Багира

Смъртта е милост и спасение в света, в който всеки прави каквото си иска и не се интересувва от целостта и хармонията в него. За какво му е на егоцентричното сбъркано човешко същество безсмъртие? Да увековечи сбъркаността си? Да обезсмърти страданията на света, в който живее и бъркоти? Ех... Това просто не може да се коментира. Дано хоризонтите на прозрения ти се поразширят... Че нещо тези размери...

Това май е самозатваряща се тема. Наистина, още в първия постинг всичко е казано съвсем точно, оттам нататък, каквото и да се добави- май затъмнява , а не изяснява нещата. Но пък е естествено да ни се иска да усетим по- ясно присъствието, че даже и самото съществуване на Всемирното Братство. Ако можем да се докоснем до пратениците му. Ако можем да бъдем заедно с тях. Обаче и за усещането, а още повече за бъденето, явно са необходими известни условия. Който има уши- да слуша (уви, само той може и да чуе!) , който има очи- да гледа (само той може да види!) Казват, че всеки има тези уши и очи, но принадлежат на спящо смъртен сън същество. Който иска да чува и вижда Това Братство, яввно трябва да пробуди Това същество... А ако чуе и види- не ще да каже и той с думи! По делата... Колко Любов и Търпение са нужни на обреченото и ограничено във времето и пространството смъртно и мислещо себе си за самотно човешко същество, за да се отдръпне по единствено необходимия (и ввъзможен) начин и да направи път на Другия! Но зная, че всеки, който наистина поиска тези Любов и Търпение, ще ги получи! Братя Стругацки намекват в изумителния си роман "Сталкер", че проблемът е, че всъщност не е ясно кой какво иска...

Не бих искала да изброявам любими, много са. Но най- изумителното е, че цял живот не ми омръзва да ги чета. и все нови неща откривам в тях. Сякаш са на много етажи. Ето, какви важни неща всъщност казва Андерсен в приказките си! Всичко, което търсещият ученик трябва да знае, е разкрито там! Само да има очи да го види! И не само неговите приказки, разбира се, са такива. И ми се струва, че за всяко дете е много важно да получи необходимото си количество (ах, и качество!) приказки, иначе ще бъде лишено от много важна информация. И е възможно най- голяма стойност да имат именно разказаните, или поне- прочетени приказки.

Да. Чувството за вина е великолепен лост за манипулиране. Но грешността няма нищо общо с това чувство. Тя си е същностна. Нали под грешка разбираме действие, което води до неприятни резултати (да речем, всъщност неприятни резултати не е точната дума, но не знам действително подходяща дума) . Ами всички ние тук сме избрали нещо, което е толкова неприятно, че ни трябва специален приток на сили и помощ, дори за да осъзнаем това, камо ли да решим да го променяме! Интересно, понятието за грях е заладно. На изток за същото състояние просто говорят като за неудачен избор, който при осъзнаване може да бъде променен.

Не ми беше лесно да го приема, но това си е факт- мъжете и жените действат, мислят и чувстват различно. Но в света на полярностите това си е следствие от самото естество на света, а не недостатък. И ако започне лявото око да спори с дясното кое е по- полезно за да вижда човека, в това време горкия клетник просто се блъска в предметите около себе си... Всеки опит да се намерят аргументи, или дори да се спори, за предимства и недостатъци на женския или мъжкия начин на реагиране, действие, чувстване, води до страшни спекулации и манипулации. Но простото желание за разбиране и сътрудничество също не е достатъчно. Сигурно затова Айзък Азимов описва един прекрасен и хармоничен свят за ... триядрени същества ("Самите богове") . В рамките на двуядрените същества мир и хармония принципно не може да има. Ами какво има? Борба за надмощие и временни победи ту на едното ядро, ту на другото. И резултатите са известни на всички ни...

Обетованата земя... Има я, разбира се. Имало само един проблем за достигането и. "Плът и кръв не могат да наследят Божието Царство". Както казва Конче- Гърбоконче- това вече не е задчка, а истинска задача...

Да. Ама като го постоплила със сълзите си Герда. Кай, в чието сърце е заседнало парченцето от дяволското огледало не може да изпитва нито любов, нито щастие, нито нещастие. Проблемът не е в самия Кай, а в парченцето огледало. И решението идва с помощ отвън. И отвътре. Едновременен процес. Мъдър е Андерсен! Много!

А... Изглежда който каквото търси- това намира. Никой не подсказва кое е добро, кое е лошо, само има резултати. Които ни харесват, или не. Господаруването става лесно. Въпросът е кой господарува и над какво. Познал ли е човекът себе си, че да господарува? Той сега си господарува. Прави каквото си иска. Но Учителя е казал, че после идва каквото следва... И така, като не познава себе си ... на колелото. Докато се познае. Нали затова Живот получава този, който отгатне гатанката на Сфинкса? Орли, все си мисля за приказката на Андерсен "Снежната кралица" Докато не изплакал Кай парченцето от дяволското огледало, което било заседнало в сърцето му, не се подреждала думичката "вечност" и Кай не можел да получи... целия свят и един чифт нови кънки... Така че що плач имаме още да изплачем, докато излезе онова парченце от дяволското огледало...

Е, Мона, в твой дух ще кажа: Не мога да говоря за нашето търсене, моето търсене ме води до отворена крива, не до затворена. Да. Това ми навява образ на колело. Затворен цикъл. Сансара. Има изход, твърдят на изток. За западния начин на мислене има други образи. Но пак има изход. Стига да го иска човек. На някои много им харесва именно въртенето. Този живот, върху колелото, наистина не може да бъде подсладен с каквито и да е съвети за живеене. Но по принцип има алтернатива. Нека да е криза това, което ни води до алтернативата. Ако може без криза- по- добре. Но обикновено не може...

Мона, не съм сигурна дали разбирам под декори това, което и ти, но наистина в света на илюзиите да се търсят трайни, вечни стойности си е поредната илюзия. Много истина има в думите на Леопарди... Не съм склонна да ги възприемам в съвсем буквален смисъл, те може би са за отрезвяване на прекалено захласнатите по този свят... Затова те ми харесват. А и ми напомнят за нещо, за което бях писала в една друга тема. Боян Боев предава думите на Учителя ("Хармонизиране на човешката душа") : "Човек страда от своето своенравие. Нито яде както трябва, нито пие, нито пък другите работи върши както трябва... Щом човек изгуби Любовта си, то изчезва Топлината и Светлината в него. Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие на Земята. А Земята е училище. Това, което търсим, ще го намерим на друго място." И извън Това търсене и намиране какво е нашето съществуване?!?

Това ми звучи много познато! Когато бях на 13 г. (беше доста отдавна! ) Тези думи бяха и мои! Така да нямаше нито кой да ме разбира, нито кой да ме изслушва... Само имаха претенции към мен- какво не съм направила, а като съм направила- защо така съм го направила... Започнах да си водя дневник. Запазих го. Когато дъщеря ми стигна тези години и аха да каже същите думи, че даже май и ги каза, вместо да се ядосам, се разсмях и и дадох този дневник. Тя се усмихна и разбра: нещата и са така, и не са... Възрастните много не разбират децата (най- вече тийнейджърите), и все пак... не е точно така, или поне- не е само така. По- голямата истина е, че възрастните и себе си толкова разбират. И децата- също. Човекът просто не разбира себе си. Принципно. Това не е утешителна информация за един млад човек. Временно може да му помогне някакъв вид безусловна любов- на животинка, на някой от семейството, на някой извън семейството. Любимо и поглъщащо занимание- спорт, изкуство, и други. Не съм убедена, че компютърът (+интернет) може да свърши подобна работа, по- скоро може да завлече още по-настрани. Докато укрепне младия човек, да се сети да търси себе си по безопасен начин. Колкото повече намира опора в себе си, толкова по- лесно разбира, или поне по- малко зависи от другите. Така е според мен. Може и на някой друг да свърши работа..

Ами то... няма подробности за регистриране. Движение отгоре надолу. С каквито и подробности да е, все си е това. Като чета гръцката митология не виждам там да се говори за сълзи и отчаяние на Сизиф. Мястото на отчаянието на търсещия е при розовите му очила. Колко красиво го Казва Кришна- "... с ум насочен към мен..." и "... гледащ еднакво на загуба и победа..." . Не мога да го разбера иначе, освен като ясно указание , че пътят на ученика е отвъд отчаяние и еуфория, отвъд загуби и победи. И ако се справим с теста, ще излезем от Колелото. Докато се връткаме на него- може да си говорим много за отчаяние и радост. Но се въртим. Обаче това може да ни харесва. Но все ми се струва, чучението на Кришна не е за тези, които искат да се въртят. Както и учението на Иисус Христос не ще да е за тях. В края на краищата и това може да е всичко на всичко интерпретация.

Валентим, великолепен цитат! Съвършено точно попадение! Мисля, че ще ми помогне да подредя една интересна мозайка в темата "Духовни мостове", когато успея! Това са точните думи, това е точния път! но има един съвсем малък проблем. Хваща се човек, запретва ръкави, чисти, чисти, пробва едни или други техники, медитира, моли се... докато един ден види, че току под заветния връх канарата отново лети надолу, както вечно Сизиф ще вижда в царството на Хадес. Част от проблема е това, че думите наистина са тези, но разбирането не е това... Оттам- проложението не е това, отам- резултатите. (Каква коварна дума- ако сгреша само една буквичка- става резилтати- сгрешена, но точна...)

Повече от забележително! Няколко изречения, с които заковаваш най- сериозния проблем на човешкото същество! Остава да откриеш защо това е така и къде всъщност е светът, към който те тегли сърцето ти! Също и как да стигнеш до там!

Домашна работа Въпросът на темата е поставен като проблем, задача за решаване. Не можем да я решим, като се правим, че няма проблем. Всъщност може да пробваме, и може би някои така и правят. Като се престорим, че няма проблем, това може да донесе радост, но тя не ще да е много дълготрайна. Нищо, де. Всеки има нужда и право на своята си опитност! А като тръгнем да решаваме задачката може да ни споходят доста радости- радост от самия процес на решаване (малко опасна радост, не бива да ни става навик), радост от научения урок, радост от това, че проблемът вече е решен... Повече истински радости ви пожелавам!

E... А на мен ми е жал за всички нас си вкупом. Че не можем да се срещнем сами със себе си, с децата си, с учениците си, с учителите си... Тотална разминавка... Но не съм песимист. Има изход, само трябва хубавичко да ни писне от тази разминавка! И първата стъпка е наистина да видим, че има проблем. Следващата- че проблемът не е чак толкова в другите. (макар че един неразбиращ учител може да бъде доста сериозен проблем, но пък е и един добър материал за изучаване, сам по себе си!) Е, оттам нататък ни чака един дълъг път с още много стъпки.. Кураж!

Чудно! Това наистина е трудна задача, не знаеш ли? Погледни по форумите! Погледни в ежедневието около себе си! Колко хора го правят? Даже и да го казват? Ах! Това е от най- трудните задачи! Защото за да се справи с нея човек, вече трябва да се е случило нещо с него, което току така и от само себе си не става! Но докато го проумееш- чакаш да стане, или се напъваш да го предизвикаш. И в двата случая- неуспешно. Да, това е разумен подход, да видим как го прилагаме! А и дали искаме да го приложим! По плодовете... Да. Методът проба- грешка дава най- сигурните резултати. И най- сигурните цицини... Ама като си нямаме друг...

Ами ако оптимистичния и реалистичния поглед не може да бъдат съчетани? В смисъл- ако реалистичния поглед не е оптимистичен, а оптимистичния бяга от реализма? Pencil, вместо да отговарям на въпроса ти, ще споделя нещо, а ти виж какво е- споделяне, или пропаганда. Израстнах по време, когато да бъдеш материалист беше логично, естествено и здравословно. Материализмът ме изправи пред много въпроси, на които той не можеше да даде задоволителен отговор. И пред много страдание, което човекът причинява на себе си и света, в който живее. Търсех учението, което да ме утеши, което да ми даде задоволителни отговори, и ако отваря въпроси, поне да посочва и ключове към тях. Открих, че има едно учение, наричат го Универсалното учение, защото всички учения тръгват от него, то е в най- съкровената им част, и защото то казва как може да се утоли Голямата човешка Жажда. Това споделяне ли е, или пропаганда?

Проблемът с неразбирателството на учениците с учителите не е отделен проблем, различен от проблема за неразбирателство на човек с човек. И учител и ученик е роля , не е качество. Наистина, тук възрастта не е от съществено значение. Един човек или може да слуша и чува другите, или не може. Виж, не съм наясно дали може да се научи на това, но по- скоро може. Само че трябва да иска. Към учителите, с които не се разбирахме, прилагахме най- различни тактики. Понякога влизахме в открити конфликти, но това не е безопасно и безнаказано. Понякога просто ги игнорирахме. Държим се така, сякаш тях ги няма. Това е жалка история, но такива учители си го заслужат. Само че не го разбират. Понякога ги заобикаляме, така че да претърпим минимални загуби. Но в този случай не приемаме това, за което сме отишли в училище. Това си е клеймо за учителя, училището и обществото, което не може да създаде подходящи условия за реална приемственост между поколенията. Понякога си правехме майтапи с тях, но тук пак много трудно се уцелва границата, и майтапчията може после много да съжалява. Но най полезното нещо, което един ученик може да направи за себе си е да се поучи, да запомни, това, което не му харесва- да не го прави никога- нито като ученик, нито като родител, нито като учител. Но колцина могат така... Ужасното е, че от гледна точка на един неразбран ученик най-потискащото нещо на света е даскалото. Най- големите врагове- учителите и родителите. След съвсем малко години разбира, че това хич не е така. Ами тогава кой е врагът и какво ни подтиска?

Да, време разделно е. Да, човекът живее гибелно за себе си и за света си. Да, вселената едва ли дълго ще търпи тази дисхармония. Така е бивало и с други светове, не само с нашия. И така ще бъде. Естеството на Света на преходността е такова. Може ли да бъде спасен един свят от своето естество? Някъде още в началните си стъпки, вероятно, това, което сега познаваме като човек е сбъркал. Но как може да се поправи грешката, като отидем някъде, където да живеем природосъобразно? Къде е това някъде? Нито на света така ще помогнем, нито на себе си! Ех, ако използваме езика на детските игри- "Студено, студено!"

Наскоро открих за себе си магията на музиката на Secret garden. Като тип музика- класифицират я като неокласика. Като магия- магическо. Боя се, че у нас по магазините няма много нещо от тях. И в интернет не са лесно достъпни- в Data.bg има малко, и по други торент търсачки има туй- онуй. За истинските любители срещата с тяхната музика ще бъде истинско магическо преживяване!

Сладки песни пее Светът на човека (бил някога Човек) : "Виж, колко съм прекрасен! Виж, колко си божествен!" Дали не е време за пробуждане?

Приятели, нека да ни е Честита! За всеки нека да е и Нова, с тази Новост, която може да пожелае и дори с една стъпка напред! Но не повече, отколкото може да понесе!

Когато сме бъгави (а то сме си все така!) си мислим, че вече сме дъгави, а то сме си бъгави!

О! За Белинташ ти трябва доста здрава кола и сериозна доза шофьорски кураж. Наистина, на родопчани тези пътища не им правят кой знае какво впечатление, но като се добереш до там, направо си вече пречистен! А Перперикон е много особено място! Не може да се опише с думи! Стъпваш по място, обитавано от кажи- речи 8 000 години! Помнещо последната битка на поредното късче българска земя, паднало окървавено под ятагана на безжалостен нашественик... мислиш за агонията, продължила близо 150 години ... Виждаш "грижите" това да се забрави сега... Идваш от модерен град, в който една сериозна част няма канализация и се наводнява от редовен пролетен дъжд, и се движиш из останките на дворец- град, до ден днешен перфектно отводнен и впечатляващо водоснабден. Накъде сме вървяли 8 000 тодини? Напред? Назад? Настрани?