Багира

Изглежда живеем под друг покрив. Защото сме далеч от Светлината. Да опитваме от човешкото, божественото да прилагаме- да не прилагаме човешкото, но да не го отхвърляме, защото и няма да успеем. Можем да го опитваме. Но пътят е в прилагането на Божественото. Тук вече идва трудното. Защото сме смъртни. Защото Божественото иска Божествен съд за да се излее. Изливането на Божественото в смъртен съд води до разрушаване на съда. (както е установила Семела). Затова и не се случва. В света на проекциите живеем най- много с проекциите на Божественото. Те са хубави, най- хубавото от това, което можем да си представим, или да възприемем. Но са проекции. Затова- да ги опитваме. Но не да ги прилагаме.

Нали не отричаш прераждането? Явно не стоят така елементарно нещата с излизането от гората. То ест- като умираш, и се оказва, че не си излязал. И още по- зле. Раждаш се, а се оказва, че си принципно умрял... Че си перманентно умрял, а само си мислиш, че живееш. Как да не се сетя за песничката, която пееше тодор Колев- " ... а след мъглата- ха! Пак мъгла! ..." Интересното е, че много хора не си представят целомъдрието. И диагноза даже може да му се постави. И понеже не могат да си го представят, започват да търсят потомци на Иисус Христос и какво ли не още... Така преди време в една туристическа компания край хижа "Вада" през август, туристи, за които последователите на Петър Дънов са една туристическа и сезонна атракция, обясняваха край вечерния огън как дъновистите си носели тайничко луканка и си хапвали в палатките, щото как тъй да се лишат от такова благо! Те, печените туристи ги разбират тия работи! Ах Щракнах не каквото трябва. Исках да продължа- туристите бяха абсолютно убедени, че ги разбират тия хитри дъновисти, как само се преструват! Така и с други неща. Хората обичат да им слагат своите си рамки. Прокрустова работа.

Защо може да е важно да се сбъдват мечтите , че и от алгоритъм за това да се интересуваме? Важно е, защото това е една много важна стъпка: Сбъдват ти се мечтите и разбираш, че това никак не те прави щастлив. Разбираш ролята на човешките желания и мечти в човешкото пленничество. Това си е вече първа стъпка по пътя към щастието. Дотогава може да си си мислил, че си нещастен, защото не са се сбъднали мечтите ти. Което си е много далеч дори от началото на пътя към щастието.

В случай че наистина си мъдър и правилно си осъзнат и въпреки това ти се иска тогава какво правиш подтискаш или не? Ако това се случва, възможно е това да значи, че все още не намираш целостта вътре в себе си. ( който, де! ) Едно предложение : излизаш от гората. И няма вълци , няма и агнета. И няма въпрос как да стане и вълкът сит, и агнето цяло... Остава открит въпросът с излизането.

Да. Ако човек е разведен с Божественото (а съвременният човек Е...), няма много голямо значение женен ли е, или е разведен - в житейски план. Каквото и да прави- все е разведено. Главната задача е да се осъществи Алхимичната сватба. Без развод.

Дано не разводня дискусията и който трябваше да отговаря за НЛП и секса- да вземе да отговори. Ама като осветли по- пълно въпроса. Например като поясни каква цена плаща програмиста, за да му се сбъдне програмата... Като цяло не разбирам защо сексът трябва да има по- особена роля от дишането, от храненето, от движението, от процесите усвояване на енергия, на разграждане и изхвърляне... Може да има за някого по особена роля, обаче той да си мисли защо. Пък и са известни случаи на спокоен живот без секс, но виж, без дишане, или хранене, пък даже и без отделяне... Да, в основата на взаимодействията между хората наистина има много сексуална енергия. Толкова много и в толкова различни форми... Например дори бърборенето може да се разглежда като проява на сексуална енергия. Само че енергията в една затворена система е постоянна величина. Ако човекът владееше равновесието в енергийните си процеси, вероятно не би му се налагало да умира. Явно от тази гледна точка не следва да се разглежда като отворена система. Човек много хубаво трябва да си мисли за какво използва енергията си. Като му е дадена (явно е дадена- има я!) и му доставя радост пилеенето, това ли трябва да прави? да си кара кефа (пък било и на висока цена и по глупав начин) ли е дошъл на тази земя? Не че не може, но нищо чудно това да не е най- доброто решение...

Не знам дали е възможно организация да забърше всички дивотии, които обществото ни извършва по отношение на децата. Най- мизерните сгради у нас (средно взето) са училищата. Всички условия за израстване на нездрави и деформирани деца, можещи и знаещи колкото се може по- малко са стриктно спазени- минимални възможности за спорт, за дейности по интереси, дори и играчки свястни няма - лъскави и глупави, преди всичко. Няма адекватна грижа за деца с проблеми, и има трайна и дълбока тенденция тези деца да се превърнат в проблем на останалите деца и техните родители. За професията "родител" се счита, че човек има правоспособност по рождение. Още много може да се изброи, но няма полза. Просто наистина е много. Една организация, която реално се грижи за правата на децата трябва да ни струпа всички накуп, и да ни дематериализира. И не бива да пропусне накрая и себе си.

Добре изглежда да е човек свръхсетивен. Обаче има странни неща. Знае се, че в разни примитивни племена свръхстивността си е всъщност сетивнот- за тях е естествена и масова. Ако проследим исторически как стоят нещата, може и да се окаже, че свръхсетивността е нещо, което по-скоро човекът е имал и е закърняло. От тази гледна точка ключът към "издигането" (добре, движението навътре ! ) ще да е другаде. Вероятно човешкото същество е изгубило това сетиво поради неправилно действие, или употреба. Такова действие може да бъде нарушеното равновесие между приемането и отдаването на енергия.

Реализация означавало осъществяване на план. То ест себереализация ще да е себеосъществяване. А какъв план следва да се осъществи? Вероятно първоначалният, заложен в човека от създаването му. Как? Ето една концепция, която скоро срещнах в едно списание: " Себеосъществяване не означава "аз сам самичък правя това", а означава живо взаимодействие. Само чрез него ставаме осъзнати. Себеосъществяването се състои в постигането на проявлението на божественото себе в нас." Интересното е, че до тази идея сравнително лесно се стига. И следва едно доста странно явление: веднаж стигнали до това откритие, започваме да си мислим, че това вече се е случило. А то е още толкова далеч... Колкото по- доволни се чувстваме, че вече сме стигнали, толкова е по- далеч...

Да. Никак не е добре да разделяме децата на индигови и неиндигови; още повече, че и самото понятие индигови е твърде смътно. но това което трябва да дадем на децата- трябва да го дадем. Впрочем за всички видове деца то е едно и също. Само че няма да теоретизирам на тема от какво имат нужда децата. Точно тия дни излезе от печат (от университетското издателство) знаменитата "Велика дидактика" на Ян Амос Коменски. Той съвсем точно описва как можем да обучаваме успешно децата. На всичко, във всички времена. Всякакви деца. И вече 400 години след него никой не е успял да напише нещо по- пълно и добро на тази тема.

Може би не е добра идея да търсим точна стойност в точните цифри. Може наистина да е добре да се търси символика в тях. Но за съжаление идеята за тесния и единствен път никак не е символична. Иисус Христос също говори за тесен път и за широк- пътя на заблудата и гибелта. А тесният е тесен, защото има едно условие и една цел. На пръв поглед изглежда ограничаващо, плашещо, сковаващо. Но тези подозрения спохождат човека само извън този еднонасочен път.

Дълбочина и радост струи от детската мъдрост... Къде отива само няколко години по- късно? Когато лакомият "аз " на тези мъдри деца започва неистово да си пробива път през фирна на себелюбието на възрастните? Когато пробуждащото се самосъзнание започва да се пържи в олиото на хормоните? И няма нито едно разумно обяснение за нито едно действие и... и... Нищо ново под слънцето, обаче. И преди стотици, и преди хиляди години е било така. Формите са били по- различни. Не виждам как в бленуваното ново хиладолетие ще отидат някакви разновидности на растения, които топлото водолейско слънце ще превърне в нови същества от само себе си. Можем да си мислим така, само ако сме много, ама много далеч от представата за това какво всъщност би трябвало да се случи в това ново хилядолетие. Нека не се заблуждаваме. Че нахлуват мощно нови въздействия- сигурно е така. Но промяната няма да дойде по такъв вегетативен начин. Всеки един от нас има много работа, за да се случи това, и една от първите задачи е да помогнем на нашите деца да започнат да контактуват адекватно със света, със себе си и с другите в условията на тези нови въздействия. Мисля си,че наличието на някои изумителни деца не е признак за настъпването на новата раса. А всичко на всичко за зов за потегляне към нея. Защото възхваляващите изумителните индигови деца не броят децата от една друга вълна- тези с най- различните видове повреди- като се почне от неврозите, автоимунните проблеми, астми, диабети и т.н. и се мине през СОТ, аутизъм и още много други. Тази вълна е с не по- малък връх от вълната "индигови" деца. Нека гледаме към всички страни на едно явление, не само към тези, които ни харесват...

Съгласна съм с Вальо. Уви, случват се и такива самоубийства. Които са си направо убийства. Но животът на човека не е лек. Без пътеводна светлина (а дажеи с нея...) лесно може да се заблудиш, или да станеш жертва на разни атаки. Малко преди този пасаж, обаче, откривам в същата беседа следното: В случаите, когато човекът не се жертва, а просто иска да "излезе"- може да стане жертва на такова печално стечение на обстоятелствата. Та, не става излизането със самоубийство... Много е важно това- зараждане на новите мисли, идеи в живота. Ама не от вида "пременил се Илия- погледнал се - пак в тия." Трябва да са свързани с основната насока в живота. И пак, коя ли е тя? Ако не е правилната- новите идеи пак ще са "тия".

Може да подходим квантово- механично! не "или- или", а и двете! Тогава картината става по- пълна! И е училище, и си е чисто мъчилище! Но не защото някой иска да мъчи учениците, а защото те самите си правят такива следствия. Такъв подход прави трудно изпълнението на Добре. Училище е нашият свят. На какво се учим? И защо? За да останем завинаги в училище? Ако приемем нашия свят като училище, значи следва да живеем другаде. Излиза, че който се чувства ученик, все пак също се подготвя да напусне този свят. Само че Учителя доста недвусмислено казва на много места, че светът, в който обитават загубилите телата си хора е пак този. Можем да го нарече Отвъдния свят, но той пак е нашия. Тоест пак си е училището.

Тълкувам го по друг начин! Онзи свят е истинският, нещата са там. В нашият свят има сенки от истинските неща. Сенките се дължат на оригиналите... и на светлината, разбира се. Нашите представи за другия свят (в който ИСКАМЕ да влезем...), обаче, ни вкарват пак в този свят. В случай, че искаме да излезем, наистина, трябва да се движим ... "перпендикулярно", хоризонтално се люшкаме между сенки. Но пък не е невъзможно по сенките да се сетим, че има и оригинали, нали?

Ани Лозанова пее: "Всяка бяла вълна води морето към теб..." Нека всяка радост и всяко страдание ни водят към Него... Нека не залепваме за тях, нека бъдат белите вълни... "Ние се лъжем, че сме опитали любовта... Любовта не може да я опиташ, докато не видиш най-големите страдания, докато не минеш най-големите страдания. И [когато] влезеш в един свят без страдания, тогава ще опиташ любовта. Докато си в света на страданията, ти не може да опиташ любовта. Страданието, то е сянката на любовта. Там, дето има страдание, няма любов." Как да не се сети човек за четирите благородни истини на будизма: 1. Има страдание 2. Страданието се причинява от желанието 3. страданието може да бъде премахвнато. 4. Има път за премахването на страданието. За будистите това е осморният път. Който иска да се докосне до любовта, а не да се лъже, че я е опитал, трябва да разбере истината за страданието. И за света на страданието. Защото живеем наистина в свят на страданието. Парадоксалното е, че това ни харесва. Всъщност не е лошо, ако именно така ще излезем от него... Всяка бяла вълна...

Наистина изключително дълбока беседа. Куп гатанки.. Какво е тъмнината? Невежество, зло? Ни повече- ни по- малко. Влизането в материята означава липса на свобода. И това е така във всички материални светове. И близки, и далечни. И тънки, и по- плътни. Те са "тъмнина" Това, което наричавме светлина е най- светлото, което познаваме. Но то не е "достатъчно светло" - то е външната проява на виделината и не е виделина. Знанието не е трупане на факти. Знанието е вътрешно притежание. Ако го има човек, де. То е свързано с виделината. Значи, въпреки материалността ни (гъстотата ни), някъде в нас има виделина. Но нямаме досег с нея, ако нямаме досег и с вътрешно знание. Значи- не е "лоша". Но е необходимото "зло" в материалния свят. Ако имаме вътрешния живот, няма да ни е потребна "тъмната" дреха. Но докато открием този вътрешен живот, докато заживеем от него, ще ни трябва дрехата. Но не би трябвало да оставаме само с нея и да считаме, че тя е крайната цел. Стъпало е, и то ако не се заплеснем на него. Само стъпало. Окончателно може да се освободи човешкото същество след смъртта. Но ако няма досега с виделината смъртта си е смърт, даже да има вид на живот. (тоест дори и мислейки, че живеем, всъщност сме мъртви): Ето кое е гибелно. Да вземеш виделината и да я задържиш за себе си. Е, бил е предупреден човека- :"но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" Явно това познаване няма нищо общо с онова знание, което дава досега с виделината.

Прилича, нали? Обаче не звучи никак приятно за нежните човешки уши!

Изключително вълнуващо! Смразяващо! Ето гледна точка, която добре обяснява тези думи: Да предположим, че първоначално създаденото човешко същество е било същество на Виделината. Вероятно съществуването му е означавало равновесие между излъчването и поглъщането на Виделината. Какво се е случило, когато някои от тези същества са задържали част от Виделината, за съжаление, твърде добре знаем... Тогава става ясно казанато в Битие: "От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. " Така човешкото същество е изгубило първоначалните си качества, Виделината вече не е негово вътрешно притежание. Вече има досег само с външния и израз- светлината. И живее в свят, в който нещата, които вижда, са "сенки" на нещата, които са. Защото те СА в един друг свят.

Напълно съм съгласна с Донка: Отдавна подозирам, че е точно така. Малък номер на егото, за да се чувства значимо. Наистина това може да има съществен дял и в националните ни проблеми, тъй като българите сме големи индивидуалисти, с големички ега. Не можах да разбера защо Инфинити счита, че не съм разбрала метода и. Не виждам съществена разлика между "не- емоционален подход" и "поглед отстрани". Може би защото аз самата постигам дистанциране от емоциите именно чрез поглед отстрани. Но пък може Инфинити да го постига по друг начин. Но това няма голямо значение. Повече умения за решаване на проблемите- повече решения и по- малко проблеми! Освен ако... предположението на Донка не е правилно поне за известна част от проблемите. (боя се, че всъщност е за по- голямата част). Тогава може да се окаже, че колкото повече умеем да решаваме проблеми, толкова повече проблеми ще ни изникват за решаване. Как да не се сетим за битката на Иван селския син с Чудо- Юдо, което си имало вълшебен пръст, с който щом му отрежат една глава, драсва по отрязаното място и там веднага израдтват две нови глави! Тогава ще се окаже, че всичките ни проблеми са всъщност само един...

Я, всеки от писалите до тук е дал по едно чудесно парченце от мозайката и се е получила много пълна картина! Да, има праг, който като прекрачиш, сякаш си счупен, ставаш спокоен, хладен, безразличен, но това спокойствие също не е много спокойно, а е само смразяващо, ужасяващо.. Това спокойствие може да дойде от ... каменното сърце на Михел Холандеца! (според Вилхелм Хауф и според мен! ) Или от едно покрусено сърце... Този резултат, си мисля, е просто симтом на Безлюбие. Обаче не знам доколко пораженията са обратими. По- често не са. Освен ако не се намеси Стъкленото човече! Наистина, отделеността от Любовта е тази, която довежда човешкото същество до такова състояние. Но не липсата на обикновената човешка любов, която като всичко останало тук се ражда, развива и ... умира... А бездействието не е безразличие, разбира се! Бездействието (ву- вей, според Лао Дзъ) е състоянието на Мъдреца, в което не се вижда действие, но нещата стават и то- както трябва! Но пък ако не премине човек през една покруса пред преходността, обречеността и безсмислието на "хубавините" на света на преходността, как ще се сети, че не му е тук мястото? За беда, много лесно някои стигат до извода, че не им е тук мястото, но като не могат да се сетят къде е, след като не е тук ...

И аз уважавам много Морган Скот Пек! И считам, че при решаване на проблеми човек трябва да е наясно първо по този въпрос! Моята следваща стъпка обикновено също е тази: То ест гледам да "изляза" от проблема. Ако имам общо проблем с някого, гледам да го оставя между нас и да се опитам да направя така, че с "опонента" си да гледам в една посока, а не един срещу друг. И пак, във връзка с разделянето на отговорностите: този свят си има Управител и това не съм аз. И като така- опитвам се да направя каквото мога, и да приема, каквото дойде след това. Обаче доста ще се очудя, ако за някой друг тази информация се окаже полезна!

Преди време ми попаднаха животоописанията на Плутарх. Бях поразена. От красотата на езика, от идеята да разглежда живота на бележити личности в двойки, чрез което прави интересни паралели, или контрасти. Но най- вече бях поразена от това, че събитията сякаш сега се развиват. Историческите декори са различни, но проблемите, хората, конфликтите, егоцентричността, величието и падението- всички, всичко е съвсем същото! Каква ти еволюция! Добре,че сме си измислили календари! Все нещо все пак е "вървяло"! Ама то- щото без човешко участие...Има върхукакво да мислим, но не съм убедена, че имаме време да мислим. Просто докато се чудим- светът загива ли, или и този път ще му се размине, един ден ще се събудим, а светът вече ще го няма... Ако разберем това, значи наистина сме се събудили и сме направили перпендикулярния отскок. Само че не вярвам това да се случи безусловно и с всеки. Просто... трябва предвидливо като разумните девици от онази притча да имаме масло за светилниците, та като дойде женихът, да го посрещнем с пълни светилници... И да не забравяме, че неразумните девици си останали пред заключените врати! Може би са считали, че щом имат светилници, и са девици, еволюционно светилниците им ще засветят и вратата ще се отвори!

"Древен копнеж в мен пробужда песен нечувана и неизпята." Ave musica! В света на полярностите е така: Събота! Пред мене се разгръщат любимите ми песни... и мръсната ми къща.

Ето една богата връзка.: http://www.log-in.ru/dtSection/galleries/