Здравейте,случайно попаднах тук и се реших да пиша
На 33 г.съм ,родителите ми са се развели като съм била на 3 г.Баща ми ни е изоставил заради друга жена .
Появи се в живота ми когато бях 11-12 годишна (тогава се запознахме)и въпреки обидата с която съм живяла към него не съм избягвала контакти .В мен усетих сила ,че вече и аз имам двама родители както повечето деца,но след няколко години той почина и това беше първия голям удър за мен .Скършиха се крилата ,които ми бяха поникнали и станах по-затворена като човек .Осъзнавах ,че такъв е живота ,че има деца с къде къде по-злочеста съдба ,и че все пак си имам майка и сестра ,които са до мен .
Завърших средното си образование и се преместих при приятелят ми в друг град .Майка ми срещна сродна душа и заживя с него ,сестра ми вече беше омъжена и всичко нормално продължи така доста годинки(цели14)докато майка не получи тежък инсулт и изпадна в кома .Тази новина ме съкруши а на дневен ред лекарите говореха да очакваме най-лошото ,но в случай че стане чудо ще трябват много средства за възтановяване .Приятелят ми чувайки да си говорим тия неща със сестра ми явно се притесни за неговите пари(имаше събрана сума пари за скъпа играчка)без изобщо да стана въпрос за тях .Каза си в прав текст" ИСКАМ САМО ДА ВИ КАЖА ДА НЕ РАЗЧИТАТЕ НА МОИТЕ ПАРИ" при което аз дори неможах да реагирам ,защото мисълта ми беше в болницата и главата ми го игнорираше за момента .След 3 дни майка почина и аз бях срината и изравнена със земята .Мина доста време ,но всеки път щом видех приятелят ми думите, които ми каза ми крещяха в главата и всичко в мен се преобръщаше .Мислех си ,че ще осъзнае какво ми е казал и ще се извини ,опитвах се да го оправдая по някакъв начин ,но не се случи .След 3 години борба със себе си реших ,че немога да го преглътна и сложих край на връзката ни и обясних защо,защото тия думи си останаха там в миналото и изобщо не сме говорили за тях .
И така ми остана сеста ми и човекът ,който беше до майка ми с когото имахме прекрасни отношения и затова ,че го има не се чувствах пълен сирак .Но тия дни загубих и него и получих поредния огромен удър с който не мога да се справя .На успокоителни съм ,чувствам се объркана и сама в тежка депресия ,неспособна и безполезна ,искаща да се справя и този път ,но вече нямам цел и посока .
Един куп страхове, които са се натрупвали от детството до сега, страхът от изоставяне ,който ми пречи във връзките ми и страхът да имам дете ,недоверието в мъжете и в хората като цяло ,страх от промяна,страх да рискувам,страх че няма да се справя с каквото и да е .Тъпча на едно място и просто съществувам ,неспособна да изпитам щастие и радост ,въпреки ,че в момента имам човек до мен .
Забравих да спомена ,че някъде м/у тия случки ме хвана и така нареченото психосоматично заболяване синдром на раздразненото черво ,което ограничава и усложнява живота ми допълнително .
Моля специалистите за съвет и благодаря предварително за вниманието .