Gabriela77777

Здравейте!!! Пиша ви 2 години по-късно, горе-долу по същото време! Искам да разкажа как се разви моята история!( АКО СТЕ ЧЕЛИ ПРЕДИШНАТА МИ ТЕМА "ПРОБЛЕМ С ДРОГАТА" ) Заминах на бригада, 2 години подред. До миналата година все още употребявах и продължавах да вървя надолу, но....се запознах със страхотно момче! Спортист е и е много против наркотиците! Заради него спрях! Той знае отчасти моята история, но едва ли човек, който не е употребявал може да осъзнае за какви мащаби и количества става въпрос! Както и да е! Щастлива съм, живеем заедно, купих си кола, имам пари от бригадата и всичко изглежда прекрасно! Но... Преместих се при приятеля ми в друг град. Реших, че за да спра с глупостите, трябва да спра да се движа в такава компания. Трудно ми е като гледам хората, с които съм излизала преди как се забавляват (изглеждат щастливи) и все по-често се замислям дали не сбърках като спрях?! Все пак това беше моя начин на живот 10 години! Сега всичко е ново...тепърва си търся приятели, свиквам с обстановката...Постоянно сънувам, че се друсам и ме сърби носа! Опитвам се да устоя! Непрекъснато в главата ми се блъска въпросът : "Сбърках ли?" След като толкова време съм била една, а сега искам да се променя и ми е малко трудно да си избера каква искам да бъда,а времето си лети! Чувствам се отпаднала (преди като се друсах имах много енергия), не съм особено комуникативна (преди завързвах разговори без проблем), сексът не е толкова добър колкото преди....Дали тези неща се оправят с времето? И дали имам някакви умствени увреждания вследствие на толкова години безобразен начин на живот? Това ме тормози и не ми дава мира! Моля, ако може някой компентентен да отговори, ще съм ви благодарна!

Здравейте!!! Пиша ви 2 години по-късно, горе-долу по същото време! Искам да разкажа как се разви моята история! Заминах на бригада, 2 години подред. До миналата година все още употребявах и продължавах да вървя надолу, но....се запознах със страхотно момче! Спортист е и е много против наркотиците! Заради него спрях! Той знае отчасти моята история, но едва ли човек, който не е употребявал може да осъзнае за какви мащаби и количества става въпрос! Както и да е! Щастлива съм, живеем заедно, купих си кола, имам пари от бригадата и всичко изглежда прекрасно! Има няколко неща, които ме тревожат: Понякога ме обвзема паника, ей така без причина, Не съм толкова енергична (като вземах бях много активна), Получавам нещо като леки халюцинации (много рядко, но ми се е случвало)-докато колата е спряла ми се струва, че се движи, стряскам и скачам на спирачката.... Въпросът ми е....Дали тези неща се дължат на спирането на наркотиците и ще отминат ли с времето? ЛЮБОВТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА!!! :*

На 24 години съм.От три години започнах да употребявам пико.Запознах се с производители (т.нар."готвачи") и открих един вълнуващ за мен свят.Попаднах в едно ъндърграунд общество, където времето не съществува като понятие, стигала съм до 7 денонощия без сън-звучи невъзможно,но аз намерих начин да не прекъсвам пико "филма"със сън.Повече течности и храна, особено като си на втори ден и влизаш в серията след 3ти до 5ти ден.7те денонощия са ми нещо като рекорд, рядко има толкова качествена дрога.Оказа се, че само "готвачите" имат достъп до чистия наркотик, продукта, който стига до крайния потребител е смесен в съотношение 5:1 и пак е с доста мощен ефект.Представете си го в чист вид.Огромна сила върху мозъка(мислиш по-бързо, по абстрактно), откриваш, че притежаваш супер сили едва ли не, усещанията ти са изострени, буквално започваш да знаеш какво си мислят "нормалните", предвиждаш как биха реагирали, виждаш слабите им места и след време се научаваш как да ги манипулираш за собствена изгода (повечето не достигат чак до такива нива, тъй като не издържат на напрежението).През тези 3 години видях как доста хора полудяват(буквално),погледа им се изменя дори.За мен това е едно от най-страшните неща, които съм виждала и независимо, че все повече хора започнаха да "изпушват" пред мен, така и не го приех за нещо обичайно.Страшно е да видиш как как някой в стремежа си към по-чист материал, се самоизпържва психически и вярвайте ми-този процес е необратим. През последните 2 месеца спрях да вземам, спрях и да излизам, добре съм здравословно, проблеми със зъбите, което е нормално за пикоманите...пиша ви това на 31-ви декември 2013, започвам 2-ри ден и със сигурност ще си легна най-рано на 1ви януари вечерта.Страх ме е, че и аз съм се изпържила.Гризе ме съвестта постоянно (въпреки че сега не взимам), страшно ми харесва порочния кръг, дрога, разврат, пари, комар,тройки, мъже, жени, готвачи...след 3 години се озовах в положение, за което бях чела само в книжките за наркотиците и вредата от тях.Прекъснах следването си, не.исках да работя(парите ми идваха от схеми и измами), станах апатична, не изпитвам жал, горда и цинична съм...Искам да се излекувам! Не спирам да мисля за душата си и дявола.Имала съм доста близки срещи с него, мисля че от недоспиването, дрогата и т.н.мозъкът ми си играе със зрението и съзнанието ми и така сама съм си оставила впечатлението за общуване с порочните дяволски творения.Странното е, че само при вземането на една чертичка, веднага се подмокрям и в главата ми започват планове с кого ще се насладя на разврата. Нямаше да напиша тези редове, ако не бях на пико.Пиша от часове без да се уморя, ям или пия вода.Чувствам, че губя смисъла на нещата, апатична съм, не мога да плача, претръпнала съм.Нали емоциите ни правят хора...какво се елучва с мен?