Багира

Съвсем е така. А до този момент религиите изглеждат много. И имат вътрешна и външна част. Интересен поглед към този въпрос получих като поставих една до друга книгите "Книга на Мирдад" на Михаил Найми и на неговия близък приятел и съмишленик Джубран Джубран- "Пророкът". Ето го едното- което е за всички Едно- когато навлезеш навътре в потребността от търсене и намиране на Връзката; и наборът от полезни съвети и многоликостта- когато си по- отвън...

E, това, което е моят отговор на въпроса на тази тема, виждам, че няколко души вече са го написали. Ще ми се да погледнем на това, което правим, с очите на децата. Ето какво открих в "spiralata.net", в раздела "Накратко", в чудесната книга на Михаил Димов "Деца пишат лисма до Бог": "Католиците си имат един Бог, мюсюлманите — друг, юдеите — трети, лютераните — четвърти, православните — пети. И там колко общо сте? Игор, 4 клас" Ето до къде докарваме нещата с абсолютизирането на различията. Да се чудят и маят децата... Ако смисълът на живота ни е да научим едни уроци, за да можем да видим Едното, от което сме произлезли, за да намерим изгубения път към него, ясно е, че Този, който има грижа за "учебната програма" ще "търси" максимално индивидуален подход- за времето, за групата хора, за нивото на всеки ученик, даже и за тези, които не подозират, че са ученици. И за тези, които смятат, че вече са се изучили. Различни пътища, прозорчета и етажи към една единствена Реалност! Така е, като сме се затворили от нея!

Донка, Чудно хубаво! Така си представям търсенето, което води до намиране! Струва ми се, че доста точно формулираш един съществен проблем, макар че той не е от принципно значение. Ще разясня своята позиция, а тя, разбира се, може да не съвпада с тази на другите, те, ако искат, ще си кажат. Освен това ще използвам притчата на Платон за пещерата, тъй като ми се струва, че така е най- лесно. Какво наричаме "този свят"? Считам, че това е светът на сенките, за които говори Платон. Не е невъзможно под "този свят " да се разбират и сенките и предметите, които ги създават, и огънят, заради който има сенки. Обаче нашето съзнание има достъп само до сенките (дори да е много разширено, дори да вижда много тънките му съставки, които повечето хора не виждат...). Така че повечето хора, когато говорят за "този свят", явно говорят за света на проекциите, на сенките. Притчата е важна, но си е притча. Реално светът на сенките изглежда много убедително като пълноценен и самостоятелен. Не е лош, или добър. Само е проекция. Но ето го и по- сериозният проблем. Както и да наричаме тези светове, и да ги разглеждаме единият като част от другия, или да ги разглеждаме като два различни свята- между тях ние, "проекциите", нямаме връзка. Може да сме я имали, и да сме я загубили, може изначално така да е замислено- да я нямаме, но по някое време да я изградим, но така или иначе имат връзка само тези, които изминат Пътя, който е Истината и Животът. Наистина, терминологията не е толкова важна. Важно е осъзнаването на проекционността на това, което виждаме и съзнаваме, на наличието на Свят (или измерения?) на истинските неща, особено важна е връзката. Но ако някой я има, няма нужда силно да убеждава другите, че я има, то може да се види, при наличие на подходящи очи. Впрочем, не мисля, че казвам нещо ново за форумците. Нали?

Добре, момчета, добре, Венци и Виктор! Съгласна съм с вас . И какво от това? Добре, това е Знание, така е. Какво да правим днес? Утре? Вдругиден? Това знание е толкова тежко, че някои дори и не искат да стигат до него! Какво да правим с него?

Физическото тяло е много важно. Само че с него живеем живот, а не Живот. Онзи живот, "за който непременно трябва смъртта", както се пее в една старичка песен. Ако искаме Живот- по онзи Път, който е посочен Христос- ще посеем в тленното и ще жънем- в нетленното. На теория е по- лесно. Но все отнякъде трябва да се почне! Само да не се свършва само с началто!

Ох! Ах! Уви! Зловещо прав е!

Ей, верно, новораждане не е прераждане! Обаче пък то как може да е повече от едно? А иначе съм съгласна, съвсем съгласна с теб!

Венци, за доста оптимистична бройка прераждания пишеш, но не виждам изобщо причина количеството в този случай да може да премине в качество. И както и да се взирам, не виждам знанията, които съвременният човек търси, да му носят Сила. Носят му сила, с която той не може да се справи. И ако този подивял свят не ни стига като огледало да се видим на какво приличаме, какво може да ни отвори очите?

Руснаците казват, че знанието е сила. Но на човешкото същество, такова, каквото е сега, за какво са му знания, които да му дават сила? Като гледам- за да прави бели... Знание му трябва- как да спре да прави бели. А то цялото му същество е беля...

Чудно! Не ми приличат на измислени противоположните състояния! Освен ако самият свят не разглеждаме като измислен... И ето, една измислица си пише на други едни измислици... Измисляме си, че някъде дълбоко в нас има едно неизмислено зрънце. Само то не е от света на противоположностите... Само то не е от измисления свят...

Интересна задача. В някаква част от нея това си е с думи да говориш за липсата на думи. Тук образния език е по- добър от логическия. Така че предоставям думата на Михаил Найми, или на неговия герой Мирдад (из "Книгата на Мирдад") " МИРДАД: Мълчанието, към което ви водя, е пространство без граници и очертания, където небитието се втича в битието, а битието- обратно- в небитието. В благоговейната пустота на това мълчание всеки звук е роден и успокоен, всяка форма е отлята и разбита; всяко Аз е проявено и скрито, там пише се съдбата, там няма нищо, само ТО. Докато не преминете тази пустота и това пространство в тихо съзерцание, не ще можете да познаете реалността на битието и реалността на небитието. Иначе не можете да разберете колко здраво е свързана вашата реалност с всеобщата реалност. Каня ви в тази Тишина. Открай до край свободно из нея в мълчание да бродите, за да можете старите си дрехи да захвърлите и да се движите свободно и леко. На нея отдайте всички ваши грижи и страхове, вашите страсти и желания, цялата си завист, въжделения, за да видите как те ще изчезнат, едни след други, как ще освободят ушите ви от безпрестнанните им крясъци, и избавят тялото ви от шпорите си остри. На нея подарете вашите копия, стрели, с чиято помощ се надявате покой и радост да придобиете, но вместо тях сдобивате се с горест и печал. Ето къде ми се иска да изпълзите от тъмната и задушна обвивка на вашите аз, при светлината и чистия въздух на божественото ви Аз. Тази Тишина, която ви предлагам, не е просто почивка от бърборене. Това е Тишината на Земята плодоносна, а не мълчанието на злодея и подлеца. Спокойното мълчание на квачката ви предлагам, а не суетното кудкудякане на нейната сестра, снесла миг преди това. Едната седи върху яйцата три седмици и в доверие мълчаливо очаква, Тайнствената длан да сътвори чудото си под пухкавите и гърди и криле. А другата изскача от гнездото, кудкудяка истерично и на всички съобщава, че видиш ли, яйце е снесла. Пазете се, мои спътници, от кудкудякащата добродетел. И както затваряте устата на позора, така и на честта езика попридърпайте. Защото кудкудякащата чест е много по- лоша от мълчаливото безчестие, а шумната добродетел – по- лоша от нямото беззаконие. Пазете се от многото говорене. От хилядите произнесени думи една е, която е наистина необходима. От хилядите запечатани думи, всъщност една е, която е наистина необходима. Всички други са разход напразен на хартия и мастило, и напразна загуба на ходене в оловни обувки, вместо полет с крилата на светлината. Колко трудно, ох, колко трудно е да се напише тази дума, която е наистина необходима!" Нека всеки от вас, търсещи, да открие тази дума!

Точно така! Това беше влиянието! Но не е непосредствено преди да напиша постинга...

Животът изглежда сложно нещо. Още по- сложно е да не го живееш. Прилича на пъстра мозайка от проблеми, задачи. Щом тръгнеш да ги решаваш- стават още повече. Животът е също и плетеница от взаимоотношения, които щом тръгнеш да разплиташ- се оплитат още повече. Това е тъжната картина, ако се питаш- кое- първо, кое - второ, или едновременно... Все пак се оказва, че има по- безболезнен подход. Ако поставим на първо място Пътя- за който говори Лао Дзъ, или за който говори Буда, или за който Христос казва : "Аз съм Пътят, Истината и Животът"- тогава и семейството, и кариерата и любовта си отиват на място- кой с тях, кой без тях, или без едното, или другото, но поне всичко си е на място. Има само един проблем- много пътища приличат на Пътя, но са си пътища...

Изглежда зависи от личността. Ако азът се е смалил достатъчно и е дал път на Другия, в степента, в която това се е случило- в тази степен има и нелични отношения и мнения. Когато се срещнем с такива явления не можем да ги сбъркаме с нищо друго, а радостта от такива срещи е неописуема и безкрайна... Обаче всичко пак опира до този толкова странен процес. За съжаление волево и с разни хитри техники този номер не става.

Да, на планина- като на планина. Май наистина не е шега работа и не се подразбира... Ето някои дълбоко изстрадани от мен и приятелите ми принципи за екипиране за планина: 1. Лятос- без абичка, зиме- без торбичка да не тръгвам. Тривиално, но верно. Оттук нататък принципите се отнасят за преход по- голям от два дни, все пак: 2. Голяма и хубава раница, която се оглежда преди тръгване внимателно- важно е да е непромокаема, да е с широки ремъци, по- удобно- със самар, но не е задължително, с достатъчно джобове, да е конструирана така, че като се напълни тежестта и да не е изнесена много назад - да ляга повече по гърба, по- изнесена нагоре- към раменете и главата, отколкото надолу. Удобни са раниците на секции- с отделен достъп до различните части на раницата. Чувалоподобната раница е един кошмар. 3. Желателно е винаги да има два чифта обувки- за ходене по време на преход- нещо като леки зимни обувки- сега има доста такива модели- дебела подметка с грайфери, глезена- обхванат, по възможност. И леки маратонки, гуменки- за времето на почивка (Или докато се сушат "стабилните" обувки...) 4. Достатъчно количество чорапи не по- малко от 2-3 чифта на ден (зависи от обувките и от вида чорапи)- и да останат-по- добре е, отколкото да не стигнат Всички дрехи- опаковани в полиетиленови торби- например по групи- чорапи, блузи, пуловер 5. Поне един пуловер (през лятото- един, през зимата- два). Въпросът с блузките и тениските е въпрос на личен избор, само да са в достатъчно количество. 6. Желателно е якетата да са две, или едно- но двойно (има такива сега)- просто по време на вървене е удобно или яке без ръкави, или тъничко-например- шушляково, но вечер и сутрин- на Рила, Пирин, Стара планина- дебелото (направо зимно) яке е незаменимо. Зависи къде се отива, не е зле и ръкавички човек да си носи през лятото, за зимата- ясно, поне два чифта, единия- по възможност- двойни вълнени. 7. През зимата- задължително очила с UV защита- най- малкото- стъклени, или поне качествена и сигурна защита. Иначе имам рецепта за осветени очи... През лятото- козирка, или шапка с козирка- иначе носът може доста да пострада; масло против изгаряне, или поне спирт- откритите места предварително се намазват със спирт и не изгарят (това е и за зимата, и за лятото), В групата трябва да има осигурени подръчни лекарства- за гърлобол, аспирин, универсален крем, интересуващите се от системата на д-р Бах- Спешни капки... Един полуластичен бинт, лепенки, хубав нож с поне 2-3 остриета и добавки 8. - Храната- в лек амбалаж, добре опакована. Задължително- мед, шоколад, сушени фурми, или др. сушени плодове- лесно достъпни и в достатъчно количество. Съд за вода. 9. Мисъл за чая- желателно е да има термос. Или малко бързоварче, канчи, или сух спирт- изобщо въпросът с чая не е маловажен. често си вземам малко маркуче- особено на Пирин- за случаите, в които жадувана вода ромоли между камъните, до които не мога да стигна... 10. 2-3 дебелички вестника- стават за всичко 11. Дъждобран- по- голям- по- добре. 12. Пътеводител, карта, компас (Е, ако сте стар планински вълк... ама пък такива няма да четат написаното тук...) 13. И винаги при тръгване се говори с хората- накъде, през къде и т.н.; които са в началния пункт- не се знае какво и как... Това май беше най- важното. Откъде се купува екипировка- ами както всичко останало- според парите, с които разполагаме. Не е добре да се пести непременно, защото понякога от стабилността на екипировката зависи животът ни и този на спътниците. Но витаги има и по- евтини варианти. В София има специализирани магазини, или базари, на които има всичко. Ами, който си знае- няма да чете тук- който не знае- дано да му е полезно! И умната!

Книжката "Малки богове" на Тери Пратчет започва с едно мото: "Съществува древно проклятие: "Да живееш в интересни времена!" Та при всички случаи времето, в което живеем, е много интересно. Може на конкурс да сме се явявали, за да имаме правото да сме в него... Може да е разделно време. А може всяко време да е разделно... Това не ме утешава много, защото моето време е сега, а то явно си е разделно...

Като че ли има три вида красота. 1. Чисто субективна- виждам като красиво нещо, което резонира с част от същността ми, от естеството ми 2. Иван Ефремов говори за това- то е доста обективно- това, което доста хора и във всички времена преценяват като красиво, в крайна сметка се оказва целесъобразно, отговаря на фундаментални пропорции- като например Златното сечение и др. 3. Неща, чрез които можем да усетим, че зад този видим свят на формите има Друго, и то е, което прави формите красиви, което им дава смисъл и живот Естествено, едно нещо, което намираме за красиво, може да съчетава тези видове красота. И понеже всъщност най- важно е третото, защото от него следва и второто, каквото и да кажем за красотата, тя е много повече от всичко, което ще изприказваме... Нека Тази Красота краси и вашия живот, търсещи!

Уви, не пише!

E, нещата подлежат на тълкуване, но в евантелието на Тома продължението е друго: "Иисус каза: „Аз не съм ваш учител. Понеже сте пили сте се опиянили от кипящия извор, за който се грижех." И той го взе (Тома - бел. ред.), и се оттегли, и каза му три притчи. Щом Тома се върна при другарите си, те го запитаха: „Какво ти каза Иисус?" Тома им отвърна: „Ако ви разкажа една от притчите, която той ми каза, ще вземете камъни и ще ме смажете, а от камъните ще изригне огън и ще ви погълне."

Евангелие от Матея, глава 16, 13:"А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците си и казваше: За кого ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?" Странно звучи този въпрос. Не му бях обръщала внимание, но в книгата си "Синапеното зърно" Ошо обръща внимание, че в Евангелието на Тома това изречение добива съвсем друга формулиравка и смисъл. Там то звучи така: "14.Иисус каза на учениците си: Уподобете ме, на кого приличам." Всеки ученик започва да го сравнява- Симон Петър: "Ти си като праведен ангел!", Матей казал "Ти приличаш на философ!" , Тома казал: "Господи, устата ми не могат да изрекат на кого приличаш!" Ошо обръща внимание, че това е един ключов въпрос за всеки Учител. Той не би могло да се интересува какво говорят хората за него, но ако зададе на учениците си въпросът, който е записан в Евангелието на Тома, това значи, че Учителят иска да разбере какво търсят учениците в него. Защото каквото търсят, това ще получат от него. Ошо цитира подобна история за Бодхидхарма. Той счита, че един от учениците му е отговорил по единствения начин, показващ доближаването до Истината: той не отговорил нищо. Дори не казал като Тома, че не може да изрече това... Замълчал, защото какво е Учителят- не може да се изрече с човешки думи!!!

Р-р-р-р-р! (пантерско възклицание) Мисля, че е добре да говорим за това, което знаем. Другото, като го узнаем- тогава ще говорим за него. Би трябвало, обаче, тогава да нямаме нужда от говорене... (въх, какво ще правим тогава?!?)

Изглежда все пак е по- добре да се изясни този въпрос, че започва да прилича на препъни- камък по пътя на осмислянето на темата за стария и новия човек. Напълно съм съгласна с Ради. Ако човек внимателно и непредубедено чете думите му, ще разбере, че старата егоцентрична личност е нещо, което безусловно трябва да си отиде, но при това няма да изчезне индивидуалността. Не мога да твърдя, че съм изчела всичко по въпроса, но наистина в нито едно писание, свързано с Универсалното учение (а идеята за стария и новия човек се среща именно там, независимо от формата и времето за разкриване на това учение пред хората), не съм срещнала твърдение за изчезване на индивидуалността. Само че тук има един друг скрит препъни- камък- как да стане това- умирането на стария и идването на новия човек. Като се напъваме? Стараем? Трудим? Като вярваме, че някой да го е направил вместо нас? В Евангелие от Лука, глава 3 се казва, че Йоан обикаля цялата страна около Йордан , както е реченото от пророците: " гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му"- ще рече- има работа и за личността (да не се страхува да не остане без задачи!), но да знае, к о г а да се дръпне. И пред к а к в о . Сигурно Иоан Кръстител е разбирал добре това, защото без излишни приказки е виждал ясно задачата си (Евангелие от Йоан1 гл.3, 30 ): " Той трябва да расте, пък аз да се смалявам."

А как да разбираме думите на Йоан Кръстител : "Аз трябва да се смалявам, а друтият да расте."? Кой расте? И кой се смалява?

Често, когато разгръщам Библията, отварям на "Книга на ЕКЛИСИАСТА или ПРОПОВЕДНИКА". Сред задъханото ми ежедневие, което препуска в толкова много посоки, че хем ми спира дъха от бързане, хем стоя на едно място, намирам опора: "1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: 2. време да се родиш и време да умреш; време да садиш и време да оскубеш насаденото; 3. време да убиваш, и време да лекуваш;време да събаряш и време да съграждаш; 4. време да плачеш и време да се смееш; време да тъгуваш и време да играеш; 5.време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; 6. време да търсиш и време да губиш; време да къташ и време да пилееш; 7.време да раздираш и време да съшиваш;време да мълчиш и време да говориш; 8. време да обичаш и време да мразиш; време за война и време за мир." За какво е време сега? А за вас лично?

Евангелие на Тома: 61 Иисус каза: „Двама ще почиват върху ложе; единият ще умре, а другият ще живее." Положението е ясно, Целта - също, Пътят е посочен, остава да приемем това и да вървим!