Багира

Има страдания, които пречистват, има и такива- които просто счупват човека. А счупеният човек няма сили да чуе призива... Някак изглежда, че страданието не е задължително условие. Помага, но не е задължително. Много и най-различни са хората. От всички тях някои биват призвани. От тях някои се отзовават, някои си правят оглушки (може и да не им е добре дълго да го правят). От тези, които се отзовават и поемат по Пътя и вървят по него неотклонно- от тях някои са избрани.

Не е много за вярване, но все пак изчетох всичко написано до тук! Харесва ми това, че писалите имат доста трезви виждания по въпроса. Има доста търсещи, които смятат, че спортът не е необходим на търсещия, че и почти намерилия. Писалите тук не са от тях! Ето информация за още един нов спорт- фитбол. На едни големи надуваеми топки се подскача леко и се изпълняват всички възможни упражнения от каланетика, изправителна гимнастика, аеробика, йога- каквото ви хрумне. Съчетават се с тренировките и с други уреди- ластици (като експандери), малки надуваеми топки и др. В София тренировки има например на стадион "Васил Левски" и на др. места. Подходящ е за всички възрасти, стига участниците все пак да са склонни да изпълняват това, което им се казва и показва. Подходящ е за мъже и жени, но мъжете май не гледат на него особено сериозно. Но ефектът от този спорт е изумителен, не може да се опише, може да се изживее!

Боян Боев предава думите на Учителя ("Хармонизиране на човешката душа") : "Човек страда от своето своенравие. Нито яде както трябва, нито пие, нито пък другите работи върши както трябва... Щом човек изгуби Любовта си, то изчезва Топлината и Светлината в него. Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие на Земята. А Земята е училище. Това, което търсим, ще го намерим на друго място." Да... Щастие е да се учиш, щастие е да си научиш уроците, щастие е да стигнеш до Мястото, за което говори Учителя, и разбира се, не само той!

Хубаво нещо са разходките из планината! А как се радваме в жежък ден на бистро и прохладно изворче! А едно чудесно изворче над Симеоново отдавна плаче някой да поправи водохващането му. Не смея аз да се заема с това, защото веднаж така повредих една чешмишка. Но ако някой знае как бих помогнала!

Универсалното учение е било в ръцете на хората, живяли по нашите земи и по времето на Орфей, и по времето на богомилите, Учителят пак за връщането му е работел... Какво универсално учение ще е, ако е само на богомилите, само на манихеите, само на катарите, на розенкроцерите, или само на будистите?!? А ние какви търсещи сме, ако спорим на кого то принадлежи, откъде е произлязло и кой го притежава в по- голяма степен? Нали ако се вгледаме съвсем малко по- внимателно, ще видим, че става дума за едно и също учение, звучащо в различни моменти за различни народи, или обстоятелствапо малко по- различни начини? Завръщането на един българин към Универсалното учение може да бъде само завръщане към изконните му корени, а не загърбване на българското. Впрочем, твърдението е вярно и за всички останали хора.

"Кой знае защо" се сещам за чудесната песен на Висоцки "В сон мне желтые огни..." Там се пее: " Ищу я выход из ворот, но нет, там - только вход, и то не тот..."

Не разбирам много защо трябва да се полагат специални грижи за една група хора. Би трябвало обществото да полага еднакви грижи за всички. Тук акцентът е върху "полага грижи", поне толкова, колкото върху "всички". Всеки опит за специални грижи консолидира групата, фаворизира я, естествено- за сметка на другите. Този вторичен резултат в края на краищата работи против възможността за интеграция. Защо не са имали проблеми арменците, например, да се интегрират? Там, където т.нар. роми са интегрирани, сравнително по- успешно, просто не вярвам да има кой знае какви специални грижи специално за тях. Такива грижи се полагат за всички, които имат нужда- и африканци, и азиатци и т.н., колкото обществото може. Просто едно общество не бива да позволява кражбите и измамите да се ширят толкова, трябва да дава възможност на желаещия да се учи- да се учи, а работещия да получава според работата си, а не да бъде баламата, дето никой не знае защо всъщност работи, след като и за насъщния си не може да изкара. е, в нашето общество не е така. Затова и ще се чудим как да приобщим ромите. Ама то много трябва да се приобщават. И младите, и старите, и тия на средна възраст, и инвалидите... Не-е-е, така, на парче не вярвам да може да се решават обществени проблеми. Ромският бум у нас е просто мерило за огромните луфтове в нашето общество.

Да. Добре е ид а не изпуска последния...

Ех... излиза, ако я има...

Може би това е проблемът на повечето хора. Да постигнат Тишината , в която да звучи Божествената Любов. Затова имат Път да изминават.

Уви, слизането не става от самосебе си. Като стане- тогава наистина не трябва да правим нищо повече. Но сам Йоан Кръстител призовава:" Сторете прави пътищата господни!" ако ставаше от само себе си не би призовавал, нали? И е верен призивът му и тогава, и сега! Иначе нямаше да сме тук и да пишем във форум! А ето какво ми попадна в книгата на Боян Боев "Хармонизиране на човешката душа"-т.1.: "У религиозните хора има една опасност- имат честолюбие. У учените - също. А за Христос се казва:"Той прие рабски образ"- значи имаше смирение."- това са думи на Учителя, както ги е предал Боян Боев..

О, дано не е напълно съзнателно това, което правим с планетата си! Иначе ще да сме направо изверги и не може да има нито надежда, нито пощада за нас! По- скоро не знаем какво правим! А това, че имаме по- големи възможности, отколкото разум да предвидим последствията от тях е ясно. Не е непоправимо, но не искаме да знаем как.

Хм, имах пред вид съвсем техническа конретика. Да се усмихнеш на очите си и да се усмихваш с очите си са доста различни неща! Едното не може да замести другото! Добре релаксирания човек може и да е винаги усмихнат, може и да има усмихнати очи, но първо самият той трябва да е в кондиция!

Така е. Обаче докато се научим да бъдем достатъчно отговорни към това наше живо обкръжение, може и да го затрием. Гневна е, много е тневна планетата ни, в какво ли състояние е човешкият дух, за да я докара до такова положение?

Много интересно нещо е усмивката! Ето една по- друга гледна точка към нея: На много хора им е ужасно трудно да се отпускат, да релаксират. Оказа се, че сравнително лесно се отпускат, ако си представят и изживеят представата си- да се усмихнат на очите си! Усмихнете се!

Хубаво е да се четат тези неща, но информацията би била непълна, ако интересуващите се пропуснат литературата, създадена от съвременните розенкройцери - Ян ван Райкенборг, Катароза де Петри. За съжаление техни творби не се намират в интернет, само на руски имаше "Универсальний гнозис" -www.theosophy.ru/lib/gnosis.htm , за опитните интернет сърфисти намирането и не е проблем (може да е проблем смилането и... ). На български има издадени няколко книжки, лесно се намират по езотеричните книжарници.

Много е възможно!

Интересно, във всички времена май все някой получава Откровение, все някой вещае Големи събития, и може би даже все се случват Големи събития. Или всеки миг е "време разделно", или това става периодично много пъти. Кой знае?

Ех, много мнения! Ако това, което ще кажа, вече е казано, казалият го поне ще знае, че не е сам! Мисля, че има любов и Любов. В заглавието на темата става дума за Любовта. Тя няма нужда да се подхранва, или и даваме път в себе си, или не и даваме път. Тогава ни остава само нейната проекция в нашия диалектичен свят, нея наричаме любов. Тя има нужда от грижи, но колкото и да се грижим за нея, като всичко в нашия свят тя има начало във времето, има и край, има и полярен край, от който не може да бъде отделена... Може да я спасим само ако дадем път на Любовта. Тя няма полярност, няма начало и край. Тя дана живот и на любовта. Дали за Нея не говорят, когато говорят за Еликсира на любовта? Който прави любовта безсмъртна? Желая на всички, които Го жадуват, този Еликсир!

Обаче дали не е обратното? Дали не сме толкова мрачни и тъжни, безрадостни, точно защото нямаме еликсира на живота? Защото сме откъснати от изначалното си безсмъртие? Верно, Нурбеков твърди, че като се усмихваш постоянно и си повтаряш, че си радостен, ставаш наистина радостен, но не си признава колко време трае това!

Физиката описва най- добре материалния свят. Толкова добре, че има сили да надниква и отвъд материалния свят, където вече не наука е необходима. Освен това е малко спорен въпросът с дефинициите- кое е материално и нематериално. Просто последователните физици стигат до Бога, едни си признават- други- не. Само това е разликата.

"Сега със вяра на дете очи отварям в утринта- не може нищо да ме спре, напред- по Пътя към Дома!" Станка Михалкова

Мисля си за джиновете. Те са с неограничени възможности за изпълнение на желания, но не на свои. Може и да не бива да имат свои желания, защото не са дораснали да имат, може да са опасни желанията им. Наистина, защо са ни тези специални умения? Те ли са целта на развитието на човека? Дали като добиваме специални умения заради самите умения и заради един, или друг вид могъщество, не си добавяме вериги върху и без това не особено свободното същество? Сещам се и за книгата на братя Стругацки - "Понеделник започва в събота".Там те добре показват какво прави едно същество- кадавър- което може неограничено да задоволява потребностите си, но само иска, иска всичко за себе си. Да, няма тук сега чисти същества- без его. Ами и не им се полагат специални умения. Те може да се сдобиват с тях, но не е за добро. Първо трябва да станеш маг, а после да имаш вълшебна пръчица, а не обратното.

Ех, дано повече хора да видят така мъдростта!

Определено огледалото е нещо доста чудно. Колкото просто, толкова чудно. Като че ли може да бъде врата към други светове. Но може да не е добре да се пробваме да влизаме там. Ето, Алиса, според Луис Керол опитала, но интересното с огледалния свят е, че хем прилича на нашия свят, хем изглежда такава гротеска... Това би могло да означава, че самият наш свят също е една гротеска, само че като не можем да го видим отстрани, просто не забелязваме това. Изобщо не мисля, че е лесно да гледаш отражения. Май има доста случаи, в които хората се плашат от тях. Не е случайно, че толкова много се дразним от постъпки и качества, които самите ние извършваме и имаме. Обаче какви ще правим, ако нямаме възможност да се видим отстрани? Все пак огледалото- или истинското, или хората и света около нас, като наше огледало, е един шанс да се видим отстрани. И ако не ни харесва това, което виждаме... Не вярвам да е криво огледалото...