Багира

И аз смятам така! Ясно е, обаче, че диалозите са ползотворни, ако самите говорещи желаят това. Като не го желаят... И нито е задължително единодушието, нито противопоставянето, още по- малко едната позиция изключва другата. Много ... бедна ми изглежда подобна постановка на въпроса! Да ... Изглежда, че Светът не е линеен... Само ние трябва да сме готови да приемем това!

Това едва ли е съществено. Не е изключено търсенето на условието за Равновесие да е итерационен процес. При една стъпка ще знаем и разбираме едно, при следващата- друго. Ако наистина се доближаваме до Равновесието и представите ни ще се доближават една до друга. Ако не се доближаваме до Равновесието, няма никакво значение какво си мислим. Все едно не е това...

Ама то пак излизат две групи, същите, за които ти споменаваш! Нюансите вътре в тях не ги правят принципно различни! Чудя се дали пътят на вътрешното съзерцание, за който говори Новалис (цитиран от Венцислав_) е път за принципно различна, наистина трета група хора, или и тя може да се причисли към групата на мъдреците, до толкова, доколкото във всички времена всички световни учители са сочили наличието на такъв път. А най- добре е да не се чудя толкова, а да ... Е, на добър път !

Я да пробвам как действат моделите за света и общуването между хората, за които научих напоследък! Наблюдателят променял наблюдаемото така, че системата "наблюдател- наблюдаемо" е нещо много по- различно от наблюдаемото без наблюдател. До къде наблюдаваме , а докъде създаваме това, което наблюдаваме? Защо трябва да примиряваме непримиримото? Не е ли по- практично да предположим, че в действителността на единия автор "Христос е на кръста и все още е на кръста", а в действителността на другия автор "Христос никога не е бил на кръста"? Не е ли безсмислено да се надвикваме чия действителност е по- действителна? Може би Светът съдържа и едната, и другата действителност, а същността му е нещо съвсем различно? Може би на тази основа диалозите биха били по- ползотворни?

"Търсете първо царството Божие, всичко останало ще ви се придаде..." Да, душата има една единствена нужда. Но Донка, мисля, че знаеш за нея! Това, че светът около нас е безкрайно разнообразен, не пречи съществената нужда на душата наистина да е само една. Ян Амос Коменски две години преди смъртта си е написал дори книга "Единствено необходимото" . То не е по- различно от това, за което Иисус Христос говори на учениците си. И ми се струва, че извън това единствено действително необходимо, всички опити за хармонизиране на разнообразието няма как да бъдат успешни.

На острието на бръснача... Там било равновесието... Колкото можем да се задържим на острието на бръснача, толкова можем да запазим равновесието... Много начини има за възстановяване на равновесието. Съществено важният въпрос вероятно е как да не го губим, а не как да го възстановим. Обаче съвременното човешко същество си няма Равновесие. Люлее се на разни мажала и само може да минава (уви, бързо! ) през равновесното им положение. Изглежда пробуждащото се духовно същество вътре в Търсещия знае Пътя към равновесието. Това е път извън властта на махалата (по концепциите на Вадим Зеланд). От степента на пробуждане ще да зависи близостта до Равновесието.

А, защо да предлагам нещо... Този метод освен че е добре познат, е единствено достъпният ни. Чувала съм, че някои казват, че една група хора се учи от грешките на другите, а друга група- от своите. Само констатирам, че принципно човек може да се учи от грешките на другите поне толкова успешно, колкото от собствените си, но неизвестно защо това твърде рядко се наблюдава, да не кажа, че всъщност хич не се наблюдава...

Как се учим в живота? Май само чрез метода проба- грешка. Болезнен метод. И предпочитаме собствени проби и грешки. Уви... Това звучи много хубаво. Несъмнено така ни се ще да става, защото иначе не бихме изграждали и използвали образователни системи, институции. Със сигурност научаваме нещичко от чуждия опит, но толкова малко, толкова малко... Едно от нещата, което ми беше трудничко да проумея и приема, беше, че моят собствен опит не е необходим на никого, освен на мен. Колко ми се е искало да предпазя от толкова глупости и децата си, и учениците си, и хора около мен, които обичам, или чиято болка просто преминава през мен и ме боли заедно с тях... Но не, не става... Всеки има нужда от своятя си болка... Предупреден ли е бил Адам да не яде от дървото за познаване на доброто и злата? Предупреден е бил. (винаги съм подозирала, че не е бил достатъчно предупреден...) Обаче е имал нужда от собствен опит. Е, виждаме, че нуждата му е била напълно удовлетворена...

Като гледам как се развива диалого- монологът до тук, ми се вижда, че не ни се удава много да водим нито диалог, нито монолог. Вероятно е: 1. Необходимо да имаме какво да кажем 2. Необходимо да искаме да научим какво искат другите да кажат. При липсата на тези две условия изглежда не става диалог. А ако се добави и желанието само ние да си кажем, а другите- ако щат да чуват...

Да, много може да се говори за страхове- различни видове, различни теории. Хрумва ми и друга хипотеза, (може и някой вече да я е споменал тук преди мен, уви, не прочетох всички мнения): че всички страхове имат един общ корен - индивидуализираното човешко същество, загубило спомена за произхода си, за връзката си със Създателя си, със Света, в който е имало първоначално призвание да бъде, и в който сега не е, то е обречено на разнообразни форми на страх. Може и да се бори с тях- една по една. но вероятно ще се появят нови на мястото на старите. Не е много утешително, че заедно със страха съществува и смелостта. След като не можем да ги разделим... Но този, който открие Пътя над тях е свободен от страха. Това откривам в думите на Джордано Бруно, който след седем години размъквания по затвори, след безброй издевателдтва и изтезания казва на съдиите, произнесли най- после присъдата над него: "Може би вие произнасяте присъдата над мен с по-голям страх от мен, който я приема" (преводът може да не е много точен, но същността е тази)

Има много истина тук, но си измислят и това, което не познават. Нали така сме създавали фините области на астралната си усмирителна риза. Също се оказва, че това което не познаваме, много по- лесно решаваме, че не съществува. Така решаваме и проблема с трудността по възстановяването на връзката. С един куршум- два заека!

Чудя се, случайно ли образованиего по музика у нас така силно западна (като се почне от средното училище- като хорариум, методика на работа, и се свърши с професионалното образование) . Също се чудя, случайно ли заедно с другите възможности за самодейни музикални преживявания, които драстично намаляха, хоровото изкуство и то е на изчезване у нас... О, дано да е само временно явление и да не е проява на закономерност... Че в орфеевата родина ще се озъртаме за Духа на музиката, а скоро може и да не подозираме, че изобщо има такова нещо

Предположението, че окултизма е необходим на Търсещия (на ученика) е една възможна гледна точка. Тя може и да дава добри плодове в началото, но лесно става поредния капан, то ест добре е своевременно търсещият да се усети и да се пусне от него. Да, окултизмът дава големи възможности на човека, отваря му широки хоризонти. Дава му усещане ... почти като на магьосник, с нова, могъща вълшебна пръчица. Обаче като си е все същия неумел магьосник, който не знае какво да прави с вълшебната пръчица... Ще ги натвори същите, както и без вълшебна пръчица! Иначе казано, застъпниците на тезата, че окултизмът е необходим, явно считат, че е така, поради повечето възможности, които ще получат. Но не отчитат обстоятелството, че не вълшебна пръчица му липсва на човека, а "магьосническото " състояние, което даже няма нужда от вълшебна пръчица!

Радостта е на един по- късен етап. Първата среща не е радостна. Иначе, ако е радостна по принцип, от какво да излизаме? Да стоим и да и се радваме!

Да. Така е. Обаче не съм виждала дела, които да ми кажат категорично за някой човек, че има тази връзка. С това не искам да кажа нищо лошо за никого. Освен, че не виждам тази толкова важна връзка! Или проблемът е в недовиждането на наблюдаващия, или просто няма какво да се види. А ако ни хрумне да разгледаме човечеството като едно цяло, и делата на това цяло, какво ще видим? Има ли връзка човечеството с Бога?

Де да беше така лесно... Нали това, което ще видим, не е хич за харесване! Само така може да издържим на нерадостната гледка и даже да и се зарадваме!

Не ти ли се струва, че колкото по- яростно се брани човек, толкова по- енергично се пробват да му нахлуват? Ако можехме като Мъдреца... той "не употребява мандало, но да се отвори е невъзможно". Той явно няма нужда и да се брани, но никой не може да го нападне. Сигурно няма и лично пространство, но не е без пространство. Обаче докато станем Мъдри, ще трябва да си имаме лично пространство.

Не съм сигурна, че науката има проблем. По- скоро човекът, който я натоварва с невъзможни за нея очаквания, има проблем, защото напразно очаква отговор оттам, откъдето не може да дойде. Науката по същността си е ограничена. С това не казвам, че не е необходима, а само, че може да върши работа ако се използва по предназначение и възможност. Тя може само да доведе човека до осъзнаване на тази ограниченост. Квантовата физика се справя отлично с тази задача. Още по- интересна ми е връзката на квантовата физика с една сравнително нова дисциплина- квантова психология.

Уви, грехопадението също се е случило поради наличието на свободна воля. Или както е казано - човек прави каквото иска, но после идва каквото следва...

Тези условия е смешно и трагично (в резултатите) да се възлагат само на училището. Семейството трябва да си застане на мястото. Училището и семейството заедно може да работят за реализацията на тези условия. Честно казано, дори и училището да не ги осигури, за конкретно дете конкретното семейство може да спаси положението. Това, обаче, не решава проблема на обществото. Може и крайно да звучи мнението ми, но съвременното семейство и съвременното училище като цяло ограбват детството на децата. Но това е закономерен продукт на едно повредено, болно общество. Да не кажа умряло... Добре, че не само от тях зависи общото развитие на детето. Това има и положителна страна: някои от оцелялите стават силно мотивирани търсещи... А какво да правим... Ми да започнем от себе си...

Да... Някои дефиниции наистина приличат на карфица, с която забождат пеперудата. Нещо е фиксирано, но като е така фиксирано, това ли е? Не е , не е приятно да се съгласи някой, че човекът няма връзка с Бога. Ама като не сме съгласни- какво? Липсата си е липса!

Всичко може да се преподава в училище. Въпросът е какво искаме да постигнем с това. С предмет "релгия" духовност не може да се постигне. Още един досаден за учениците час, от който ще може да се кръшка, и т.н. В чудесната си книга "Бодливата роза" на времето Николай Хайтов беше написал нещо от сорта, че като на един технически пън се забие един естетически пирон, не може да се получи всестранно (тогава така му се казваше! ) развита личност. Може и да не съм точна в цитата, но за пъна и пирона съм точна. Та и ние така: на един нищ пън искаме да се забие един религиозен пирон (при това някой друг, например- учителя...) и ще чакаме да се получи духовност ... Може да се чака...

Е, в света на думите определенията имат твърде голямо значение. Картата не била местността... Мама патица (от "Грозното патенце" на Андерсен) казала поучително на току- що излюпилите се патенца, открили, че извън яйцето светът е доста по- голям: "Ама вие мислите, че това е целият свят? О, не! Той е много по- далеч, там, зад градината, чак към полето на свещенника, но никога не съм ходила до там! " Може да е връзката на човека с него си, на човека с Бога, или с това, което той си мисли, че е Бог, важното е, че е имало връзка, а сега я няма и без нея ... По пътя има само един проблем: Много връзки приличат на нея, но всъщност не са...

Наскоро си мислех- дали съвременното училище снабдява децата с това, което им е необходимо, за да се справят добре с живота. Отговорът е доста неприятен: не ги снабдява. Затова и те ни пеят: "We don`t need your education..."Обаче пък кой знае какво е необходимо? Кой го има, та да може да ги снабди? Изглежда нещата няма да станат по този линеен начин. На всичкото отгоре голяма част от неща, които се оказват наистина полезни, всъщност детето ги е видяло, когато е гледало, а хората около него са си мислели че не ги гледа... Разбира се, друга част е научило от подходящо и навреме подадените образи и символи от оказалите се около него хора. Та така и с вярата. Ни на вяра в себе си, нито в другите, нито на Вяра може да се научи някой в училище, във вида, в който то е сега. Май пак из книгите на Боян Боев се казва, че възпитателят не трябва да се стреми да развива детето, а трябва да създаде условия то да се развие. А самата концепция на съвременното българско училище е безкрайно далеч от това. Учителят е поставен в ролята на наливател и мачкател... той може и да не е такъв, но не по заслуга на системата, а по своя собствена. Каква ти вяра... Колко много неща не знае човек! Може ли да се изучи това в специални часове?!? Голяма заблуда! Считам, че в правилно конструираната възпитателна и образователна система човек се учи на това, което му е необходимо ЧРЕЗ ТОВА, КОЕТО ПРАВИ, подкрепен от хората около него! Не чрез това, което наизустява! Тук се добавя и усложненнието от обстоятелството, че съвременните деца чуват много по- малко от това, което им се говори, дори от децата преди известно време!

Да. Така е с къщите!