Багира

Обаче може пак да се срещнем с капана на думите. Докато бистрим определения, сянката си я има. И да спорим- има ли я, няма ли я, пак я има. И всеки от нас знае, че я има. Това, което ме очарова в постановката на тази тема, е, че авторът и елегантно се справя с подводните камъни на словестността и поставя ударението върху действието. Напомня за Орфей. И за Питагор. И ... Това е. Е, при това търсещият разполага с "Пътя, Истината и Живота". Стига да се сети.

Има едно отвратително състояние. Безпомощност, неадекватност, стъклен поглед, каквото похванеш- все не е това, някои часи от тялото треперят, може и доста да са, вкопчване във всякакви и очевадни като такива- боклуци- физически, енергийни, духовни; болки къде ли не, но най- вече страх от тях и омрънкване на света за тях, и още какво ли не... като че това е един ужасяващ вариант на старост. Но той с голяма ситурност очаква този, е бил призован, но на по-съзнателни години не е пробудил в себе си Състраданието. Към себе си, към света, към старите, към младите... Не дребното, ежедневното състрадание, а онова Състрадание, на Буда. Лошото е, че когато вече се случи от хората много малко помощ може да дойде. А и на същата житейска страница май само затварянето и помага ...

Напълно съм съгласна! Това може да бъде конструктивен и ползотворен подход към тази страна на живота на човека. Страна. Като всички останали. Ни повече, ни по-малко.

Изкусително е е да се каже, че това не е проява на Любовта, а по- скоро- на едно его, което иска да спасява хора и да внася просветление. Може и в близък порядък да е така. Обаче- неизповедими са пътищата Господни. Та в далечен порядък може и да е проява на Любовта. Може да доведе до отрезвяване и двамата... Може и движението в обратна посока да отведе пътника до необходимата цел, от която той първоначално е тръгнал да се отдалечава. Така става при движение по затворена изпъкнала повърхност...

Да. За хората, които са целите Светлина, градинките не са отделни. А е една. И никой не може да окастри неумело градината на другите. Така че- това е. Ако искаме да не си кастрим неумело градините, трябва да станем Светлина. Дотогава- хем ще са различни градинките, хем ще си ги кастрим. И все неумело. И своите също, де...

Да. Може човек да има усещане, че е в градината. Ами направил си сам градина, хубаво му е в нея. Нищо лошо. Просто не е Тази Градина.

Ах... Пак ще кажа: "Смотри в корень!" ! Да, относителни са доброто и злото. Дано се осъзнаем- стига сме го разглеждали и обирали това дърво- за познаване на доброто и злото, едни и същи са плодовете му, и ни водят към един затворен безкрай! Другото - дървото на Живота ни трябва! Всъщност- работата е лесна. Първо трябва пак в онази Градина да попаднем.

Ето една чудесно поставена тема. Само дето се самозатваря. Толкова хубаво и ясно е казано всичко още в постинга на поставящия темата- paloria! Какво да се добави към това, наистина?!? Сещам се за Козма Прутков- "Смотри в корень!" Да, тук е ключът към всички проблеми на страдащото човешко същество! И ето- като се изясни проблемът- остава само да се реши! Успех на всички, които желаят да го решат! А на останалите пожелавам колкото се може по- доброволно да пожелаят да го решават!

Хъм-м-м ... Май не мога по- директно. Себе-то се страхува най- много от това, да не стане така, че да престане да бъде точно това себе. Страхува се, може би, защото знае, че това все едно ще се случи. По един, или друг начин. Само че по единия има надежда и развитие, по другия има въртене в кръг. Докато се стигне до първия начин. Или до пълен и необратим разпад. Терминологията ... Не е много лесно да се уеднакви. Но и не е необходимо. Ако нещо изречено е в спектъра на неща, които някой трябва да разбере- ще разбере. Даже и да не е еднаква терминологията. Например в книгата си "Четирите благородни истини" Далай лама много успешно минава през възможните капани на различията на разнообразни будистки школи, дори в концепциите, но успява да види връзката между тях без да се вкопчва във външните различия. Хайде де, щом един електрон може да се проявява и като вълна, и като частица, значи нито понятието ни за вълна е толкова абсолютно, нито понятието ни за частица... Обаче си знаем, че все за електрон става дума, нали? Себеслънчасването ми се вижда като една от страните на вкопчването на себе- то в това, да бъде неговото. И то си е страшно с всичките си страни. Което ме подсеща, че и това е част от страха от себе си. Който погледнел към Медуза- вкаменявал се... Само подкрепеният от Атина Палада Персей оцелял... Но за това вече писах... Но нека да внимавам! Защото е много изкусително страхът от развенчаване на себеслънчасването да започне да плаши със себеслънчасване ... Какво минава? Слепотата. Затъмнението. Преходното слънце. Преходното себе. Нали знаеш...

E, нищо, де! Ще ти мине! Това и хубавото на преходността! Мона, как може себето да се страхува да бъде себе? То иска да бъде себе и това се случва. И така е, докато се насеби! Само че ... къде е границата между нежеланието за разбиране и неможенето за разбиране? Има ли я изобщо? "Не мога да разбера" дали всъщност не значи "не искам да разбирам" ?

Може и това да е коренът на страха от себе си- ако имаме усет и познаваме само това, което е създадено за разпадане, но една част от нас (дали от себето? ) ни нашепва за друго, за което за момент нямаме усет - ще ни е страх от този шепот и още как...

Чудесно! Значи определено знаем един път, който не води до целта! Бягството от себе си НЕ Е ! И с прегръщането трябва да се внимава. Ако имахме Любовта, щяхме и да се приемем. Може да се каже- в степента, в която имаме Любовта- идва всичко останало- и себеприемането, и покоят, и тишината, и със страховете се разделяме... Но в постигането на това изглежда няма линейност- не можем да имаме първо Любовта, защото Себето ни пречи. Не мижем да се освободим от Себето, ако нямаме Любовта... Как да не се сетиш за барон Мюнхаузен...

Някои са били в целостта, а сега не са. Може да има още такива, които са там, или пък вече да са там . Не е ясно кое е напред, кое- назад. Е, при полюсите- полюсово, няма как иначе. Но въпросът е: "При полюсите ли да сме?"

Да. Бих добавила, че този, който има нужда от шум, всъщност дълбоко в себе си знае за тази тишина, за този покой. Но още не иска да се връща към тях, панически се страхува от тях. Не знам откъде идва този страх, който пречи на завръщането. Не знам какъв би могъл да бъде смисълът му, или произходът му. Но за мен този страх, несравним с никакъв друг страх по дълбочина и парализираща мощ, е косвено доказателство за този чуден път към Покоя, който минава навътре през себето, отвъд себето, и продължава без него неограничен и светъл...

И понеже обичам да търся по- ясните форми, ще обърна внимание: според форумците до този момент, като разход на енергия и интерес: дишане : секс = 22: 919 Друго, друго има зад това отношение... Не ми прилича на естественост...

Виждам няколко странни неща.: 1.Ако освобождаването и развихрянето на сексуалната активност на човека е естествено, че и безусловно развиващо, защо се хаби толкова енергия за да се твърди това? Погледнете само колко постинги, и всичките все в една посока! Но се чудя, кой говори толкова много за нещо, което е естествено и се подразбира от само себе си? Едва ли някой би спорил за ролята на дишането, например, че и за това, какво може да се постигне с най- различни дихателни техники! Но не виждам толкова голям ентусиазъм да се говори за дишането... 2. Като чета за лъкатушния път, по който трябва да се разгъне духовното развитие на човека, минаващо триумфиращо през секса, кой знае защо се сещам за марксистката теория за задоволяването първо на "матпотребностите", след което ще се появят и "духпотребности". Идеята е развита блестящо от братя Стругацки в "Понеделник започва в събота" . Има, несъмнено още има хора, които очакват духпотребности да се появят по този начин... Обаче защо ли кадаврите на братя Стругацки отпаднаха по този път преди финала...

Опитах се да потърся факти. Обаче не съм добра в намирането из интернет. На пръв поглед това, което намерих, е: среден тираж на книги и брошури- у нас- за2000г.- 1,9 хиляди; за 2005-1,2 хиляди. Книги и брошури на лице от населението- за 2000 г.-1,2 ; за 2005 г.- 0,5. Ако си мислите, че се увеличава четенето на вестници- не. И то намалява. Ето източника: http://www.nsi.bg/SocialActivities/Culture.htm Защо? 1. Не се покачва покупателната способност. 2. Има други източници на информация, по- лесни и достъпни, или по- привлекателни, поне на пръв поглед. Нищо не може да замени книгата, но нали трябва и читателят да го научи. А докато го разбере- книгите намяляли... 3. Хората оглупяват. Книгата иска по- интелектуален подход към информацията. Също си са преуморени. Все по-бясно въртящата се потребителска мелничка иска все повече парички и хората трябва да ги изработят. Наистина не остават сили... 4. Много злоупотреби преживя печатното слово. Хората може да са се изморили, писаната дума да е девалвирала. И т.н. А можем вместо да търсим отговор на този въпрос, просто да кажем, че такова явление няма. Също- и че който го поставя е черноглед. Ами- избори...

Де да бяхме достатъчно сигурни, че Любовта наистина се проявява в живота ни, в нас самите, в живота около нас, нито щяхме да се засягаме, нито да сме саркастични, нито да виждаме сарказъм там, където го няма. Любовта щеше да си блика от всичко, до което се докоснем. И така, дано се прояви в достатъчна степен Любовта в нас, та съвсем естествено всеки, който се доближи до нас- да я види. Дано и всеки, който се доближи, да получи очи да я види. Дано се прояви достатъчно, та да не изпадаме в заблуди, като малките грахчета от приказцката на Андерсен да се радваме на уютния си малък зелен свят (и да се възмущаваме от всеки досадник, тръгнал да ни убеждава, че светът е малко по- голям...)Дано да се прояви достатъчно, че да бъдем търпеливи към себе си и към другите, докато прогледнем. Дано...

Като тревога е добре. Нека всеки от четящите отиде и види, преживее, може някога с нещо да помогне. Поне да не забравяме. Поне да не простеем.

E-e-e! Като майтап- бива, но все ми се струва, че има неща, с които е по- добре по- сериозно да се отнасяме... Че като не знаем с какво да си правим майтап, така няма да знаем и с какво да сме сериозни! А Белинташ и Перперикон заслужават да бъдем и сериозни, и грижовни, и паметливи!

Всичко беше наред и нищо не беше наред. Беше ми тегаво. Сякаш ме стягаше сърцето. Дори не винаги тупкаше както трябва. Реших да го питам по- често: “Да направя ли това?” “Не е зле.” “Това ли е, което не стига?” “Не.” “Ето, виж направих тази и тази добрина! Добре ли е?” “Да!” “Това ли е, което не стига?” “Не!” “Ето, виж, колко чувствителна станах, колко много зная вече, колко много и хубави неща правя, добре ли е? ““Да!” “Това ли е, което не стига?” “Не!” “Светът е толкова хубав, вече го разбирам и виждам все по добре, радвам се с всяка живинка, усещам, съпричастна съм, движа се, активна съм, грижа се, раздавам се, добре ли е?” “Да!” “Това ли е, което не стига?” “Не!” “Какво искаш?!? Какво ме караш да търся?!? Отричаш всичко!!! Сърце ли си, или стършел, който все да ме гони?!? Остави ме на мира!!!” Млъкна. Стана още по-тъмно. Студено.Страшно. Всеки миг не беше най- тъмен, защото следващият беше още по- тъмен... Но то работеше. Тупкаше. Обливаше ме с любов. Аз все по- малко разбирах, а то все така ме обливаше...Не приемаше моята отчайваща безпомощност. Потънах в собствената си тъмнина и студенина. Нямах сили нито да се боря, нито да питам повече... “ Добре, да бъде...” И видях, че има брод! Единствено необходимия, единствено възможния... Но нямаше време за почивка.Уви, мислех, че най- важното е да намеря Пътя! Не! Оказа се, че още по- важно е да вървя! Ех, сърце! Говори ми, макар че не те чувам добре! Води ме, макар че се препъвам и май не винаги ми се върви...

А ето и линк за запознаване с квантовата психология: http://ariom.ru/litera/wilson/wilson-01.htm Подходът към практическата работа по- скоро прилича на тренинговите форми- работа в група. Няма медитации.

Ами да. Проблемът идва от самото формулиране на въпроса. Изисква отговор- "Човекът е..." А според езика ай- прим (и според квантовата психология) твърденията от вида : "Еди - какво си е..." са напълно безсмислени!

Напоследък в няколко теми се срещнах с проблема на отношениеята наука- мистицизъм. Като че ли винаги са били в антагонистични отношения, но и като че ли винаги е имало хора, които много добре съчетават и двата начина за изучаване на света (на прима виста се сещам за Джордано Бруно, Исак Нютон, Уилям Крукс и много други). Дали да не опитаме в една такава тема да видим общите неща и да се опитаме различните подходи да не си пречат? Ще дам пример: В темата за 8-те херца започна да се покачва температурата на коментарите около възможността светлината да преминава във звук. Как стоят нещата? 1. Електромагнитният спектър не е ограничен отдолу. То ест съществуват електромагнитни вълни с много ниски честоти. И не щат да преминават в звукови. Обаче пък мистиците твърдят съвсем други неща. Те виждат в електромагнитните вълни онова, което може да бъде основата на Едното, което да се превръща ту в едно, ту в друго, да отива неограничено нагоре, в бленуваните и незнайни за нас "висши" светове. Силвия е дала един интересен линк, който сякаш доказва това - http://communism.hit.bg/hk_1.html Но бих казала- показва, но не доказва... На науката не е известен такъв опит, по простата причина, че носителите на двата вида вълни са различни. Всъщност и до ден днешен науката не признава носител за електромагнитните вълни. 2. Понятието "етер", обаче, се използва съвсем спокойно от редица мистици, които са си убедени, че откриването му е въпрос на време. Или ако не се открие- толкова по- зле за науката. Всеки, който се занимава малко- отмалко с мистицизъм (имам предвид- търсене на знание въз основа на някакъв вид вътрешно прозрение, а не думата като синоним на заблеяност и висша степен на откъснатост от действителността) има в главата си именно такава представа за нещата- една скала на енергиията, в която различните части са различни само по честотата, и това определя формата на изява. Иначе казано за сега ми се струва, че макар науката и мистицизмът да използват близки, или дори едни и същи термини, дори модели, те най- често не се припокриват. И така, как съчетавате научните си знания с мистичните си убеждения и прозрения?

А, и аз бих искала. Но не ми харесват моделите, които човекът (и аз в това число) моделира. И си мисля, че правото да моделираш не бива да се дава току- така. И не се дава. Мисля, че за сега сме преди всичко изписани думи. И затова вълните ни заличават. Да станем едно с вълните- това си е реализация... Да бъдем част от Музиката... Сигурно и Орфей така си е представял нещата. Обаче не става даром.