Daya

Здравейте госпожо, моят съвет е освен в спорта да наблюдавате в какво друго е добър сина ви и да поощрите допълнително тези негови способности. Всеки човек има някакви заложби и когато те бъдат открити и развити той намира мястото си в света. Това, в което е добър е едновременно това, което го прави най-щастлив. В лабилната тийнейджърска възраст е от особено значение личността да намери своето място в света и да преоткрие способносите си за да живее като пълноценен човек. Освен това няма да е зле да има някой по-възрастен до него, с когото да говори и от когото да получава самоувереност, че всичко с него е наред. Но трябва да е някой друг освен вас, вие сте му майка и вашата обич за него е даденост, той трябва да усети, че някой го приема и уважава заради това, което е, най-добре мъжка фигура, по-голям приятел, братовчед...Желая на вас и на него успех и щастие!

Здравейте уважаеми специалисти, реших да афиширам и моя проблем защото забелязвам, че смущава емоционалния ми свят и ми пречи да живея нормално. Винаги съм имала проблеми във връзките ми с мъжете! До сега не съм била истински щастлива с някого въпреки че съм се чувствала влюбена и обичана - или постоянно съм имала страх от изоставяне, или съм се чувствала задушена, или постоянно съм ревнувала и е имало кавги, за мен думата връзка носи значението на окови, свързани с много болка, стрес, взаимно тровене на живота, рутина, скука... След много разочароващи връзки или опити за такива бях свикнала да бъда сама и се чувствах щастлива, животът ми беше изпълнен, грижех се сама за себе си, подарявах си хубави моменти, чувствах се щастлива и силна. Но ето че се появи той-най-накрая Правилният, мислех си. И ако го погледна обективно той действително е прекрасен- обича ме, грижи се за мен, добър, мил, интелигентен, всестранно развит... Но ето че явно разбърка у мен застоялите води и нерешените проблеми отново изплуваха в съзнанието ми. Всеки ден се сменят по няколко негативни емоции и мисли, свързани с тази връзка и сякаш са като натрапчиви мисли, които контролират поведението и настроението ми. Основните сред тези мисли са... -Дали е правилният за мен? Достатъчно добър, интелигентен и атрактивен ли е? Ами ако не е и правя грешка в момента? Понякога имам чувството че не ми е на нивото по няколко скали. -Ще ме обича ли винаги така? Ами ако чувствата му охладнеят и аз не го забележа (като в миналата ми връзка)? Тогава ще ме изостави и ще ми дойде като гръм от ясно небе защото не съм го забелязала по-рано, трябва да внимавам за знаци, че вече чувствата му не са същите за да се подготвя за евентуална раздяла. -Пасват ли си характерите ни и вижданията ни за живота? Ако не е така е по-добре още сега да се разделим за да не се привържа към човек, който не съответства на характера ми и заради привързаността ми да не мога да се разделя с него. -Възможно ли е да ми изневери? Ако има такава вероятност, то по-добре е да не му подарявам доверието си, така няма опасност да злоупотреби с него и шокът ще е по-малък ако все пак се случи. -Дали в един момент няма да започна да се задушавам, дали скуката и рутината няма да ме променят и да ме дръпнат надолу и ме направят човек, който не искам да бъде, дали сама няма да се вкарам в тази рамка на скучна съпруга, която пере, готви, чисти и слугува на семейството си? Аз изобщо не съм такъв тип жена, аз съм самостоятелна, с кариера и мисълта да съм домашна слугиня предизвиква у мен отвращение. Тези мисли постоянно се въртят в главата ми и не ме оставят да върша ежедневните си задачи, не мога да говоря с него по темата защото веднага се чувства засегнат, приема го лично, караме се и проблемите се разрастват. Според вас трябва ли да се консултирам със специалист? Имате ли някакви съвети как да премахна, да се абстрахирам или поне минимирам влиянието на тези мисли върху живота ми? Благодаря предварително!