vess

Благодаря ви ! .............Страхотни сте Аз лично отчетох своите грешки .......... няма да се откажа и ще работя в/у себе си Знам ,че няма да стане с магическа пръчка от днес за утре ............нито с хапче На всички страдащи от това състояние искам да пожелая успех ........да им кажа ,че си приличаме по това,че сме добри и прекалено чувстващи хора ............забравящи за себе си и собствените си потребности . Няма да се справим без терапия ,защото чрез нея опознаваме себе си .....................няма лош психотерпевт а немотивиран човек не искащ да се промени .............не очаквайте терапевта да ви мотивира и да ви решава проблемите ...........силата е в нас Междувременно да се грижим за себе си ,като си подаряваме целенасочено внимание на тялото -то ще го оцени Образно казано ..........не ползвайте тялото само като кола с която да си вършите работата и после да я паркирате в гаража . Ще продължа да се обогатявам тук и да следя съветите на специалистите

Здравей Диди,имаш право за това ,че все още не съм убедена в това ,че съм здрава физически. Всички знаем ,че стреса отключва много заболявания и се тревожа дали са достатъчни прегледите и консултациите които съм направила . Старая се да мисля за себе си като за здрав човек,но ме притеснява факта ,че отслабнах доста на килограми и немога да ги възтановя . Бях се отказала да влизам в болница за обстойни изследвания ,но май това е начина да се успокоя .....ако всичко е наред . Междувременно съм на релаксиращи техники и дишане ...........и подхода да се забавлявам въпреки симптомите,колкото и да е трудно ............да не се подчинявам на страхът и неразположенията (ако на това му се вика забавление )и да заменям лошите мисли с хубави . Не зная това ли е начина .......на прав път ли съм ,но съм нетърпелива ...........живее ми се пълноценно .Може би заради нетърпението ми ......се чувствам и не достатъчно информирана от психотерапевта ми ...........нещо не ми достига ,за това чета и тук .

Благодаря за вниманието г-н Баев Всичко е чудесно ,но продължавам да съм объркана . След кризата с високото кръвно реших да си дам почивка от работа......и от началото на месеца съм отпуск . Забелязах ,че се поуспокоих и се обнадеждих ,че всичко ще си стане .....както си е било ,но ...........излизайки било на кафе или на разходка ....ужаса започва ..........напрежение в главата ,замайване,страх ,че кръвното се е покачило и фокусиране в/у телесните усещания ............ Старая се въпреки тия усещания да не спирм да говоря със събеседниците си ,да не обръщам внимание на случващото се ,но не успявам и искам да се прибера .Отидох до работа да се видя с колегите и същото се повтаря .Не разбирам ,защо тялото ми ми забранява да правя нещата които искам и харесвам .Първоначално си помислих ,че съм добре ,защото не съм на работа ...а работата ми е доста динамична и изнервяща,но след като видях ,че и излизайки да се забавлям пак е така .........значи не е проблема в работата .Но как тогава ще успея да работя .И в домашна обстановка имам симптомите ,но не така силни ,както навън .Чувствам се ужасно .....

Здравейте Аз съм пресен случай и се сблъсках с това февруари месец.Почина втория ми баща и няколко дни след това ...вечерта се събудих със силно сърцебиене ,треперене ,горещи вълни по главата и изтръпване на езика ........естествено се уплаших много и посетих спешен кабинет .Установи се тахикардия и завишено кръвно ........Поставиха ми инжекция диазепам и ме изпратиха да спя, а сутринта да посетя личния лекар.Сутринта със събуждането всички симптоми на лице и аз във ужас . Почнаха се кардиолози ,невролози ,ендокринолози,психиатри и накрая психотерапевт .От всеки получавах рецепта .......лекарства за кръвно .... и ксанакс ,но лекарствата не ми помагаха .........изследванията нормални с изключение на завишен кортизол . За разлика от повечето случаи ,които изчетох .....май попаднах на добър психиатър ,който не иска да ми изписва антидепресанти (въпреки ,че го умолявах да напише рецепта) Каза ми ,че нямам нужда от тях ............че те само ще ме превърнат в един нечувстващ и роботизиран човек .Като диагноза нервновегативна дистония или конвертна невроза (мисля,че имам и панически атаки)Благодарна съм ,че открих този сайт ,защото внесе яснота за това какво се случва с мен ....особенно статиите и коментарите на Орлин. След поредната криза с кръвно 180 преди празниците ми насрочиха дата за прием в ендокринология ,заради кортизола .Смятам да се лиша от болничната обстановка обаче. Изкарах празниците в леглото и постоянно закачена за апарата за кръвно (родителите ми бяха хипертоници и си отидоха от инсулти ........)и в див ужас ,че кръвното ще скочи и ще получа инсулт .Дори спях облечена на стартова позиция .Въпреки ,че ходя на психотерапевт ......тук разбирам повече нещата и така реших .... край на хапчетата за кръвно ,край на ксанакса ................време е да приема случващото се да помисля и виждам ,че се получава ,но най-важната част е да взема решения ,които ме плашат .........примерно знам ,че работата ми ми действа изключително негативно искам да напусна ,но ме е страх да не сгреша ,защото работа трудно се намира ...........и ще остана зависима от приятеля ми ,което ме плаши още повече .Получава се един омагьосан кръг ........осъзнавам ........искам........а ме е страх да загубя това което имам .Та ме гложди един въпрос при условие ,че съм осъзнала и приела ПА би трябвало да следва действие от моя страна (да премахна нещото в живота ми ,което ми носи неудовлетвореност)Възможно ли е да се прицеля неточно .........да премахна работата несъзнателно а проблема да е другаде .С други думи съзнанието ми нарочно да търси причина в работата ми а проблема да се окаже във връзката ми( щом се тревожа от зависимост ....значи нямам доверие )Как се изясняват тия неща .Моля Орлин за отговор .........като се надявам да е разбираемо това ,което написах .............самата аз съм объркана от случващото ми се .

Аз съм с този проблем от 10 години .Бях с мой приятел в пицария и хапвахме салата ,изведнъж ме сви стомаха и прибягах до тоалета .За мой ужас разтройство.Излязох и побързах да си тръгнем ,че имаше опашка за тоалета .Докато пътувахме с колата ме режеше стомаха и си мислех ,че няма да издържа да се прибера .Е прибрах се без да се изложа ,но от тогава започна всичко .Първо с често ходене по голяма нужда а после с чести разтройства .За всички години направих всички възможни изследвания ,включително колоно и гастроскопии,изпих всичко що е за стомах и черва ,но без резултат.Изчетох всичко ,казах си всичко е в главата ми и се стараех да го игнорирам ,излизах въпреки страхъ ,случвало ми се е да прибягвам до тоалетните в заведенията ,но упорствах и си повтарях ,че няма някакви черва д а контролират живота ми.Започнах да отбягвам плодове и зеленчуци,да ползвам таксита ,за да стигам по бързо до местата на които ходя ,накрая като се замисля за толкова години упорстване без резултат от работа се прибирам и не ми се излиза никъде.Не мога да поемам ангажименти ,приятелите почти не се обаждат ,защото знаят отговора ми за покана . Та от месец ходя на психотерапевт ,но по повод нервен срив след загуба на близък .До тук не виждам промяна ,а толкова силно я искам .

Благодаря за отговора ,интересен ми е въпросът дали сънувам,защото сънувам кошмари .Снощният беше за това ,че постоянно получавах информация ,че близки и приятели са починали ,кой в катастрофа кой от друго а аз плачейки за всеки казвах ,че никой не ми остана .Събуждам се изтощена вместо отпочинала . Действително след загубата не спирах да плача със глас и сълзи 3 дни после реших да се върна на работа ,но след вторият ден се наложи да посетя спешното .Сега обаче ми се плаче ,но немога все едно съзнанието ми игнорира случката и не е било,а всички около мен се стараят да не говорят за това за да не се разстройвам .Понеже съм загубила и другите си близки имам база за сравнение,това не ми се е случвало преди -остаана ли сама навън ме атакуват всички симптоми ,които ме изпратиха в спешното .

Здравейте,случайно попаднах тук и се реших да пиша На 33 г.съм ,родителите ми са се развели като съм била на 3 г.Баща ми ни е изоставил заради друга жена . Появи се в живота ми когато бях 11-12 годишна (тогава се запознахме)и въпреки обидата с която съм живяла към него не съм избягвала контакти .В мен усетих сила ,че вече и аз имам двама родители както повечето деца,но след няколко години той почина и това беше първия голям удър за мен .Скършиха се крилата ,които ми бяха поникнали и станах по-затворена като човек .Осъзнавах ,че такъв е живота ,че има деца с къде къде по-злочеста съдба ,и че все пак си имам майка и сестра ,които са до мен . Завърших средното си образование и се преместих при приятелят ми в друг град .Майка ми срещна сродна душа и заживя с него ,сестра ми вече беше омъжена и всичко нормално продължи така доста годинки(цели14)докато майка не получи тежък инсулт и изпадна в кома .Тази новина ме съкруши а на дневен ред лекарите говореха да очакваме най-лошото ,но в случай че стане чудо ще трябват много средства за възтановяване .Приятелят ми чувайки да си говорим тия неща със сестра ми явно се притесни за неговите пари(имаше събрана сума пари за скъпа играчка)без изобщо да стана въпрос за тях .Каза си в прав текст" ИСКАМ САМО ДА ВИ КАЖА ДА НЕ РАЗЧИТАТЕ НА МОИТЕ ПАРИ" при което аз дори неможах да реагирам ,защото мисълта ми беше в болницата и главата ми го игнорираше за момента .След 3 дни майка почина и аз бях срината и изравнена със земята .Мина доста време ,но всеки път щом видех приятелят ми думите, които ми каза ми крещяха в главата и всичко в мен се преобръщаше .Мислех си ,че ще осъзнае какво ми е казал и ще се извини ,опитвах се да го оправдая по някакъв начин ,но не се случи .След 3 години борба със себе си реших ,че немога да го преглътна и сложих край на връзката ни и обясних защо,защото тия думи си останаха там в миналото и изобщо не сме говорили за тях . И така ми остана сеста ми и човекът ,който беше до майка ми с когото имахме прекрасни отношения и затова ,че го има не се чувствах пълен сирак .Но тия дни загубих и него и получих поредния огромен удър с който не мога да се справя .На успокоителни съм ,чувствам се объркана и сама в тежка депресия ,неспособна и безполезна ,искаща да се справя и този път ,но вече нямам цел и посока . Един куп страхове, които са се натрупвали от детството до сега, страхът от изоставяне ,който ми пречи във връзките ми и страхът да имам дете ,недоверието в мъжете и в хората като цяло ,страх от промяна,страх да рискувам,страх че няма да се справя с каквото и да е .Тъпча на едно място и просто съществувам ,неспособна да изпитам щастие и радост ,въпреки ,че в момента имам човек до мен . Забравих да спомена ,че някъде м/у тия случки ме хвана и така нареченото психосоматично заболяване синдром на раздразненото черво ,което ограничава и усложнява живота ми допълнително . Моля специалистите за съвет и благодаря предварително за вниманието .