Багира

През стиха ти влизам в Тайната градина. Здравей!

Бавно се потапям в ледено кристален стих. Да не го размътя. Да не спре сърцето ми.

Тази беседа е изумителна! човек може да черпи с пълни шепи от нея ... Например: колко лесно човек се приспива с идеята за собствената си божественост! И ето предупреждение: "Ако разгледате вярванията на сегашните хора, ще видите, че там няма нищо Божествено." И още, това вече по въпроса как може нещата да се променят към по- добро: "Желанието на човека да подигне света трябва да бъде лично желание. Всеки сам трябва да пожелае да се подигне" Но как?!? "И апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията, каза: „Кой ще ме избави от това противоречие?“ Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, може да се преобрази, но за това се изисква голяма топлина и голямо налягане." И тук трябва съвсем да се внимава. Хем всеки лично трябва да пожелае, хем трябва да стане една фундаментална промяна, хем ... Кой, или какво трябва да извърши тази фундаментална промяна?

Може би, но именно един план, който ние не долавяме, за нас е непроявен. Ограничение според мен е по-скоро това да се постулира, че всичко е проявено и няма нищо извън проявеното. Плановете на битието не е задължително да са безбройни, достатъчно е да са безгранични по съдържание вътрешно. Макар че не може строго да ни бъде доказано, древните духовни учения все пак твърдят, че има периодично пълно изчезване на проявлението (съотворението). Такива хипотези издига и съвременната наука. Освен това всяко твърдение е ограничение, наистина. Затова употребявам термина "неизразимост". Сравнително лесно можем да си представим какво им е било на слепците, докоснали различни части на слон. Колко "добре" са разбрали какво докосват... А ние докосваме живота, който е повече от един слон, още по- слепи от онези слепци. Единството и борбата на противоположностите не може да се обясни по по- добър начин от този- да се предположи, че това, което виждаме като неразделими противоположности са прояви на нещо друго, от по- висок ранг, което не виждаме. Така и нашият живот явно е проява на нещо Друго, за което нямаме сетива. Но то ни прониква, има го в нас, нещо от нас недвусмислено знае, че Го има. Тези, които го признават, е ясно защо го признават. А тези, които го отричат, го отричат обикновено много по- енергично отколкото е необходимо да се отрича нещо, което го няма. Значи и те зная, че го има... Дали това Друго е непроявеното, или е проявено, но на по- високо от нашето ниво- не зная. Може и да няма значение, защото все едно нашето ниво излиза, че не е така самостойно, както си представяме. Чудя се, дали един достатъчно сложен компютър един ден няма да се замисли: Аз сам ли работя? Или някой работи чрез мен? Казват, че имало мрежа? Че някои компютри дори са свързани с нея? И могат много повече, когато са свързани към мрежата?

Напълно съм съгласна! Но изглежда ли светът, който сме сътворили, в частта, създадена именно от нас, като нещо, създадено от творец с чувство за отговорност и със знание какво твори? С връзка и спазване на същите тези закони, които са неизменни, непоклатими, извън възможностите за въздействие на това развихрило се творящо създание- човека?

Какво би трябвало да означава непрекъснатият цикъл раждане- смърт- раждане и т.н. от тази гледна точка?

Тънък момент. Наистина има много възможности за отклонения. Прекалено много. Една голяма част са вариации на тема "Аз сам! " Напълно съм съгласна и подкрепям това твърдение!

Супер! Пълно единомислие! За другото ... Ще си тъгувам. Щом само аз...

За това има поне две обяснения. Едното е, че си приказват ненужни глупости. Другото е , че принципно няма как да се даде по- подробно и по- конкретно. ти кое обяснение избираш? Всъщност, може и други обяснения да има. От мен - толкова. Е, всеки да си следва задачите. И Йоан, и Лао Дзъ, и апостол Павел ... И аз, и всеки... Но ако някой зачерква казаното от всеки друг, освен от него... не че не може всеки да започва паленето на огън от мълнията и триенето на две сухи клечки, ама... И се носи една легенда за хан Кубрат и синовете му, я е верна, я не, но има символика (и конкретика) и в нея- клечките една по една ги чупят... Не мислиш ли, че би било съвсем, ама съвсем тъжно, точно тук, в този форум, да не може да бъдат разбрани такива неща? Нима учението, което дава Учителя, се състои от рецепти за хранене и процедури за житейско поведение? Не че е невъзможно и такова тълкуване, но на мен все ми се вижда нещо повече. Но човек в какви ли не заблуди изпада... Ако все пак има връзка, моля за по-подробно, изчерпателно и ясно обяснение, каквото бих могла дори аз да вразумея. Ще пробвам, макар че доста ме обзекуражи. От една страна- защо да обяснявам глупости (ако човек приеме вариантът, че са глупости.) Във втория допуснат от мен случай, повече обяснения биха били обидни за някой, който усеща, че не са глупости. Повече обяснения в този случай са си подценяване. Та ето какво виждам в думите от евангелието, ще се радвам, ако този, който отхвърли това тълкуване, даде свое. В края на краищата, става ли дума за промяна в тези думи, или става дума за пускане на димна завеса в очите на невежа тълпа, че да изпадне в мистичен екстаз.. Човекът, който чува, или чете тези думи от евангелието, си е роден. Има си тяло, има си и по- тънките тела (които някои считат, че си ги има) Ако му се казва, че трябва да се роди още веднаж, явно всъщност трябва да де случи нещо много сериозно с него. Не така, онака. Промяна. Следва конкретиката (според Диана- нищо конкретно, обаче...) От какво трябва да бъде роден отново? От Вода и Дух?!? Представяте ли си каква липса на конкретика?!? Хора са отивали на страшна смърт, някои дори с песни и радост, заради нещо толкова неконкретно! Как да проумеем защо, какво са виждали, та са се радвали дори на ужасната смърт! (имам предвид първите християни, преследвани жестоко навсякъде, където са се появявали, богомилите,катарите) Все пак, нека да погледнем "Битие"- в първа глава са известните думи: "А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата." Ето, не знаем какво е Вода, не знаем и какво е Дух, който се носи над нея, но явно това го е имало, преди да има всичко останало. Това е трагичното. Човек отдавна е престанал да вижда яснота в тези символи. Ще погледнем стенописите в Бачковския манастир и ще видим ... картинки. Най- много- идолопоклонство. А за някои са значели толкова много...

Тази тема много ми харесва! Всеки търсещ рано, или късно се изправя лице с лице с проблема- "духовно развитие, или привързаност към духовно развитие!" Много ми харесва описанието на Максим на образа на привързания към духовното развитие ... Подозрително добре ми е познато... Важното е да се усетим навреме. Благословение е да има хора, или събития, които да ни изритат своевременно от привичните и удобни коловози на самодоволното самосъзерцание и от спортуването на "духовност" ...

Цитирам евангелието на Йоан. Да считаме ли, че авторът му прави намеци и не казва нищо конкретно? Тогава защо го е казал? И друг път е ставало дума за това: За да се получи правилен отговор, трябва да се зададе правилен въпрос. И двата въпроса не са правилни. Макар че до пареща болка разбирам желанието да се знае отговорът им. Така зададени въпросите изискват отговор в плоскостта и в понятийния апарат, в които са зададени. А с тях не може да се даде съответния отговор. Казал е Лао Дзъ" Дао, което може да се назове, не е вечно" . Ако не гледаме на Лао Дзъ като на загадъчен автор на интересни афоризми, с които да блеснем в компания, или в някой форум, ще трябва да видим дълбочината в тези думи. а тя е главозамайваща, плашеща. Ако не гледаме на богомилството като на екзотично и самобитно социално движение, пък, ще се замислим над следния откъс: " I. Делфин 25. В началото указания не се дават. 26. Търси момента на Вечното и променливите стъпки на Времената. Под игривия ритъм на Нереалното (това, което не е), търси да прозреш Вечното дишане на Реалното (Това, което е). 27. И се бори с ритъма на първото в себе си, за да достигнеш до дишането на Вечното вън от себе си. Защото трябва да го усетиш най-напред вътре в себе си. То е лесно за отличаване. Питай се винаги: "Това променя ли се?" - Тогава значи, не е вечно. 28. Питай се: "Това разрушава ли се, изчезва ли, ражда ли се от нещо друго?" - Тогава значи, не е реално." За това дали този откъс е автентично богомилски, разбира се, не мога да дам гаранция. Текстът е минал, най- малкото, през Николай Райнов и е публикуван в сборника "Богомилство, славянство, възраждане" . Има посочен линк в тук някъде из форума и книгата е качена в spiralata. Ще копирам и откъс от първото писмо до коринтяни на Апостол Павел. Пак не е особено конкретно ( в смисъл- 1., 2., 3. и т.н., но не му завиждам на този, който си мисли, че така изглежда Промяната ... "1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; 2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат. 3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. 4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; 5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила. 6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; 7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. 8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата. 9 А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят". 10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. 11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух. " Номерацията не съвпада с оригиналното евангелие, но откъсът е от 2-ра глава. Може ли човек да каже :"Да, бе чакай да си поръчаме от новите дрехи на краля! " ? Може. Но проблемът е, че ако наистина има невидима дреха, трябват специални очи за различаването и от "новите дрехи на краля". А като ги няма човек (но най- вече ако ги има, но не иска да ги отвори), не виждам как ще направи разликата. Но всяко нещо с времето си.

Мечтите могат да бъдат нещо много красиво. Но се чудя, дали красотата, която виждаме в тях, не идва от това, че още не са реализирани? Колко сюжети само има на тази тема! В какво се превръщат мечтите... Във възпитанието ни, в културата ни е дълбоко втъкан един модел: мечта (намерение) - реализация - щастие. Как се възхищаваме на силния, който може да отстои мечтата си! Който може да я реализира! Но много от нас вече подозират, че този модел прекалено често не донася това щастие, което ни се втълпява, че трябва да дойде. Пием с пълни шепи от един такъв живот и кой знае защо оставаме все жадни. Как различаваме Божествената надежда в ежедневието си? Ах, Донка! Какъв въпрос!!! Той ме навежда на мисълта, че има Божествена надежда, има и ежедневна, битийна. Сещам се за надеждата, която боговете, когато решили да напакостят на хората и да ги направят не толкова могъщи, поставили в кутията на Пандора и надеждата. Така и не разбрах от мита излязла ли е от там, или не е успяла. А и защо е оставена там, където били всички пакости, раздори и злини. По-нататък: Може и да не е лесно тези две надежди да се различат. Според мен- наистина не е лесно. Откъде да дойде различителната способност? Един радиоприемник приема вълни само в честотния диапазон, за който е направен да приема... И все пак? Нещо ни безпокои? Може би имаме всъщност два приемника? Един за по- ниски честоти? Един- за по- високи? Тук пък се сещам за Пепеляшка. Да разделиш леща от пепел... Неизпълнима задача, разбира се. Но тя била свършена ЗА Пепеляшка, но не от самата нея. Дошли гълъби, изпратени от нейната кръстница.

Думата "промяна" може да бъде ключова. Може да се градят висшите тела, но върху правилната основа. Казано е: Йоан 3:5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Това си е сериозна промяна. Не бих казала нисши елементи с висши. Направо- с други.

E, рецептата изглежда проста. Реабилитираме сърцето и ... Кои бяха търговците, дето били изпъдени от храма? От кой храм бяха изпъдени? Онсамосебе си ли ще стане промяната? Сами ли ще си отидат търговците?

Нали живеем в свят на противоположности, защо да ни подтиска неговото естество? Да не би част от нас да подозира, че светът на противоположностите не е същинският свят, а само част от него, или даже само негова проекция? Ами по- скоро са нежелани, защото докато аз философствам, някой трябва да сготви вечерята... Ех, началото беше толкова интересно, накъде го завъртя сега ... Може и провокация да е, а? Все пак доброто и злото са проявите, проекциите на съвсем други неща? Нима Бог е от ранга на доброто и злото? Нашите малки представици за нещата- може, но Бог...

EХ, орфеева земя... всичко из нея е магическо ... и планината, и хората, и песните, всичко, всичко! Ама ... какво правим с нея? Родопи. Напомнят- има две посоки- нагоре и надолу. За поука на забравилите човеци. В случай, че мислят, че могат да се позадържат на равно... Само че всяка планина е магическа. И по- хубава от нея може да бъде само планината, на която още не си бил. Или на която никой не е бил ... ( според Висоцки)

Не виждам проблем това да се случва. Мисля, че в илюзорното си възприемане на нещата наричаме съществуване проявлението. То не е. Но с илюзорното възприемане така става. Много ми харесва и написаното от Станимир: "Този свят е следствие. Причините така или иначе не са в този свят. Възможен е вариант нещо да го има във висшите светове, но да го няма в по-нисшите, но обратният вариант е немислим. Разбира се често това, което е в нисшия свят е доста изопачено средство за проявление на проявяващата се същност." Също можем да се вгледаме в символа кръст. Доста тълкуватели считат, че хоризонталната му част символизира "този свят", света на полярностите. Но не на причините. Вертикалната част символизира пътят към света на причините, към истинския Свят, към Съществуването. Тук и сега тези две посоки имат една обща точка. Остава да открием къде е, в случай, че се интересуваме от едновременно пребиваване на две взаимно перпендикулярни направления. А и в края на краищата това е един символ. Същността му е отвъд него. И Апостол Павел е казал: "В света, но не от него" Нали не считаме, че е лъжец? Тогава в тези думи трябва да видим пряко указание за такава възможност!

Заблуда е. И белотата на мечтите, и утрото, раздиплящо примамливо искряща мантия на тъй бленуваните нови часове. Над жадния цветец- надвисва слонски крак. Ах, цвете клето, на този път не ще дочакаш пеперуда ...

Защо считаш, че тук има стъпка встрани от самсара? Къде е самадхи- то? Иначе като образ на безсмислието е много добър!

Да. И аз така мисля. Затова никак не ми харесва идеята да се адаптират приказките и да се доближават до съзнанието на съвременното дете, като в същото време се отдалечават от въпросните сакрални образи. Да, не ги разбираме, но един ден всичко трупано се пробужда... (ако не ни задуши преди това...)

Да... обаче такъв ремонт май е въртене в сансара...

Откритостта ти тъй пленява и завлича! Тъгата ти така на моята прилича! Животът - счупена играчка- наместо радост- носи сякаш плачка ... Но... сякаш...

Ако под микросвят разбираме света на елементарните частици, а под макросвят- света на предметите, които микрочастиците изграждат, еднаквостта на законите трябва да се разглежда много условно, или направо да се отхвърли. Има закони, които явно са едни и същи- законът за съхранение на енергията, например. Но има и съвсем различни неща. Това е красотата на научното изследване и смелостта на човешкия дух- да си признае, че знанието му не е абсолютно и завършено, а когато му отеснее- да го прекрачи. Това, според мен, е пряко следствие от обстоятелството, че не възприемаме света в неговата пълнота. Изключенията са много важни, защото те най- често катурват отеснялата теория. И тъй като това наистина се случва непрекъснато, нека да се замислим колко истинско е знанието, което трупаме! То не е лошо, само него си имаме, но поне нека да се замисляме за истинското му място!

Ако приемем като работна хипотеза, че видимият свят, света на полярностите, е проекция на един друг свят, няма особен смисъл да се говори за отделеност. В някакъв смисъл я има (една проекция няма как да бъде оригинал, колкото и да и се иска) и в някакъв - изобщо няма смисъл да се говори за такава (как да говорим за проекция, ако няма оригинал? ) . Не вярвам някой да тръгне да спори, че законите на субатомния свят са същите, каквито са в макросвета (а и да тръгне-това би било негов проблем, не мога да му помогна...). Не са същите, затова и хората са принудени да измислят квантовата физика, да я изучават и да я използват за обяснение на редица явления. Но субатомния свят е в основата на макросвета... В рамките на работната хипотеза оригинал- проекция, законите в света на полярностите ще да се "диктуват" от света на оригиналите. В света на промените явно всичко се променя. Само това свойство остава без промяна...

Ама то... нито Платон, нито аз твърдя, че сенките са илюзорни. Да, реални са! Но са сенки! И съм съгласна със Станимир- в един и същ свят се проявяват, както и оригиналните тела! Но е важно да се разбира отношението на причинност, ако наистина копнеем не да си играем на промени, а наистина те да се случват. Що се отнася до размерността на света- това е друг въпрос. Тънък е и е мамещ да се впусне човек в спекулативни спорове. Но едно е ясно, поне за мен: щом в света, в който живеем, един от основните принципи е единството и борбата на противоположностите, то значи, че те са само проява на нещо друго, което не е нито едното, нито другото, а нещо трето, над тях, което не просто ги обединява, а е повече от тях- приинципно, качествено. Е, ще се повторя, но това е най- добрият пример- в нашия свят имаме матнити. те винаги имат един северен и един южен полюс (ние така сме ги нарекли, но просто в някакъв смисъл те наистина са противоположни. Никой досега не е успял да отдели единия полюс от другия. при всякакви разрязвания винаги се получават тела, които пак си имат два полюса. И обяснението е доста просто и неочаквано- те нямат собствен произход, а се дължат на движението на електроните, от атомите на тези тела, които се проявяват като магнити. Освен това повечето от "търсещите" са съгласни, отчитат, изумяват се, от холографския характер на вселената. Но всеки, който е подочувал за холография, знае, че аналогично свойство има тялото, на което е записана холограмата (холографската плака), а не самия оригинал, нито светлината, с чиято помощ се получава изображението. Тук аналогията е просто съвсем достъпна...