали абсолютно същото като теб, след това пишат, колко по - добре се чувстват. За да се освободиш от това състояние трябва да положиш усиля, да прочетеш и да имаш търпението да приложиш многократно новите умения. Другият вариант е все пак да намериш начин да говориш с родителите си и да отидете на психолог - психотерапевт, за да се случат нещата по - бързо. Редактирано Декември 2, 2013 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Декември 2, 2013 Автор Доклад Share Добавено Декември 2, 2013 (edited) Говорих с тях и много се притесниха, аз отново се разплаках, казах им колко съм уплашена... и те записаха час при психотерапевтка от град Шумен. Надявам се да се оправя бързо, защото не бих искала да живея така. Дали бих посегнала на живота си? . А за темите може ли линк, защото не намирам.. Редактирано Декември 2, 2013 от sleepyhead Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 2, 2013 Доклад Share Добавено Декември 2, 2013 При натрапливостите, нищо от това, за което те е страх не се случва.Никога. anonimnata и dimaka 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Декември 3, 2013 Автор Доклад Share Добавено Декември 3, 2013 не съм и предполагала колко е трудно да се бориш с натрапливи мисли. Човек не осъзнава, докато не му дойде на главата. Възможно ли е да се "излекувам" напълно от тях и някой ден дори и да се сетя за тях .. те да не остават отново, за да ме тормозят? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 3, 2013 Доклад Share Добавено Декември 3, 2013 Разбира се.Но, трябва да направиш малко промени в представата за себе си и света. anonimnata 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Декември 13, 2013 Автор Доклад Share Добавено Декември 13, 2013 Чувствам се много добре, по-добре и от преди. И всъщност не беше толкова трудно да се справя. Успех и не другите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimaka Добавено Декември 14, 2013 Доклад Share Добавено Декември 14, 2013 При кой терапевт ходи,питам защото съм от Шумен и аз се лутам за сега.Щом се чувстваш по-добре,значи се е справил. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Декември 15, 2013 Автор Доклад Share Добавено Декември 15, 2013 Беше жена. Евгения Митева, намерих ѝ номера в един сайт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Август 31, 2014 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2014 Когато прочетох темата си отново..разбрах колко детински съм звучала и колко уплашена съм била в онзи период (как може да се промени човек за толкова кратко време). Почти година по-късно (вече спряла антидепресантите) като цяло се чувствам по-добре...не, че натрапливостите са изчезнали напълно (менят се и се сливат). Вече на 17 години, в началото на 12 клас..осъзнавам проблема си и се опитвам да се боря всячески с мислите си, въпреки, че понякога започва да ми се струва безсмислено и се отдавам на тревогата и сълзите, гледам с надежда към бъдещето, когато ще навърша пълнолетие и ще замина, за да уча в големия град - в който се надям да има специалист като вас, който да ми помогне за трайното разрешаване на проблема. Може и да не съм го преодоляла напълно, но се радвам, че съзнавам това, което се случва с мен и знам как да си помогна, а не съм 16-годишното уплашено до смърт момиче, което отчаяно ви молеше за помощ...и все пак ви благодаря, че ме тласнахте в правилната посока. И за хората с подобен проблем имам само едно изречение, с което да си помагат в тревожните и отчайващи моменти - "Има ли вяра..има начин!" Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Септември 11, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 11, 2014 Забравих да ви питам дали знаете за добри терапевти в Шумен, защото искам да работя върху себе си, но не мога да се върна при жената, при която бях последно.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Март 24, 2023 Автор Доклад Share Добавено Март 24, 2023 (edited) Здравейте! Тъй като не виждам смисъл да започвам нова тема, реших да се върна обратно в тази. 9, почти 10 години по-късно аз отново се намирам в същата ситуация. Това може би е 4тия ми такъв (по-сериозен) епизод. Посещавах терапия, като с терапевтката разисквахме травми, моята личност, семейтво и т.н. Чувствах се добре, но както казах - на периоди. И хапчета пих. Но не искам да се връщам към тях. В момента си помагам с Лексотан, когато наистина не издържам. Като сега... не мога спра да се клатя напред-назад. Не знам защо, но може би за да си оправдавам замайването. Днес, на работа дори щях да падна, понеже така рязко и силно ми се завъртя главата. Стреснах се много... отново, че може да припадна или дори умра, и си тръгнах. През целия ден не се чувствам добре - имам чувството, че краката не ме удържат и ще падна, че има нещо нередно с дишането/диафрагмата ми. Не мога да го опиша точно. Знам само че този път ме връхлетя по различен начин. Този път го изпитвам доста по-физически. А всъщност започна просто с лошо храносмилане. И тук мога да направя директна препратка към бележките си със симптоми, които се опитвам да поддържам откакто се е започнало: [ ] Чувство на нехраносмилане/заседнала храна - опити за повръщане, за да олекне, както и избягване на храна[ ] Болка в гърдите - чувство и страх, че нещо не е наред със сърцето; усещане на сърцето/палпитации[ ] Бодежи в гръдта, гърба... на много места по торса[ ] Боцкане по цялото тяло[ ] Замайване, чувство за отпадналост в главата[ ] Напрежение от гушата нагоре, в главата и ушите - сякаш съм под вода; усещане за странно пристягане около цялата глава и челюст[ ] Треперене, на моменти[ ] Изтощеност, чувство за безнадежност[ ] Проблеми със съня - притеснения за сънна апнея и стискане на челюстта[ ] Виждам петна на моменти[ ] Изведнъж се появяват режещи болки - в таза (например)[ ] Стряскащо чувство, че припадам или че ми спира въздуха/сърцето[ ] Силен страх, че нещо не е наред с мен и че във всеки един момент мога да падна и умра[ ] Посещения на лекари, които не откриват нещо кой знае какво, но и не помагат особено[ ] Среднощни посещения на кабинет за неотложна помощ - 3 пъти до момента Честно казано съм доста отчаяна. Всичко започна преди около месец, а изглежда че става все по-зле и не съм го изпитвала никога по такъв начин. Ако ми има нещо физически просто ми се иска да знам какво е. Просто не мога да си обясня как психиката ми може да ме доведе до такива физически усещания или болест/болестно състояние. Признавам, че доста неприятни събития ми се насъбраха напоследък. В работата е много натоварено и не съм имала възможност да почивам пълноценно от близо 2 години. В личен план също имам доста къщни задължения, тъй като на практика съм самостоятелна, с майка ми претърпяхме стрес покрай неин здравословен проблем, някой и друг скандал с близки... А като цяло през последните 2 години претърпях тежко ПТП, смърт на член от семейството по време на пандемията, контузия на крака, която ме събори на легло за известно време, раздяла с повечето си приятели... и най-вероятно още не толкова мащабни неща, за които не се сещам в момента. Та...не се справям добре напоследък и може би пиша това тук по-скоро като начин за споделяне на всичко, което ме тормози за хора, които може и да споделят болката. Съжалявам, но дори не знам дали и за какъв съвет мога да помоля в случая, понеже за мен това е ново дъно и съм доста объркана и уплашена. Редактирано Март 24, 2023 от sleepyhead Правописна грешка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 29, 2023 Доклад Share Добавено Март 29, 2023 Здрвей ! Напиши в търсачката думата ,,стрес,, и прочети няколко статии за него.Ще видиш, че всичките смптоми, които си написала се описват в това понятие. Въпроса е,че поради незнание, ти ги тълкуваш, като страшни, опасни и признак на някакво заболяване, а това не е така. Среса не е заболяване. Препоръчвам ти тази книга, уверн съм,че ако правиш нещата, които са описани в нея, ще заживееш много по-спокойно. www.book.store.bg/p356985/stresyt-priatel-ili-vrag.html sleepyhead 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sleepyhead Добавено Март 30, 2023 Автор Доклад Share Добавено Март 30, 2023 Благодаря за отговора и насоката. При първа възможност ще прочета книгата. Междувременно, аз отново започнах да посещавам терапия. Надявам се да помогне. Считам, че съм достатъчно наясно с това, което ми се случва, но без помощ ми е много трудно (да се преборя с мислите и усещанията, че има нещо нередно със сърцето или дробовете ми например, и че няма да падна и умра във всеки даден момент). Благодарна съм всеки следващ ден, както и за подкрепата, която получавам. Особено на този етап от живота, в който вече съм отделена от нашите и по-независима. Сега успявам да се справям някак и без тяхно знание дори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.